Банкете
Банкете Banchette | |
Страна | Италия |
---|---|
Регион | Пиемонт |
Провинция | Метрополен град Торино |
Площ | 2,03 km²[1] |
Надм. височина | 266 m |
Население | 3095 души (2023) |
Кмет | Антонио Маца (Гражд. листа) от 27 май 2019 г. |
Покровител | Св. Яков, 25 юли |
Пощенски код | 10010 |
Телефонен код | 0125 |
МПС код | TO |
Официален сайт | www.comune.banchette.to.it |
Банкете в Общомедия |
Банкѐте (на италиански: Banchette; на пиемонтски: Banchëte, Банкъте) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 266 м надморска височина. Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 3095 души,[2] от които 398 са чужди граждани.[3]
География, административно деление и население
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в североизточната част на Метрополен град Торино, в непосредствена близост до град Ивреа и река Дора Балтеа.[4]
Част от територията на Община Банкете е разположена на палеоречното корито на река Дора Балтеа, в центъра на т. нар. „хидравличен възел“ на Ивреа, и е обект на чести наводнения. Особено сериозни са тези през 1921 г., 1993 г. и 2000 г. След последните две наводнения е изградена голяма система от насипи за защита на цялата територия.[5]
Оригиналното ядро на Банкете, т. нар. „Център“, е разположено около Замъка на Банкете и е построено върху скалиста издатина над коритото на река Дора Балтеа. На негова територия се намират обществените сгради като кметството и пощата. От края на 50-те год. на XX век Банкете се разраства, което води до изграждането на нов гъсто населен квартал на юг от центъра, т. нар. „Ново селище“, разположено в равнината.[6]
Граничи със следните 5 общини: Салерано Канавезе, Ивреа, Самоне, Павоне Канавезе и Фиорано Канавезе. Намира се на 44 км от Торино и на 103 км от Милано.[7]
Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 3087 души,[2] от които 398 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния (171 души). Там не живеят български граждани.[3]
Топоним
[редактиране | редактиране на кода]Името на Банкете, в древността Bancellae или Castrum Banchettarum, вероятно произхожда от пясъчните брегове, образувани от наводненията на река Дора Балтеа.[8]
История
[редактиране | редактиране на кода]Произходът му е средновековен и историята му е тясно свързана с тази на Ивреа. През XIII век клон на рода De Civitate Ipporegiale става първи господар на селището. Впоследствие то минава в ръцете на рода Дал Поцо дела Чистерна. През 1335 г. местната енория е включена в архиерейството на Иврейския събор на духовниците. През 1349 г. сред кредендарите (градските съветници) на Ивреа, които се заклеват във вярност на Савоя, има и някои жители на Банкете, сред които Мича и Ардицио де Банкетис, Отине де Бонашето и Якобо де Родулфо де Банкетис.
На 2 юни 1619 г. херцог Карл Емануил I Савойски дава като феод Банкете заедно със Самоне и Салерано на Франческо ди Дамас – барон на Сан Ренано и господар на Нуийè и Марè във Франция, на Женийè, Мойè и Ромон в Лоар, и генерал на Савоя. На 16 март 1639 г. зет му Енрико Емануеле ди Салуцо продава феода на Франческо Дал Поцо дела Чистерна. През 1721 г. феодът е намален и на 29 юни 1722 г. е продаден на Джузепе Антонио Пинкия от Ивреа. Херцог Виктор Амадей II Савойски дава на рода Пинкия, произходащ от Рибордоне, графска титла и представителите му управляват Банкете до XX век, осигурявайки му богатство, слава и политическа власт.
След Втората световна война градът се разделя на две части: старото селище, където преобладава селското стопанство, и новото селище, където се появяват новите жилища за служителите на Оливети. Местоположението на централата на Оливети води до значително икономическо развитие на града, основано главно на производството на електроника и свързаните с нея индустрии.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]На територията на Банкете, по протежение на река Дора Балтеа, се намират плодородни земеделски земи, където се произвежда древен сорт био царевица, т. нар. „Червена малкозърнеста от Канавезе“. Произвеждат се и други зърнени храни, и пшеница; развива се животновъдството.
