Банкете

Банкете Banchette
Банкете 45.453558, 7.856318 Банкете
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	2,03 km²
Надм. височина	266 m
Население	3112 души (2025)
Покровител	Св. Яков, 25 юли
Пощенски код	10010
Телефонен код	0125
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.banchette.to.it
Банкете в Общомедия

Банкѐте (на италиански: Banchette; на пиемонтски: Banchëte, Банкъте) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 266 м надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 3112 души, от които 431 са чужди граждани.

География, административно деление и население

Местоположение на община Банкете в Метрополен град Торино

Намира се в североизточната част на Метрополен град Торино, в непосредствена близост до град Ивреа и река Дора Балтеа.

Част от територията на общината е разположена върху палеоречното корито на Дора Балтеа, в центъра на т.нар. „хидравличен възел“ на Ивреа, поради което районът е подложен на чести наводнения. Особено тежки са тези от 1921, 1993 и 2000 г. След последните две бедствия е изградена мащабна система от защитни насипи, обхващаща цялата територия.

Оригиналното ядро на Банкете, т.нар. „Център“ (Чентро), е разположено около замъка и е изградено върху скалиста издатина над коритото на Дора Балтеа. Там се намират основните обществени сгради, включително кметството и пощата. От края на 50‑те години на XX век насам общината се разширява значително, което води до създаването на нов гъсто населен квартал на юг от центъра – „Новото селище“, разположено в равнинната част.

Граничи с пет общини: Салерано Канавезе, Ивреа, Самоне, Павоне Канавезе и Фиорано Канавезе. Отстои на 44 км от Торино и на 103 км от Милано.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 3112 души, от които 432 са чужди граждани., от които 431 са чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния – 159 души; български граждани липсват.

Топоним

Името Банкете, засвидетелствано в миналото във формите Bancellae и Castrum Banchettarum, вероятно произхожда от пясъчните брегове, оформяни от наводненията на река [[Дора Балтеа]].

История

Произходът на селището е средновековен, а историята му е тясно свързана с тази на Ивреа. През XIII век клон на рода De Civitate Ipporegiale става първи господар на Банкете, след което владението преминава към рода Дал Поцо дела Чистерна. През 1335 г. местната енория е включена в архиерейството на Иврейския събор на духовниците. През 1349 г. сред Кредендарите (средовековните общински съветници) на Ивреа, които полагат клетва за вярност към Дом Савоя, са и жители на Банкете – Мича и Ардицио де Банкетис, Отине де Бонашето и Якобо де Родулфо де Банкетис.

На 2 юни 1619 г. херцог Карл Емануил I Савойски предоставя Банкете като феод – заедно със Самоне и Салерано – на Франческо ди Дамас, барон на Сан Ренано и господар на няколко владения във Франция и Лоар, както и генерал на Савоя. На 16 март 1639 г. зет му Енрико Емануеле ди Салуцо продава феода на Франческо Дал Поцо дела Чистерна. През 1721 г. феодът е намален, а на 29 юни 1722 г. е продаден на Джузепе Антонио Пинкия от Ивреа. Херцог Виктор Амадей II Савойски дарява на рода Пинкия, произхождащ от Рибордоне, графска титла. Семейството управлява Банкете до XX век, осигурявайки му икономически подем, престиж и политическо влияние.

След Втората световна война градът се разделя на две части: старото селище, в което продължава да доминира селското стопанство, и новото селище, изградено за служителите на Оливети. Наличието на централата на Оливети в района води до значително икономическо развитие, основано главно на производството на електроника и свързаните с нея индустрии.

Икономика

На територията на Банкете, по протежение на река Дора Балтеа, се намират плодородни земеделски земи, където се отглежда древният био сорт царевица „червена малкозърнеста от Канавезе“. Произвеждат се също други зърнени култури, включително пшеница, а животновъдството остава важен елемент от местното стопанство.

След Втората световна война се наблюдава постепенен преход от традиционно земеделие към индустриални и третични дейности. Промишлеността заема водещо място в местната икономика и обхваща разнообразни сектори: хранително-вкусова промишленост, производство на изделия от каучук и пластмаса, стъкларство, металургия, механика и строителство. Третичният сектор включва дистрибуторска мрежа, покриваща основните потребности на населението, както и широк набор от услуги, сред които банково и информационно консултиране.

Забележителности

Замък на Банкете

Замъкът на Банкете

Първоначалната постройка на замъка (Castello di Banchette) е издигната в края на XIII век като укрепен дом с квадратна форма, с вход на първия етаж по съображения за сигурност и с малко на брой тесни прозорци. Няколко десетилетия по-късно сградата е разширена и превърната в баронски замък, като добавянето на кула от едната страна осигурява допълнителна защита. През XV и XVI век комплексът е укрепен със стена и допълнен с малки постройки.

Замъкът е разрушаван многократно през различни епохи от преминаващи банди, както и от испански и френски войски. В средата на XIX век от него са запазени само външните зъбери.

