Монтанаро

Монтанаро Montanaro
Монтанаро 45.233553, 7.853323 Монтанаро
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	20,9 km²
Надм. височина	209 m
Население	5024 души (2025)
Покровител	Св. Мария Възнесена
Пощенски код	10017
Телефонен код	011
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.montanaro.to.it
Монтанаро в Общомедия

Монтана̀ро (на италиански: Montanaro; на пиемонтски: Montanar, Монтанар) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 209 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 5024 души, от които 210 са чужди граждани.

География, административно деление и население

Местоположение на община Монтанаро в Метрополен град Торино

Намира се в централно‑източната част на Метрополен град Торино, в района на Канавезе, вляво от крайната част на потока Орко. Монтанаро е равнинно селище със средновековен произход, пресечено от гъста мрежа от напоителни канали. Територията е особено плодородна благодарение на наличието на извори и се характеризира с разнообразен геометричен профил и леки разлики във височината.

Има едно подселище (на итал. frazione): Поляни.

Граничи с четири общини: Фолицо, Сан Бениньо Канавезе, Кивасо и Калузо. Отстои на 22,3 km от Торино и на 107,2 km oт Милано.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 5024 души, от които 210 чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния (88 души). Български граждани липсват.

Топоним

Топонимът, според някои учени, произлиза чрез елиптичен процес от латинското (Vicus) Montanarus, в което наставката ‑arius се комбинира с качественото прилагателно montanus и придобива значението „селище на планинари“. Сред най-старите документирани форми е Montanarius от 945 г.

Според Джузепе Понкия името произлиза от географското разположение на селището, разположено по-високо от брега на потока Орко и някога заобиколено от гъсти и тъмни гори – така от monte nero („черна планина“) се стига до montanaro.

Други автори виждат в наставката ‑nar производно с келтски произход.

Р. Бена свързва топонима с латинското montanus, последвано от наставката ‑arius (обозначаваща дейност или професия), откъдето произлизат формите montanarius или montenarius, засвидетелствани в средновековния латински.

Местното произношение muntanèr, получено чрез контрахиране на латинската наставка ‑arius, съответства на други думи със същия суфикс, като furèr (пекар) и maslèr (касапин). Това подкрепя тълкуването, че името е свързано с дейността по зимуване и развъждане на стада, идващи от Горната долина на Орко: планинарите намират в района обилни водни ресурси, необходими за напояване на добитъка.

История

Според недоказани хипотези произходът на Монтанаро може да бъде свързан с лангобардите и франките. Най-ранните писмени свидетелства датират от 997 г., когато селището принадлежи на църковните служители на Верчели.

Монтанаро се намира в непосредствена близост до Абатство Фрутуария. През 1039 г. духовникът Амикон, постъпвайки като бенедиктински монах във Фрутуария, дарява имотите си в Монтанаро на абат Джовани. Цялото селище, събрано в укрепения заслон (на италиански: ricetto), както и неговата територия, попадат под духовната и административна юрисдикция на абатите.

По-късно Монтанаро е разменено от Раймондо от Понцано срещу владения в Кандия. През 1255 г. графовете на Орио го продават за 23 лири. Под управлението на духовниците селището се радва на относителен мир и стабилност.

В началото на XIV век абатите на Фрутуария разрешават на общността да изгради кули, стени, ровове и укрепен заслон за защита от набези и грабежи. През същия век Монтанаро е опустошено от маркграфете на Монферат, с които впоследствие трябва да се постигне споразумение за изграждането на напоителни канали в земите на Кивасо.

С акт от 1456 г. абатите забраняват продажбата и отдаването под наем на земите, принадлежащи към феода. През 1496 г. в Монтанаро е създаден и монетен двор за сечене на монети.

През следващите векове влиянието на Савойската династия става все по-осезаемо. Папа Бенедикт XIV с була предоставя на Савоя всички права над територията, с изключение на религиозните.

Пълната отмяна на феодалните задължения в Монтанаро е постигната едва през 1851 г.

