Айраска
Айраска Airasca |
|
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Пиемонт |
Провинция | Метрополен град Торино |
Площ | 15,74 km²[1] |
Надм. височина | 257 m |
Население | 3696 души (2019) |
Кмет | Леополдо Де Ризо (Гражд. листа) от 26.5.2014 г. |
Покровител | Свети Бартоломей, 24 август |
Пощенски код | 10060 |
Телефонен код | 011 |
МПС код | TO |
Официален сайт | www.comune.airasca.to.it |
Айраска в Общомедия |
Айра̀ска (на италиански и на пиемонтски: Airasca) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 257 m надморска височина. Към 1 януари 2020 г. населението на общината е 3696 души, от които 293 – чуждестранни граждани.[2]
География, административно делене и население[редактиране | редактиране на кода]
Разположен югозападно от град Торино, в посока град Пинероло, Айраска се простира върху обширна равнина, богата на извори – район, който по-рано е бил включен в „Резервата на кралските ловни пространства“ и е известен със своите гори за сеч и изобилна дивеч.[3]
През Айраска минават следните потоци: Рио Торто (Rio Torto), Джинго (Gingo), Никола Алто (Nicola Alto), Никола Басо (Nicola Basso), Нова дела Стационе (Nova della Stazione) и Корниана (Corniana).
Айраска има следните подселища (frazioni) и местности (località): Кашинета (Cascinetta), Габелиери (Gabellieri), Вичендете (Vicendette), Борда (Borda), Стационе Нуова (Stazione Nuova).
Айраска граничи със следните 5 общини: градчето Скаленге, село Пишина, градчето Волвера, град Ноне и градчето Кумиана.
Айраска се намира на 23 км от Торино, на 125 км от Генуа и на 147 км от Милано.
От 2001 г. насам населението на Айраска варира от 3545 души през 2001 г. до 3842 души през 2012 г.[4] Сред 293-те чужди граждани с постоянно местожителство в общината преобладават гражданите на Румъния (179 души) и на Мароко (34 души). Няма български граждани.[5]
Топоним[редактиране | редактиране на кода]
Според учени като Флекия (1871) и Данте Оливери (1965) името на селището произхожда от латинското благородническо име Арий (Arrius), съчетано с лигурската наставка -asco.[3]
Според други то произлиза от „Aja“ – място за обработка на житни култури.[3]
Трета версия се дължи на генеалогичните проучвания на сем. Кока ди Сан Марко де Кавоти[6] и по-точно относно сем. Кавилясо и Айраска (Cavigliasso y Airasca), към което принадлежи Тереза – съпругата на италианския предприемач, икономист, химик и агроном Ернесто Мария Кока (Ernesto Maria Cocca, * 17 октомври 1879, † 28 септември 1940): понеже нейният род дава на историята доблестни адмирали, през 1326 г. граф Бертолино Пиосаско Ди Роси иска да го почете и дава името Айраска на селището и замъка, изградени недалеч от Торино.
История[редактиране | редактиране на кода]
Името Айраска (Ayrasca) се появява в Средновековни документи от втората половина на 14 век: феод на графство Пиоскаско, територията е принадлежала на Резервата на кралските ловни пространства. Последните графове са Дероси (Derossi) от Пиосаско, като последният граф е граф Феличе (1791).[3]
През 1693 г. селището е полуразрушено от френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.
Построена като селскостопанско селище, през 20 век община Айраска е включена в индустриалната зона на Торино, което води до силен прираст на населението през втората половина на века.[3]
Свидетелство за произхода на Айраска е намиращият се на 4 км от него замък Марсаля (Castello della Marsaglia), типичен пример за селскостопанско имение в равнината на Пиемонт.[3]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основния икономически сектор е отглеждане на пшеница, царевица, зърнени култури, зеленчуци, фураж и овощни дървета, говеда, кози и птици. Вторичният икономически сектор се състои от малки и средни предприятия в секторите: млечни продукти, хранителни продукти, текстил, строителство, механични, металургични, дървообработващи, каменни, каучукови и пластмасови изделия, изделия от стъкло и кожа. Третичният сектор се състои от добра мрежа за дистрибуция, както и мрежа на услуги, включващи банкиране, застраховане и недвижими имоти.[7]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Замък на графовете Пиосаско-Айраска или Замък на 9-те зъбера (Castello dei conti Piossasco-Airasca, Castello dei Nove Merli)
Древен замък, принадлежал на графовете Пиосаско-Айраска, който съхранява фрески от 15 и 17 век.[8] - Енорийска църка „Свети Бартоломей“ (Chiesa Parrocchiale di San Bartolomeo)
Барокова църква, построена в края на 17 век върху руините на предходна църква от 1332 г. със запазена оригинална камбанария. Вътре има стенописи от 18 век и фини дървени мебели, вкл. дървен хор и амвон от същия период.[9] - Църква на Братството на Светия Дух (Chiesa della Confraternità dello Spirito Santo)
Църква от първата половина на 18 век, свидетелство за пиемонтска архитектура.[9] - Замък Марсаля (Castello della Marsaglia)
Разположен на 4 км извън градчето. Той е известен с битката от 4 октомври 1693 г. между пиемонтските войски начело с херцог Виктор Амадей II Савойски и френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.[8]
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- Карнавал на алегоричните коли (Carnevale degli Strambicoli, Карневале дели Страмбиколи)[10] – в периода февруари-март в сътрудничество с градовете Волвера, Ноне и Виново; с шествия на малки движещи се платформи и други превозни средства с алегорични фигури (strambicoli) и на хора с традиционни карнавални маски от Пиемонт. Маските на Айраска се казват Прайè (Prajè) – отговорник за поддръжката на напоителните канали и Маргера (Marghera) – работничка в маслена манифактура. По време на всеки парад квалифицирано жури оценява различните Strambìcoli и присъжда награди за най-екологичните, въображаемите, зрелищните и технически по-сложните.
