Направо към съдържанието

Амалия Саксонска (1436 – 1501)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Амалия Саксонска (1436–1501))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Амалия Саксонска.

Амалия Саксонска
Amalia von Sachsen
херцогиня на Бавария-Ландсхут

Родена
Починала
19 ноември 1501 г. (65 г.)
ПогребанаМайсенска катедрала, Майсен, Федерална република Германия
Управление
Други титлипринцеса на Саксония
господарка на Рохлиц
Семейство
РодВетини
БащаФридрих II (Саксония)
МайкаМаргарета Австрийска (1416 – 1486)
Братя/сестриАнна Саксонска (1437 – 1512)
Ернст (Саксония)
Албрехт III (Саксония)
СъпругЛудвиг IX (21 февруари 1452)
ДецаГеорг
Маргарета Баварска (1456 – 1501)
Амалия Саксонска в Общомедия

Амалия Саксконска (на немски: Amalia von Sachsen; * 4 април 1436, Майсен; † 19 ноември 1501, Рохлиц) е саксонска принцеса и чрез женитба херцогиня на Бавария-Ландсхут.

Дъщеря е на саксонския курфюрст Фридрих II (1412 – 1464) от род Ветини и Маргарета Австрийска (1416 – 1486), дъщеря на херцог Ернст Железни от Австрия, от Хабсбургите.

Амалия Саксконска се омъжва на 21 февруари 1452 г. в Ландсхут за херцог Лудвиг IX „Богатия“ от Бавария-Ландсхут (1417 – 1479) от фамилията Вителсбахи. За сватбата са поканени 22 000 гости.

След смъртта на нейния съпруг Амалия напуска Бавария. От нейния син тя получава 800 рейнски златни гулдена годишно. Амалия купува от тези пари от братята си замък Рохлиц, където живее с голям двор и престроява дворцовата капела. Там тя пази голямата сбирка от ценни реликви. Амалия превръща замъка в дворец и построява нова църква Петри в Рохлиц (днес в Средна Саксония).

Умира през 1501 г. на 65-годишна възраст. Погребана е в катедралата на Майсен.

Дворец Рохлиц
Амалия Саксконска и Лудвиг IX Баварски на прозорец на общината в Ландсхут

Амалия и Лудвиг имат четири деца:

  • Joseph Baader, Haus- und Hofhaltungsordnungen Herzogs Ludwig des Reichen von Niederbayern für das Residenzschloß Burghausen während des Aufenthalts seiner Gemahlin Herzogin Amalie dortselbst. In: Oberbayerisches Archiv, 36 (1877), S. 25 – 54.
  • Maike Günther, Schloß Rochlitz als Residenz und Witwensitz. Das Projekt einer Dauerausstellung. In: Schattkowsky, Martina (Hrsg.): Witwenschaft in der Frühen Neuzeit. Fürstliche und adlige Witwen zwischen Fremd- und Selbstbestimmung. Leipzig 2003, S. 65 – 83 Online, Googlebooks
  • Irmgard Biersack, Die Hofhaltung der „reichen Herzöge“ von Bayern-Landshut (1392 – 1503). Hofgesinde, Verpflegung, Baumaßnahmen. In: Mitteilungen der Residenzen-Kommission der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen, 15 (2005), 2, S. 17 – 45.
  • Irmgard Biersack, Die Hofhaltung der „reichen Herzöge“ von Bayern-Landshut. Regensburg 2006.
  • August Kluckhohn: Ludwig der Reiche, Herzog von Bayern: Zur Geschichte Deutschlands im 15. Jahrh., 314 f.