След Втората световна война е налице постепенен преход от традиционни селскостопански дейности към индустриални и третични такива. Промишлеността играе основна роля в местната икономика и обхваща различни сектори: хранително-вкусова промишленост, изделия от каучук и пластмаса, стъкло, металургия, механика и строителство. Третичният сектор се състои от дистрибуторска мрежа, отговаряща на основните нужди на населението, и от набор от услуги, вкл. банково и информационно консултиране.[9]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Отбранителна архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Замък на Банкете
[редактиране | редактиране на кода]Първоначалата постройка на замъка (Castello di Banchette) е построена в края на XIII век като укрепен дом с квадратна форма, вход на първия етаж от съображения за сигурност и с малко на брой и тесни прозорци. След като сградата е подобрена няколко десетилетия по-късно, тя се превръща в баронски замък. Добавянето на кула от едната страна на укрепления дом гарантира отлична защита при нужда. През XV и XVI век той е снабден със стена и с малки постройки до нея.
Замъкът е подлаган на разрушение в различни епохи от преминаващи банди, испански и френски войници, като в средата на XIX век остават да стърчат само външните му зъбери.
В края на XIX век Емилио Пинкия (1842 – 1934), граф на Банкете, юрист, многомандатен парламентарен либерален депутат за избирателния район на Ивреа, желае да създаде резиденция, разделена на различни помещения, подходящи както за представителни функции, така и за дом на няколко семейства, и поверява работата на Отавио Джермано, сътрудник на известния архитект Алфредо д'Андраде. Тогава се прави реконструкция и върху съществуващите руини се изгражда неоготическа вила с компактен двуетажен, украсен със зъбери корпус, с квадратна ъглова кула и с теракотени декорации около прозорците. Сградата е заобиколена от голям парк, който се спуска надолу към река Дора Балтеа.
От XVIII век до средата на XX век замъкът е собственост на рода Пинкия, след което преминава в ръцете на графиня Мария Меркурина Арборио ди Гатинара. В началото на 2013 г. собствеността върху замъка преминава в ръцете на Floramo Corporation srl, компания от първостепенно значение в химическия, индустриалния и продуктовия анализ, принадлежаща на сем. Куаля. През 2014 г. той отваря врати за посещения и за провеждането на събития като сватби, събития – част от Карнавала на Банкете и др.
Религиозна архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Енорийска църква „Св. Христофор“
[редактиране | редактиране на кода]Енорийската църква (Chiesa Parocchiale di San Cristoforo) е реконструирана около 1800 г. по първоначални чертежи на Иняцио Джирели във вида, съхранен и през XXI век. Издига се на огромна диоритна скала, до която се стига по голямо стълбище. Неокласическата фасада е предшествана от аркада с каменна балюстрада. Вътре има четири олтара. Две високи, симетрично подредени камбанарии правят сградата ясно разпознаваема.[10]
Първоначално енорията на Свети Христофор е включвала Банкете, Самоне и Салерано, и неин титуляр е бил провостът на Колежа на духовниците на Катедралата на Ивреа, който назначавал друг свещеник да се грижи за нея. На 2 март 1787 г. Самоне получава разрешение да построи нова енорийска църква, а на 5 април 1787 г. кметовете на Банкете и на Салерано получават правото да отделят енорията си отархиерейството на Катедралата на Ивреа. През 1837 г. Салерано също напуска енорията на Банкете и става независима енория.[11]
Събития
[редактиране | редактиране на кода]Карнавал на Банкете
[редактиране | редактиране на кода]Това е едно от любимите събития на гражданите на Банкете, които взимат активно участие във всички негови инициативи. Карнавалът на Банкете се провежда в периода февруари – март. През март 2019 г. е 40-ото му издание. Основните му фази са:
- Обявяването на основните персонажи: Косатера и Косатè. Те са придружавани на всички карнавални събития от Ордена на тиквеното цвете
- Представянето им пред властите
- Прокламацията им пред гражданите
- Факелното шествие по улиците на града
- Вечер на танците
- Бобораздаване – традиционно раздаване на мазна боб чорба (варен боб със свинска кора и различни аромати и колбаси) – традиция, обща за почти всички села и градове в района на Канавезе.