Икономика

Земеделието е насочено към производство на зърнени култури, пшеница, зеленчуци и фураж. Отглеждат се говеда, свине, кози, коне и домашни птици. Индустрията включва значителен брой малки и средни предприятия, действащи в различни сектори, сред които хранително‑вкусовият, текстилният и строителният. Третичният сектор е представен от добре развита търговска мрежа и разнообразни услуги, включително банкови, застрахователни и свързани с недвижими имоти.

Забележителности

Замък на Монтанаро

Замък на Монтанаро

Когато през XI век Монтанаро е дарено на Абатство Фрутуария, замъкът се превръща в седалище на гражданската, правната и икономическата власт на абатството и запазва тази функция до 1800 г. В него постоянно пребивават губернаторът – доверено лице на абата – и съдията.

През 1164 г. император Фридрих I Барбароса предоставя замъка като феод на маркграф Вилхелм V Монфератски, който настанява там като васали свои родственици от Канавезе.

Средновековният замък е засвидетелстван през 1395 г. сред имотите на манастира Сан Савино от Пиаченца.

През 1475 г. миланският херцог Галеацо Мария Сфорца завладява замъка и укрепва стените му.

Монетна кула

Връзките между общността и абатството се засилват през 1526 г., когато кардинал Бонифаций Фереро е назначен за епископ на Ивреа и за абат на Фрутуария. По негова заповед полуразрушеният през 1515 г. от френските войски замък е реконструиран и е издигната Монетната кула (Torre della Zecca), в която е настанен монетен двор.

На 29 май 1800 г. генерал Наполеон Бонапарт преминава през Монтанаро. Малко след това френското революционно правителство реквизира Абатство Фрутуария и всички негови активи. Със закон от август 1800 г. замъкът е обявен за национална собственост и е продаден на търг през 1801 г., спечелен от адвокат Пиетро Джузепе Фрола за 6000 лири. Един от неговите наследници – адвокат Секондо Фрола – решава да възстанови западналата постройка и възлага работата на инженера и архитекта Камило Боджо от Сан Джорджо Канавезе. През 1885 г. започва реконструкцията, включваща изграждането на елегантна веранда и красив портик, завършващ с неоготическа кула.

Замъкът запазва северните си кули, затворите и монетната кула. На една от тях – Torre del Dongione – е изобразен гербът на семейство Фереро: светлосин лъв с червен език и нокти върху сребърно поле, украсен със зелена шапка.

Каза Брика – кметство на Монтанаро

Кметсво на Монтанаро

В Монтанаро се намира още една творба на арх. Бернардо Антонио Витоне – днешната сграда на кметството (Casa Bricca). Внушителната постройка е поръчана от нотариуса Джовани Франческо Брика и е издигната на ул. „дей Портичи“. Проектът е изготвен през 1769 г., а строителството е поверено на ученика на Витоне – арх. Куарини, който го завършва през 1772 г. Интериорът е украсен със стенописи от местните художници Джовани и Андреа Понкия.

Енорийска църква „Свети Николай и Успение Богородично“

Проектът на арх. Бернардо Антонио Витоне за разширяване на църквата „Св. Николай и Успение Богородично“ (Parrocchiale di San Nicolao e dell'Assunta) датира от 1757 г. Според него новата постройка трябвало да бъде значително по-голяма от църквата, издигната през 1649 г. от кралския инженер Карло Морело. Работите започват през 1758 г., а Витоне лично посещава Монтанаро, за да инспектира разкопките. По негова заповед нивото на двора пред храма е понижено, което оставя църквата Санта Марта без насип към входа ѝ до 1766 г.

Новата църква е изградена по план на латински кръст, с един неф и осем странични параклиса. Големият олтар от скъп мрамор, проектиран от Витоне през 1762 г., е завършен през 1764 г. Олтари в параклисите са изпълнени между 1764 и 1780 г., първоначално по проект на Витоне, а впоследствие – на неговия ученик арх. Марио Лудовио Куарини.

