Банкете
Банкете Banchette | |
---|---|
![]() | |
Страна | ![]() |
Регион | Пиемонт |
Провинция | Метрополен град Торино |
Площ | 2,03 km²[1] |
Надм. височина | 266 m |
Население | 3112 души (2021) |
Кмет | Антонио Маца (Гражд. листа) от 26 май 2019 г. |
Покровител | Св. Яков, 25 юли |
Пощенски код | 10010 |
Телефонен код | 0125 |
МПС код | TO |
Официален сайт | www.comune.banchette.to.it |
Банкете в Общомедия |
Банкѐте (на италиански: Banchette; на пиемонтски: Banchëte, Банкъте) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 266 м надморска височина. Към 1 януари 2021 г. населението на общината е 3112 души,[2] от които 401 са чужди граждани.[3]
География, административно делене и население[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в североизточната част на Метрополен град Торино, в непосредствена близост до град Ивреа и река Дора Балтеа.[4]
Част от територията на Община Банкете е разположена на палеоречното корито на река Дора Балтеа, в центъра на т. нар. „хидравличен възел“ на Ивреа, и е обект на чести наводнения. Особено сериозни са тези през 1921 г., 1993 г. и 2000 г. След последните две наводнения е изградена голяма система от насипи за защита на цялата територия.[5]
Оригиналното ядро на Банкете, т. нар. „Център“, е разположено около Замъка на Банкете и е построено върху скалиста издатина над коритото на река Дора Балтеа. На негова територия се намират обществените сгради като кметството и пощата. От края на 50-те год. на 20 век Банкете се разраства, което води до изграждането на нов гъсто населен квартал на юг от центъра, т. нар. „Ново селище“, разположено в равнината.[6]
Банкете се намира на 44 км от град Торино и на 103 км от град Милано.
Граничи със следните 5 общини: село Салерано Канавезе, град Ивреа, село Самоне, градчето Павоне Канавезе и село Фиорано Канавезе.[7]
Сред 401-те чужди граждани с постоянно местожителство в Банкете към 1 януари 2020 г. преобладават тези на Румъния (115 души) и на Мароко (43 души). Там живее и 1 български гражданин.[3]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
На територията на Банкете, по протежение на река Дора Балтеа, се намират плодородни земеделски земи, където се произвежда древен сорт био царевица, т. нар. „Червена малкозърнеста от Канавезе“. Произвеждат се и други зърнени храни, и пшеница; развива се животновъдството.
След Втората световна война е налице постепенен преход от традиционни селскостопански дейности към индустриални и третични такива. Промишлеността играе основна роля в местната икономика и обхваща различни сектори: хранително-вкусова промишленост, изделия от каучук и пластмаса, стъкло, металургия, механика и строителство. Третичният сектор се състои от дистрибуторска мрежа, отговаряща на основните нужди на населението, и от набор от услуги, вкл. банково и информационно консултиране.[8]
Топоним[редактиране | редактиране на кода]
Името на Банкете, в древността Bancellae или Castrum Banchettarum, вероятно произхожда от пясъчните брегове, образувани от наводненията на река Дора Балтеа.[9]
История[редактиране | редактиране на кода]
Произходът му е средновековен и историята му е тясно свързана с тази на Ивреа. През 13 век клон на рода De Civitate Ipporegiale става първи господар на селището. Впоследствие то минава в ръцете на Дал Поцо дела Чистерна. През 1335 г. местната енория е включена в архиерейството на Иврейския събор на духовниците. През 1349 г. сред кредендарите на Ивреа, които се кълнат във вярност на Савоя, има и някои жители на Банкете, сред които Micha и Ardicio de Banchetis, Ottine de Bonasceto и Jacobo de Rodulfho de Banchetis.
На 2 юни 1619 г. херцог Карл Емануил I Савойски дава като феод Банкете заедно със Самоне и Салерано на Франческо ди Дамас – барон на Сан Ренано и господар на Nouillé и Maré във Франция, на Genuillé, Mollé и Romon в Лоар, генерал на Савоя. На 16 март 1639 г. зет му Енрико Емануеле ди Салуцо продава феода на Франческо Дал Поцо. През 1721 г. феодът е намален и на 29 юни 1722 г. е продаден на Джузепе Антонио Пинкия от Ивреа. Херцог Виктор Амадей II Савойски дава на рода Пинкия, произходащ от Рибордоне, графска титла и представителите му управляват Банкете до 20 век, осигурявайки му богатство, слава и политическа власт.
След Втората световна война градът се разделя на две части: старото селище, където преобладава селското стопанство, и новото селище, където се появяват новите жилища за служителите на Оливети. Местоположението на централата на Оливети води до значително икономическо развитие на града, основано главно на производството на електроника и свързаните с нея индустрии.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Замък на Банкете[редактиране | редактиране на кода]
Неоготическа вила от 19 век на основата на по-раншна постройка от 13 век.
