Айраска
| Айраска Airasca | |
|---|---|
 | |
 | |
  Айраска  Айраска | |
| Страна |  Италия |
| Регион | Пиемонт |
| Провинция | Метрополен град Торино |
| Площ | 15,74 km²[1] |
| Надм. височина | 257 m |
| Население | 3633 души (2021) |
| Кмет | Леополдо Де Ризо (Гражд. листа) от 26 май 2014 г. |
| Покровител | Свети Бартоломей, 24 август |
| Пощенски код | 10060 |
| Телефонен код | 011 |
| МПС код | TO |
| Официален сайт | www.comune.airasca.to.it |
| Айраска в Общомедия | |
Айра̀ска (на италиански и на пиемонтски: Airasca) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 257 m надморска височина. Към 1 януари 2021 г. населението на общината е 3633 души,[2] от които 273 – чуждестранни граждани.[3]
География, административно делене и население[редактиране | редактиране на кода]
Разположен югозападно от град Торино, в посока град Пинероло, Айраска се простира върху обширна равнина, богата на извори – район, който по-рано е бил включен в „Резервата на кралските ловни пространства“ и е известен със своите гори за сеч и изобилна дивеч.[4]
През Айраска минават следните потоци: Рио Торто, Джинго, Никола Алто, Никола Басо, Нова дела Стационе и Корниана.
Айраска има следните подселища и местности: Кашинета (Cascinetta), Габелиери (Gabellieri), Вичендете (Vicendette), Борда (Borda), Стационе Нуова (Stazione Nuova).
Айраска граничи със следните 5 общини: градчето Скаленге, село Пишина, градчето Волвера, град Ноне и градчето Кумиана.
Айраска се намира на 23 км от Торино, на 125 км от Генуа и на 147 км от Милано.
Сред 278-те чужди граждани с постоянно местожителство в общината към 1 януари 2021 г. преобладават тези на Румъния (170 души) и на Мароко (40 души). Български граждани липсват.[3]
Топоним[редактиране | редактиране на кода]
Според учени като Флекия (1871) и Данте Оливери (1965) името на селището произхожда от латинското благородническо име Арий (Arrius), съчетано с лигурската наставка -asco.[4]
Според други то произлиза от Aja – място за обработка на житни култури.[4]
Трета версия се дължи на генеалогичните проучвания на сем. Кока ди Сан Марко де Кавоти[5] и по-точно относно семейство Кавилясо и Айраска (Cavigliasso y Airasca), към което принадлежи Тереза – съпругата на италианския предприемач, икономист, химик и агроном Ернесто Мария Кока (* 17 октомври 1879, † 28 септември 1940): понеже нейният род дава на историята доблестни адмирали, през 1326 г. граф Бертолино Пиосаско Ди Роси иска да го почете и дава името Айраска на селището и замъка, изградени недалеч от Торино.
История[редактиране | редактиране на кода]
Името Айраска се появява в Средновековни документи от втората половина на 14 век: феод на графство Пиоскаско, територията е принадлежала на Резервата на кралските ловни пространства. Последните графове са Дероси от Пиосаско, като последният граф е граф Феличе (1791).[4]
През 1693 г. селището е полуразрушено от френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.
Построена като селскостопанско селище, през 20 век община Айраска е включена в индустриалната зона на Торино, което води до силен прираст на населението през втората половина на века.[4]
Свидетелство за произхода на Айраска е намиращият се на 4 км от него замък Марсаля, типичен пример за селскостопанско имение в равнината на Пиемонт.[4]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основния икономически сектор е отглеждане на пшеница, царевица, зърнени култури, зеленчуци, фураж и овощни дървета, говеда, кози и птици. Вторичният икономически сектор се състои от малки и средни предприятия в секторите: млечни продукти, хранителни продукти, текстил, строителство, механични, металургични, дървообработващи, каменни, каучукови и пластмасови изделия, изделия от стъкло и кожа. Третичният сектор се състои от добра мрежа за дистрибуция, както и мрежа на услуги, включващи банкиране, застраховане и недвижими имоти.[6]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Замък на графовете Пиосаско-Айраска или Замък на 9-те зъбера (на итал. Castello dei conti Piossasco-Airasca, Castello dei Nove Merli): Древен замък, принадлежал на графовете Пиосаско-Айраска, който съхранява фрески от 15 и 17 век.[7]
- Енорийска църка „Свети Бартоломей“ (Chiesa Parrocchiale di San Bartolomeo): барокова църква, построена в края на 17 век върху руините на предходна църква от 1332 г. със запазена оригинална камбанария. Вътре има стенописи от 18 век и фини дървени мебели, вкл. дървен хор и амвон от същия период.[8]
- Църква на Братството на Светия Дух (Chiesa della Confraternità dello Spirito Santo): църква от първата половина на 18 век, свидетелство за пиемонтската архитектура.[8]
- Замък Марсаля (Castello della Marsaglia): разположен на 4 км извън градчето. Той е известен с битката от 4 октомври 1693 г. между пиемонтските войски начело с херцог Виктор Амадей II Савойски и френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.[7]
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- Карнавал на алегоричните коли (Carnevale degli Strambicoli)[9] – в периода февруари-март в сътрудничество с градовете Волвера, Ноне и Виново; с шествия на малки движещи се платформи и други превозни средства с алегорични фигури и на хора с традиционни карнавални маски от Пиемонт. Маските на Айраска се казват Прайè (Prajè) – отговорник за поддръжката на напоителните канали и Маргера – работничка в маслена манифактура. По време на всеки парад квалифицирано жури оценява различните Strambìcoli и присъжда награди за най-екологичните, въображаемите, зрелищните и технически по-сложните.
