Сан Карло Канавезе

Сан Карло Канавезе
San Carlo Canavese
	Сан Карло Канавезе San Carlo Canavese
	Сан Карло Канавезе Сан Карло Канавезе
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Торино
Площ	20,91 km²
Надм. височина	370 m
Население	4036 души (2025)
Пощенски код	10070
Телефонен код	011
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.sancarlocanavese.to.it
	Сан Карло Канавезе в Общомедия

Сан Ка̀рло Канавѐзе (на италиански: San Carlo Canavese; на пиемонтски: San Carl, Сан Карл) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 370 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 4036 души, от които 170 са чужди граждани.^[2]

География, административно деление и население

Сан Карло Канавезе се намира в района Долно Канавезе, на около 20–25 km северозападно от град Торино. Територията му лежи предимно върху хълмист релеф, известен в миналото като „Валде“, а днес като „Вауда“ (от старонемското Wald – „гора“). Релефът представлява останките от лявата морена на алувиалния конус на ледника на потока Стура ди Ланцо, който започва от община Баланджеро и достига до Волпиано.

През територията на Сан Карло преминават три водни течения: потоците Бана, Фиска и Рио Валмаджоре.

Почти половината от общинската територия е определена като военна зона, използвана за военни цели от около 170 години. От 1993 г. цялата тази зона, заедно с долината на Рио Валмаджоре, е включена в рамките на Регионалния природен резерват „Вауда“, който обхваща и части от общините Ноле, Вауда, Фронт, Ривароса, Сан Франческо ал Кампо и Ломбардоре.

Територията е равнинна и плодородна, с характерен червеникав оттенък на почвата (охра) и слабо изразени разлики в надморската височина, вариращи между 324 и 442 m. Градската зона, разширила се значително през последните десетилетия, е разположена в равнината вдясно от потока Стура ди Ланцо.^[3]

Граничи с осем общиниː Чирие, Ноле, Сан Маурицио Канавезе, Вауда Канавезе, Сан Франческо ал Кампо, Барбания, Фронт и Рока Канавезе. Отстои на 19 km от Торино и на 126 km от Милано.^[4]

В състава на общината влизат следните подселища (на итал. frazioni^[5]) и местности (на итал. località)ː Бурато, Индрити Фиска, Ла Пиè, Полигоно, Сан Фирмино, Сан Джовани, Саролда, Седиме.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 4036 души, от които 170 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 64 души. Български граждани липсват.^[6]

Топоним

Първото известно историческо наименование на селището е „Вауда ди Чирие“. През 1684 г. то придобива административна автономия, отделяйки се от Маркграфство Чирие, след заплащане на „откуп“ от 6000 пиемонтски лири.^[7]

През 1827 г., по молба на местното население, крал Карл Алберт Савойски-Каринян променя името на селището на „Сан Карло“.^[8]

През 20-те години на фашисткия период малките общини са обединени в по-големи административни единици. С Кралски декрет от 24 ноември 1927 г., № 2277^[9] крал Виктор Емануил III Савойски разпорежда присъединяването на Сан Карло към Чирие под името „Сан Карло ди Чирие“. На 11 ноември 1946 г., с указ на временния държавен глава Енрико Де Никола,^[10] общината възстановява своята автономия и приема настоящото си име.

История

Първите сигурни сведения за територията на Сан Карло, тогава част от Чирие, датират от XI век, когато между Вауда и потока Бана се появяват първите къщи и укрепления. От този период са запазени църквата „Санта Мария ди Спинерано“ и Ла Пиè ди Лирамо (местно наричана ël castlar) – малко укрепено селище със съседна църква, документирана още през 1004 г.

През 1417 г. Чирие придобива Вауда Гранде от Лодовико Майнери, също от Чирие, срещу 25 златни флорина.^[7] Важен етап в развитието на долната част на територията настъпва през 1485 г. с изграждането на напоителен канал (bealera),^[11] който и днес съществува. Той започва от потока Стура ди Ланцо в община Баланджеро и се влива в потока Бана.

Първите жилищни сгради в горната част на селището (т.е. в действителната Вауда) се появяват едва в началото на XVII век. Те формират ядрата на кварталите Маса, Темпо, Канавера, Сопето, Перино и Форнеро. Църквата, посветена на Свети Карло Боромео, е построена през 1621 г.

През 1860 г. общината взема решение за изграждане на нова енорийска църква, която е осветена през 1885 г.

