Банкете

Банкете Banchette
Банкете 45.453611, 7.856389 Банкете
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	2,03 km²
Надм. височина	244 m
Население	3239 души (1 януари 2019 г.)
Кмет	Антонио Маца (Гражд. листа) от 26.5.2019 г.
Покровител	Св. Яков, 25 юли
Пощенски код	10010
Телефонен код	0125
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.banchette.to.it
Банкете в Общомедия

Банкѐте (на италиански: Banchette; на пиемонтски: Banchëte, Банкъте) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 266 m надморска височина. Населението на общината е 3239 души, от които 433 са чужди граждани (към 1.1.2019 г. ).

Местоположение на община Банкете в Метрополен град Торино

География, административно делене и население

Намира се в североизточната част на Метрополен град Торино, в непосредствена близост до град Ивреа и река Дора Балтеа.

Част от територията на Община Банкете е разположена на палеоречното корито на река Дора Балтеа, в центъра на т. нар. „хидравличен възел“ на Ивреа, и е обект на чести наводнения. Особено сериозни са тези през 1921 г., 1993 г. и 2000 г. След последните две наводнения е изградена голяма система от насипи за защита на цялата територия.

Оригиналното ядро на Банкете, т. нар. „Център“ (Capoluogo), е разположено около Замъка на Банкете и е построено върху скалиста издатина над коритото на река Дора Балтеа. На негова територия се намират обществените сгради като кметството и пощата. От края на 50-те год. на XX век Банкете се разраства, което води до изграждането на нов гъсто населен квартал на юг от центъра, т. нар. „Ново селище“ (Borgonuovo), разположено в равнината.

Банкете се намира на 44 км от град Торино и на 103 км от град Милано.

Граничи със следните пет общини: село Салерано Канавезе, град Ивреа, село Самоне, градчето Павоне Канавезе и село Фиорано Канавезе.

Към 1 януари 2019 г. в него живеят 433 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния (205 души) и на Мароко (52 души). Там живее и един български гражданин.

Икономика

На територията на Банкете, по протежение на река Дора Балтеа, се намират плодородни земеделски земи, където се произвежда древен сорт био царевица, т. нар. „Червена малкозърнеста от Канавезе“ (на итал. Pignoletto Rosso del Canavese). Произвеждат се и други зърнени храни, и пшеница; развива се животновъдството.

След Втората световна война е налице постепенен преход от традиционни селскостопански дейности към индустриални и третични такива. Промишлеността играе основна роля в местната икономика и обхваща различни сектори: хранително-вкусова промишленост, изделия от каучук и пластмаса, стъкло, металургия, механика и строителство. Третичният сектор се състои от дистрибуторска мрежа, отговаряща на основните нужди на населението, и от набор от услуги, вкл. банково и информационно консултиране.

Топоним

Името на Банкете, в древността Bancellae или Castrum Banchettarum, вероятно произхожда от пясъчните брегове (на италиански: banchi di sabbia), образувани от наводненията на рекаДора Балтеа.

История

Произходът му е средновековен и историята му е тясно свързана с тази на Ивреа. През XIII век клон на рода De Civitate Ipporegiale става първи господар на селището. Впоследствие то минава в ръцете на Дал Поцо дела Чистерна (Dal Pozzo della Cisterna). През 1335 г. местната енория е включена в архиерейството на Иврейския събор на духовниците. През 1349 г. сред кредендарите на Ивреа, които се кълнат във вярност на Савоя, има и някои жители на Банкете, сред които Micha и Ardicio de Banchetis, Ottine de Bonasceto и Jacobo de Rodulfho de Banchetis.

На 2 юни 1619 г. Карл Емануил I дава като феод Банкете заедно със Самоне и Салерано на Франческо ди Дамас (Francesco di Damas) – барон на Сан Ренано и господар на Nouillé и Maré във Франция, на Genuillé, Mollé и Romon в Лоар, генерал на Савоя. На 16 март 1639 г. зет му – Енрико Емануеле ди Салуцо продава владението на Франческо Дал Поцо. На 29 юни 1722 г. то е продадено на Джузепе Антонио Пинкия от Ивреа. Виктор Амадей II дава на рода Пинкия (Pinchia), произходащ от Рибордноне, графска титла и представителите му управляват Банкете до XX век, осигурявайки му богатство, слава и политическа власт.

