Алмезе

Алмезе Almese
Алмезе 45.116876, 7.39455 Алмезе
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	17,88 km²
Надм. височина	364 m
Население	6297 души (2025)
Покровител	Рождение Богородично, 8 септември
Пощенски код	10040
Телефонен код	011
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.almese.to.it
Алмезе в Общомедия

Алмѐзе (на италиански: Almese; на пиемонтски: Almeis, Алмейс) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 364 м надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 6297 души, от които 293 са чужди граждани.

На територията на общината се намират останките от най-голямата римска вила, откривана досега в Северна Италия.

География, административно деление и население

Местоположение на община Алмезе в Метрополен град Торино

Алмезе е класифициранo като „разпръсната община" със седалище в Алмезе-Ривера.

Разположенo е в централната част на Метрополен град Торино, в Долна Вал ди Суза, в равнинната зона по течението на потока Меса. Това е една от първите общини, които се срещат при изкачване от Торино нагоре по долината, по левия орографски склон на река Дора Рипария. Територията на общината обхваща както равнинни участъци, така и склоновете на Предалпите, достигайки до вододела между планините Музинè и Курт(о).

Релефът е силно разнообразен, с ясно изразени височинни разлики, като максималната надморска височина достига 1325 m.

Положението на Алмезе по течението на Меса му придава стратегическа роля в комуникацията между Метрополен град Торино и територията на Канавезе от една страна, и вътрешните части на долината на Дора Рипария от друга. На територията му преминава и древният алпийски маршрут Коле дел Лис – проход от Грайските Алпи, използван още в предримски времена.

Най-високите върхове в общината са Музинè (1150 m) и Курт(о) (1323 m).

През Алмезе преминава и вариантът на поклонническия път Via Francigena по левия бряг на Дора Рипария – разклон на маршрута към Мон Сени (Монченизио).

Алмезе е част от Планинската общност „Вале Суза“.

Граничи с пет общини: Вилар Дора, Рубиана, Авиляна, Вал дела Торе и Казелете. Отстои на 22 км от Торино и на 144 км от Милано.

Има следните подселища (на итал. frazioni): Малайтрайт, Миланере, Ривера и местности: Кастелето, Гадрино Фалка.
Има следните квартали: Бертоло, Болè, Брайда, Кривела, Фалка, Гамба ди Боско, Джорда, Грандже, Мането, Микела, Миоза, Морсино, Панцоне, Софиети, Сонето, Тети Дора, Тети Монтабоне, Тети Сан Мауро и Вигето.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 6297 души, от които 293 са чужди граждани., сред които преобладават тези на Румъния – 159 души. Български граждани липсват.

Топоним

Съществуват различни хипотези за произхода на името Алмезе. Според една от тях топонимът, засвидетелстван във варианти като Almesso, Almes, Almesio и други, произлиза от Alma – форма на Balma, означаваща „пещера“. Учените обаче не изключват и възможността името да е производно от гало‑римското лично име Almo с наставка ‑ese, или от латинското ad Maesam – „при потока Меса“. Самото име на потока се свързва с латинското лично име Меций (Mettius).

История

Ранни поселения и Римска империя

Районът е населен още през втория период на Желязната епоха, за което свидетелстват керамичните находки от върха Трук Рандолера.

Обширно и организирано селище се оформя между I и II век пр.н.е., когато районът се развива благодарение на римския път, който от Августа Тавринорум (днешен Торино) се изкачва по Вал ди Суза към алпийския проход Коле дел Монджиневро и към по-малки проходи, свързващи торинската равнина с района на Бриансон и френската част на долината Мориен. През 1979 г. археолози от Торинския университет откриват и дълго време проучват римска вила, принадлежала на някой си „Калвин“, в района на подселището Грандже ди Ривера. Разкопките разкриват значими зидарски структури, фрагменти от мозайки с геометрични мотиви и керамика, датиращи от I до VI век сл.н.е. Установено е, че вилата е имала важно икономическо значение, свързано с интензивния трафик на стоки и хора в близост до митническата станция Ad fines – днешното Друбиальо (подселище на Авиляна).

