Направо към съдържанието

Кивасо

Кивасо
Chivasso
Герб
Unio Fortis
Италия
45.191° с. ш. 7.8872° и. д.
Кивасо
Пиемонт
45.191° с. ш. 7.8872° и. д.
Кивасо
Страна Италия
РегионПиемонт
ПровинцияМетрополен град Торино
Площ51,24 km²[1]
Надм. височина183 m
Население26 058 души (2025)
ПокровителБлажени Анджело Карлети, 31 август
Пощенски код10034
Телефонен код011
МПС кодTO
Официален сайтwww.comune.chivasso.to.it
Кивасо в Общомедия

Кива̀со (на италиански: Chivasso; на пиемонтски: Civass, Чивас) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 183 м надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 26 058 души,[2] от които 1971 са чужди граждани.[3]

Наричан е „Вратата към Канавезе“ (на италиански: La porta del Canavese) и е най-населеният град в този район.

География, административно деление и население

[редактиране | редактиране на кода]
Местоположение на община Кивасо в Метрополен град Торино.

Кивасо се намира в централно‑източната част на Метрополен град Торино, в близост до левия бряг на река По, малко след вливането на потока Орко. Отвъд него се издигат крайните северни разклонения на хълмовете на Монферат. Територията на общината има разнообразен геометричен профил с минимални разлики в надморската височина. Обитаемата зона се простира от двете страни на Горна Падания, която я пресича надлъжно.

Между XII и XIV век градът е столица на Маркграфство Монферат, но днес географски не се счита за част от Монферат, макар исторически да принадлежи към него.

Кивасо е включен в Специалния природен резерват на сливането на Орко и Малоне (Riserva Naturale Speciale Confluenza dell’Orco e del Malone).

Граничи с единадесет общини: Кастанието По, Брандицо, Монтанаро, Сан Рафаеле Чимена, Сан Себастиано да По, Вероленго, Волпиано, Рондисоне, Сан Бениньо Канавезе, Мацè и Калузо. Отстои на 20 km от Торино и на 106 km от Милано.[4]

Общината включва следните подселища (на итал. frazioni[5]) и местности: Бетлеме, Боргето, Боскето, Кампаня, Кастелросо‑Тораси, Киаботи, Крова, Екс Форначе, Лайето, Мандрия, Молинето Росо, Монтеджове, Моске, Нейроле, Полиани, Поцо, Прато дел Синьоре, Праторедж, Сперанца и Виолина – Репето.

Историческият център на Кивасо е разделен на девет квартала:

  • четири вътре в старите градски стени: Борго ди Сан Гулиелмо (изток), Борго Минчо (север), Борго ди Санта Мария (запад) и Борго дел Кастело (юг);
  • пет отвъд стените: Борго Верчели (изток), Борго По (юг), Борго Блата и Борго Поста Векия (север), Борго Сан Пиетро (запад).

С течение на времето към тях се добавят още шест: местност Бараджино, местност Копина, Борго дей Пеши виви, Борго Белведере, Борго Суд‑Ест и местност Капучини, които оформят покрайнините на града.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 26 058 души,[2] от които 1971 са чужди граждани. Сред последните преобладават гражданите на Румъния (810 души), Мароко (152 души) и Китай (126 души). Там живее и един български гражданин.[6]

Най‑старото документиране на топонима „Кивасо“ датира от периода на Константин Велики под формата Clevasium. Сред по‑късните графични варианти се срещат Clevaxius (1027), Clavaxius (1019) – форма, която предполага малко вероятна връзка със съществителното Clavis – и Clavasco (1159), в миналото свързвана с латинското лично име Clebus. По‑достоверна е хипотезата, че топонимът произлиза от съчетанието на съществителното Clivius и прилагателната наставка ‑aceus, със значение „място, гледащо към хълма“.

Първите заселници по тези земи са древните келти – канавезанските саласи и отсамалпийските гали, обитаващи района между VIII и II век пр.н.е.

Около II век пр.н.е. древните римляни основават тук колония, която изпълнява функциите на военен лагер и пункт за снабдяване по важния римски път Виа Галика.

Господство на Алерамичите

[редактиране | редактиране на кода]

През 1164 г. бедното рибарско селище около катедралата „Св. Петър“ е предоставено от император Фридрих Барбароса като феод на рода Алерамичи – маркграфовете на Монферат. Те бързо осъзнават стратегическото значение на новата територия, разположена на пътищата, които от Франция пресичат Алпийските проходи, преминават през Паданската низина и водят към Ломбардия и оттам – към Рим. По време на тяхното управление Кивасо процъфтява като столица на Маркграфство Монферат, а в този период са изградени замъкът (чиято кула е запазена и през 2020 г.) и крепостните стени.

Господство на Палеолозите и Първо савойско господство

[редактиране | редактиране на кода]

През 1305 г. родът Алерамичи изчезва и Кивасо преминава под властта на Палеолозите, като запазва статута си на столица на Маркграфство Монферат. През 1307 г., по нареждане на Теодор I, е изграден монетен двор с право да сече сребърни и златни монети. При управлението на неговия внук Теодор II започва строителството на новата катедрала „Св. Мария“, градът получава право да организира пазари и панаири, а укрепителните стени и двете напоителни ями на изток и север са подсилени.

В началото на XV век, благодарение на покровителството на новите господари, Кивасо се превръща в притегателно място за художници, поети и философи от целия Пиемонт. Кулминация на този културен разцвет е изграждането на съборната църква „Възнесение Богородично“.

Кивасо остава център на Маркграфство Монферат до 1434 г., когато столицата е преместена в Казале Монферато.

На 24 януари 1435 г. маркграф Джан Джакомо е победен от херцог Амадей VIII Савойски, след което Кивасо преминава под властта на Савойската династия, без да изгуби значението си като търговски и занаятчийски център. През последната четвърт на XV век в града процъфтяват изкуството на типографията, дърворезбата, сребърните изделия и живописта. Сред най‑изявените творци са Джовани Мартино Спанцоти от Казале, работил в Кивасо от 1502 г., и Дефенденте Ферари, родом от града.

Френско господство

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XVI век градът е подложен на грабежи от швейцарски наемници и от ландскхенти – пехотни наемници в състава на германските легиони на Свещената Римска империя, известни със своята жестокост. През 1536 г. войските на френския крал Франсоа I, насочвайки се към Павия, преминават през Кивасо и разрушават укрепленията, изградени от Алерамичите, оставяйки града без защита.