- Посещението на възрастните хора
- Карнавалът с луната и звездите: вечерен парад с традиционните персонажи, бал с маски, алегорични каруци и т.н., завършващ с изгарянето на т. нар. „коса“ сред песни и танци
- Карнавалът с училищата: шествие на маскирани деца от детските градини и началните училища на града в присъствието на аниматори, жонгльори и финално шоу
- Посещението на Средното училище
- Посещението на Християнската общност
- Финалната вечеря.
Панаир на Червената царевица на Банкете
[редактиране | редактиране на кода]Панаирът (Sagra del Mais Rosso di Banchette) се повежда през октомври. През 2019 г. е 15-ото му издание. По време на събитието в импровизираните гостилници в дворовете на историческия център може да се опита червена царевица под формата на качамак с глиганско, качамак и треска, качамак и яхния, качамак и октопод, качамак и наденица, качамак и сирене, и много други специалитети. В събитието участват и други местни производители на агро-хранителни специалитети, фолклорни и аниматорски групи. Панаирът цели да направи уникалния продукт на червената царевица известен и да се преоткрият древните аромати под формата на традиционни продукти на Канавезе, което предлага широка гама от висококачествени продукти, по-специално в сектора на зърнените култури, градинарството, виното, кашкавалите и сирената.
Други събития
[редактиране | редактиране на кода]- Юни в Банкете (Giugno banchettese[12]) – концерти, танцови и театрални спектакли, гастрономия. През 2019 г. е 43-тото му издание
- Патронен празник на Св. Яков (Festa patronale di San Giacomo) – 25 юли
- Музика в Банкете (Banchette Musica) – октомври-декември, серия от класически концерти.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Две детски градини
- Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
- Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.).
- Училищата от втора степен (от 9-и до 11-и или 12 клас вкл.) са в Ивреа
Музеи, библиотеки, театри, кина и културни центрове
[редактиране | редактиране на кода]- Градска библиотека, от 1971 г., 6800 тома със свободен и безплатен достъп
- Музеите, библиотеките, театрите и кината са в град Ивреа
- Клуб Банкете[13] – най-старата асоциация в Банкете, от XIX век. Занимава се с ръководството, развитието и разпространението на културни, спортни, туристически, екологични и други помощни и развлекателни дейности
- Културно-историческа група „Орден на Зеления граф“ (Ordine del Conte Verde), от 2000 г.
Религиозни центрове
[редактиране | редактиране на кода]- Католическа енорийска църква „Св. Христофор“ (Chiesa Parrocchiale di San Cristoforo)
- Католическа църква „Мадоната на нежността“ (Chiesa Madonna della Tenerezza)
- Католическа църква „Св. Йосиф“ (Chiesa di San Giuseppe)
- Католически параклис „Мадона на Салсей“ (Cappella della Madonna di Salsei)
Гастрономия
[редактиране | редактиране на кода]- Полента от червена дребнозърнеста царевица: сеитбата ѝ е върху земя, заобиколена от гори, за да се избегне опрашването с други хибридни видове. Събирането се извършва както в миналото – в кочани и смилането е в каменна мелница, което позволява да се получи наистина пълнозърнесто брашно. Благодарение на стриктното спазване на всички тези правила, Пиньолето е сертифицирана биологична марка, която принадлежи към Кошницата с традиционни продукти на Метрополен град Торино и към Древните видове царевица на Пиемонт.[14]
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]- Общинско футболно поле на аматьорски футболен клуб „Ивреа Банкете“ (A.S.D. Ivrea Banchette[15])
- Общинско поле за петанк
- Аматьорска футболна асоциация Амстаф (Amstaff F.c. A.S.D.)