На 19 май 1765 г. кардинал Деле Ланце – абат на Фрутуария – освещава новата църква в присъствието на епископите на Ивреа и Фосано. По същото време е открит и органът, изработен от братя Конконе – органостроители на Кралския дом. Сегашният орган, реставриран през 1872 г., е дело на Веджеци Боси.

Величественият амвон, изповедалните (днес преместени), рамката на иконата над главния олтар и хорът за певците са проектирани от Витоне и изпълнени през 1767 г. от дърводелеца Пиетро Антонио Актис от Родало. Впечатляващият баптистерий, разположен вляво от входа, е от 1768 г. Шкафовете на сакристията, също по проект на Витоне и изработени от Актис през 1769 г., се считат за образец на трезва и елегантна дърворезба.

Църква на Братството на Св. Марта

Сегашната църква на Братството на Св. Марта (Chiesa della Confraternita di Santa Marta) е построена през 1744–1748 г. на мястото на ораторий от XIV век, принадлежал на Братството на дисциплинираните миряни. Тя представлява истинско бароково бижу.

През 1766 г. арх. Бернардо Антонио Витоне изгражда изящния perron – покрито стълбище, което осигурява достъп до входа от долния площад и оформя новата фасада на сградата. Зад нея се открива фронтонът на първоначалната църква от 1744–1748 г. Перонът е проектиран в стил Серлиана, наречен на архитекта Себастиано Серлио (1475–1557).

Камбанария на арх. Витоне

Композицията се основава на геометрична триъгълна система с изразен емоционален и символичен ефект: три фасадни тела, три травея в предната част, три овални прозореца на втория ред. Долните участъци са с архитрав, а централният е по-висок и дъгообразен.

Интериорът е рядък пример за двуапсидна църква с овални прозорци, разположени в двете апсиди, откъдето навлиза светлина. По стените са разположени около 800 картини, дело на местни художници.

Високата камбанария е считана за шедьовър на Витоне. Строителството започва през 1770 г., но след смъртта на архитекта на 19 октомври същата година е довършено от неговия ученик арх. Куарини през 1772 г. За да бъде свързана камбанарията с църквата „Сан Джовани Деколат и Санта Марта“, по проект на Витоне е издигната и сградата на бившето кметство.

Църква „Св. Грат“

Църквата „Свети Грат“ (Chiesa di San Grato) се издига източно от историческия център на Монтанаро. Параклисът „Св. Грат“ е засвидетелстван още в началото на XVII век. През 1743 г. е разширен чрез изграждането на два странични параклиса с куполни сводове, а през 1764 г. е добавена сакристията. В храма се съхраняват стенописи с висока историческа и художествена стойност – в централния неф, в хора и в страничните параклиси. Последните пазят картини от периода на Късния барок, докато нефът и хорът са украсени с богат декоративен цикъл, изпълнен през 1889 г. от местния художник Джовани Силвестро.

Фасадата е елегантна, с изчистени барокови линии: плоска, тристранна и оживена от четири пиластъра. На портала скорошен стенопис изобразява герба на Монтанаро – син глобус със златен кръст, придружен от надписа Communitas Montanarii и образа на Свети Грат. В горната част фасадата завършва с тимпан с линии и арки, украсен със стенопис на Благовещение.

Интериорът е еднокорабен, с два странични параклиса. Високият дървен олтар е богато резбован в бароков стил, с четири усукани колони и композиция от херувими. Картината „Възпитанието на Мария“ е дело на местния художник Агостино Висети (XIX век). Двата странични олтара от XVIII век са свързани със стари местни фамилии. Десният олтар, посветен на Девата от Караваджо, е изграден през 1743 г. по поръчка на семейство Клара и включва позлатена дървена група, изработена от Паолино Рампоне от Фелето.

От двете страни на този олтар са поставени статуите на Сан Рустико и Сан Фермо – римски легионери и мъченици, почитани в Караваджо. Левият олтар, поръчан от семейство Фереро, е украсен с платно със Свети Винченцо Ферери, рисувано от местния художник Карло Саласа през 1837 г. До него е запазено художественото знаме на Кантона – зелена тъкан с извезан образ на Свети Грат (епископ на Аоста от IV век) на фона на планински пейзаж при изгрев.