Второ савойско господство и обсада от 1705 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Няколко години след Мирния договор от Като Камбрези (1559) Кивасо отново преминава под властта на херцозите на Савоя, които изграждат новите му крепостни стени. Градът остава верен на Савойската династия и за тази своя преданост е удостоен с титлата „град“ (1690) и с титлата „граф на Кастелоросо“ (1695).

През 1705 г., по време на Войната за испанското наследство, Кивасо е обсаден от армията на френския крал Луи XIV по време на похода ѝ към Торино. Градът оказва героична съпротива и успява да забави настъплението на французите, преди да падне под техния топовен обстрел, който разрушава неговия символ – шпила на съборната църква. В знак на признателност за проявената храброст през 1759 г. крал Карл Емануил III потвърждава привилегията на Кивасо като град и го освобождава от данъци.

В този период отец Джузепе Борла (1728–1797), приор на местния манастир „Св. Августин“, написва „Исторически спомени за Кивасо“ (Memorie storiche di Chivasso) – труд, който проследява историята на града от древността до 1795 г.

През 1753 г. жителите на Кивасо отбелязват обявяването за блажен на своя съгражданин Анджело Карлети (1410–1495), францисканец, известен със съставянето на Summa Angelica – наръчник за изповедници, и днес почитан като покровител на града.

През 70‑те години на XVIII век в района на Кивасо се развива значително коневъдството благодарение на създаването на Ла Мандрия – кралско имение, разположено североизточно от града.

От Наполеон до Кралство Италия

[редактиране | редактиране на кода]

През 1800 г., след няколкоседмична обсада, Кивасо попада под властта на Наполеон I и става част от Департамент Дора. Впоследствие започва разрушаването на античните укрепления, което през следващите десетилетия позволява оформянето на съществуващата днес улична мрежа.

След Виенския конгрес (1815) Кивасо се връща под управлението на Савойската династия. През 50‑те години нараства значението му като железопътен възел, модернизират се градската болница и гарата, а на територията на общината се появяват нови фабрики. През 60‑те години век е изграден каналът „Кавур“ – забележително хидравлично инженерно съоръжение, което позволява напояването на плодородните оризища в провинция Верчели. През 1870 г. над река По е построен голям мост, свързващ града с хълмовете на Монферат. Той е разрушен при наводнението през 1994 г., но впоследствие е изграден наново.

През втората половина на XIX век значението на Кивасо като търговски център нараства. Процъфтяват хановете и хотелите, а буржоазният начин на живот намира отражение в творчеството на художника Деметрио Косола (1851–1895). Особено развитие бележи пазарът на добитък, провеждан на Пиаца д’Арми на западната граница на историческия център, който през XX век се премества на площад „Форо Боарио“.

Двете световни войни

[редактиране | редактиране на кода]

Първите индустриални предприятия в града са автомобилната фабрика „Скаки“ (Scacchi) за производство на автомобилите „Цезар“ (Caesar), основана от инж. Чезаре Скаки през 1911 г., и вълнената фабрика Emilio Gallo & f.llo, създадена през същата година от предприемачи от Биела. Между 1915 и 1919 г. торинската компания „Диато“ (Diatto) използва фабрика „Скаки“ за производството на самолетни двигатели Gnome et Rhône по лиценз.

Кивасо дава много жертви в Първата световна война, а в тяхна чест на Пиаца д’Арми е издигнат паметник, открит през 1919 г. от крал Умберто II Савойски, изобразяващ богинята Виктория, коронясваща италиански войник. Обезлюдяването на селските райони и закриването на фабрики водят до период на сериозна икономическа криза с тежки последици за населението. В същото време градът трябва да приеме десетки полски войници, очакващи репатриране, настанени в благородническите апартаменти на двореца „Ла Мандрия ди Кивасо“.

По време на управлението на Бенито Мусолини се откриват нови фабрики и две нови места за градски пазар, а градът е обект на мащабен градоустройствен проект за обновяване на обществените сгради.

Втората световна война донася нови жертви на Кивасо. На 12 май 1944 г. градът е бомбардиран от Съюзниците, а впоследствие се превръща в център на сблъсъци между партизани и наци‑фашистки сили. През декември 1943 г. в Палат Тезио е подписана Хартата от Кивасо – документ, утвърждаващ принципите на автономията на алпийските райони и считан за един от фундаментите на съвременния европейски федерализъм.

След Втората световна война до края на XX век

[редактиране | редактиране на кода]

През 50‑те и 60‑те години на XX век Кивасо преживява период на значителен демографски и икономически подем: между 1951 и 1971 г. населението му се удвоява. В този период са изградени термоелектрическа централа на ENEL и завод на Ланча, който за кратко време се превръща в едно от водещите автомобилни предприятия в Италия.

Закриването на завода на „Ланча“ през 1993 г. води до сериозни икономически и социални последици за Кивасо и неговите жители. Градът започва постепенно възстановяване, насочвайки все повече ресурси към сектора на услугите.

Кивасо претърпява значителни щети по време на наводненията на река По през 1994 и 2000 г. Мостът с десет тухлени арки, построен през 1870 г., се срутва и в следващите години е заменен с модерна едноетажна бетонна конструкция.

Земеделието в района произвежда бобови растения, зърнени култури, плодове и фураж, а животновъдството включва отглеждане на кози, коне, говеда, свине и домашни птици. Промишлеността е представена от множество предприятия в областта на хранително‑вкусовата промишленост, печатарството, химическата индустрия, строителството, металургията, производството на превозни средства и на части и аксесоари за тях, както и в производството и дистрибуцията на електроенергия. Третичният сектор включва добре развита търговска мрежа и разнообразни услуги.[7]

Съборна църква „Възнесение Богородично“

[редактиране | редактиране на кода]
Колегиалната църква на Кивасо

Един от най-ярките примери за готика в района, Съборната църква „Възнесение Богородично“ (Chiesa della Collegiata di Santa Maria Assunta), неправилно наричана „катедрала“, е основана по волята на маркграфовете на Монферат. Строителството започва през 1415 г., а през 1429 г. тя е осветена, макар все още незавършена поради липса на средства вследствие на многобройните войни на маркграфовете.[8]

Готическият стил личи най-вече в ценния теракотен портал от ок. 1450–1460 г., богато украсен с фигури. От същия период произхожда и най-старата част на камбанарията, разположена вдясно от фасадата. По време на френската обсада през 1705 г. осмоъгълният ѝ тенекиен връх е разрушен – оттук произлиза и прякорът на жителите на Кивасо, facia ëd Tola („тенекиено лице“).[8]

Църквата е трикорабна. Интериорът ѝ съхранява редица произведения на изкуството, сред които се откроява триптихът на Дефенденте Ферари, разположен във втория олтар на десния кораб.