- Пролетен панаир (Fiera primaverile) – първи понеделник на април с голям пазар и лунапарк.
- Патронен празник на Свети Бартоломей (Festa patronale di San Barolomeo) – 24 август. Съпътстван от голямо угощение на име „Панаир на пилето“ (Sagra del Pollo), на което пилета на местни производители са приготвени по най-различни рецепти на пиаца Кастело и по улиците на градчето. Заедно с това се провежда и надбягване с пилета (Palio dei Polli), в което участват пилета от различните квартали (Аурора, Кастело, Давал, Розела, Стационе и Сан Роко).
- Надбягване на кварталите (Palio dei borghi) – през юни. От 2016 г.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Музеи, библиотеки, театри и кина[редактиране | редактиране на кода]
- Общинска библиотека – свободен и безплатен достъп
- Кино – в град Пиосаско, на 8,3 км
- Аматьорска театрална асоциация „Новата компания“ (Пицика 'е Фуйе) (Associazione teatrale amatoriale 'La Nuova Compagnia' (Pizzica 'e Fuie))
Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]
- Католическа енорийска църка „Свети апостол Бартоломей“ (Chiesa Parrocchiale di San Bartolomeo Apostolo), 14 век (ул. Рома 14)
- Католическа църква на Братството на Светия Дух (Chiesa della Confraternità dello Spirito Santo), 18 век (ул. Рома)
- Католическа църква „Св. Архангел Михаил“ / „Св. Антоний“ (Chiesa di San Michele Arcangelo o di Sant'Antonio)
- Католически параклис на Пресветото име на Мария / Параклис Навоне (Cappella del Santissimo Nome di Maria / Cappella Navone), 19 век
- Католически параклис „Св. Мартин и Непорочното зачатие“ (Cappella di San Martino e Immacolata Concezione), подселище Мартини[11]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
В градчето има три държавни начални училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.) и две държавни средни училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.).
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
- Най-близкото летище за вътрешни и международни полети е на 42 км (Торино Казеле); за директни междуконтинентални линии се използва летището Милано Малпенса, на 154 км
- Пристанище на Савона – на 149 км
- Гарата на Айраска, разположена на жп линията Торино-Торе Пеличе, се обслужва от линия 2 на ЖП мрежата на Метрополен град Торино (на итал. Servizio feroviario metropolitano di Torino – SFM)
- Автомагистрала A23 от алпийския проход Коле ди Сестриере, чийто маршрут пресича територията
- Околовръстен път на Торино E70, изход бул. Унионе совиетика (СССР) – Ступиниджи (Corso Unione Sovietica-Stupinigi), на 15 км
- Междуградски автобусни линии: Садем (SADEM): 275/282 Сестриере – Пероза Арджентина – Пинероло – Торино, 280 Бардже – Озаско – Пинероло – Айраска, 281 Сестриере – Пинероло (училищна линия); Bus Company 299 Торино – Айраска – Вилафранка – Салуцо, 301 Морета – Айраска и 302 Карде – Ноне; Cavourese: Торино-Пинероло-Торе Пеличе.[12]
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
- Аматьорски футболен отбор „Атлетико Айраска“ (A.S.D. Atletico Airasca)
- Аматьорски спортен клуб за източни бойни изкуства „Йо Рио Сен“ (A.S.D. Yo Ryo Sen), от 1993 г.
- Аматьорски спортен клуб за карате „Карате Шотокан“ (A.S.D. Karate Shotokan)
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Вила Тринидад, Аржентина (2005)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) История на Айраска на уеб страница на Община Айраска
- ((it)) Информация за Айраска на уеб страница Tutt'Italia.it
- ((it)) Информация на уеб страница Italapedia.it
- ((it)) Информация на уеб страница Comuni-italiani.it
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
- ↑ Данни ISTAT
- ↑ а б в г д е Cenni Storici. // Comune di Airasca. Посетен на 9 август 2020. (на италиански)
- ↑ Popolazione Airasca 2001 – 2019. // Tutt'Italia.it. Посетен на 12 август 2020.
- ↑ Cittadini stranieri Airasca 2019. // Tutt'Italia.it. Посетен на 28.7.2020.
- ↑ Notiziario della famiglia Cocca di San Marco dei Cavoti di Andrea Jelardi, както и Memorial del centenario de Ernesto Maria Cocca (Argentina, 1984).
- ↑ Airasca economia. // Italiapedia.it. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ а б Airasca Storia. // Italiapedia.it. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ а б Patrimonio architettonico. // Comune di Airasca. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ Carnevale degli Strambicoli. // Piemonte in festa. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ Chiese e luoghi di culto. // La Stampa. Посетен на 4.1.2020. (на италиански)
- ↑ Cerca orari. // Extra.TO. Посетен на 19.2.2020. (на италиански)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официална уеб страница на Община Айраска
- Фейсбук страница на Pro Loco Airasca
- Историческа възстановка на Битката при Марсаля