Зигисмунд от Саксония
| Зигисмунд от Саксония | |
| княжески епископ на Вюрцбург | |
 Зигисмунд от Саксония, катедралата на Вюрцбург, 1775 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 24 декември 1471 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1440 – 1443 |
| Герб | |
![Герб на Зигисмунд от Саксония[2]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sigismund_v.Sachsen.jpg) Герб на Зигисмунд от Саксония[2] | |
| Семейство | |
| Баща | Фридрих I (Саксония) |
| Майка | Катарина от Брауншвайг-Люнебург |
| Братя/сестри | Хайнрих от Саксония (1422 – 1435) Вилхелм III (Саксония) Фридрих II (Саксония) Катарина Саксонска (1421 – 1476) Анна Саксонска (1420 – 1462) |
| Зигисмунд от Саксония в Общомедия | |
Зигисмунд от Саксония (на немски: Sigismund von Sachsen, Sigmund; * 3 март 1416, Майсен, † 24 декември 1471, Рохлиц) от род Ветини, е княжески епископ на Вюрцбург от 1440 до 1443 г.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на курфюрст Фридрих I от Саксония (1370 – 1428) и на Катарина от Брауншвайг-Люнебург (1395 – 1442) от род Велфи, дъщеря на Хайнрих I фон Брауншвайг († 1416).
.jpg)
През 1428 г. Зигисмунд последва баща си и управлява заедно с братята си Фридрих II, Вилхелм III Смели и Хайнрих. През 1436 г. получава териториите около Вайсенфелс, Фрайбург на Унщрут, Йена, Вайда, Орламюнде, Заалфелд, Кобург и други. Той се отказва през март 1437 г. от управлението и става духовник като си запазва Вайда.
Зигисмунд се съюзява с бургграфовете на Майсен и брат му Фридрих II против своята фамилия. Тогава братята му го нападат във Вайда и го затварят във Фрайбург на Унщрут.
На 10 януари 1440 г. той е избран за епископ на Вюрцбург. Зигисмунд се връща в Курфюрство Саксония, където организира заговор против управляващите му двама братя. Плановете са разкрити и братята му го залавят през 1444 г. и го закарват в дворец Рохлиц, където остава заточен до края на живота си.
Той умира след 27 години в заточение в дворец Рохлиц и е погребан в княжеската гробница в катедралата на Майсен.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Matthias Donath: Die Grabmonumente im Dom zu Meißen. Leipziger Universitätsverlag, 2005, ISBN 978-3-937209-45-6, S. 341 – 344.
- Gottlob Benedikt Schirach: Leben Sigmunds, Bischofs von Würzburg. In: Biographien der Deutschen. Teil 3, Halle 1771, S. 295 – 336 (Digitalisat)
- Gerhard Streich: Sigmund. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 365 f.
- Franz Xaver von Wegele: Sigismund. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 34, Duncker & Humblot, Leipzig 1892, S. 297 – 300. (abweichendes Geburts- und Todesjahr)
- Alfred Wendehorst: Das Bistum Würzburg Teil 2 – Die Bischofsreihe von 1254 bis 1455. In: Max-Planck-Institut für Geschichte (Hg.): Germania Sacra – Neue Folge 4 – Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Berlin 1969. ISBN 978-3-11-001291-0. S. 164 – 173.