Църква „Св. Мария на Ангелите“

[редактиране | редактиране на кода]
Света Мария на Ангелите

Инициативата за изграждането на първоначалната сграда на църквата „Света Мария на ангелите“ (Chiesa di Santa Maria degli Angeli) е на Братството на Пресветото Исусово име през 1548 г., а през 1607 г. тя е осветена. Благодарение на известния архитект Бернардо Антонио Витоне и на местния архитект Паоло Лоренцо Гароне фасадата и интериорът на църквата претърпяват значителни промени от 1737 г. нататък. Оригинално творение на Витоне е малката цилиндрична камбанария, изградена между 1752 и 1757 г. отстрани на строгата фасада.[9]

В църквата се съхранява интересна поредица от картини от 40‑те години на XVIII век, дело на художника Джовани Батиста Граси от Варезе. В ниша на презвитерия е разположена дървена група с Успение Богородично от около 1713 г., създадена от Карло Джузепе Плура. Интерес представлява и готическото разпятие от полихромно дърво.[9]

Църква „Св. св. Йоан Кръстител и Марта“

[редактиране | редактиране на кода]
Св. св. Йоан Кръстител и Марта

Църквата „Св. св. Йоан Кръстител и Марта“ (Chiesa S.S. Giovanni Battista e Marta) е построена между 1707 и 1751 г. като седалище на светското Братство на милосърдието, чиято мисия включвала утехата и погребението на осъдените на смърт. В центъра на строгата фасада изпъква дъбовата дърворезба на ценния бароков портал от 1729 г., увенчан с глава на Йоан Кръстител – символ на Братството.[10]

Големият четириъгълен презвитерий е служил както за литургия, така и за събрания на братята. На задната му стена се намира бароков калъф от резбована и позлатена дървесина, съдържащ древния симулакрум Madonna dei Luciani. Над него е разположена голяма картина от 1699 г., изобразяваща покровителите на града, дело на местния художник Антонио Барберо, работил в Кивасо между 1688 и 1711 г.[10]

Манастир „Св. Бернардин“

[редактиране | редактиране на кода]
Манастир „Св. Бернардин“

Манастирът „Свети Бернардин“ (Convento di S. Bernardino) е построен в средата на XVI век по архитектурния модел на францисканските комплекси – с правоъгълен вътрешен двор в центъра и двуетажна сграда около него. На партера са се намирали църквата и служебните помещения, а на първия етаж – манастирските килии. През 1800 г., по време на Наполеоновата власт, манастирът е закрит, а сградата е превърната в Градски колеж, функция, която запазва през целия XX век.[11]

Светилище на Мадоната от Лорето

[редактиране | редактиране на кода]

Светилището на Мадоната от Лорето (Santuario della Madonna di Loreto) е изградено в периода 1562–1566 г., като инкорпорира примитивен оброчен стълб от XV век, посветен на Мадоната от Лорето. На мястото на повредената икона е поставена дървена скулптура със сходни размери.[12]

През 1643 г. църквата е поверена на капуцините, които изграждат манастир до нея. Между 1639 и 1640 г. постройките са разрушени от войските на Томас Франциск Савойски‑Каринян. През 1643 г. е взето решение светилището да бъде възстановено в по‑строг стил; на главния му олтар и днес се намира чудотворната дървена статуя на Мадоната от Лорето.[12]

Настоящата сграда датира от 1897 г. и е проектирана от еклектичния инженер Мотура. Сводът е украсен със стенописи на Луиджи Моргари, изобразяващи чудотворното пренасяне на Светия дом от Назарет в Лорето.[12]

Църква „Св. епископ Елигий“

[редактиране | редактиране на кода]

На 14 октомври 1767 г. Карл Емануил III отправя до епископа на Ивреа искане за създаване на енория, посветена на св. епископ Елигий – покровител на бижутерите и ковачите. Църквата „Св. епископ Елигий“ (Chiesa di Sant’Eligio Vescovo), дело на архитекта Джузепе Джачинто Байс, има строга фасада, но впечатляващ еднокорабен интериор със свод, украсен с елегантни щукатури в стил рококо. В презвитерия се съхранява триптих от XVIII век, изобразяващ Мадоната със св. Елигий.

Към 2019 г. църквата е действаща. Вече повече от два века третият уикенд на май се отбелязва празникът на св. Елигий – покровител на комплекса.[13][14]

Енорийска църква „Св. Йоан Кръстител“

[редактиране | редактиране на кода]

Енорийската църква „Св. Йоан Кръстител“ (Chiesa di San Giovanni Evangelista) се намира в подселището Боскето,[5] основано през 1454 г., когато властите на Кивасо заселват там земеделци, натоварени със задачата да изсекат горите, служили за укритие на разбойници. Храмът е основан през XVI век под името „Св. Маргарита“, а през 1795 г. става енорийски и приема настоящото си име.[15]

Запазена е неговата барокова тухлена фасада, резултат от реконструкция, извършена между 1738 и 1742 г. по проект на архитекта Костанцо Микела. Интериорът е оформен при последващи преустройства. Особен интерес представлява красивата мраморна балюстрада от 1752 г., водеща към презвитериума, която произхожда от манастира „Св. Бернардин“ в Кивасо, заедно с някои части от високия олтар, датирани от 1770 г.[15]

Енорийска църква „Св. св. Йоан Кръстител и Рох“

[редактиране | редактиране на кода]

Енорийската църква „Св. св. Йоан Кръстител и Рох“ (Chiesa dei Santi Giovanni Battista e Rocco) се намира в подселището Кастелросо[5] и е построена през 1758 г. по проект на архитекта Паоло Лоренцо Гароне от Кивасо. От канонична гледна точка тя е зависима от енорията на Кивасо, поради което местните жители настояват новата църква да стане автономна енория. Те отправят искания както до Иврейската курия, така и до архиепископа на Торино, което води до продължителен съдебен спор. Едва през 1782 г. е дадено разрешение за създаване на нова енория.[16]

Църквата притежава изящен бароков олтар от черен мрамор и няколко стенописа от XIX век. Фасадата е изпълнена в необароков стил и е дело на Бартоломео Гало.[16]