След Втората световна война градът се разделя на две части: старото селище, където преобладава селското стопанство, и новото селище, където се появяват нови жилища за служителите на Оливети. Местоположението на централата на Оливети води до значително икономическо развитие на града, основано главно на производството на електроника и свързаните с нея индустрии.

Забележителности

Замък на Банкете (Castello di Banchette)

Замък на Банкете

Първоначалният замък е построен в края на XIII век като крепост с квадратна форма, вход на първия етаж от съображения за сигурност и няколко тесни прозореца. След като сградата е подобрена няколко десетилетия по-късно, тя се превръща в баронски замък. Добавянето на кула от едната страна на крепостта гарантира отлична защита при нужда. През XV и XVI век тя е снабдена със стена и с малки постройки до нея.

Парка на замъка на Банкете

Замъкът е подлаган на разрушение в различни епохи от преминаващи банди, испански и френски войници, като в средата на XIX век остават да стърчат само външните зъбери.

В края на XIX век граф Емилио Пинкия иска да създаде резиденция, разделена на различни помещения, подходящи както за представителни функции, така и за дом на няколко семейства, и поверява работата на Отавио Джермано, сътрудник на известния Алфредо д'Андраде. Тогава се прави реконструкция и върху съществуващите руини се изгражда неоготическа вила с компактен двуетажен, украсен със зъбери корпус, с квадратна ъглова кула и с теракотени декорации около прозорците. Сградата е заобиколена от голям парк, който се спуска надолу към река Дора Балтеа.

От XVIII век до сред. на XX век Замъкът е собственост на сем. Пинкия, след което преминава в ръцете на графиня Мария Меркурина Арборио ди Гатинара. В началото на 2013 г. собствеността върху замъка преминава в ръцете на Floramo Corporation srl, компания от първостепенно значение в химическия, индустриалния и продуктовия анализ, принадлежаща на сем. Куаля (Quaglia). През 2014 г. Замъкът на Банкете отваря врати за посещения и за провеждането на събития като сватби, събития – част от Карнавала на Банкете и др.

Призракът на замъка

Говори се, че в сред. на XV век в замъка живеела красивата девойка Алексина заедно с родителите си. Тя била сгодена за богат, млад и много ревнив мъж. Един ден в замъка дошъл рицар, пътувал много по света и с разказите си забавлявал семейството, което не познавало друго място освен Канавезе. Годеникът на Алексина започнал да ревнува и една вечер, след като всички заспали, безшумно влязъл в спалнята на рицаря и пробол сърцето му с кама. Престъплението и убиецът били разкрити на следващата сутрин. Алексина силно се разстроила и осъзнавайки, че е неволната причина за драмата, предпочела да отиде в манастир.

Духът на убития мъж все още витае из стаите на замъка. Призракът често посещава библиотеката в новата сграда, където много хора са забелязвали висок, строен, млад човек, носещ дълга нощница, изцапана с кръв на гърдите. Той не минава през стените, а през отворените врати, след което върви нагоре или надолу по стълбите, минавайки от една стая в друга. Предпочитанието му на библиотеката подсказва, че помещението, в което е бил убит, се е намирало именно там.

Енорийска църква „Св. Христофор“ (Chiesa Parrocchiale S. Cristoforo)

Енорийска църква „Св. Христофор“

Тя е реконструирана около 1800 г. по първоначални скици на Иняцио Джирели (Ignazio Girelli) във вида, съхранен и през XXI век. Издига се на огромна диоритна скала, до която се стига по голямо стълбище. Неокласическата фасада е предшествана от аркада с каменна балюстрада. Вътре има четири олтара. Две високи, симетрично подредени камбанарии правят сградата ясно разпознаваема.

Първоначално енорията на Св. Христофор е включвала Банкете, Самоне и Салерано, и неин титуляр е бил провостът на Колежа на духовниците на Катедралата на Ивреа, който назначавал друг свещеник да се грижи за нея. На 2 март 1787 г. Самоне получава разрешение да построи нова енорийска църква, а на 5 април 1787 г. кметовете на Банкете и на Салерано получават правото да отделят енорията си отархиерейството на Катедралата на Ивреа. През 1837 г. Салерано също напуска енорията на Банкете и става независима енория.