Римското присъствие в района е широко и добре засвидетелствано: богатата латинска топонимия се среща в цялата територия на Алмезе и съседните общини. Романизацията на басейна на потока Меса се характеризира с множество малки селища – средни и дребни стопанства, разположени по един от ключовите римски комуникационни маршрути към Алпите. Оттук е било възможно да се достигне както до Торино, преминавайки към десния бряг на Дора Рипария по вече несъществуващ мост под станцията Ad fines, така и да се следва предпланинският маршрут на североизток, водещ към Канавезе, Ивреа и Верчели. През Средновековието този път е известен като strata Vercellensis.

Тази териториална структура, вече нестабилна в края на II век сл.н.е., преживява окончателен упадък през Късната Римска империя, за което свидетелства пълното изоставяне на римската вила през IV век.

Средновековие

Нито лангобардската окупация през VI век, нито франкската в края на VIII век успяват да заличат напълно следите от предишната териториална организация.

Най-ранните сведения за Алмезе датират от 1001 г., когато император Ото III дарява на Олделрих Манфред от рода на Ардуините титлата „маркграф на Торино“, като в неговите владения е включена и „…tertiam partem… Almisii“. През 1029 г. маркграфът предоставя една трета от Вал ди Суза на бенедиктинския манастир Сан Джусто ди Суза, включително земите, наричани Алмезе и Рубиана. Тогава бенедиктинците основават в Алмезе препостурата „Св. Мавър“, а историята на селището се преплита с тази на Сан Мауро – селскостопанско стопанство (curtis), контролиращо равнинните земи и защитено от наводненията на река Дора Рипария.

През XIV век абатството в Алмезе се превръща в замък, укрепен подобно на останалите земеделски имения. Нормите и вярванията на епохата са отразени в „Селските устави“ – документ от 1311–1314 г. на синьория Сан Джусто. По това време започва и ловът на вещици: според местните вярвания те провеждали Сабат по бреговете на потока Меса, а замъкът Сан Мауро служел като затвор за обвинените, очакващи екзекуция.

Около 1400 г. Алмезе е засегнат от тежки наводнения на потока Меса, чиито води се увеличават заради отпадъците от промиването на хематит в местните железни мини. За окончателното решаване на проблема са необходими векове, като стабилизацията настъпва едва в началото на XX век след мащабно залесяване на долината.

XVII – нач. на XX век

През XVII век конфликтът между Савойското херцогство и Франция има тежки последици за Алмезе. През 1690 г. френският главнокомандващ Никола дьо Катина завладява Суза и Авилияна, а Алмезе и Рубиана са подложени на грабежи; разрушени са къщи и посеви, а 20 жители са убити.

През XVIII век, с влизането в сила на Обществените закони, общинската администрация е реорганизирана. През 1769 г. манастирът Сан Джусто е разпуснат и земите на Алмезе са включени в Кралското наследство. След Френската революция е създадено временно управление, ръководено от група якобинци начело с общинския секретар Гандолфи.

Кметството на Алмезе

През юни 1800 г. регионът е присъединен към Франция. След падането на Наполеон Алмезе става главна община на провинция Суза, заедно с присъединените към него Вилар‑Алмезе (днешното Вилар Дора), Ривера и Рубиана, и се превръща в седалище на съдебен окръг и окръжен съд. През 1845 г. е разширен площад „Мартири“, построено е ново кметство и е решен спорът с Авилияна относно мястото на пазара.

Алмезе запазва селскостопанския си характер до 1854 г., когато е изградена железопътната линия. Това позволява развитието на нови отрасли; построени са начални училища, а на мястото на днешното кметство е издигнат първият покрит пазар в цялата долина.