- Пролетен панаир – първи понеделник на април с голям пазар и лунапарк.
- Патронен празник на Свети Бартоломей – 24 август. Съпътстван от голямо угощение на име „Панаир на пилето“, на което пилета на местни производители са приготвени по най-различни рецепти на пиаца Кастело и по улиците на градчето. Заедно с това се провежда и надбягване с пилета, в което участват пилета от различните квартали (Аурора, Кастело, Давал, Розела, Стационе и Сан Роко).
- Надбягване на кварталите – през юни. От 2016 г.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Музеи, библиотеки, театри и кина[редактиране | редактиране на кода]
- Общинска библиотека – свободен и безплатен достъп
- Кино – в град Пиосаско, на 8,3 км
- Аматьорска театрална асоциация „Новата компания“ (Пицика 'е Фуйе)
Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]
- Католическа енорийска църка „Свети апостол Бартоломей“ (Chiesa Parrocchiale di San Bartolomeo Apostolo), 14 век (ул. Рома 14)
- Католическа църква на Братството на Светия Дух (Chiesa della Confraternità dello Spirito Santo), 18 век (ул. Рома)
- Католическа църква „Св. Архангел Михаил“ / „Св. Антоний“ (Chiesa di San Michele Arcangelo o di Sant'Antonio)
- Католически параклис на Пресветото име на Мария / Параклис Навоне (Cappella del Santissimo Nome di Maria / Cappella Navone),19 век
- Католически параклис „Св. Мартин и Непорочното зачатие“ (Cappella di San Martino e Immacolata Concezione), в подселище Мартини.[10]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Три държавни начални училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
- Две държавни средни училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.).
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
- Най-близкото летище за вътрешни и международни полети е на 42 км (Торино Казеле); за директни междуконтинентални линии се използва летището Милано Малпенса, на 154 км
- Пристанище на Савона – на 149 км
- Гарата на Айраска, разположена на жп линията Торино-Торе Пеличе, се обслужва от линия 2 на ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM)
- Автомагистрала A23 от алпийския проход Коле ди Сестриере, чийто маршрут пресича територията
- Околовръстен път на Торино E70, изход бул. Унионе совиетика (СССР) – Ступиниджи, на 15 км
- Междуградски автобусни линии: Садем: 275/282 Сестриере – Пероза Арджентина – Пинероло – Торино, 280 Бардже – Озаско – Пинероло – Айраска, 281 Сестриере – Пинероло (училищна линия); Bus Company 299 Торино – Айраска – Вилафранка – Салуцо, 301 Морета – Айраска и 302 Карде – Ноне; Cavourese: Торино-Пинероло-Торе Пеличе.[11]
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
- Аматьорски футболен отбор „Атлетико Айраска“ (A.S.D. Atletico Airasca)
- Аматьорски спортен клуб за източни бойни изкуства „Йо Рио Сен“ (A.S.D. Yo Ryo Sen[12]), от 1993 г.
- Аматьорски спортен клуб за карате „Карате Шотокан“ (A.S.D. Karate Shotokan[13])
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Вила Тринидад, Аржентина (2005)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) История на Айраска на уеб страница на Община Айраска
- ((it)) Информация за Айраска на уеб страница Tutt'Italia.it
- ((it)) Информация на уеб страница Italapedia.it
- ((it)) Информация на уеб страница Comuni-italiani.it
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
- ↑ Popolazione residente al 1° Gennaio 2021 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Airasca. // Посетен на 11 април 2022.
- ↑ а б Данни ISTAT, архив на оригинала от 3 май 2020, https://web.archive.org/web/20200503083522/http://www.demo.istat.it/index.html, посетен на 2020-08-16
- ↑ а б в г д е Cenni Storici. // Comune di Airasca. Посетен на 9 август 2020. (на италиански)
- ↑ Notiziario della famiglia Cocca di San Marco dei Cavoti di Andrea Jelardi, както и Memorial del centenario de Ernesto Maria Cocca (Argentina, 1984).
- ↑ Airasca economia. // Italiapedia.it. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ а б Airasca Storia. // Italiapedia.it. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ а б Patrimonio architettonico. // Comune di Airasca. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ Carnevale degli Strambicoli. // Piemonte in festa. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ Chiese e luoghi di culto. // La Stampa. Посетен на 4.1.2020. (на италиански)
- ↑ Cerca orari. // Extra.TO. Посетен на 19.2.2020. (на италиански)
- ↑ Yo Ryo Sen Фейсбук страница, посетено на 17 юни 2021 г.
- ↑ A.S.D. Karate Shotokan Фейсбук страница, посетено на 17 юни 2021 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официална уеб страница на Община Айраска
- Фейсбук страница на Pro Loco Airasca
- Историческа възстановка на Битката при Марсаля
Портал „
Портал „