Монблански тунел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

тунел Монблан
на френски: Tunnel du Mont-Blanc; на италиански: Traforo del Monte Bianco
Вход на тунела откъм Шамони (Франция)
Вход на тунела откъм Шамони (Франция)
Основни данни
Вид автомобилен
Пресича Монблан
Местоположение Флаг на Франция ФранцияФлаг на Италия Италия
Технически данни
Дължина 11 611 m
Ширина 8,6 m
Височина 4,35 m
Ленти 2
История
Построен 1965,
повторно открит 2002 (след възстановяване)
Закрит 1999 (след пожар)
тунел Монблан в Общомедия
Вход в тунела откъм Курмайо (Италия)

Монбланският тунел (на френски: Tunnel du Mont-Blanc; на италиански: Traforo del Monte Bianco) е автомобилен тунел, прокопан под планината Монблан между Шамони Мон Блан (Франция) и Курмайо (Италия).

Дължината на тунела е 11 611 m, широчината – 8,6 m, височината – 4,35 m. По-голямата част от тунела се намира във Франция – 7644 m, а в Италия са 3967 m. Тунелът се състои от една галерия, движението става по една лента с ширина 3,5 m във всяка посока. Има профил във вид на несиметрична буква Λ за облекчаване оттичането на водата. Височината на портала от френска страна е 1274 m н.в., в подножието на ледника Bossons, от италианска – 1381 m н.в., в подножието на ледника Brenva, максималната надморска височина на тунела е 1395 m. Максималната дебелина на планинския масив над тунела е 2480 m.

Строителството започва през 1957 г. и завършва едва през 1965 г. За строителните работи са изразходвани около 37 млн kWh енергия, над 700 тона взривни вещества и 2,7 млн L гориво. Работата възлиза на 4,6 млн човеко-часа, вложени са 771 240 болта.

Тунелът, от момента на въвеждане в експлоатация, става един от най-важните пътища в Алпите. По пътя от Франция до Торино се спестяват около 50 km, а до Милано – около 100 km. Ежедневно през тунела минават над 5000 транспортни средства. Преминаването през тунела се заплаща. Пешеходците могат да преминават през тунела с автобуси.

Пожарът през 1999 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 24 март 1999 г. в тунела избухва пожар, който бушува 53 часа, докато в тунела не изгаря всичко, което е могло да гори. Жертви на огъня стават 39 човека, 10 се спасяват. Началникът на службата по безопасност на тунела Жерар Ронколи получава присъда от 6 месеца затвор плюс 24 месеца условно за нарушаване правилата за експлоатация, кметът на Шамони Мишел Шарле получава условно наказание и глоба.[1] След пожара тунелът е затворен за почти 3 години. За ремонта са похарчени 400 млн евро, в хода на ремонта са монтирани 120 камери за видео наблюдение, 3680 топлинни датчика, осигурени са 37 евакуационни изхода и пункт за първа помощ в средата на тунела.

Повторното откриване на движението става на 5 март 2002 г.

Правила за безопасност в тунела[редактиране | редактиране на кода]

  • Ако автомобилът се движи с природен газ, необходимо е да се уведоми персоналът на тунела
  • Разрешената скорост е не по-малко от 50 и не повече от 70 km/h
  • Минимална дистанция между автомобилите при движението – не по-малко от два сини маяка (150 m)
  • Минимална дистанция между автомобилите при спиране – не по-малко от 100 m
  • В тунела се изисква радиоприемникът да се настрои на честота 103.3 MHz или 107.7 MHz (служебното радио на тунела)
  • Не е разрешено да се влиза в тунела с неизправно транспортно средство (евакуацията е за сметка на водача и е и много скъпа)
  • Забранено е да се спира в тунела без видима причина.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]