Осмоъгълна кула

Осмоъгълната кула (Torre Ottagonale) е останка от внушителния замък на маркграфа на Монферат Вилхелм V, построен около 1178 г. Тя се издига на почти 20 m височина, има масивна каменна основа и реставриран покрив. Облицована е с каменни блокове и едри обли камъни и разполага с входове от север и юг. В миналото достъпът до кулата е бил осигуряван чрез дървени стълби, които се вдигали при опасност. Някога вътрешността ѝ е била разделена на поне три етажа с дървена облицовка.[17]

Палат Санта Киара

Седалище на Кметството от 1834 г., внушителният палат „Света Клара“ (Palazzo Santa Chiara) е построена между 1739 г. и втората половина на XVIII век като дом на сестрите кларисинки, по проект на йезуитския архитект Антонио Фалети ди Бароло.[18] Проектът се оказва твърде скъп и остава незавършен. Днешната фасада със слънчев часовник, реставрирана през 1999 г., всъщност представлява незавършеното крило на манастира.

На първия етаж, в западното крило, се намира Галерията на съвременното изкуство, в която се съхраняват произведения на художници от Кивасо и региона от XIX и XX век. На партера е разположен живописният Малък градски театър, изграден през 1864 г. от вътрешния параклис на манастира по проект на архитекта Фаусто Гоцано – баща на поета Гуидо Гоцано.

На първия етаж се пазят пет произведения на художника Деметрио Козола[19], един от водещите майстори на реалистичната живопис в Пиемонт, активно работил в Кивасо. Две от картините се намират в Залата на Общинския съвет, а петата – от 1894 г., изложена в кабинета на кмета – изобразява ваксинация на деца срещу едра шарка, въведена в Кивасо по-рано, отколкото в други части на Пиемонт.[20]

Умбертиновата архитектура в Палат „Св. Клара“

[редактиране | редактиране на кода]

Заседателната зала, разположена срещу Театъра, е украсена със стенописи с умбертинов характер. В строгия смисъл на термина това се отнася до италианската архитектура от времето на крал Умберто I (1878–1900), а в по-широк – до архитектурните тенденции след Националното обединение. Макар да е свързана с подобни европейски явления – Втората империя във Франция, викторианския стил в Англия и вилхелминовия стил в Германия – заради своя еклектичен и монументален вкус, умбертиновата архитектура[21] се отличава с особено консервативна интерпретация на еклектиката, насочена към формулиране на „национален“ стил, асоцииран с академичния и конвенционален неоренесанс.

Палат Тезио

Палат „Тезио“ (Palazzo Tesio) е къснобарокова сграда от XVIII век с тухлена фасада без външна мазилка. На 19 декември 1943 г. в нея е подписана „Хартата от Кивасо“ (La carta di Chivasso) – декларация на представители на алпийските народи, която поставя основите на алпийското езиково и етническо самоотстояване, както и на италианския федерализъм и автономия.[22]

Палат на икономиката и труда „Луиджи Ейнауди“

[редактиране | редактиране на кода]
Палат „Луиджи Ейнауди“

Палат „Луиджи Ейнауди“ (Palazzo Luigi Einaudi) е построен около 1600 г. като място за почивка на преминаващи военни части. През 1800 г. сградата е превърната в казарма, а по време на Рисорджименто служи като седалище на патриотичните легиони, подпомагащи редовната армия. От 1915 г. в нея се помещава Шеста дивизия на железопътните войски, която управлява железопътната линия Кивасо–Аоста.[23]

През 1931 г. част от сградата е предоставена на Военния окръг на Кивасо и новият военен комплекс получава името казарма „Ген. Карло Джордана“. От септември 1943 г. Черните бригади на Италианската социална република и части на Вермахта окупират сградата, използвайки някои помещения като затвор. След Освобождението казармата е върната на железопътните инженери.[23]

През 1993 г. сградата става общинска собственост, а през 2000 г. е реставрирана и получава настоящото си име. На нейната люнета е инсталиран „Часовникът на новото време“ – спомен за периода на Френската революция, когато Кивасо е под френско управление. Стрелките му правят само един пълен оборот на ден, а денят е разделен на 10 часа по 100 минути, всяка от които съдържа 100 секунди.[23]

Детска градина „Блажени Анджело Карлети“

[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на днешната детска градина „Блажени Анджело Карлети“ (Asilo Infantile B. Angelo Carletti) е построена през 1500 г. като манастир на Св. Франциск от Асизи, седалище на братята минорити конвентуалци. Включва в себе си останки от благородническия палат на рода Крова, а неговата осмоъгълна кула е превърната в църковна камбанария.

С течение на времето комплексът е модифициран и разширяван чрез закупуване на съседни постройки. От 1888 г. в сградата се помещава детска градина.[24]

Дворец „Ла Мандрия ди Кивасо“

[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурният комплекс La Mandria di Chivasso, проектиран от арх. Джузепе Джачинто Байс, се намира на 6 km североизток от града, в открито поле в подселището Ла Мандрия. Построен е по волята на крал Карл Емануил III Савойски между 1760 и 1770 г. като развъдник на специална порода кобили за нуждите на двореца и част от армията, подчинен на Кралския дворец във Венария Реале.[25][26]

Комплексът е проектиран изцяло функционално: всички сгради са разположени около обширен двор. В центъра се намира голяма кръгла поилка за животни; стопанските постройки около централната сграда са свързани с нея чрез подредена мрежа от пътища; от изток и запад са изградени многоетажни сгради, предназначени за жилища на работниците и за кабинети на управленския персонал; построени са затворени плевни с големи дървени решетки за постоянна вентилация; складовете за селскостопански сечива и конюшните са разположени под редици от арки.[26]

С декрет от 1797 г. комплексът става национален обект и е отдаден под наем на дружество на бивши благородници, които отглеждат там ценна порода овце. С Реставрацията La Mandria, заедно с Кралския дворец във Венария Реале, започва да запада и през 1834 г. двете имения губят кралския си патронаж, преминавайки под управлението на Кралското финансово интендантство. През 1855 г. комплексът е закупен на търг от граф Аполинаре Рока Сапорити, който обаче отказва да плаща на енорийския свещеник.[26]

През пролетта на 1859 г. Савойската армия се разполага в комплекса и околностите му, за да спре настъплението на австрийските войски. По време на Първа световна война там са разположени хангарите на военно летище. През пролетта на 1918 г. те служат като помещения за временно пребиваване и обучение на около 22 000 полски доброволци – пленници от австро-унгарската армия. През 1919 г. те са изпратени във Франция, а оттам – в Полша. Поради избухнала епидемия няколкостотин от тях умират и са погребани в малкото гробище на комплекса, както и в гробищата на Кивасо, Ивреа и Торино.[26]

През декември 1919 г. имението „Ла Мандрия“ е разпродадено на части на частни лица, предимно земеделци. През 2000 г. Община Кивасо закупува една четвърт от комплекса и го реставрира със собствени средства и с помощта на регион Пиемонт, който също притежава част от имота. Въпреки това комплексът не е оползотворен и отново запада. През 2016 г. Общината решава да продаде своя дял на търг, като началната цена е малко над 1,5 млн. евро.[27][28]

На територията на комплекса има конна база (Circolo Ippico La Mandria di Chivasso).

