Неофит VII Константинополски
| Неофит VII Константинополски | |
| патриарх | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1804 г.
|
| Религия | православие |
Неофит VII Константинополски (на гръцки: Πατριάρχης Νεόφυτος Ζ΄) е вселенски патриарх на два пъти от 1789 до 1794 г. и от 1798 до 1801 г. По народност грък.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в Смирна със светско име Николаос, където ѝ завършва известното евангелско училище в Смирна, получавайки системно богословско образование като съученик на Никодим Светогорец. Противник е на популяризирането на религиозни текстове, смятайки, че това ще доведе до вулгаризирането им.[2] След като е ръкоположен в дяконски сан е велик архидякон на Патриаршеския събор, а през май 1771 г. е избран за митрополит на Маронийски митрополит.
През май 1789 г. с началото на управлението на султан Селим III е избран за вселенски патриарх, а на 1 март 1794 г., поради сребролюбието си и деспотично отношение към духовенството е принуден да се оттегли и се установява първоначално на остров Халки, след това на Родос, след това на Патмос и най-сетне на Атон в Света гора.
През 1798 г. е повторно избран за вселенски патриарх, но на 17 юни 1801 г. отново се оттегля и е заточен в Света гора. По време на патриаршестването си нарежда бившите патриарси, свалени от катедрата, да не живеят в границите на Константинополската архиепископия. Той също така открива нова митрополия в Корфу и съдейства за издаването на два канонични сборника – "Κανονικόν" от монах Христофор и "Πηδάλιον" от Никодим Светогорец .
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ? | → | маронийски митрополит (1771 – 1 март 1794) |
→ | ? |
| Прокопий I | → | вселенски патриарх (май 1789 – 1 март 1794) |
→ | Герасим III |
| Григорий V | → | вселенски патриарх (1798 – 17 юни 1801) |
→ | Калиник V |