През 1900 г. е разрешен вековният спор между Ривера и Миланере за пасищата на планината Музинè. През 1955 г. общините Алмезе и Вилар Дора са административно разделени.

Икономика

Поради стратегическото положение на Алмезе и неговата демографска плътност през 19 век му е призната административната функция на областен център в провинция Суза. По времето на Карл Алберт Савойски му е дадено и правото на ежеседмичен пазар, който преди това – през XVIII век се е провеждал незаконно. Това води до недоволството на официалните пазарни центрове Авилияна и Кондове, и до развитието на сегашния пазарен площад, към който от XIX век нататък гледат главните сгради, обществените места и хановете. И през 2019 г. този площад е историческият център на Алмезе.

Икономиката на Алмезе е ориентирана към третичния сектор и към дребната високотехнологична индустрия, което придава на общината характерен „торински“ облик. Тя е все по-слабо интегрирана във Вал ди Суза, въпреки географското си положение там. Значителният поток от пътуващи по работа до Торино и тенденцията към преместване на жилищата извън мегаполиса стимулират строителството от 1960‑те години насам.

Първичният сектор включва производство на зърнени култури, плодове, фураж и грозде, както и отглеждане на домашни птици, коне, кози, овце, свине и говеда. Развито е и горското стопанство, което осигурява ценни продукти като кестени. Вторичният сектор обхваща множество предприятия в строителството, електрониката, механиката, металургията, дървообработването, производството на изделия от каучук и пластмаси, хранително-вкусовата промишленост и мебелното производство. Третичният сектор разполага с добре развита дистрибуторска мрежа и широк спектър услуги, включително банкови, застрахователни и свързани с недвижими имоти.

Икономиката на Алмезе е ориентирана към третичния сектор и към дребната високотехнологична индустрия, което придава на общината характерен „торински“ облик. Селището е все по-слабо интегрирано във Вал ди Суза, въпреки географското си разположение там. Значителният поток от пътуващи по работа до Торино и тенденцията за преместване на жилищата извън мегаполиса стимулират строителната дейност от 1960‑те години насам.

Първичният сектор включва производство на зърнени култури, плодове, фураж и грозде, както и отглеждане на домашни птици, коне, кози, овце, свине и говеда. Развито е и горското стопанство, което осигурява ценни продукти като кестени. Вторичният сектор обхваща множество предприятия в строителството, електрониката, механиката, металургията, дървообработването, производството на изделия от каучук и пластмаси, хранително-вкусовата промишленост и мебелното производство. Третичният сектор разполага с добре развита дистрибуторска мрежа и широк спектър услуги, включително банкови, застрахователни и свързани с недвижими имоти.

Забележителности

Римска вила

Руини на Римската вила

Руините от римската вила (Villa Romana di Almese) – луксозна резиденция на заможен собственик, вероятно от I век сл.н.е. – се намират в местността Грандже ди Ривера. Комплексът (Ricetto e Torre di S. Mauro) е разположен по средата на склона над равнината и предлага панорамна гледка към морената на Риволи, хълма Пиркириано, планините в Горна Вал ди Суза, Рочамелоне и склоновете на прохода Лис. Вилата е най-голямата извънградска сграда от римската епоха, откривана в Северна Италия. Тя се намира на ръба на римския път на Галиите, в непосредствена близост до митническата станция statio ad fines при Друбиальо (дн. част от Авиляна), която е била ключова за романизацията на района.

Археологическият обект обхваща площ от около 5000 кв. м, разположени на няколко нива. Самата вила е изградена върху основа с размери приблизително 37 × 49 m и е била на два етажа; вероятно в ъглите са се издигали две кули, оформящи трети етаж. В центъра се е намирал двор (перистил) с размери 27 × 30 m, заобиколен от портик с достъп до различните помещения. Носещите колони са били тухлени, покрити с бяла мазилка, а основите и капителите – от мрамор от Вал ди Суза. Северният вход е бил монументален, с тухлени колони с диаметър 50 cm. На юг е имало портик на стълбове с аркада, обърната към Дора Рипария и мореновия хълм. Пред вилата се е простирала градина с площ около 2000 кв. м.