Дълъг камък/ Стела от Кивасо

[редактиране | редактиране на кода]
Lapis Longus

Дългият камък (Lapis Longus), с големи кръгли разрези, висок около 4 метра и тежащ приблизително 1,5 тона, е вероятно надгробен паметник от VII–VIII век пр.н.е. Открит е малко след 1000 г. в близост до вече несъществуващата църква „Св. Михаил“. През 1499 г. е поставен на пл. „Кастело“ (Piazza del Castello), където върху него за назидание са били привързвани полуголи банкрутирали длъжници, чието имущество е било конфискувано, а самите те – изложени на публично порицание, заставени да стоят с обърнати към камъка задни части. От XVII век насетне камъкът е местен многократно, а в началото на XX век е използван дори като пейка. Към 2020 г. е изложен зад стъклена витрина.[29]

Сградата на входа на Канал „Кавур“

Каналът „Кавур“ (Canale Cavour) е един от най-значимите примери за хидравлично инженерство от XIX век. Построен е между 1863 и 1866 г. по инициатива на Камило Бенсо ди Кавур. До 2022 г. основната му функция е напояването на оризищата в районите на Верчели и Новара. Това е изкуствен воден канал с дължина около 85 km, който отвежда водите на река По при Кивасо, след това приема води от Дора Балтеа, преминава под река Сезия и се влива в Тичино при град Галиате.

Монументалната сграда от масивни тухли и камък в началото на канала е дълга 40 m и разполага с 21 отвора, разпределени в три шлюза: два за регулиране на нормалния воден поток и един помощен. До нея се намира паметникът от 1898 г., посветен на проектанта и строителния директор на канала – инж. Карло Ноè, дело на скулптора Франческо Порцио.[30]

Речен парк „Бричел“

[редактиране | редактиране на кода]

Речният парк „Бричел“ (Parco Fluviale del Bricel) е открит през 2003 г. с цел опазване и развитие на местната флора и фауна. Името му произхожда от традиционен плавателен съд, използван за риболов, превоз на хора, стоки и пясък, отличаващ се с плосък кил и симетрични нос и кърма. Паркът се намира на брега на река По и заема площ от около 45 хил. кв. м.

  • Зима / Пролет – Четения в двореца (Letture a Palazzo), представяне на съвременни книги и писатели в стаите на Палацо Рубато
  • Януари / май – Хоризонти на сцената (Orizzonti di Scena[31]), театрален сезон на Малкия градски театър на Кивасо
  • Февруари – март – Голям карнавал на Кивасо (Carnevalone di Chivasso), един от най-старите исторически карнавали на Италия.
  • Пролет – есен – Almisonis Melos, концерти на класическа музика в различните градове в района на Кивасо; по случай Великденските празници – концерти на свещена музика в църквите в града
  • Лято – Пивоварното занаятчийство е фермент (Birraria – Artigianato è fermento[32]), фестивал на местната занаятчийска бира
  • Лято – Празник на махалите и подселищата (Festa dei Borghi e delle Frazioni)
  • Лято – Съгласия и несъгласия: Кинофестивал на открито (Accordi @ DISACCORDI Festival del cinema all'aperto[33])
  • Август – Патронен празник на блажения Анджело Карлети, земеделски панаир и Средновековна историческа реконструкция (Festa Patronale del Beato Angelo Carletti, Fiera agricola e Rievocazione Storica medievale)
  • Септември – Празник на ореховките на Кивасо (Festa dei Nocciolini di Chivasso[34]), уикенд изцяло посветен на специалитета на Кивасо
  • Октомври – Празник на търговията (Festa del Commercio), панаир на местни занаятчийски продукти
  • Октомври – В очакване на Хелоуин (Aspettando Halloween), карнавал по централните улици на града, събития и ателиета, организиран от търговци
  • Октомври – март – Кивасо в музика (Chivasso in Musica[35]), поредица от концерти на класическа музика пред различните паметници на историческия център
  • Октомври – май – Международен литературен фестивал „Местата на думите“ (I Luoghi delle Parole[36]) в сътрудничество с Градската библиотека на Волпиано, UniTRE на Кивасо, училища и асоциации на територията, в Градската библиотека Мовименте
  • Първа неделя на всеки месец – Mercà d'la Tola, антикварен пазар по улиците на историческия център на града[37]
  • Шест държавни и три частни детски градини
  • Пет държавни начални училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.), от които едно в подселище Кастелросо
  • Две държавни средни училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
  • Три+едно средни държавни училища от втора степен (от 9-и до 11-ти клас вкл.), от които: Езиков и хуманитарен лицей „Обединена Европа“ (Liceo Linguistico e delle Scienze Umane), Технически и технологичен техникум „Обединена Европа“ (Istituto Tecnico Tecnologico Europa Unita), Класически и природонаучен лицей „Нютон“ (Liceo I. Newton), Хотелиерски техникум „Убертини“ (Istituto Professionale Servizi Ubertini)[38]
  • Народен университет за третата възраст и учене през целия живот (UNI 3 del Chivassese), съществува по гражданска инициатива и предлага курсове в най-различни сфери.

Музеи, библиотеки, театри, кина и културни центрове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Градска библиотека „Мовимент“ (Biblioteca MOviMente) – от 1972 г., със свободен и безплатен достъп, с ок. 51 хил. тома
  • Кино „Политеама“ (Cinema Politeama)
  • Малък градски театър на Кивасо (Teatrino Civico di Chivasso)
  • Театър на Ораториум „Блажени Анджело Карлети“ (Teatro dell'Oratorio Beato Angelo Carletti)
  • Театър на Културната работилница (L'Officina Culturale)
  • Театър „Фабер“ (Faber Teater), местност Бараджино
  • Общински музикален център „Синя стая“ (Centro Musicale Comunale Blu Room)
  • Общински музикален институт „Леоне Синигаля“ (Istituto Musicale Comunale Leone Sinigaglia) – организира музикални курсове и ателиета.

