Рока Канавезе

Рока Канавезе Rocca Canavese
Рока Канавезе 45.308854, 7.575863 Рока Канавезе
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Торино
Площ	14,19 km²
Надм. височина	421 m
Население	1717 души (2025)
Покровител	Успение Богородично, 15 август
Пощенски код	10070
Телефонен код	011
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.roccacanavese.to.it
Рока Канавезе в Общомедия

Ро̀ка Канавѐзе (на италиански: Rocca Canavese; на пиемонтски: Roca, Рока) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 421 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 1717 души, от които 153 са чужди граждани.

География, административно деление и население

Местоположение на община Рока Канавезе в Метрополен град Торино

Селото е разположено в централно‑северната част на Метрополен град Торино, в близост до първите алпийски релефи, при устието на долината на потока Малоне – ляв приток на река По – в западната част на района Канавезе. От юг селото е оградено от потока Малоне, а от север – от хълмовете в подножието на планината Сапеня (Monte Sapegna), които оформят естествен басейн около централната му част.

Територията е богата на гори за сеч и кестенови масиви и се характеризира с неправилен геоморфологичен профил с ясно изразени височинни разлики, достигащи до 1352 m надморска височина.

До селото се достига през мореновите хълмове на Вауде след излизане от северния околовръстен път на Торино, когато пред погледа се откриват релефите на Горната долина на Малоне.

Заедно с Форно Канавезе, Левоне, Пратильоне и Ривара Рока Канавезе е част от Планинския съюз „Горно Канавезе“ (Unione Montana Alto Canavese).

Граничи със седем общини: Левоне, Корио, Форно Канавезе, Барбания, Вауда Канавезе, Сан Карло Канавезе и Ноле. Отстои на 27 km от Торино и на 128 km от Милано.

Селото включва 82 подселища (frazioni) и множество разпръснати къщи по хълмовете и по пътищата към Левоне, Барбания, Корио и Чирие. Основните подселища са Ариет, Арсун, Авокат, Борньо, Бурета, Чамà, Ферандо, Джербидо, Мин, Мойе, Монсиньоре, Монтильо, Непоте, Перольо, Пиана, Пит, Ремондато, Рувера, Сан Роко, Труко, Валосера, Вауда ди Рока, Верна и Винарди.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 1717 души, от които 153 са чужди граждани; най-многобройни сред тях са гражданите на Румъния (62 души). Български граждани липсват.

История

Преди XI век господарите на Рока са лангобардите, наследници на крал Аутари.

От XI век Рока влиза в състава на Маркграфство Ивреа и се превръща в един от неговите бастиони: потокът Малоне служи като граница между маркграфството и Маркграфство Торино.

Впоследствие господарите на тези места са васали на първите графове Канавезе и техен кадетски клон. По-късно властта над Рока преминава към графовете Биандрате, които чрез бракове се свързват с графовете Валперга.

Към средата на XII век територията на Канавезе е подложена на инвазията на маркграфа на Монферат. В отговор графовете Канавезе сключват съюз с господарите отвъд потоците Орко и Малоне, създавайки Конфедерацията De Canapicio. През 1252 г. тя се разделя на два клона: графовете Валперга – гибелини и съюзници на маркграфовете на Монферат и на графовете Биандрате (господари на Рока), и графовете Сан Мартино – гвелфи и съюзници на графовете на Савоя и на принцовете на Ахая. Продължителната война между двете страни завършва през 1294 г. с мирен договор. На 5 ноември 1295 г. Амадей Кавалиери получава в замяна на други феоди владенията на Корио, Гросо и Рока.

През 1307 г. наследниците на Амадей даряват замъка на Рока на господаря на Пиемонт Филип I Савойски-Ахая, като в замяна получават като феод териториите на Рока, Корио и Левоне. Те ги управляват до 1309 г., когато вследствие на спор Филип I щурмува замъка и назначава Джорджо Прована за кастелан.

