Григорий III Мама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий III Мама
Γρηγόριος Γ΄ Μαμμής
константинополски патриарх
Роден
Починал
1459 г.

Григорий III Мама (на средногръцки: Γρηγόριος Γ΄ Μαμμής, Μάμμας) е патриарх на Константинопол в периода от 1443 до 1450 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за живота на патраирх Григорий III са оскъдни. В хрониката на Георгий Сфранцес се споменава, че Григорий произхожда от остров Крит, а фамилията му била Мелисин (Μελισσηνός). Други източници го наричат с двойното име Малисин-Стратегопул, което показва, че най-вероятно е произхождал от двете знатни константинополски фамилии.[1]

Известно е, че Григорий III е бил постриган в монашество през 1420 г., а през 1437 става личен изповедник на император Йоан VIII Палеолог.[2][1] Привърженик на унията между Католическата и Православната църква, Григорий взима активно участие в теологическите дискусии по въпроса, защитавайки активно необходимостта от единение между двете църкви. Присъства на предварителните преговори с Рим, провели се на Събора в Базел, а по-късно придружава патриарх Йосиф II Константинополски и на Фераро-флорентинския събор, където представлява и патриарх Филотей Александрийски (1435–1459). Заедно с митрополит Висарион Никейски Григорий започва активна борба срещу учението на Марк Ефески, което става причина да напише „Апология против изповеданието на Марк Ефески“ и „Отговор на окръжното послание от същия Марк“, в които доказва съответствието на постановленията на Фераро-флорентинския събор с ученията на отците на Църквата. В тези съчинения Григорий използва аргументация, сходна с тази в съчиненията на константинополския патриарх Йоан XI Век. Освен това Григорий е автор на част от постановляенията на Фераро-флорентинския събор и на императорското послание в Александрия, което отправя след края на събора.[1]

Григорий е избран за вселенски патриарх след смъртта на патриарх Митрофан II Константинополски през 1443 г., и то с активната подкрепа на императора.[1] В историята на Сфранцес обаче се споменава, че Григорий III Мама става патриарх през 1445 г.[1] Периодът, през който Григорий III е начело на Константинополската патриаршия, е белязан от непрекъснатите му усилия да помири униатите и онази част от православното духовенство и обществеността, които са против унията със Западната църква. Плод на тези негови усилия са няколко съчинения и послания, които са оцелели и до наши дни, като например посланието му до трапезундския император, озаглавено „За прибавката към Символа на вярата“ (тоест за филиоквето), което е сходно по съдържание с аналогични произведения от други, склонни към уния, православни духовници.[1] Запазени са също така съчиненията му „За безквасния хляб“, „За блаженството на светците“ и „За властта на римския папа“. [1]

До 1448 г. патраирх Григорий III се ползва с подкрепата на император Йоан VIII Палеолог, след чиято смърт влиянието на патриарха в обществото постепенно намалява. Пролатинската му позиция е възприета като предателство спрямо православието и предизвиква силен разкол сред голяма част от православния клир и обществото, които остават непримирими с унията. В много църкви правослваното духовенство отказва да почете името на своя императо, а срещу патриарха се противопоставят видни духовници като Георги Схоларий (бъдещия патриарх Генадий) и Йоан Евгеник, който пише активно срещу унията със Запада.[3] През 1450 г. противопоставянето сред православното духовенство става толкова силно, че патриарх Григорий III е принуден да остави престола и да напусне Константинопол.[3] На 12 октомври 1450 г. той пристига в Морея, където също не успява да намери разбиране и подкрепа.[1] Така в края на август 1451 г. Григорий III пристига в Рим[3], където е приет от папа Николай V. В Рим Григорий III продължава да се титулува като вселенски патриарх, отказвайки да се отрече официално от патриаршеския престол. До 1453 г. римският папа също оказва активен натиск върху император Константин XI да признае правата на Григорий, поставяйки връщането му на патриаршеския престол като едно от условията за оказване на военна подкрепа от Запада срещу турците. Папата настоявал патриархът да бъде възстановен на длъжност, а Унията от Ферара да бъде тържествено обявена и отпразнувана в катедралата Света София.[4] През май 1452 г. папата дори назначил кардинал Исидор Киевски за апостолически легат, който трябвало да удостовери изпълнението на условията, поставени на императора от Апостолическия престол.[4] В същото време проуниатите в окупираните от латините области на Гърция продължават да третират Григорий III като законен вселенски патриарх, не признавайки неговия наследник — антиуниата Атанасий II.

Натискът на папата дава резултат, но твърде късно — едва на 12 декември 1452 г., след дълги преговори и дискусии и под тътена на оръдията на турците отвъд стените на Константинопол, в Света София е извършена съвместна литургия по католически и православен обряд в присъствието на императорското семейство и голяма част от двора. На церемонията са почетени имената на папа Николай V и на отсъстващия патриарх Григорий III и са прочетени постановленията от събора във Флоренция.[5]

Григорий III Мама умира в Рим през 1459 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Григорий III //Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона, т. 86 т. (т. 82 и 4 доп.). Санкт Петербург, 1890—1907.
  • Krumbacher, К. Geschichte der byzantinischen Litteratur. Münich, 1897.
  • Лебедев, A. П.. Исторические очерки состояния византийско-восточной церкви от конца XI до половины XV века. Издание 2. Москва, 1902.
  • Григорий III Мамма. // Православная энциклопедия Т. 12, С. 601.
  • Τσιμάνη, Προκοπίου. Από υψηλή σκοπιά οι Πατριάρχαι Κωνσταντινουπόλεως. Т. Α΄. Αθήνα, 1981. σελ. 55
  • Nicol, Donald M. The Last Centuries of Byzantium, 1261-1453. Cambridge University Press, 1993. ISBN 9780521439916.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Православная энциклопедия
  2. Τσιμάνη, 1981, p. 55
  3. а б в Nicol, 1993, p. 371
  4. а б Nicol, 1993, p. 372
  5. Nicol, 1993, p.377
Митрофан II вселенски патриарх
(1443 – 1450)
Атанасий II