Религиозни центрове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Католическа съборна църква „Възнесение Богородично“ (Chiesa Collegiata di Santa Maria Assunta)
  • Католическа църква на Мадоната на молитвената броеница (Chiesa della Madonna del Rosario)
  • Католическа църква „Св. Йоан Кръстител“ (Chiesa di San Giovanni Battista)
  • Католическа църква „Св. Йосиф Деятел“ (Chiesa di San Giuseppe Lavoratore)
  • Католическо братство на Св. Йоан и Св. Марта (Confraternita dei Santi Giovanni e Marta)
  • Католическо братство на Пресветото Исусово име (Confraternita del Santissimo nome di Gesù)
  • Католическо светилище на Мадоната от Лорето (Santuario della Madonna di Loreto)
  • Католическа църква „Св. епископ Елигий“ (Chiesa di Sant'Eligio Vescovo), подселище Мандрия
  • Католическа енорийска църква „Св. Евангелист Йоан“ (Chiesa di San Giovanni Evangelista), подселище Боскето
  • Католическа енорийска църква „Св. Йоан Кръстител и Св. Рох“ (Chiesa dei Santi Giovanni Battista e Rocco), подселище Кастелросо
  • Евангелска християнска църква (Chiesa Cristiana Evangelica)
  • Евангелска християнска църква „Божии асамблеи в Италия“ (Chiesa Cristiana Evangelica „Assemblee di Dio in Italia“ A.D.I.)[39]
  • Валденска църква (Chiesa Valdese)
  • Джамия (Moschea), в местност Борго По (Borgo Po)
  • Зала на Кралството на Свидетелите на Йехова (Sala del Regno dei Testimoni di Geova)
  • Румънска Енорийска православна църква „Св. Георги от Черница“ (Chiesa Ortodossa Parrocchiale San Giorgio di Cernica), в местност Бараджино (Baraggino)[40]

Периодични издания

[редактиране | редактиране на кода]
  • В. „Ла Воче“ (Гласът, La Voce[41]). Местен вестник с новини от цяла Италия с особено внимание към тези от Пиемонт и област Торино. Излиза всеки вторник в хартиен и в електронен вариант в 4 издания: Ивреа, Сетимо Торинезе, Чирие и Кивасо.
  • Раздел за Кивасо на в. „Ил Джорнале“ (Вестникът, Il Giornale[42]). Дясноцентристки вестник в хартиен и електронен вариант
  • В. „Ла Нуова Периферия“ (Новата периферия, La Nuova Periferia), в електронен и хартиен вариант, седалища в Кивасо и в Сетимо Торинезе.
  • В. „Ла Сентинела дел Канавезе“ (La Sentinella del Canavese[43]). Местен вестник с новини от Ивреа, Канавезе и част от Вале д'Аоста. Излиза всеки понеделник, сряда и петък в хартиен и в електронен вариант.
  • В. „Ил Канавезе“ (Първо Канавезе, Il Canavese) и неговият ел. вариант Прима ил Канавезе (Първо Канавезе, Prima Il Canavese[44]). Новини от Ивреа, Канавезе, Вали ди Ланцо, Чирие и Торино. Излиза всяка сряда в хартиен и в електронен вариант.
  • В. „Ил Ризвельо дел Канавезе“ (Пробуждането на Канавезе, Il Risveglio del Canavese[45]). Независим вестник от 1921 г. Излиза всеки четвъртък в хартиен и в електронен вариант. С новини от Чирие, Канавезе, Вали ди Ланцо и северната околност на Торино.
  • В. „Куотидиано дел Канавезе“ (Ежедневник на Канавезе, Quotidiano del Canavese[46]). Електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе.
  • „Обиетиво Нюз“ (Цел новини, Obiettivo News[47]). Независим електронен ежедневник от 2013 г. с новини от Канавезе, Торино и областта, и Пиемонт.
  • „Канавезе Нюз“ (Canavese News[48]). Независим електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе и Торино.
  • Секция „Канавезе“[49] на в. „Ла Република Торино“ (La Repubblica Torino) на известния римски ежедневник „Ла Република“. В хартиен и в електронен вариант.
  • Обиетиво нюз Тиву (Тв Цел Новини, ObiettivoNews TV[50]), онлайн телевизия за Канавезе на изд. Bersini Editoria
  • Телевизия на Торино и Канавезе (Torino e Canavese TV[51]), на канал 185 на дигиталната телевизия. От 2017 г., с 24-часово излъчване.
  • Радио Кивасо 94 (Radio Chivasso 94[52])
Малки ореховки от Кивасо
  • Специалитетът на Кивасо са Ноасет (Noasèt), наричани от 30‑те години на XX век „Ночолини ди Кивасо“ (Nocciolini di Chivasso) – малки ореховки, приготвени от пиемонтски лешници, яйчен белтък и захар. Те възникват по погрешка през втората половина на XIX век в ателието на тогавашната сладкарница Nazzaro, дело на Джовани Подио. Представени са на Универсалното изложение в Париж през 1900 г. и днес са признати за италиански традиционен агро-хранителен продукт (P.A.T.). И до днес някои сладкарници в центъра на Кивасо произвеждат тези дребни ореховки на ръка, следвайки оригиналната рецепта от XIX век.[53]
  • Доматен конфитюр от Кивасо (Confettura di pomodori di Chivasso)
  • Орехов ликьор „Капела“ (Liquore Nocciolino Capella) – сладък ликьор с алкохолно съдържание 24%, приготвен на основата на лешникова инфузия. Лешниците се оставят да престоят потопени в алкохол, за да се извлекат характерните им етерични масла, които придават на напитката нейния типичен аромат и вкус.
  • Ла Бусека (La Busecca) – шкембе чорба с древен вкус, която се е предлагала сутринта на пазарния ден в хановете и гостилниците в Кивасо (в нач. на XX век са били повече от 50)
  • Аньолоти (Agnolotti), вид паста с пълнеж от заешко
  • Варена смес чорба по Пиемонтски (Bollito misto alla Piemontese), смес от варени месо и карантии, придружени от bagnèt verd (сос от аншоа, магданоз и чесън)
  • Карнавални Faseuj ël prèivi (букв. на Пиемонтски диалект боб със „свещеник“) – руло от свинска кожа с билки и подправки, приготвен за една нощ в дървена фурната, използвайки традиционен теракотен съд.

