Елизабет Баварска (1443–1484)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елизабет Баварска.

Елизабет Баварска, курфюрстин на Саксония

Елизабет Баварска (на немски: Elisabeth von Bayern, * 2 февруари 1443 в Мюнхен, † 5 март 1484 в Лайпциг) от фамилията Вителсбахи е принцеса на Бавария-Мюнхен и чрез женитба курфюрстин на Саксония от 1464 до 1484 г.

Тя е дъщеря на баварския херцог Албрехт III Благочестиви (1401–1460) от Бавария-Мюнхен и съпругата му херцогиня Анна фон Брауншвайг-Грубенхаген от Брауншвайг-Грубенхаген-Айнбек († 1474), дъщеря на херцог Ерих I от Брауншвайг-Грубенхаген-Айнбек (1383–1427) и съпругата му Елизабет († 1444) от Брауншвайг-Гьотинген.

Елизабет се омъжва на 25 ноември 1460 г. в Лайпциг за Ернст (1441–1486), от 7 септември 1464 г. курфюрст на Саксония от Ернестинските Ветини.[1] Годежът е направен преди десет години. За тях през 1471 г. се построява нов дворец в Майсен. Тя се грижи за възпитанието и научното образование на децата си. [2] Бракът на курфюрстката фамилия се счита щастлив и Ернст я обича много.[3]

Елизабет, която е смятана за майка на Ернестинския род, умира на 41 години след дълго боледуване на 5 март 1484 г. в Лайпциг. През последните си години тя е на легло и за нейното гледане се ползвало легло на колела, което можело да се вдига.[4] Елизабет умира на 5 март 1484 г. почти едновременно с нейния син Адалберт († 1 май 1484). Нейната свекърва Маргарета Австрийска умира на 12 февруари 1486 г. Съпругът ѝ Ернст умира на 26 август същата 1486 година.[5]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет Баварска и Ернст Саксонски имат децата:

∞ 1478 за Йохан I (1455–1513), крал на Дания, Норвегия и Швеция (1455–1513)
∞ 1. 1500 за принцеса Софи фон Мекленбург-Шверин (1481–1503)
∞ 2. 1513 за принцеса Маргарете фон Анхалт (1494–1521)
∞ 1487 за херцог Хайнрих I от Брауншвайг-Люнебург (1468–1532)
  • Волфганг (1473–1478)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gustav von Hasselholdt-Stockheim: Herzog Albrecht IV. von Bayern und seine Zeit, Wagner, 1865, S. 328
  2. Johann Christian Konrad Hofmann: Zeitschrift für Protestantismus und Kirche, Band 44-45, A. Deichert, 1862, S. 2
  3. Franz Otto Stichart: Das Königreich Sachsen und seine Fürsten, C. L. Hirschfeld, 1854, S. 97
  4. Carola Fey, Steffen Krieb, Werner Rösener: Mittelalterliche Fürstenhöfe und ihre Erinnerungskulturen, V&R unipress GmbH, 2007, S. 267
  5. Karl Wilhelm Böttiger: Geschichte des Kurstaates und Königreiches Sachsen, Band 2, F. A. Perthes, 1867, S. 409

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Reiner Gross: Die Wettiner, W. Kohlhammer Verlag, 2007, S. 83