Зигфрид I от Майнц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Зигфрид I от Майнц (на немски: Siegfried I von Mainz; † 16 февруари 1084 в манастир Хазунген в Циренберг) е от 1058 до 1060 г. абат на манастир Фулда и от 1060 до 1084 г. архиепископ на Майнц.

Той произлиза от среднорейнския франкски благороднически род Регинбодони от Рейнланд. Син е на Зигфрид, граф в Кьонигсзондергау (1040, 1057), бургграф на Майнц. Брат му е бургграф Регенхард фон Майнц, а сестра му е Ута. Ута подарява на 2 април 1068 г. в присъствието на братята си нейните наследствени имения в Нордгау на Йоханис капелата в катедралата на Айхщет.[1] Близките му роднини са графове в Кьонигсзондергау, бургграфове и архиепископски фогти на Майнц и виши фогти на манастир Фулда. Той умира на 16 февруари 1084 г. в Хазунген, където е и погребан.

Зигфрид е възпитаван в манастир Фулда, става там бенедиктински монах и на 25 декември 1058 абат. На 6 януари 1060 г. императрица Агнес го номинира за архиепископ на Майнц.

През зимата 1064/1065 г. той прави поклонение до Йерусалим. Придружаван е от епископите Гунтер фон Бамберг, Ото фон Риденбург и Вилхелм I от Утрехт и около 7000 поклонници. Групата е нападната и ограбена в планините на Палестина, Около 5000 поклонници умират.[2].

През 1070 г. Зигфрид пътува до Рим и иска да подаде доброволно оставка при папа Александър II, но той отказва. Зигфрид коронова на 25 март 1077 г. Рудолф фон Райнфелден за геген-крал в Майнц. На 26 декември 1077 г. в Гослар той коронова Херман от Салм за геген-крал.

След отказа му от крал Хайнрих IV жителите на Майнц, привърженици на краля, го изгонват от архиепископството му. След 1081 г. до смъртта му 1084 г. той не се споменава в документи.

От 1084 г. Вецило е архиепископ на Майнц.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodor Lindner: Sigfrid (Erzbischof von Mainz). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 34, Duncker & Humblot, Leipzig 1892, S. 258 f.
  • Alois Gerlich: Siegfried I. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 7, LexMA-Verlag, München 1995, ISBN 3-7608-8907-7, Sp. 1865.
  • Max Herrmann: Siegfried I., Erzbischof von Mainz. 1060–1084. Beitrag zur Geschichte König Heinrichs IV. Leipzig 1889 (Diss.).
  • Eugen Hannach: Erzbischof Siegfried I. von Mainz als persönlicher und politischer Charakter. Rostock 1900 (Diss.).
  • Gustav Schmidt: Erzbischof Siegfried I. von Mainz. Ein Beitrag zur Geschichte der Mainzer Politik im 11. Jahrhundert. Ebering, Berlin 1917 (Diss.).
  • Rainer Rudolph: Erzbischof Siegfried von Mainz (1060–1084). Ein Beitrag zur Geschichte der Mainzer Erzbischöfe im Investiturstreit. Frankfurt 1973 (Diss.).
  • C. Wernicke: Die Geschichte des Mittelalters. Duncker, Berlin 1854.
  • Sigrid Duchhardt-Bösken: Siegfried I. (Mainz). In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 10, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-062-X, Sp. 101–102.
  • Konrad Lübeck, Die Fuldaer Äbte und Fürstäbte des Mittelalters. 31. Veröffentlichung des Fuldaer Geschichtsvereins, Fulda 1952.
  • Josef Leinweber, Die Fuldaer Äbte und Bischöfe. Frankfurt am Main 1989, S. 43 f.
  • Rudolf Schieffer: Siegfried I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 347 f.
  • Thorsten Pirkl, Grabmal eines Fuldaer Abtes in Nordhessen in: Buchenblätter, Beilage der Fuldaer Zeitung für Heimatfreunde, 85. Jahrgang Nummer 4 vom 16. Februar 2012. S. 13 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Franz Heidingsfelder, Die Regesten der Bischöfe von Eichstätt, Innsbruck-Erlangen 1915-1938, S. 82, Urkunde Nr. 237.
  2. Wernicke (1854), S. 186.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]