През 1552 г. замъкът е разрушен от французите. През 1631 г. е изграден отново, малко под първоначалното си местоположение, и впоследствие преминава под властта на Савоя. През XVIII век е окончателно разрушен и никога повече не е възстановен.

Икономика

Икономиката на общината се основава предимно на селското стопанство, което произвежда пшеница, царевица и плодове; развиват се също животновъдство, козевъдство и птицевъдство. Индустриалният сектор е ограничен и включва малки предприятия, действащи в хранително-вкусовата, металургичната, механичната, строителната, дървообработващата и мебелната промишленост. Третичният сектор също е слабо развит: не се предоставят по-специализирани услуги като банково дело, но наличната дистрибуторска мрежа задоволява основните потребности на местната общност.

Забележителности

Руините на замъка

Руини на замъка

Замъкът е издигнат през XII век като защитен аванпост на долината на Корио. През 1390 г. е частично разрушен от Филип I Савойски-Ахая. Едва в средата на XV век маркграфът на Монферат нарежда възстановяването на разрушените укрепления. Днес руините на древния замък – с пет кули, насочени нагоре, и внушителни арки, обрасли с бръшлян – са видими на ул. „Кастело“ (via Castello).

Енорийска църква „Успение Богородично“

Енорийска църква „Успение Богородично“

Строежът на енорийската църква „Санта Мария Асунта“ (Parrocchiale di Santa Maria Assunta) започва през 1771 г. и завършва през 1801 г., като първоначално за изграждането ѝ е използван материал от разрушения замък. Фасадата е оформена с пет ниши: в централната е поставена статуя на Успение Богородично, а в останалите – фигури на четирима светци. Църквата е трикорабна, а под централния ѝ купол се намира главният олтар.

В храма е разположен и историческият орган „Веджеци–Боси“ (Vegezzi‑Bossi) от 1913 г., снабден с два мануала и около двадесет регистъра.

Параклис на Братството на Светия кръст

Параклис на Братството на Светия кръст

Параклисът „Санта Кроче“ (Cappella della Confraternita di Santa Croce) има значима културно‑историческа стойност благодарение на цикъла интериорни късноготически стенописи от неизвестен автор. Древният параклис, първоначално посветен на Св. Йоан Кръстител, датира от XI–XII век и е изграден като ораторий, свързан с близкия замък. На пода все още се вижда надгробният камък, който някога е давал достъп до криптата, където са били погребвани местните феодали.

Към средата на XV век, със съгласието на тогавашния феодал Гвидо Алдобрандини Биандрате ди Сан Джорджо, корабът на църквата е разширен и сградата придобива статут на енорийска. По време на военните събития от 1621 г. параклисът претърпява сериозни щети, а след построяването на новата енорийска църква (завършена през 1801 г.) е изоставен. На 22 октомври 2011 г. реставрираната постройка е открита отново и днес служи като място за изложби и културни прояви.

Св. Марк със Св. Йероним

Фреска на Св. Йоан Богослов

Късноготически и други стенописиː

От особен интерес са стенописите, украсяващи платната на купола. Четирите сцени са отделени с ребра, които се разклоняват от центъра и преминават по заострените сводове, украсени с ангели, растителни мотиви и цветя, оформящи арабески в късноломбардски готически стил.

Всяка сцена, поставена върху гранатови, сини или светлозелени фонове, изобразява по двойки четиримата евангелисти или четиримата отци на Църквата:

• Св. Марк със Св. Йероним
• Св. Лука със Св. Григорий Велики
• Св. Йоан Богослов със Св. Августин
• Св. Матей със Св. Амвросий.

Евангелистите са представени в момент на писане, докато Отците на Църквата, облечени в богати одежди, са седнали на елегантни престоли с високи облегалки. Композициите напомнят за средновековен scriptorium, но пренесен на открито – върху тревни площи, обсипани с цъфтящи храсти.