Църква „Света Мария от острова“

Това е едно от най-старите свидетелства за общността на Монтанаро. Изграждането на църквата „Света Мария от острова“ (Santa Maria dell'Isolɑ) е едно от най-старите свидетелства за общността на Монтанаро. Нейното изграждане е първото дело, на което се посвещават монасите от Абатство Фрутуария след 1006 г. Храмът е имал важно значение, тъй като в миналото в него са се кръщавали и хората от околните местности. Бил е приорат, зависим от Сан Бениньо и управляван от монасите. Първоначалната романска църква е била по-малка от днешната и е наричана „ориентирана“ заради източната си ориентация.

Около 1600 г., поради нарастването на населението, храмът е разширен, като от стария комплекс е запазена само камбанарията. Новата църква е организирана по различен начин – с фасада към юг и с елегантна романска камбанария отстрани. Това е първата енорийска църква в Монтанаро, посветена на Света Мария Възнесена.

Фасадата е разделена на три части от четири пиластъра, а долните прозорци са правоъгълни. Под тимпана се намира прозорец тип Серлиана, наречен на архитекта Себастиано Серлио – тристранен отвор с централна част, завършваща с кръгла арка, опряна върху две колони, които ограничават архитравираните странични части. В тимпана скорошен стенопис изобразява Възнесение Богородично.

Интериорът е подреден и хармоничен благодарение на реставрацията и стенописите на художника Клементе Палме (1985–1988). На вътрешната страна на фасадата има дървен хор, а музикалните инструменти са изрисувани през 1882 г. от местния художник Джовани Силвестро.

Църквата има правоъгълен план с апсида и шест странични олтара. Тя е интересен пример за преход от ренесансов маниеризъм към барок. Таванът на презвитерия е с кръстосан свод, напомнящ за романския стил на първоначалната църква, и е най-старата част от сградата.

Големият олтар, със своята дървена и позлатена горна част, може да бъде датиран към началото на XVII век и е запазен в първоначалния си вид. Две странични херми, подобни на кариатиди, поддържат капитела на горната част. Фигурите, с ръце в молитвен жест, имат дълга коса и младежки лица, а телата им – от бюста до бедрата – са без ясно изразени полови белези; композицията завършва с драперия и малки глави на херувими. Тази декоративна форма, характерна за маниеризма, е въведена в Пиемонт в края на XVI век. В горната част на олтара е изобразена Възнесената Мария, а в долната – празният ѝ гроб. По-късната долна част на олтара е от мрамор и носи посвещение на крал Карл Алберт и датата 1849 г., когато той напуска Италия след поражението в Първата война за независимост. Кралят, посветен на Мадоната, посещава светилища в района, тъй като конюшните на сардинската армия се намират в Мандрия край Кивасо, недалеч от Монтанаро.

Камбанарията на църквата е изграждана на етапи през XI, XII и XIII век. Най-стара е долната част, датираща малко след 1000 г., издигната заедно със старата църква в романски стил. В нея има арка, която вероятно е служила като входен портал, когато нивото на терена е било по-ниско. Горните нива, оформени в елегантен романски стил, се отнасят към периода XII–XIII век. През Средновековието жителите на Монтанаро се събират около кулата, за да обсъждат въпросите на местното управление. На поляната пред нея се провеждат празненства с песни и танци – традиция, която продължава и днес по време на празника Санта Мария дел’Изола във втората неделя на септември.

Отвън камбанарията е разделена на четири етажа с релефни рамки, поддържани от пиластъри, разположени близо до ъглите. Под всяка рамка се виждат характерните седем декоративни висящи арки – числото седем има символично, библейско значение. Под последната рамка арките са осем – число, свързвано със съвършенството и завършеността на архитектурното произведение.