Икономика

Селското стопанство все още играе водеща роля в местната икономика: отглеждат се зърнени култури, пшеница и лозя; отглеждане на говеда, свине, кози, коне и птици. Индустрията се състои от малки компании, които оперират в следните сектори: хранително-вкусови (преработка и консервиране на месо), металургични, електронни, строителни, механични, текстилни, дървообработващи, каучукови и пластмасови изделия и мебели. Третичният сектор се състои от отделна търговска мрежа, както и набор от услуги, които включват банкиране и ИТ.^[12]

Забележителности

Религиозна архитектура

Енорийска църква „Свети Карло Боромео“

Енорийската църква „Сан Карло Боромео“ (Chiesa parrocchiale di San Carlo Borromeo), известна и като Църква на Непорочното зачатие (Chiesa dell'Immacolata Concezione), е изградена в неоготически стил. В нея се съхранява дървената статуя на Черната Мадона от Оропа, а камбанарията ѝ е сред най-високите в Долно Канавезе. Проектът за строежа е поверен на торинския инженер М. Боси.^[13] Строителството, финансирано частично чрез дарения, е завършено през 1884 г., а църквата е осветена през 1885 г.^[14]

Параклис „Свети Карло Боромео“

Параклисът „Сан Карло Боромео“ (Cappella di San Carlo Borromeo) датира от XVII век. От едната му страна, след извършено пребоядисване, отново е разкрит красив слънчев часовник от XIX век.

Църква „Света Мария на Спинерано“

Църквата „Санта Мария ди Спинерано“ (Chiesa di Santa Maria di Spinerano) е национален паметник. Тя запазва апсидата и камбанарията на малка абатска църква, датираща от XI век, и съхранява вътре цикъл от фрески от XV век, дело на пътуващ художник – майстор Доминик от Анконската марка, работил и в други центрове на Канавезе.

Църква „Света Мария Магдалена“

Църквата „Санта Мария Мадалена“ (Chiesa di Santa Maria Maddalena) се намира в квартал „Ла Пиè“. Построена е в романски стил, от който е запазена апсидата, а впоследствие е основно обновена. Вътре се съхранява фреска от XV век, изобразяваща блажения Амадей IX Савойски.

Църква „Св. Грат“

Църквата „Сан Грато“ (Chiesa di San Grato) е периферен параклис, построен през втората половина на XV век и наскоро реставриран. На фасадата му са запазени три стенописа, изобразяващи Мадоната с Младенеца, Свети Грат от Аоста и Свети Бернар Мантонски.

Църква „Св. Игнатий Лойола“

Църквата „Сан Иняцио ди Лойола“ (Chiesa di S. Ignazio di Loyola) е построена между 1726 и 1731 г. в днешния квартал „Седиме“.

Параклис на Свети Себастиан и на Свети Рох

Параклисът „Сан Себастиано и Сан Роко“ (Cappella di San Sebastiano e San Rocco) датира от средата на XVIII век и се намира в квартал „Байма“.

Параклис на Света Лукия

Параклисът „Санта Лучия“ (Cappella di Santa Lucia) е изграден на неуточнена дата след 1647 г. и се намира в квартал „Кастеларо“.

Параклис на Света Аполония

Параклисът „Санта Аполония“ (Cappella di Sant'Apollonia) датира от средата до края на XVII век и дава името си на едноименния квартал.

Енорийска църква „Сан Карло Боромео“
Статуята на Черната Мадона в енорийската църква
Санта Мария ди Спинерано
Санта Мария Мадалена
Стара църква на Свети Карло Боромео

Военна архитектура

Укрепен дом в Пиè ди Лирамо

Укрепеният дом е част от комплекса „Ла Пиè ди Лирамо“.

В средата на XIV век domus plebis със свързаната църква „Свети Мартин“ е разменен от епископа на Торино Томас Савойски на граф Амадей VI Савойски, тъй като се намира твърде далеч от епископското седалище. През 1356 г. Амадей VI предава владението на семейство Пераки от Ланцо, което го укрепва, превръщайки манастира в малък замък, а църквата „Свети Мартин“ – в частен параклис.

Замъкът, или по-скоро укрепеният дом, е описан в поземления регистър от 1500 г. като състоящ се от зала, наречена canapa antiqua, и две стаи на приземния етаж, две зали и две спални на горния етаж, както и мазе. До него някога се е издигала друга сграда с две зали, две спални и градина, всички обградени от стени, укрепления и ров. На няколко крачки са се намирали църквата, площадът и мелницата.