Кула Сан Мауро

Всички конструкции са били измазани: долният етаж – с груба мазилка, а горният – с боядисана. Предполага се, че първият етаж е служил за жилищни нужди, докато партерът е бил предназначен за слугите. Подовете са били разнообразни – с мозайка, фаянсови настилки с бели и цветни каменни люспи или обикновен хоросан.

Към 2020 г. вилата може да бъде посещавана безплатно след предварително записване.

Ферма Панцоне

През 1230 г. картезианците получават голямото селскостопанско имение Панцоне, където изграждат житохранилище за пряко управление на обширния комплекс, защитен с ров и включващ просторни монашески складове и конюшни. Към 2019 г. имотът (Grangia di Panzone) е частна собственост и е частично достъпен за посещения.

Замък Миланере

Замъкът Миланере (Castello di Milanere), който е частна собственост и не е отворен за посетители, е издигнат през 1338 г. по времето на Умберто де Илино с одобрението на граф Аймон Савойски. Масивната укрепена постройка се издига над земеделска тераса зад подселището Миланере. Почти изцяло възстановен, замъкът запазва в югоизточния си ъгъл красив частен параклис, в който са вградени романски капители от древната църква „Св. Андрей“, разрушена при изграждането на укрепения дом.

Енорийска църква „Св. Стефан“

Енорийската църква „Св. Стефан“ (Parrocchiale di Santo Stefano) се намира в подселище Ривера. Първоначалната църква е построена през 1248 г., като нейната апсида е вече в руини през 1346 г., но по-късно е включена в по-новата барокова църква „Св. Стефан“. Новата сграда е издигната между 1684 и 1690 г. по инициатива на игумена Скаля от Веруа Савоя, след като общността на Ривера пожелава създаването на самостоятелна енория, отделена от тази на Алмезе.

Църква „Възнесение Богородично“

Църквата „Възнесение Богородично“ (Chiesa di Santa Maria Assunta) се намира в подселище Миланере. Параклисът е изграден през 1710 г. и разширен през 1713 г., а домът на капелана е построен през 1717 г. Той придобива статут на енорийска църква, когато Миланере е отделено от Риволи и обединено с община Ривера, а през 1928 г. – с Алмезе.

Енорийска църква „Рождение Богородично“

Модерната сграда на Енорийската църква „Рождение Богородично“ (Parrocchiale della Natività di Maria Vergine), построена през 1963 г. в равнинната част на Алмезе, е посветена на Рождество Богородично. Камбанарията ѝ разполага с пет камбани. Тя заменя старата църква „Св. Мария на Кастеларо“, която днес функционира като обикновен параклис.

Природен обект „Гоя дел Пис“

Гоя дел Пис

Водоскокът Пис, висок около 14 m и падащ в басейн с диаметър приблизително 30 m, дължи формата си на стотици хиляди години водна ерозия върху особено твърди скали, които ограничават действието на водния поток. Това са серпентинити – скали, богати на желязо и магнезий, произхождащи от магмите на древната океанска кора. Дълбаенето и моделирането на долината продължава и по време на заледяванията: водите действат с още по-голяма сила под ледника, поради високото налягане между леда и скалата. Някои вдлъбнати форми в скалата на Гоя дел Пис (Goja del Pis) се дължат на вихровото движение на камъни, завлечени от течението и въртени в канари и бразди. Мястото е достъпно единствено пеша по планински пътеки.