На първия етаж има два много тесни единични прозореца с една арка; на втория – два по-големи единични прозореца. Третият етаж е олекотен от три прозореца, отворени на изток, юг и север. На четвъртия етаж от всички страни се отваря прозорец с три светлини. Арките на прозорците с две и три светлини се поддържат от каменни колони с капители във форма на опора – характерно романско решение, което позволява преход от тесния диаметър на колоната към по-широката арка. В някои капители са издълбани фигури.

Светилище на Мадоната от Лорето

Мястото, на което днес се намира светилището, в миналото е било пресичано от пътя за прекарване на стадата, идващ от Вале дел’Орко, и е представлявало кръстопът между „Via Vecchia“, водеща към центъра на Кивасо, и пътя за Монте Джове. Още отдавна тук е съществувал параклис със статуята на Мадоната от Лорето, но той е разрушен. Смята се, че двете елегантни каменни колони в дорийски стил са възстановени от този стар параклис и поддържат арките на двата покрити ъгъла, разположени отстрани на фасадата.

Традицията разказва за чудотворно събитие, макар и недокументирано. По това време, през 1653 г., дон Джовани Доменико Клара – провост на Монтанаро от 1652 до 1682 г. – проявява особена грижа към селището и неговите жители и ги насърчава да издигнат светилището Santuario della Madonna di Loreto.

Пилон на Горета

По време на Диоклециановите гонения трима легионери и близки приятели – Адвентор, Октавий и Солутор – приемат християнството в Торино и са осъдени на смърт. Адвентор и Октавий са екзекутирани във Vallem Occisorum (днешния торински квартал Валдоко), а Солутор успява да избяга и намира убежище в Епоредия (Ивреа) при римската матрона Юлиана. След разкриването му той бяга към Каравино, където е убит.

По-късно матрона Юлиана пожелава да събере отново телата на тримата мъченици, които днес почиват в църквата на Светите мъченици в Торино. Според устната традиция Света Юлиана преминава през гората на Монтанаро с каруца, теглена от волове, в която лежи тялото на Свети Солутор. Идвайки от Епоредия, тя трябва да достигне римския път към Торино, но поради обилни дъждове потокът Орко е придошъл и тя изчаква водите да спаднат. На това място по-късно е издигнат Пилонът на Горета (Pilone della Gorretta).

През вековете на това място възниква малко селище и църква, посветена на Свети Солутор. През X век селото често е наводнявано, а църквата е разрушена вследствие на промяната в течението на потока. Постепенно жителите се преместват към мореновия хълм, където днес се издига замъкът на Монтанаро, а Пилонът на Горета остава на историческото си място.

Събития

• Възнесение Богородично (15 август) - патронен празник
• Панаир на Света Цецилия - ноември

Образование

• Една държавна и една частна детска градина
• Едно държавно и едно частно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
• Училищата от втора степен (от 9-и до 11-и или 12 клас вкл.) са в град Кивасо

Култура

Музеи, библиотеки, театри и кина

• Музей „Джовани Чена“: : Джовани Чена (Giovanni Cena) е писател, журналист, поет, романист, есеист, изкуствовед и фотограф. В музея неговата биография е представена чрез около 80 фотографии, много от които заснети лично от него: близки планове, моментни снимки със семейството и приятели, портрети на известни личности от епохата, както и кадри на пейзажи, паметници и хора, заснети по време на журналистическите му пътувания. Изложени са документи и лични вещи – писма, вестници от края на XIX век, с които Чена си сътрудничи, негови произведения (стихотворения, мисли, критични есета, писма) и романът Gli ammonitori в издание от 1928 г. Представена е и колекция от томове на Nuova Antologia – престижно римско културно списание, на което Чена е главен редактор от 1902 до 1917 г. Показани са и текстове на различни автори, анализиращи многопосочната му дейност.
• Градска библиотека „Кa Мескалин“ (Biblioteca Civica - Cà Mescarlin) с около 20 хил. тома

