Робер II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Робер II (Франция))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Робер II
Robert II de France
крал на Франция
Blondel - Robert II of France.jpg
Роден
Починал
20 юли 1031 г. (59 г.)
ПогребанСен Дени, Сен Дени, Франция
Управление
Период996 – 1031
ПредшественикХуго Капет
НаследникАнри I
Семейство
РодКапетинги
БащаХуго Капет
МайкаАделхайд Аквитанска
СъпругаРозала Италианска
Берта Бургундска (996)
Констанца Арлска (1003)
ДецаХуго II
Анри I
Адела Френска
Роберт I
Робер II в Общомедия

Робер II Благочестиви (на френски: Robert II de France; * 972; † 1031) е крал на Франция (996 – 1031), втори от династията Капетинги.

Произход и наследник на престола[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 март 972 г. в Орлеан. Син е на френския крал Хуго Капет и Аделхайд Аквитанска.

На 30 декември 987 г. баща му Хуго го коронясва за крал, за да е сигурен, че след смъртта му ще го наследи именно той, а не избран от аристокрацията претендент. Според същия обичай на френските крале самият Робер, след като става крал, определя за свой наследник сина си Юго Магнус, но той умира скоро и наследник на короната става вторият му син Анри I.

Крал на Франция (996 – 1031)[редактиране | редактиране на кода]

Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]

крал Робер II

Кралството, което Робер наследява, не е голямо. Затова винаги щом е имало свободно феодално владение, той е предявявал претенции към него и дори е водел дела.

През 1003 г. нашествието му в Бургундия се осуетява и чак през 1016 г. с подкрепата на църквата той става херцог на Бургундия.

Проблеми с църквата[редактиране | редактиране на кода]

Известно е, че въпреки проблемите си с църквата, Робер е пламенен католик, което потвърждава и неговият прякор – „Благочестивия“. Същевременно за него се знае, че не толерира еретиците и сурово ги наказва. През 1022 г. за първи път се провежда екзекуция на десет еретици посредством изгаряне на огън. Ръководителите на еретическото движение, най-вече в Орлеан и Тулуза, отстояват, че най-важна роля за спасение на душата имат личностните усилия, като омаловажават ролята на църквата в това дело.

Бунтове на синовете му[редактиране | редактиране на кода]

Набожният Робер има малцина приятели и много врагове, включително разпри с големите му синове – Юго и Анри I. Първородният му син Юго Магнус умира, докато се бунтува срещу баща си, на 17 септември 1025 година. Анри се помирява с баща си и е назначен за негов приемник и коронован в Реймс. По-късно през 1030 г. Робер I и Анри въстават против баща си, краля на Франция. Братята превземат няколко замъка, после се помиряват с баща си.

Кралят напуска Париж и се оттегля в Мелюн, където на 30 юли 1031 г. умира. Погребан е до третата си жена Констанца в базиликата „Сен Дени“. Наследен е от втория си син от брака с Констанца Анри I. Симът му Роберт, поддържан от Констанца, въстава против брат си и претендира за трона. През 1032 година братята се помиряват и Робер получава Херцогство Бургундия, но се отказва от претенецията си за трона.

Крал Робер II е известен и с музикалната си дарба, композирал е мелодии.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Робер има три брака.

Първи брак: сключен под натиска на баща му през 988 г. с Розала Италианска, дъщеря на краля на Италия, Беренгар II. Тя е вдовица с предишен брак, освен това е значително по-възрастна от него. Бракът им е бездетен и през 992 г. Робер се развежда с нея.

Втори брак: с братовчедка му Берта Бургундска (964 — 16 януари 1010). Тя е дъщеря на Конрад III, крал на Бургундия, и вдовица на граф Ед I дьо Блоа. Берта е по майчина линия е внучка на крал Луи IV. Робер е лудо влюбен в Берта, но този брак се оказва проблемен поради неодобрението на църквата, която не дава разрешение заради роднинството на двамата съпрузи. Въпреки това бракът е сключен в края на ноември или началото на декември 996 г., след смъртта на Хуго Капет, който също се обявява против този брак. Заради неподчинението си Робер е отлъчен от църквата през пролетта на 997 г. от папа Григорий V. Въпреки това Робер остава с Берта чак до 1003 г. (вероятно една от причините за раздялата е, че тя не успява да му роди наследник, тъй като от брака им се появява на бял свят само едно мъртвородено дете).

Трети брак: от 1003 година за Констанца Арлска, от която има седем деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Robert IIDiplomataEpistolae, in Patrologie latine, 141, col. 935 – 970 lire en ligne
  • Abbon de Fleury, OperaPatrologie latine, 139, col. 422 – 570 lire en ligne.
  • Adalbéron de Laon, Poème au roi Robert, traduction Claude Carozzi, Les Belles Lettres, Paris, 1979.
  • Adémar de Chabannes, Chronique, traduction Yves Chauvin, Brepols, 2003.
  • Gerbert d'Aurillac, Correspondance, édition Julien Havet, Picard, Paris, 1889.
  • Helgaud de Fleury (trad. François Guizot), [„ Epitoma vitae regis Roberti pii “], Paris, Brière,‎ 1824 (lire en ligne) Il existe également une traduction plus récente réalisée par Robert-Henri Bautier, CNRS, Paris, 1993.
  • Raoul Glaber, Histoires, (Chronique de l'an mil), Paléo, Paris, 2000.
  • Richer de Reims, Histoire de France, édition Robert Latouche, Belles-Lettres, Paris, 1937.