Събития

• Майски панаир
• Литературна награда „Джорджо Калканьо“ (Premio letterario Giorgio Calcagno), май
• Голяма Богородица – патронен празник на подселище Миланере, 15 август
• Рождение Богородично – патронен празник на Алмезе, 8 септември
• Септември в Алмезе (Settembre almesino) – културни, музикални, развлекателни и спортни събития
• „Изкуство, занаяти, музика и ...“ – октомври, в Ривера
• Земеделски и животновъден панаир – октомври, в Миланере
• Есенен музикален фестивал на Алмезе (Musica d'Autunno) – октомври/ноември
• Св. първомъченик Стефан – патронен празник на подселище Ривера – 26 декември

Култура

Образование

• В Алпете липсват училища и детски градини. Детските градини са в Понт Канавезе, Праскорсано и Спароне, началните училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.) са в Понт Канавезе и Спароне, средните училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.) са в Понт Канавезе и Куорне, а училищата от втора степен (от 9-и до 13-ти клас) са в Куорне.
• Народен университет за третата възраст и учене през целия живот – съществува по гражданска инициатива и предлага курсове в най-различни сфери.

Музеи, библиотеки, театри, кина и културни центрове

• Театър Мането (Teatro Magnetto)
• Градска библиотека „Джорджо Калканьо“
• Кино – в град Авиляна, на 4,7 км

Религиозни центрове

• Енорийска църква „Рождение Богородично“ (Parrocchia Natività Maria Vergine), проектирана от арх. Джовани Боскис и построена между 1963 и 1966 г., за да замени старата енорийска църква
• Енорийска църква „Възнесение Богородично“ (Parrocchia Santa Maria Assunta), подселище Миланере, построена през 1675 – 1725 г.
• Енорийска църква „Св. Стефан“ (Parrocchia Santo Stefano), подселище Ривера, построена през 1685 г., енорийска църква от 1690 г.
• Църква „Мария Майка на Църквата“ (Chiesa di Maria Madre della Chiesa), построена през 1679 г. след разрушаването на предишната енорийска църква от наводнение
• Параклис на Снежната Мадона (Cappella della Madonna della Neve), построена през 1861 г.
• Параклис на Св. Рох (Cappella di San Rocco), спомената за 1 път през 1774 г., напълно преустроена през 1854 г.
• Параклис на Св. Анна (Cappella di Sant'Anna), споменат за първи път през 1744 г. по повод пастирското посещение на игумена Дел Ланце; по онова време е собственост на сем. Бландин Савоя; сегашният параклис е построен между 1905 и 1906 г. на мястото на стария от противоположната страна.
• Параклис на Блажената Анна Микелоти (Cappella della Beata Anna Michelotti), построен през 1977 г., трансформирайки стара плевня
• Оброчен стълб Молар или на Коста (Pilone Mollar o della Costa)
• Параклис на Опечалената (Cappella dell'Addolorata), подселище Ривера, построена по волята на жителите през 1863 г.
• Параклис на Св. Лука (Cappella di San Luca), пак там, построен по волята на Джузепе Бонино през 1890 г.
• Параклис на Мадоната Утешителка (Cappella della Madonna Consolata), построен по молба на жителите на селището Миоза ди Ривера през 1856 г.
• Параклис на Мадоната на милосърдието (Cappella della Madonna delle Grazie), пак там, построен според завещанието на Джовани Батиста Джорда през 1825 г.
• Параклис на Св. Йосиф (Cappella di San Giuseppe), пак там, построен през 1798 г. с името „Свето семейство“ по волята на Франческо Салвая
• Параклис на Св. Анна (Cappella di Sant'Anna), пак там, спомената за 1-ви път през 1846 г.
• Параклис на Св. Архангел Михаил (Cappella di San Michele Arcangelo), в махала Морсино на подселище Ривера; съществува през втората половина на 15 век, съборена през 1784 г. и възстановена през 1790 г. по поръчка на епископ Ферарис от Суза. През 1800 г. са направени някои промени заедно с разширяването и издигането на камбанарията. Тази структура е запазена и към 2020 г.
• Зала на Царството – Свидетелите на Йехова (Testimoni di Geova)
• Евангелска християнска църква „Емануил – дума за живот“ (Chiesa Cristiana Evangelica "Emmanuel Parola di vita"), подселище Миланере