Спортни съоръжения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Спортно поле „Е. Пасторе“ (Campo sportivo „E. Pastore“) на A.S.D. La Chivasso
  • Спортно съоръжение „Паоло Рава“ (Impianto sportivo „Paolo Rava“) – общинско спортно поле и писта за лека атлетика
  • Спортно поле Монтеджове (Campo Sportivo Montegiove) – в подселище Монтеджове
  • Спортен център Палаланча (Centro sportivo Palalancia) – стадион и басейн
  • Басейн и тенис кортове на пл. Либертини – на Libertas Nuoto Chivasso
  • Тенис корт и волейболно игрище на открито, подселище Кастелросо – на Асоциация „Pro Castelrosso“
  • Конна база „Ла Мандрия ди Кивасо“ (Circolo Ippico La Mandria di Chivasso[54])

Клубове, фитнес зали и др.

[редактиране | редактиране на кода]
  • Фитнес клуб „Вери Уел“ (A.S.D. Very Well[55])
  • Фитнес клуб Ориндж (Palestra Orange[56])
  • Футнес Джим (Palestra Gym)
  • Фитнес „Политеама Кивасо“ (Politeama Chivasso[57])
  • Плувна аматьорска асоциация Либертас Нуото (Libertas Nuoto[58])
  • Асоциация и школа за подводно гмуркане „Ной Суб Кивасо“ (Noi Sub Chivasso[59])
  • Тенис клуб „Тескаро“ (Tennis Club „Tescaro“[60])
  • Спортен клуб „Ил Чирколо“ (Sporting Club Il Circolo[61]) – тенис и басейн
  • Школа за алпинизъм и ски алпинизъм „Пиерсандро Мицио“ (Scuola di Alpinismo e Sci Alpinismo Piersandro Mizio[62]) – на Алпийски клуб в Кивасо
  • Ръгби клуб на Кивасо (Chivasso Rugby Onlus[63])
  • Аматьорски Мото клуб на Кивасо (Moto Club Chivasso[64])
  • Клуб по билярд „Ил Нуово Чирколо“ (Il Nuovo Circolo)
  • Клуб по източни бойни изкуства „Алекс Пулиано“ (Alex Pugliano martial arts academy[65])
  • Аматьорски клуб по карате „Ил Куадрифолио“ (Il Quadrifoglio A.S.D. Karate)
  • Аматьорска спортна асоциация Доюкай Киавсо (A.S.D. Doyukaj – Chivasso[66])
  • Аматьорски футболен клуб на Кивасо (A.S.D. La Chivasso[67])
  • Аматьорски баскетболен клуб на Кивасо (A.S.D. Pallacanestro Chivasso[68])
  • Аматьорска баскетболна асоциация на Кивасо „Стара баскетболна асоциация“ (A.S.D. Antica Cestistica Chiavissese)
  • Спортна асоциация „Волейбол Фортитудо“ (Volley Fortitudo Chivasso[69])
  • Йога студио „Мадре Индия“ (Studio di Yoga Madre India[70])