Стенописи от XV–XVI век

Мадоната на състраданието

Цикълът стенописи от XV век украсява свода, задната стена на презвитериума и части от страничните стени на наоса. На задната стена е изобразен Бог Отец, простиращ ръце към сцената на Оплакването на мъртвия Христос. На лявата стена се вижда фигурата на Богородица в широка черна мантия, държаща тялото на Христос – композиция, която предполага влияние от художник с вероятно провансалски произход.

По-високо, на лявата стена на кораба, е представена Мадоната на състраданието, която под мантията си закриля членовете на Братството на дисциплинираните на Св. Йоан Кръстител, облечени в бели одежди с качулки. На дясната стена е изобразена Мадоната на млякото, заобиколена от ангели музиканти; архитектурната рамка и използването на перспективата насочват към датировка от XVI век и към възможни влияния от изкуството на Джовани Мартино Спанцоти.

В центъра на свода, под ребрата, се разпознава монограмата на Свети Бернардин.

Параклис на Снежната Мадона

Църква „Св. Алексей“

Църквата „Сант Алесио“ (Chiesa di Sant'Alessio) е била енорийска до 1771 г., след което става параклис на днешното гробище, разположено на хълм с изглед към Рока Канавезе. Сградата е напълно преустроена и почти не запазва следи от първоначалната си романска структура, с изключение на камбанарията от XI век, изпълнена в пиемонтски романски стил. Камбанарията е запазена в оригиналната си каменна конструкция и се отличава с висящи арки и прозорци с по две арки, поддържани от малки колони с почти трапецовидни капители.

Параклис на Снежната Мадона

На планината Сапеня (Monte Sapegna) през 1673 г., след опустошителна чумна епидемия, е издигната бяла църква, посветена на Снежната Мадона (Cappella della Madonna della Neve). Тя е обща собственост на трите съседни общини – Рока, Левоне и Форно Канавезе. В първия вторник на август жителите на трите села се събират тук, за да почетат Девата и да отпразнуват заедно традиционния празник.

Събития

• Панаир на подправките (Erbe in fiore) – 1 май
• Патронен празник на Успение Богородично (Festa patronale dell'Assunta) – 15 август
• Панаир на пълнените праскови (Sagra pesca ripiena) – през август, в подселище Вауда
• Castrum Roccae A.D. 1000 – историческа възстановка, през септември
• Да вкусим Рока (Gustiamoci Rocca) – гастрономическа разходка, организирана от Pro Loco, през септември
• Есенен панаир (Fiera d'Autunno) – през октомври

Образование

• Една държавна детска градина
• Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
• Училищата от втора степен (от 9-и до 11-и или 12 клас вкл.) са в Чирие и Ланцо Торинезе

Култура

• Градска библиотека „Бернардо Англезио“ (Via Vanchiglia, 35)

Религиозни центрове

• Католическа енорийска църква „Успение Богородично“ (Chiesa dell'Assunzione di Maria Vergine)
• Католически параклис на Братството на Светия Кръст (Cappella della Confraternita di Santa Croce)
• Католически паркалис на Снежната Мадона (Cappella della Madonna della Neve)
• Католически параклис „Св. Яков“ (Cappella di San Giacomo)
• Католическа църква „Св. Алексей“ / „Рождение Богородично“ (Chiesa della Natività di Maria vergine o di Sant'Alessio)
• Католически параклис „Св. Св. Петър и Павел“ (Cappella dei Santi Pietro e Paolo)
• Католически параклис „Св. Себастиян“ (Cappella di San Sebastiano)
• Католически параклис „Св. Грат“ (Cappella di San Grato) – в подселище Ремондато
• Католически параклис „Св. Йоан Кръстител“ (Cappella di San Giovanni Battista) – в подселище Валосера
• Католически параклис „Св. абат Антоний“ (Cappella di Sant'Antonio Abate) – в подселище Верна
• Католически параклис „Св. Лудвиг“ (Cappella di San Luigi) – в подселище Вауда
• Католически параклис на Благовещение (Cappella della Annunziata) – в подселище Монтильо