Религиозни центрове

• Католическа енорийска църква „Свети Николай и Мария Възнесена“
• Католическа църква на Братството на Св. Марта
• Католическа църква „Св. Грат“
• Католическа църква „Света Мария от острова“
• Католическо светилище на Мадоната от Лорето
• Католически параклис на Св. Анна

Гастрономия

• Канестрели от Монтанаро (на диал. Canastrej 'd montanèr) – традиционни сладки от района на Канавезе, тънки и леко препечени на грил. Отличават се от другите пиемонтски разновидности със своята финес, лекота, характерна хрупкавост, светлосламеножълт цвят, аромат и вкус.
• Изтеглена грисина (Grissino stirato) – традиционен продукт на Канавезе. Тестото се разтяга на пръчици с дължина около 1,50 m, които втасват и се пекат при около 200°C. По-дългото изпичане позволява изпаряване на влагата и води до лесно смилаем продукт.
• Преве (Prève) – руло от свински пръжки с добавени аромати, подправки и картофен салам. Консумира се традиционно през зимата, особено по време на карнавала.
• Прошуто кото от Монтанаро (Prosciutto cotto montanarese) – варена шунка от свинско бутче, произведено в Пиемонт. Има характерна „сърцевидна“ форма, розов цвят, ароматен мирис и деликатен вкус.
• Тома от Монанаро (на диал. Toma vérda 'd Montanèr) – местен пълномаслен кашкавал, произведен от мляко на говеда, хранени с фураж от района. Средно узрял, с твърда коричка със сламен цвят и компактна, полумека млечнобяла паста с типични зеленикави жилки. Отличава се с приятни вкусови и ароматни нотки и леко пикантен сладък вкус.
• Извара от Монтанаро (Ricotta montanarese) – млечен продукт с фина, мека и кремообразна консистенция, снежнобял цвят, аромат на прясно мляко и сладък вкус. Получава се от суроватката, останала след производството на Toma vërda 'd Montanèr.
• Картофен салам (Salam 'd patate) – колбас от свинско месо и варени картофи с добавени аромати и подправки. Типичен за студения сезон, когато краткото му съхранение е най-подходящо. Има мека консистенция и деликатен вкус.
• Торта от круши и тиква от Монтанаро (на диал. Torta 'd pruss e cossa 'd montanèr) – сладкиш с древен произход, отличаващ се с аромат на круши и какао и с полутвърда, мека и сочна консистенция. Приготвя се за важни семейни събирания и местни празници. Освен круши и жълта тиква, съдържа амарети, престоял хляб и ароматни подправки (канела, индийско орехче, карамфил). Според традицията се пече бавно в дървена фурна около три часа. Продуктът е лесно смилаем.

Спорт

• Асоциация за спортен риболов „Монтанарезе“ (A.P.D. Montanarese)
• Спортна аматьорска асоциация „Домино“ (A.S.D. Domino) - карате
• Спортна аматьорска асоциация „Волейбол Монтанаро“ (A.S.D. Volley Montanaro)
• Конници на потока Орко (Cavalieri del Torrente Orco) - спортна езда
• Олимпийски спорт Монтанаро (Olympian Sport Montanaro ASDPS) - джудо, пилатес, йога, зумба и др.
• Спортно аматьорско дружество „Монтанаро футбол“ (U.S.D. Montanaro Calcio)

Транспорт

• ЖП гара, част от линията Кивасо-Аоста
• Пътища: лесно достъпно чрез първостепенните междуградски пътища SS n. 11 Горна Падания - на 6 км и чрез магистрала A4 Торино-Триест, чийто пункт за такса е на 9 км;
• Летища: Най-близкото летище за вътрешни и международни полети – Торино Казеле е на 24 км; за междуконтинентални полети – летище Милано Малпенса на 106 км;
• Пристанища: В Генуа, на 187 км;
• Междуградски автобуси: Marletti линия 232 Коконато-Кивасо-Торино, Arriva 265 (904) Торино-Кивасо-Ивреа-Пон Сен Мартен, GTT 321 Монталенге-Фолицо-Кивасо

Външни препратки

• Уебсайт на общината
• Pro Loco Монтанаро