Събития

Карнавал на Банкете (Carnevale di Banchette)

Персонажи на Карнавала на Банкете през 2014 г.

Едно от любимите събития на гражданите на Банкете, които взимат активно участие във всички негови инициативи. Карнавалът се провежда в периода февруари – март. През март 2019 г. е 40-ото му издание. Основните му фази са:

Алегорична каруца на Карнавала в Банкете

• Обяването на основните персонажи: Косатера (Cossatera) и Косатè (Cossatè). Те са придружавани на всички карнавални събития от Ордена на тиквеното цвете;
• Представянето им пред властите;
• Прокламацията им пред гражданите;
• Факелното шествие по улиците на града;
• Вечер на танците;
• Бобораздаване – традиционно раздаване на мазна боб чорба (варен боб със свинска кора и различни аромати и колбаси) – традиция, обща за почти всички села и градове в Канавезе;
• Посещението на възрастните хора;
• Карнавалът с луната и звездите: вечерен парад с традиционните персонажи, бал с маски, алегорични каруци и т.н., завършващ с изгарянето на т. нар. „коса“ (cossa) сред песни и танци;
• Карнавалът с училищата: шествие на маскирани деца от детските градини и началните училища на града в присъствието на аниматори, жонгльори и финално шоу;
• Посещението на средното училище;
• Посещението на християнската общност;
• Финалната вечеря.

Панаир на Червената царевица на Банкете (Sagra del Mais Rosso di Banchette)

Червена царевица от Банкете

Провежда се през октомври. През 2019 г. е 15-ото му издание. По време на събитието в импровизираните гостилници в дворовете на историческия център може да се опита червена царевица под формата на качамак с глиганско, качамак и треска, качамак и яхния, качамак и октопод, качамак и наденица, качамак и сирене, и много други специалитети. В събитието участват и други местни производители на агро-хранителни специалитети, фолклорни и аниматорски групи. Панаирът цели да направи уникалния продукт на червената царевица известен и да се преоткрият древните аромати под формата на традиционни продукти на Канавезе, което предлага широка гама от висококачествени продукти, по-специално в сектора на зърнените култури, градинарството, виното, кашкавалите и сирената.

Други събития

• Юни в Банкете (Giugno Banchettese) – концерти, танцови и театрални спектакли, гастрономия. През 2019 г. е 43-тото му издание;
• Патронен празник на Св. Яков (Festa Patronale di S. Giacomo) – 25 юли;
• Музика в Банкете (Banchette Musica) – октомври-декември, серия от класически концерти.

Култура

Образование

В Банкете има едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.) и едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.). Гимназиите са в град Ивреа.

Музеи, библиотеки, театри, кина и културни центрове

• Градска библиотека (Biblioteca Civica), от 1971 г., 6800 тома със свободен и безплатен достъп
• Музеите, библиотеките, театрите и кината са в град Ивреа
• Клуб Банкете (Circolo Banchette) – най-старата асоциация в Банкете, от XIX век. Занимава се с ръководството, развитието и разпространението на културни, спортни, туристически, екологични и други помощни и развлекателни дейности
• Културно-историческа група „Орден на Зеления граф“ (Ordine Del Conte Verde), от 2000 г.

Религиозни центрове

• Католическа енорийска църква „Св. Христофор“ (Chiesa Parrocchiale di San Cristoforo)
• Католическа църква „Мадоната на нежността“ (Chiesa Madonna della Tenerezza)
• Католическа църква „Св. Йосиф“ (Chiesa di San Giuseppe)
• Католически параклис „Мадона на Салсей“ (Cappella della Madonna di Salsei)

Медии

Като тези в град Ивреа.

Гастрономия

• Kачамак от Червена дребнозърнеста царевица: сеитбата ѝ е върху земя, заобиколена от гори, за да се избегне опрашването с други хибридни типове. Събирането се извършва както в миналото – в кочани и смилането е в каменна мелница, което позволява да се получи наистина пълнозърнесто брашно. Благодарение на стриктното спазване на всички тези правила, Pignoletto е сертифицирана биологична марка, която принадлежи към Кошницата с традиционни продукти на Метрополен град Торино и към Древните видове царевица на Пиемонт.