Гастрономия

• Ancioe e Tumin al Vèrd – филенца от аншоа или прясно сирене с магданоз и чесън
• Баня Кауда (Bagna Càuda) - сос на основата на обезсолена и обезкостена аншоа и чесън, които се готвят бавно в зехтин; в него се потапят различни видове сезонни зеленчуци: печен лук, сурови или печени чушки, листа от сурово зеле, карфиол, цвекло, задушени картофи, репички, ряпа и др.
• Брускет (Bruschet) – крем със сметана и киселец
• Джардиниера (Giardiniera) – туршия
• Пези Пин (Pèsi Pin) – праскови, пълнени с шоколад и ореховки, приготвени на фурна
• Песто от Рока (Pesto Rocchese) – пресни сезонни зеленчуци, нарязани и консервирани в сол, използвани за запръжки
• Супа Д Кой (Supa' 'D Coi) – супа от зеле, хляб и наденица
• Тофея (Tofeja) – фасул и свинска кожа, приготвени на дървена фурна в теракотени съдове

Спорт

• Делтапланеризъм (Parapendio Rocca Canavese)
• Асоциация за риболов (Associazione Gruppo Pescatori)
• Национална асоциация на алпийските войски (Associazione Nazionale Alpini)
• Спортна асоциация „Изоетес“ (Associazione Sportiva Isoetes)
• Дружество за аматьорски футбол (Polisportiva Rocchese)

Транспорт

• Летище Милано Малпенса за международни и междуконтинентални полети е на 126 км, а летище Торино Казеле за вътрешни и международни полети – на 18 км
• Междуградски автобуси: GTT Линия 3092 Торино – Форно Канавезе
• Най-близка ЖП линия – в Мати, на 10 км, на линията Торино – Черес
• Автомагистрала A5 Торино-Аоста-Монблан/Монте Бианко
• Междуградски пътища: SS n.460 на Черезоле, на 18 км
• Пристанище: в Савона, на 185 км

Известни личности

Родени в Рока Канавезе

• Доменико Переро (1820-1899) – италиански учен и историк, автор на изследвания върху Рисорджименто и върху различни членове на Савойския дом
• Анджело Балбиани (1890- ?) – италиански футболист, нападател, първи футболист с фланелка на Интер и на Ювентус
• Еджидио Пикиотино (1903-1981) – италиански колоездач, професионалист от 1925 до 1929 г.
• Едоардо Молинар (1907-1994) – италиански колоездач, професионалист от 1931 до 1939 г., първи италиански колоездач, спечелил етап от Vuelta a España.
• Джорджо Ардисон (1931-2014) – италиански актьор, известнен по света като Джордж Ардисън

Починали в Рока Канавезе

• Еджидио Пикиотино (1903-1981) – вж. по-горе
• Едоардо Молинар (1907-1994) – вж. по-горе
• Бенито Атцей (1934-1982) – италиански карабинер, убит по време на въоръжен конфликт с активисти на Potere Rosso – израз на Червените бригади – Партия „Гражданска война“ (Brigate Rosse-Partito Guerriglia)
• Джорджо Англезио (1922-2007) – италиански фехтовач, носител на златен медал на Летните олимпийските игри в Мелбърн (Австралия) през 1956 г. в отбор с Франко Бертинети, Джузепе Делфино, Едоардо Манджароти, Карло Павези и Алберто Пелегрино.

Източници

• ((it)) Guida turistica, на уеб страницата на Общината
• ((it)) Rocca Canavese, на уеб страница Italiapedia.it
• ((it)) Обща информация на уеб страница Tutt'Italia.it
• ((it)) Rocca Canavese (TO) : Chiesa di Santa Croce e resti medievali, на уеб страница Archeo Carta.org

Външни препратки

• Уебсайт на общината
• Pro Loco Рока Канавезе
• Официална уеб страница на Планинска общност „Горно Канавезе“