- Фитнес зала Хачиман (Palestra Hachiman) – йога за жени
- Асоциация Етуал (Etoile A.S.D.) – гимнастика, художествена и спортна гимнастика, пилатес и др.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]- Първостепенен междуградски път SS №. 26 на Вале д'Аоста, на 1 км от града;
- Автомагистрала А5 Торино-Аоста, с достъп от изхода на Ивреа – на 1 км от града;
- Жп гарата, разположена на линията Кивасо-Аоста, е в град Ивреа, на 2 км;
- Най-близкото летище за вътрешни и международни полети е Торино Казеле – на 48 км; летище Милано Малпенса за директни междуконтинентални линии – на 100 км;
- Пристанище Генуа – на 181 км;
- Междуградски автобусни линии на Джи Ти Ти: 4152 Силва – Виалфре – Ивреа; 4153 Куасоло/Лесоло – Ивреа – Бачана/Биенка (линия 5); 4155 Самоне – Ивреа – Буроло/Киаверано (линия 2 – 2 sb); 4157 Сан Джермано – Банкете – Павоне (линия 3); 4168 Белависта – квартал Сан Джовани (линия 4); 4512 Ивреа – Кастеламонте – Валкиузела; 4541 Ивреа – Колерето Джакоза – Лоранце (линия 6 – 6sb); 5143 Куорние – Кастеламонте – Ивреа; 5145 Ривароло – Ивреа; 5319 Кампо – Муральо – Ривароло – Босконеро (предприятие Eaton Livia).
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]Свързани с Банкете
[редактиране | редактиране на кода]- Братя Джузепе Антонио и Пиетро Лоренцо Пинкия (XVIII век) – основават Благотворителното дружество на Духовните упражнения в Боленго и участват финансово в основаването на болницата в Ивреа.
- Пиетро Лоренцо Пинкия (* 1682 в Ивреа, † 1755 пак там) – провост на Катедралата в Ивреа, който между 1719 и 1721 г. предприема пътуване до Светите земи (Палестина, Египет и планината Синай) през Ливорно, спирайки и в Кипър. Той оставя ценен ръкопис, дарен през 1924 г. на Епархийската библиотека на Ивреа от граф Емилио Пинкия.
- Емилио Пинкия (* 25 април 1842 в Торино, † 8 май 1934 пак там) – граф на Банкете, юрист, многомандатен парламентарен либерален депутат за избирателния район на Ивреа. Получава благородническата си титла от самия крал за приноса му към града. Въпреки че е в добри отношения с двора, през 1911 г. той има смелостта да се противопостави на войната в Либия. Поради позицията си обаче той доброволно се включва на 67-годишна възраст в Алпийския корпус.[16]
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]- Сетем, Франция
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Информация за забележителностите на Банкете на уеб страницата на Община Банкете
- ((it)) Информация за територията на Банкете на уеб страницата на Община Банкете
- ((it)) Историята на Банкете на уеб страница Wiki Comuni Italiani
- ((it)) Историята на замъка на Банкете на официалната му уеб страница
- ((it)) Легендата за замъка на Банкете на официалната му уеб страница
- ((it)) Обща информация на уеб страница Tutt'Italia
- ((it)) Обща информация на уеб страница Italiapedia
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
- ↑ а б Popolazione residente al 1° Gennaio 2023 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Banchette // Посетен на 2023-10-18.
- ↑ а б Popolazione straniera residente per sesso ed età al 1° gennaio 2023 // Tutt'Italia.it. Посетен на 2024-3-30.
- ↑ Banchette Localizzazione // Italiapedia.it. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
- ↑ Banchette Territorio // Comune di Banchette. Посетен на 28 декември 2020. (на италиански)
- ↑ Territorio // Comune di Banchette. Посетен на 2.3.2020. (на италиански)
- ↑ Banchette // Tutt'Italia. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Storia // Comune di Banchette.it. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Banchette Struttura // Italiapedia. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Chiesa parrocchiale di San Cristoforo // Comune di Banchette. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Banchette // ANSA ViaggiArt. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Giugno banchettese Архив на оригинала от 2020-03-02 в Wayback Machine., уеб страница на събитието, посетена на 17 юни 2021 г.
- ↑ Circolo Banchette, офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
- ↑ Pignoletto, la polenta di una volta a Banchette // 5.11.2010. Посетен на 2.3.2020. (на италиански)
- ↑ A.S.D. Ivrea Banchette, офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
- ↑ Emilio Pinchia // Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Официална уеб страница на Община Банкете
- ((it)) Уеб страница на Асоциация Circolo Banchette
- ((it)) Уеб страница на Карнавала на Банкете Архив на оригинала от 2020-03-02 в Wayback Machine.
- ((it)) Официална уеб страница на Червената царевица
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Banchette в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|