Спорт

• Общинско футболно поле (Campo di calcio comunale) на аматьорски футболен клуб Ивреа Банкете (A.S.D. Ivrea Banchette)
• Общинско поле за петанк (Campo di bocce comunale)
• Аматьорска футболна асоциация Амстаф (Amstaff F.c. A.S.D.)
• Фитнес зала Хачиман (Palestra Hachiman) – йога за жени

• Асоциация Етуал (Etoile A.S.D.) – гимнастика, художествена и спортна гимнастика, пилатес и др.

Транспорт

• Първостепенен междуградски SS път №. 26 на Вале д'Аоста, на 1 км от града;
• Автомагистрала А5 Торино-Аоста, с достъп от изхода на Ивреа – на 1 км от града;
• ЖП гарата, разположена на линията Кивасо-Аоста, е в град Ивреа, на 2 км;
• Най-близкото летище за вътрешни и международни полети е Торино Казеле – на 48 км; летище Милано Малпенса за директни междуконтинентални линии – на 100 км;
• Пристанище Генуа – на 181 км;
• Междуградски автобусни линии на Джи Ти Ти (GTT): 4152 Силва – Виалфре – Ивреа; 4153 Куасоло/Лесоло – Ивреа – Бачана/Биенка (линия 5); 4155 Самоне – Ивреа – Буроло/Киаверано (линия 2 – 2 sb); 4157 Сан Джермано – Банкете – Павоне (линия 3); 4168 Белависта – квартал Сан Джовани (линия 4); 4512 Ивреа – Кастеламонте – Валкиузела; 4541 Ивреа – Колерето Джакоза – Лоранце (линия 6 – 6sb); 5143 Куорние – Кастеламонте – Ивреа; 5145 Ривароло – Ивреа; 5319 Кампо – Муральо – Ривароло – Босконеро (предприятие Eaton Livia).

Известни личности

Свързани с Банкете

• Братя Джузепе Антонио и Пиетро Лоренцо Пинкия (Giuseppe Antonio e Pietro Lorenzo Pinchia) (XVIII век) – основават Благотворителното дружество на Духовните упражнения в Боленго и участват финансово в основаването на болницата в Ивреа.
• Пиетро Лоренцо Пинкия (Pietro Lorenzo Pinchia) (* 1682 Ивреа † 1755 пак там) – провост на Катедралата в Ивреа, който между 1719 и 1721 г. предприема пътуване до Светите земи (Палестина, Египет и планината Синай) през Ливорно, спирайки и в Кипър. Той оставя ценен ръкопис, дарен през 1924 г. на Епархийската библиотека на Ивреа от граф Емилио Пинкия.
• Емилио Пинкия (Emilio Pinchia) (* 25 април 1842 Торино † 8 май 1934 пак там) – граф на Банкете, юрист, многомандатен парламентарен либерален депутат за избирателния район на Ивреа. Получава благородническата си титла от самия крал за приноса му към града. Въпреки че е в добри отношения с двора, през 1911 г. той има смелостта да се противопостави на войната в Либия. Поради позицията си обаче той доброволно се включва на 67-годишна възраст в Алпийския корпус.

Побратимени градове

• Сетем, Франция

Източници и бележки

• ((it)) Информация за забележителностите на Банкете на уеб страницата на Община Банкете
• ((it)) Информация за територията на Банкете на уеб страницата на Община Банкете
• ((it)) Историята на Банкете на уеб страница Wiki Comuni Italiani
• ((it)) Историята на замъка на Банкете на официалната му уеб страница
• ((it)) Легендата за замъка на Банкете на официалната му уеб страница
• ((it)) Обща информация на уеб страница Tutt'Italia
• ((it)) Обща информация на уеб страница Italiapedia

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Banchette“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.

Външни препратки

• ((it)) Уеб страница на Община Банкете
• ((it)) Уеб страница на Асоциация Circolo Banchette

Вижте също

• Ивреа
• Маркграфство Ивреа
• Савойско графство
• Савойско херцогство
• Канавезе
• История на Торино
• Метрополен град Торино
• Пиемонт
• История на Пиемонт