През 1870 г. целият комплекс е преобразуван в селска къща. Днес част от укрепения дом и кулата са запазени, макар и частично изоставени.

Природни зони

Регионален природен резерват „Вауда“

Районът се характеризира с обширна равнинна територия, прорязана от многобройни низини и застояли отводнителни канали, напомнящи пейзажа на Бараджа във Верчели. Срещат се влажни зони и мочурища – останки от някогашните пиемонтски блата – отличаващи се със степна растителност, доминирана от пирен и треви. Тук се среща богата асоциация от ботанически видове, които не са редки, но и не са широко разпространени, което придава на района умерена природонаучна стойност.

В широките открити пространства се откроява присъствието на калуна, ерикойдни растения и треви като молинията. Сред тях се появяват петна от пионерни дървета, особено бреза и трепетлика. Многобройните тревисти видове свидетелстват за бедността на почвата, като характерен пример е власатката nenuifolia. Особено впечатляващо е разпространението и красотата на Gentiana pneumonanthe, която цъфти в края на лятото.

Фауната на Вауда е представена главно от скромни, на теория широко разпространени видове, които обаче стават все по-редки в низините и затова представляват значителен интерес. Сред тях се откроява торният носорог – едри насекоми, които работят по двойки и заравят значителни количества изпражнения в гнезда, изкопани на дълбочина 10–20 cm, където отглеждат потомството си.

Орнитофауната на Вауда е богата на видове, намиращи се в упадък в цяла Европа: чучулигата с характерната си песен, пъдпъдъците, които гнездят без риск от косене на ливадите, както и градинската и сивата овесарка, които откриват тук подходящи условия за размножаване.

Образование

Една държавна детска градина
Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
Едно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
Средните училища от втора степен (от 9-и до 13-ти клас вкл.) са в Чирие и Казеле Торинезе

Побратимени градове

Сан Карлос Сентро, Аржентина

Бележки

↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
↑ Данни ISTAT
↑ Italiapedia. Descrizione // Архивиран от оригинала на 15 март 2024. Посетен на 15 март 2024.
↑ Comuni limitrofi a San Carlo Canavese
↑ Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи
↑ Tutt'Italia.it. Cittadini stranieri San Carlo Canavese 2025 // Посетен на 18.1.2026. (на италиански)
↑ ^а ^б A. Bertolotti, Passeggiate nel Canavese, Torino, 1878
↑ Raccolta de' Regj Editti...pubblicati nell'anno 1845. // {{{journal}}} IX (v). Torino.
↑ Bollettino ufficiale. Legislazione e disposizioni ufficiali. Roma, Provveditorato Generale dello Stato
↑ Gazzetta Ufficiale della Repubblica Italiana, n. 6, 9/1/1947.
↑ Bealera, или bialera, е пиемонтски термин за напоителен канал.
↑ Italiapedia. Economia^{[неработеща препратка]}
↑ op. cit.
↑ Chiesa Parrocchiale di San Carlo Borromeo // Посетен на 2026'1'22.

Външни препратки

[wikidata-16139ca327c50d72c40d8c5fd3abe706b989650e-v6-1] Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.

[2] Данни ISTAT

[3] Italiapedia. Descrizione // Архивиран от оригинала на 15 март 2024. Посетен на 15 март 2024.

[:1-4] Comuni limitrofi a San Carlo Canavese

[5] Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи

[6] Tutt'Italia.it. Cittadini stranieri San Carlo Canavese 2025 // Посетен на 18.1.2026. (на италиански)

[:0-7] а ^б A. Bertolotti, Passeggiate nel Canavese, Torino, 1878

[8] Raccolta de' Regj Editti...pubblicati nell'anno 1845. // {{{journal}}} IX (v). Torino.

[9] Bollettino ufficiale. Legislazione e disposizioni ufficiali. Roma, Provveditorato Generale dello Stato

[10] Gazzetta Ufficiale della Repubblica Italiana, n. 6, 9/1/1947.

[11] Bealera, или bialera, е пиемонтски термин за напоителен канал.

[12] Italiapedia. Economia^{[неработеща препратка]}

[13] . cit.

[14] Chiesa Parrocchiale di San Carlo Borromeo // Посетен на 2026'1'22.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]