В края на XIX век Емилио Пинкия (1842–1934) – граф на Банкете, юрист и многомандатен либерален депутат от избирателния район на Ивреа – решава да създаде резиденция, подходяща както за представителни функции, така и за обитаване от няколко семейства. Той възлага реконструкцията на Отавио Джермано, сътрудник на архитекта Алфредо д'Андраде. Върху съществуващите руини е изградена неоготическа вила – компактен двуетажен корпус със зъбери, квадратна ъглова кула и теракотени декорации около прозорците. Сградата е обградена от голям парк, спускащ се към река Дора Балтеа.

От XVIII век до средата на XX век замъкът е собственост на рода Пинкия, след което преминава към графиня Мария Меркурина Арборио ди Гатинара. В началото на 2013 г. собствеността е придобита от Floramo Corporation srl – компания, специализирана в химически, индустриални и продуктов анализ, принадлежаща на семейство Куаля. През 2014 г. замъкът отваря врати за посещения и за провеждане на събития, включително сватби и прояви от Карнавала на Банкете.

Енорийска църква „Св. Христофор“

Енорийска църква „Св. Христофор“

Енорийската църква „Св. Христофор“ (Chiesa Parocchiale di San Cristoforo) е реконструирана около 1800 г. по първоначалните чертежи на Иняцио Джирели, като запазва вида си и през XXI век. Сградата е разположена върху масивна диоритна скала, до която води широко стълбище. Неокласическата фасада е предшествана от аркада с каменна балюстрада, а интериорът включва четири олтара. Двете високи, симетрично разположени камбанарии придават на църквата характерния ѝ силует.

Първоначално енорията „Св. Христофор“ обхваща Банкете, Самоне и Салерано, а неин титуляр е провостът на Колежа на духовниците при Катедралата на Ивреа, който назначава свещеник за ежедневното обслужване. На 2 март 1787 г. Самоне получава разрешение да изгради собствена енорийска църква, а на 5 април същата година кметовете на Банкете и Салерано получават правото да отделят енорията си от архиерейството на Ивреа. През 1837 г. Салерано също се отделя и става самостоятелна енория.

Събития

Карнавал на Банкете

Персонажи на Карнавала на Банкете през 2014 г.

Карнавалът на Банкете е едно от най-обичаните местни събития, в което жителите участват активно. Провежда се ежегодно през периода февруари – март, а през март 2019 г. отбелязва своето 40-о издание. Основните етапи на празника включват:

Алегорична каруца на Карнавала в Банкете

• Обявяване на традиционните персонажи – Косатера и Косатè, придружавани на всички прояви от Ордена на тиквеното цвете
• Представянето им пред местните власти
• Прокламацията им пред гражданите
• Факелното шествие по улиците на града
• Вечер на танците
• Бобораздаване – традиционно раздаване на мазна боб чорба (варен боб със свинска кора, подправки и колбаси), характерна за почти всички селища в района на Канавезе
• Посещение на възрастните хора
• Карнавалът с луната и звездите – вечерен парад с традиционни персонажи, бал с маски, алегорични каруци и финално изгаряне на т.нар. „коса“ сред песни и танци
• Карнавалът с училищата – шествие на маскирани деца от детските градини и началните училища, с участието на аниматори, жонгльори и финално шоу
• Посещението на Средното училище
• Посещението на Християнската общност
• Финална празнична вечеря

Панаир на Червената царевица на Банкете

Червена царевица от Банкете

Панаирът на червената царевица на Банкете (Sagra del Mais Rosso di Banchette) се провежда ежегодно през октомври. През 2019 г. отбелязва своето 15-о издание. По време на събитието в импровизирани гостилници в дворовете на историческия център се предлагат ястия от червена царевица – най-често под формата на качамак в различни варианти: с глиганско, с треска, с яхния, с октопод, с наденица, със сирене и други местни специалитети.

В панаира участват и производители на агро-хранителни продукти от района, както и фолклорни и аниматорски групи. Целта на събитието е да популяризира уникалния сорт червена царевица и да възроди традиционните вкусове на Канавезе, известен с висококачествените си продукти в областта на зърнените култури, градинарството, винарството и производството на сирена и кашкавали.

Други събития

• Юни в Банкете (Giugno banchettese) – концерти, танцови и театрални спектакли, гастрономия. През 2019 г. е 43-тото му издание
• Патронен празник на Св. Яков (Festa patronale di San Giacomo) – 25 юли
• Музика в Банкете (Banchette Musica) – октомври-декември, серия от класически концерти.

Култура

Образование

• Две детски градини
• Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.).
• Училищата от втора степен (от 9-и до 11-и или 13-ти клас вкл.) са в Ивреа

Музеи, библиотеки, театри, кина и културни центрове

• Градска библиотека, от 1971 г., 6800 тома със свободен и безплатен достъп
• Музеите, библиотеките, театрите и кината са в град Ивреа
• Клуб Банкете – най-старата асоциация в Банкете, от XIX век. Занимава се с ръководството, развитието и разпространението на културни, спортни, туристически, екологични и други помощни и развлекателни дейности
• Културно-историческа група „Орден на Зеления граф“ (Ordine del Conte Verde), от 2000 г.