Енорийска църква „Св. Христофор“[редактиране | редактиране на кода]
Църквата (Chiesa parrocchiale di San Cristoforo) е реконструирана около 1800 г. по първоначални чертежи на Иняцио Джирели във вида, съхранен и през 21 век. Издига се на огромна диоритна скала, до която се стига по голямо стълбище. Неокласическата фасада е предшествана от аркада с каменна балюстрада. Вътре има четири олтара. Две високи, симетрично подредени камбанарии правят сградата ясно разпознаваема.[10]
Първоначално енорията на Св. Христофор е включвала Банкете, Самоне и Салерано, и неин титуляр е бил провостът на Колежа на духовниците на Катедралата на Ивреа, който назначавал друг свещеник да се грижи за нея. На 2 март 1787 г. Самоне получава разрешение да построи нова енорийска църква, а на 5 април 1787 г. кметовете на Банкете и на Салерано получават правото да отделят енорията си отархиерейството на Катедралата на Ивреа. През 1837 г. Салерано също напуска енорията на Банкете и става независима енория.[11]
Събития[редактиране | редактиране на кода]
Карнавал на Банкете[редактиране | редактиране на кода]
Това е едно от любимите събития на гражданите на Банкете, които взимат активно участие във всички негови инициативи. Карнавалът на Банкете се провежда в периода февруари – март. През март 2019 г. е 40-ото му издание. Основните му фази са:

- Обяването на основните персонажи: Косатера и Косатè. Те са придружавани на всички карнавални събития от Ордена на тиквеното цвете
- Представянето им пред властите
- Прокламацията им пред гражданите
- Факелното шествие по улиците на града
- Вечер на танците
- Бобораздаване – традиционно раздаване на мазна боб чорба (варен боб със свинска кора и различни аромати и колбаси) – традиция, обща за почти всички села и градове в района на Канавезе.
- Посещението на възрастните хора
- Карнавалът с луната и звездите: вечерен парад с традиционните персонажи, бал с маски, алегорични каруци и т.н., завършващ с изгарянето на т. нар. „коса“ сред песни и танци
- Карнавалът с училищата: шествие на маскирани деца от детските градини и началните училища на града в присъствието на аниматори, жонгльори и финално шоу
- Посещението на Средното училище
- Посещението на Християнската общност
- Финалната вечеря.
Панаир на Червената царевица на Банкете[редактиране | редактиране на кода]
Панаирът (Sagra del Mais Rosso di Banchette) се повежда през октомври. През 2019 г. е 15-ото му издание. По време на събитието в импровизираните гостилници в дворовете на историческия център може да се опита червена царевица под формата на качамак с глиганско, качамак и треска, качамак и яхния, качамак и октопод, качамак и наденица, качамак и сирене, и много други специалитети. В събитието участват и други местни производители на агро-хранителни специалитети, фолклорни и аниматорски групи. Панаирът цели да направи уникалния продукт на червената царевица известен и да се преоткрият древните аромати под формата на традиционни продукти на Канавезе, което предлага широка гама от висококачествени продукти, по-специално в сектора на зърнените култури, градинарството, виното, кашкавалите и сирената.
Други събития[редактиране | редактиране на кода]
- Юни в Банкете (Giugno banchettese[12]) – концерти, танцови и театрални спектакли, гастрономия. През 2019 г. е 43-тото му издание
- Патронен празник на Св. Яков (Festa patronale di San Giacomo) – 25 юли;
- Музика в Банкете (Banchette Musica) – октомври-декември, серия от класически концерти.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
- Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.).
Гимназиите са в град Ивреа.
Музеи, библиотеки, театри, кина и културни центрове[редактиране | редактиране на кода]
- Градска библиотека, от 1971 г., 6800 тома със свободен и безплатен достъп
- Музеите, библиотеките, театрите и кината са в град Ивреа
- Клуб Банкете (Circolo Banchette[13]) – най-старата асоциация в Банкете, от 19 век. Занимава се с ръководството, развитието и разпространението на културни, спортни, туристически, екологични и други помощни и развлекателни дейности
- Културно-историческа група „Орден на Зеления граф“ (Ordine del Conte Verde), от 2000 г.
Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]
- Католическа енорийска църква „Св. Христофор“ (Chiesa Parrocchiale di San Cristoforo)
- Католическа църква „Мадоната на нежността“ (Chiesa Madonna della Tenerezza)
- Католическа църква „Св. Йосиф“ (Chiesa di San Giuseppe)
- Католически параклис „Мадона на Салсей“ (Cappella della Madonna di Salsei)
Гастрономия[редактиране | редактиране на кода]
- Kачамак от Червена дребнозърнеста царевица: сеитбата ѝ е върху земя, заобиколена от гори, за да се избегне опрашването с други хибридни видове. Събирането се извършва както в миналото – в кочани и смилането е в каменна мелница, което позволява да се получи наистина пълнозърнесто брашно. Благодарение на стриктното спазване на всички тези правила, Пиньолето е сертифицирана биологична марка, която принадлежи към Кошницата с традиционни продукти на Метрополен град Торино и към Древните видове царевица на Пиемонт.[14]
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
- Общинско футболно поле на аматьорски футболен клуб Ивреа Банкете (A.S.D. Ivrea Banchette[15])
- Общинско поле за петанк
- Аматьорска футболна асоциация Амстаф (Amstaff F.c. A.S.D.)