• 
  Санта Мария деле Грацие
• 
  Параклис на Мадоната Утешителка
• 
  Параклис на Снежната Мадона
• 
  Параклис на Сан Мауро
• 
  Параклис на Св. архангел Михаил
• 
  Възнесение Богородично (Санта Мария Асунта)
• 
  Параклис на Св. Анна, Алмезе
• 
  Енорийска църква на Св. Стефан (Санто Стефано), Ривера
• 
  Параклис на св. Рох
• 
  Оброчен стълб на Коста

Медии

• Вестник „Валсуза днес“ ([Valsusa Oggi) – независимо издание
• Вестник „Валсуза“ ([La Valsusa) – седмичник
• Електронен вестник „Адженда нюз“ ([L'Agenda news)
• Раздел за Вал ди Суза на „Торино днес“ (Torino Oggi)

Асоциации и клубове

• Италиански алпийски клуб – клон Алмезе (Club alpino italiano – Sezione Almese)
• Футболен клуб „Алмезе калчо“ (Almese Calcio)
• Аматьорска спортна асоциация „Черен тигър“ (Black Tiger Association A.S.D.) – кунг фу за аматьори
• Аматьорска спортна асоциация „Такушоку карате Алмезе“ (ASD Takushoku Karate Almese KWF)
• Дружество на Алмезе за петанк
• Италианска федерация по екскурзионизъм (Federazione italiana Excursionismo)
• Клуб „Джо '22“ – лека атлетика, подселище Ривера (Club Gio '22)
• Волейболна асоциация „ИЗИЛ Алмезе“ (ISIL Polisportiva Volley Almese)
• Ски клуб „Валтер Лонарди“ (Sci Club Valmessa “Valter Lonardi”)

Спортни съоръжения

• Общински фитнес
• Фитнес в начално училище в Алмезе и в Ревера
• Тенис кортове
• Футболно игрище и писта за лека атлетика
• Полета за петанк
• Спортен риболов в езеро „Тре паис“ (Lago Tre Pais)

Транспорт

• ЖП линия – международна ЖП линия Торино – Бардонекия от близката гара в град Авиляна (на 4,7 км), която благодарение на линия 3 на Метрополната ЖП система позволява връзки на всеки 30 мин. с град Торино и с другите общини в долината на Суза.
• Автобус: 2 линии на Gtt: Кондове – Коленьо и Рубиана – Коленьо; 2 линии на Bellando tours: Казелете-Алмезе-Кондове-Бусолено-Суза и Бусолено-Боргоне-Авиляна-Джавено; 1 линия на Cavourese: Казелете-Алпиняно-Авиляна.
• Летища: Торино Казеле – на 38 км, Милано Малпенса – на 145 км
• Пристанище: в Савона на 159 км
• Междуградски път SS n. 26 на Монджиневро – на 2 км
• Автомагистрала A32 Торино-Бардонекия – на 3 км

Известни личности от Алмезе

• Шипионе Рива-Рочи (1863-1937) – доктор, откривател на живачния сфигмоманометър
• Джорджо Калканьо (1929-2004) – журналист, писател, литературен критик и поет
• Леонардо Киарильоне (1943-) – инженер, баща на mpeg, като стартира дейността по стандартизация ISO

Побратимени градове

• Шчирк, Полша (1993)

Източници

• ((it)) История на Алмезе Архив на оригинала от 2020-10-27 в Wayback Machine., на уеб страницата на общината
• ((it)) Обща информация на уеб страница Tutt'Italia.it
• ((it)) Информация на уеб страница Italiapedia.it

Външни препратки

• Уеб страница на общината
• Pro Loco Алпете

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Almese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​