Религиозни центрове

• Католическа енорийска църква „Св. Христофор“ (Chiesa Parrocchiale di San Cristoforo)
• Католическа църква „Мадоната на нежността“ (Chiesa Madonna della Tenerezza)
• Католическа църква „Св. Йосиф“ (Chiesa di San Giuseppe)
• Католически параклис „Мадона на Салсей“ (Cappella della Madonna di Salsei)

Гастрономия

Характерна е полентата от червена дребнозърнеста царевица. При нея сеитбата се извършва върху земи, заобиколени от гори, за да се избегне опрашване с хибридни сортове. Реколтата се събира по традиционния начин – в кочани, а смилането се прави в каменна мелница, което позволява получаването на истинско пълнозърнесто брашно. Благодарение на стриктното спазване на тези практики, „Пиньолето“ е сертифицирана биологична марка, включена в „Кошницата с традиционни продукти“ на Метрополния град Торино и в групата на древните сортове царевица на Пиемонт.

Спорт

• Общинско футболно поле на аматьорски футболен клуб „Ивреа Банкете“ (A.S.D. Ivrea Banchette)
• Общинско поле за петанк
• Аматьорска футболна асоциация Амстаф (Amstaff F.c. A.S.D.)
• Фитнес зала Хачиман (Palestra Hachiman) – йога за жени
• Асоциация Етуал (Etoile A.S.D.) – гимнастика, художествена и спортна гимнастика, пилатес и др.

Транспорт

• Първостепенен междуградски път SS №. 26 на Вале д'Аоста, на 1 км от града;
• Автомагистрала А5 Торино-Аоста, с достъп от изхода на Ивреа – на 1 км от града;
• Жп гарата, разположена на линията Кивасо-Аоста, е в град Ивреа, на 2 км;
• Най-близкото летище за вътрешни и международни полети е Торино Казеле – на 48 км; летище Милано Малпенса за директни междуконтинентални линии – на 100 км;
• Пристанище Генуа – на 181 км;
• Междуградски автобусни линии на Джи Ти Ти: 4152 Силва – Виалфре – Ивреа; 4153 Куасоло/Лесоло – Ивреа – Бачана/Биенка (линия 5); 4155 Самоне – Ивреа – Буроло/Киаверано (линия 2 – 2 sb); 4157 Сан Джермано – Банкете – Павоне (линия 3); 4168 Белависта – квартал Сан Джовани (линия 4); 4512 Ивреа – Кастеламонте – Валкиузела; 4541 Ивреа – Колерето Джакоза – Лоранце (линия 6 – 6sb); 5143 Куорние – Кастеламонте – Ивреа; 5145 Ривароло – Ивреа; 5319 Кампо – Муральо – Ривароло – Босконеро (предприятие Eaton Livia).

Известни личности

Свързани с Банкете

• Братя Джузепе Антонио и Пиетро Лоренцо Пинкия (XVIII век) – основаватели на Благотворителното дружество на Духовните упражнения в Боленго; участват финансово в основаването на болницата в Ивреа.
• Пиетро Лоренцо Пинкия (1682-1755) – провост на Катедралата в Ивреа; между 1719 и 1721 г. прави пътуване до Светите земи (Палестина, Египет и планината Синай) през Ливорно, спирайки и в Кипър. Оставя ценен ръкопис, дарен през 1924 г. на Епархийската библиотека на Ивреа от граф Емилио Пинкия.
• Емилио Пинкия (1842-1934) – граф на Банкете, юрист, многомандатен парламентарен либерален депутат за избирателния район на Ивреа. Получава благородническата си титла от самия крал за приноса му към града. Въпреки че е в добри отношения с двора, през 1911 г. той има смелостта да се противопостави на войната в Либия. Поради позицията си обаче той доброволно се включва на 67-годишна възраст в Алпийския корпус.

Побратимени градове

• Сетем, Франция

Източници

• ((it)) Информация за забележителностите на Банкете на уеб страницата на Община Банкете
• ((it)) Информация за територията на Банкете на уеб страницата на Община Банкете
• ((it)) Историята на Банкете на уеб страница Wiki Comuni Italiani
• ((it)) Историята на замъка на Банкете на официалната му уеб страница
• ((it)) Легендата за замъка на Банкете на официалната му уеб страница
• ((it)) Обща информация на уеб страница Tutt'Italia
• ((it)) Обща информация на уеб страница Italiapedia Архив на оригинала от 2020-03-02 в Wayback Machine.

Външни препратки

• ((it)) Официална уеб страница на Община Банкете
• ((it)) Уеб страница на Асоциация Circolo Banchette
• ((it)) Уеб страница на Карнавала на Банкете Архив на оригинала от 2020-03-02 в Wayback Machine.
• ((it)) Официална уеб страница на Червената царевица

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Banchette в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​