- Фитнес зала Хачиман (Palestra Hachiman) – йога за жени
- Асоциация Етуал (Etoile A.S.D.) – гимнастика, художествена и спортна гимнастика, пилатес и др.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
- Първостепенен междуградски път SS №. 26 на Вале д'Аоста, на 1 км от града;
- Автомагистрала А5 Торино-Аоста, с достъп от изхода на Ивреа – на 1 км от града;
- ЖП гарата, разположена на линията Кивасо-Аоста, е в град Ивреа, на 2 км;
- Най-близкото летище за вътрешни и международни полети е Торино Казеле – на 48 км; летище Милано Малпенса за директни междуконтинентални линии – на 100 км;
- Пристанище Генуа – на 181 км;
- Междуградски автобусни линии на Джи Ти Ти: 4152 Силва – Виалфре – Ивреа; 4153 Куасоло/Лесоло – Ивреа – Бачана/Биенка (линия 5); 4155 Самоне – Ивреа – Буроло/Киаверано (линия 2 – 2 sb); 4157 Сан Джермано – Банкете – Павоне (линия 3); 4168 Белависта – квартал Сан Джовани (линия 4); 4512 Ивреа – Кастеламонте – Валкиузела; 4541 Ивреа – Колерето Джакоза – Лоранце (линия 6 – 6sb); 5143 Куорние – Кастеламонте – Ивреа; 5145 Ривароло – Ивреа; 5319 Кампо – Муральо – Ривароло – Босконеро (предприятие Eaton Livia).
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
Свързани с Банкете[редактиране | редактиране на кода]
- Братя Джузепе Антонио и Пиетро Лоренцо Пинкия (Giuseppe Antonio e Pietro Lorenzo Pinchia; * и † 18 век) – основават Благотворителното дружество на Духовните упражнения в Боленго и участват финансово в основаването на болницата в Ивреа.
- Пиетро Лоренцо Пинкия (Pietro Lorenzo Pinchia; * 1682 в Ивреа, † 1755 пак там) – провост на Катедралата в Ивреа, който между 1719 и 1721 г. предприема пътуване до Светите земи (Палестина, Египет и планината Синай) през Ливорно, спирайки и в Кипър. Той оставя ценен ръкопис, дарен през 1924 г. на Епархийската библиотека на Ивреа от граф Емилио Пинкия.
- Емилио Пинкия (Emilio Pinchia; * 25 април 1842 в Торино, † 8 май 1934 пак там) – граф на Банкете, юрист, многомандатен парламентарен либерален депутат за избирателния район на Ивреа. Получава благородническата си титла от самия крал за приноса му към града. Въпреки че е в добри отношения с двора, през 1911 г. той има смелостта да се противопостави на войната в Либия. Поради позицията си обаче той доброволно се включва на 67-годишна възраст в Алпийския корпус.[16]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Сетем, Франция
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Информация за забележителностите на Банкете на уеб страницата на Община Банкете
- ((it)) Информация за територията на Банкете на уеб страницата на Община Банкете
- ((it)) Историята на Банкете на уеб страница Wiki Comuni Italiani
- ((it)) Историята на замъка на Банкете на официалната му уеб страница
- ((it)) Легендата за замъка на Банкете на официалната му уеб страница
- ((it)) Обща информация на уеб страница Tutt'Italia
- ((it)) Обща информация на уеб страница Italiapedia
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 година.
- ↑ Popolazione residente al 1° Gennaio 2021 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Banchette. // Посетен на 11 април 2022.
- ↑ а б Cittadini stranieri Banchette 2021. // Tutt'Italia.it. Посетен на 11 април 2022.
- ↑ Banchette Localizzazione. // Italiapedia.it. Посетен на 30.5.2020. (на италиански)
- ↑ Banchette Territorio. // Comune di Banchette. Посетен на 28 декември 2020. (на италиански)
- ↑ Territorio. // Comune di Banchette. Посетен на 2.3.2020. (на италиански)
- ↑ Banchette. // Tutt'Italia. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Banchette Struttura. // Italiapedia. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Storia. // Comune di Banchette.it. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Chiesa parrocchiale di San Cristoforo. // Comune di Banchette. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Banchette. // ANSA ViaggiArt. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
- ↑ Giugno banchettese, уеб страница на събитието, посетена на 17 юни 2021 г.
- ↑ Circolo Banchette, офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
- ↑ Pignoletto, la polenta di una volta a Banchette. // 5.11.2010. Посетен на 2.3.2020. (на италиански)
- ↑ A.S.D. Ivrea Banchette, офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
- ↑ Emilio Pinchia. // Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Официална уеб страница на Община Банкете
- ((it)) Уеб страница на Асоциация Circolo Banchette
- ((it)) Уеб страница на Карнавала на Банкете
- ((it)) Офицална уеб страница на Червената царевица
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Banchette“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|