Известни личности, родом от Кивасо

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алфредо Пецано (1893-1986) – италиански фехтовач и спортен директор, носител заедно с Джанкарло Брусати, Джанкарло Корнаджа-Медичи, Едоардо Мангароти, Саверио Раньо и Франко Рикарди на златен медал в Олимпиадата в Берлин през 1936 г.
  • Анджело Карлети, нар. и Анджело от Кивасо (1410-1495) – италиански религиозен деец, интелектуалец и хуманист. Блажен на Католическата църква, чества се на 11 април.
  • Андреа Флутеро (1958-) – италиански политик и предприемач, кмет на Кивасо, сенатор, регионален съветник.
  • Андреа Кристияно (1984-) – италиански футболист, халф на Терануова Траяна
  • Ариана Одзимо (1995-) – бивша италианска футболистка, вратар.
  • Валентина Бартоло (1981-) – италианска актриса
  • Гуерино Николи (1927-1944) – италиански партизанин, с почетен златен медал за военна доблест.
  • Данило Бертаци (1960) – италиански театрален актьор, телевизионна личност и телевизионен автор.
  • Дефенденте Ферари (1480/1485-ок. 1540) – италиански художник – висш представител на Пиемонтския Ренесанс
  • Джакомо Бозио (1544-1627) – италиански историк, принадлежащ към Ордена на Рицарите хоспиталиери.
  • Джована Дзука (1964-) – италианска философка и писателка
  • Джовани Боерис (1867-1946) – италиански професор по минералогия
  • Джовани Тимотео Калосо, Рустем бей (1789-сл. 1859) – военен от Османската империя
  • Джорджа Тудиско (1995-) – италианска футболистка, бивш халф на националните отбори на Италия до 17 и под 19 г.
  • Джорджо Ревердино, Жорж Реверди (?-пр. 1565) – италиански художник и гравьор, особено активен във Франция.
  • Джузепе Джаколети (1803-1865) – италиански презвитер и поет, запомнен като поет на латински език, носител на първа награда на Certamen poeticum Hoeufftianum в Амстердам
  • Джузепе Арджентези (1965-) – италиански футболен треньор и бивш италиански футболист, защитник.
  • Джузепе Басо (1842-1895) – италиански математик
  • Джулия Кризантино (1997-) – италианска футболистка, нападателка на „Торино“
  • Марио Дзанети (1914-?) – италиански фуртболист, нападател
  • Марко Лингуа (1978-) – италиански хвъргач на чук и бивш щангист, който представя Италия по лека атлетика на Олимпийските игри в Пекин 2008 г. и в Рио де Жанейро 2016 г.
  • Масимилиано Бенвенуто (1972-) – италиански актьор
  • Мауро Кианале (1958-) – италиански политик
  • Паоло Пачи (1990-) – италиански баскетболен състезател
  • Пиетро Ерменеджилдо Даниеле (1875-1949) – италиански математик и преподавател по рационална механика, диференциална геометрия и актюариална математика.
  • Ренато Камбурсано (1947-) – италиански политик, кмет на Кивасо, провинциален съветник, депутат
  • Роберто Бертолдо (1957-) – италиански писател
  • Стефано Бианко (1985-) – италиански мотоциклетен състезател
  • Тонино де Бернарди (1937-) – италиански режисьор
  • Феделе де Джорджис (1887-1964) – италиански генерал
  • Франческа Ветори (1957) – италианска актриса и дубльорка
  • Франческо Раньо (1969) – италиански архитект
  • Челестино Бес (1872-1953) – италиански генерал със заслуги в Първата световна война
  • Чезаре Акутис (1936-1987) – италиански академик, писател, есеист и преводач, един от най-големите ценители на испанската и латиноамериканската литература в Италия.
  • Чезаре Виел (1964-) – италиански неоконцептуален творец.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
  2. 1 2 Данни ISTAT URL посетен на 22 януари 2025 г.
  3. ↑ Popolazione straniera residente al 1 Gennaio 2025 per età e sesso - stima Comune: Chivasso // Посетен на 2026-1-22.
  4. ↑ Comuni limitrofi a Chivasso // Посетен на 2026-1-22.
  5. 1 2 3 Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи.
  6. ↑ Cittadini stranieri Chivasso 2025 // Tutt'Italia.it. Посетен на 2026-1-22.
  7. ↑ Italiapedia. Scheda di Chivasso // Архивиран от оригинала на 30 март 2024.
  8. 1 2 Duomo di Santa Maria Assunta // Посетен на 2026-1-22.
  9. 1 2 Chiesa Santa Maria degli Angeli // Посетен на 2026-1-22.
  10. 1 2 Chiesa S.S. Giovanni Battista e Marta // Comune di Chivasso. Посетен на 2026-1-22.
  11. ↑ Convento di San Berardino
  12. 1 2 3 Santuario Madonna di Loreto – Chivasso (Torino) // Viaggi Spirituali. Посетен на 2026-1-22. (на италиански)
  13. ↑ Regia Mandria di Chivasso. Dove nascevano i cavalli del re // Посетен на 22 декември 2026.
  14. ↑ La Mandria di Chivasso // Tenuta La Mandria.it. Посетен на 2026-1-22.
  15. 1 2 Chiesa di San Giovanni Evangelista // Comune di Chivasso. Посетен на 2026-1-22.
  16. 1 2 Parrocchia di Castelrosso Chiesa dei Santi Giovanni Battista e Rocco // Comune di Chivasso. Посетен на 2026-1-22.
  17. ↑ Torre ottagonale // Посетен на 2026-1-22.
  18. ↑ Bruno Signorelli. Falletti, Antonio // Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 44. 1994. Посетен на 12 август 2020.
  19. ↑ Franca Dalmasso. Cosola, Demetrio // Dizionario Biografico degli Italiani, Vol. 30. 1984.
  20. ↑ Palazzo Santa Chiara // Comune di Chivasso. Посетен на 2026-1-22.
  21. ↑ www.sapere.it
  22. ↑ Palazzo Tesio // Comune di Chivasso. Посетен на 2026-1-22.
  23. 1 2 3 Palazzo L. Einaudi // Comune di Chivasso. Посетен на 2026-1-22. (на италиански)
  24. ↑ L’asilo infantile Beato Angelo Carletti // Comune di Chivasso. Посетен на 2026-1-22.
  25. ↑ Regia Mandria di Chivasso // Посетен на 2026-1-22.
  26. 1 2 3 4 Regia Mandria // Посетен на 2026-1-22.
  27. ↑ Tenuta La Mandria in vendita, Chivasso vuole 1,5 milioni di euro // Torino oggi. 1.10.2016. (на италиански)
  28. ↑ Mandria di Chivasso, al via la vendita dell’ex tenuta sabauda // La Sentinella del Canavese. Архивиран от оригинала на 16 февруари 2020. Посетен на 16 февруари 2020. (на италиански)
  29. ↑ Lapis longus // Comune di Chivasso. Посетен на 2026-1-22.
  30. ↑ L'edificio d'imbocco del Canale Cavour // Comune di Chivasso. Посетен на 2026-1-22.
  31. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  32. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  33. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  34. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  35. ↑ Офиц. уеб страница на събитието, посетена на 17 юни 2021 г.
  36. ↑ Офиц. уеб страница Архив на оригинала от 2020-03-02 в Wayback Machine. на събитието, посетена на 17 юни 2021 г.
  37. ↑ Eventi // Comune di Chivasso. Посетен на 2.3.2020. (на италиански)
  38. ↑ Scuole del territorio comunale // Посетен на 17.2.2020. (на италиански)
  39. ↑ Chiese e luoghi di culto // La Stampa. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2020. Посетен на 15.2.2020. (на италиански)
  40. ↑ Chivasso, Inaugurata la Chiesa Ortodossa // La Voce. 8.12.2014. Посетен на 19.2.2020. (на италиански)
  41. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  42. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  43. ↑ Офиц. уеб страница[неработеща препратка], посетена на 17 юни 2021 г.
  44. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  45. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  46. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни
  47. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  48. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  49. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  50. ↑ Офиц. уеб страница Архив на оригинала от 2020-03-21 в Wayback Machine., посетена на 17 юни 2021 г.
  51. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  52. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  53. ↑ I Nocciolini di Chivasso // Посетен на 17.2.2020. (на италиански)
  54. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  55. ↑ Офиц. уеб страница Архив на оригинала от 2020-02-19 в Wayback Machine., посетена на 17 юни 2021 г.
  56. ↑ Palestra Orange // Архивиран от оригинала на 18 февруари 2021.
  57. ↑ Офиц. уеб страница Архив на оригинала от 2020-02-18 в Wayback Machine., посетена на 17 юни 2021 г.
  58. ↑ Офиц. уеб страница Архив на оригинала от 2020-03-02 в Wayback Machine., посетена на 17 юни 2021
  59. ↑ Офиц. уеб страница Архив на оригинала от 2020-01-29 в Wayback Machine., посетена на 17 юни 2021 г.
  60. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  61. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  62. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  63. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  64. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  65. ↑ Alex Pugliano martial arts academy // Архивиран от оригинала на 2 март 2020.
  66. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  67. ↑ Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  68. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  69. ↑ Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  70. ↑ Офиц. уеб страница Архив на оригинала от 2020-02-18 в Wayback Machine., посетена на 17 юни 2021 г.
  71. ↑ GTT Percorsi e Orari // Архивиран от оригинала на 27 септември 2020. Посетен на 19.2.2020. (на италиански)
  72. ↑ Extra.To Cerca // Посетен на 19.2.2020. (на италиански)
  73. ↑ Trasporto Urbano // Посетен на 19.2.2020. (на италиански)