Адзельо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адзельо
Azeglio
Azeglio Panorama.JPG
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 9,96 km²[1]
Надм. височина 260 m
Население 1258 души[2] (1 януари 2019 г.)
Кмет Емилиано Пиетро Сирио (Гражд. листа) от 12.6.2017 г.
Покровител Свети Деодат
Пощенски код 10010
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.azeglio.to.it
Адзельо в Общомедия

Адзѐльо (на италиански: Azeglio; на пиемонтски: Asèj, Азей) е село и община в Северна Италия, Метрополен град Торино, регион Пиемонт. Разположено е на 260 m надморска височина. Населението на общината е 1258 души, от които 75 са чужди граждани (към 1 януари 2019 г.[3]).

Местоположение на община Адзельо в провинция Торино

География, административно делене и население[редактиране | редактиране на кода]

Адзельо е разположено в североизточната част на бившата провинция Торино, в района на Пиемонт на име Канавезе, сред хълмистите издатини срещу Mореновия амфитеатър „Ла Сера“.[4]

На 3 км западно от него се намира езерото Вивероне – второто най-голямо езеро в Пиемонт след езерото Орта. Една незастроена част от него е част от община Адзельо. Ботанически и ентомологически интерес представлява блатистият район Мареско.[5]

Близо до общините Адзельо и село Вивероне се намират останките от наколно селище „ВИ. 1 Водоотводнителен канал“ (Vi. 1 Emissario), включено през 2011 г. в Списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.[6]

Центърът на Адзельо се намира в края на левия моренов хълм на ледника Монте Бианко-Монте Роза от последното заледяване.[5]

Адзельо се намира на 10 км от град Ивреа, на 46 км от град Торино и на 93 км от град Милано.

Граничи със следните осем общини: село Сетимо Ротаро, село Пивероне, село Албиано д'Ивреа, село Каравино, село Палацо Канавезе, село Вивероне, село Боленго и градчето Борго д'Але.[7]

Адзельо има следните подселища и области: Кашине Сирио (Cascine Sirio), Кашине Виаса (Cascine Viassa), Кашине Вила (Cascine Villa), Кастелацо (Castellazzo), Лаго ди Вивероне (Lago Di Viverone), Побия (Pobbia), Побиета (Pobbietta) и Спекура (Specura).[7]

Към 31 декември 2018 г. населението на Адзельо е 1258 души, от които 75 са чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 58 души. Там не живеят български граждани.[8]

Топоним[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко хипотези за произхода на името на Адзельо: от Asylum – римска наказателна колония, заобиколена от вода (според Масимо д'Адзельо)[9][10], от келтското Ac-sela, „над водата“[10](поради богатата на вода територия)[9], от лат. axilium в смисъл на римско подкрепление по пътя Ивреа-Верчели[9] или от Azenia – „воденица“ (според Ducange).[9][10] Топонимът се появява през 1001 г. под формата „Azelium“ и вариантите „Azellium“, „Açelium“, „Açellium“. Следващи появи съдържат „Azellum“, „Açellum“ и „Aççellum“, и в този случай името е свързано с латинското Agellis, локативен аблатив на умалителното същ. в мн. ч. за лат. ager, „поле“ със значение „място в полетата“ (според Serra[9]).[11]

История[редактиране | редактиране на кода]

Адзельо възниква в праисторически времена, за което свидетелстват останките от наколни жилища по бреговете на езерото Вивероне.[10][12][6] Много учени свързват произхода му с лигурското племе на саласите.[9]

В древността се намира под римска власт до падането на Западната Римска Империя през 476 г.,[10] от чиито центуриация остават следи на територията.[9] Предполага се, че в Адзельо се е намирала пощенска станция на римския път Ивреа-Верчели, който през Средновековието е наричат Виа Франчиджена Ромеа.[9]

След 476 г. Адзельо преминава в ръцете на варварите (херули, готи, лангобарди).[10]

През 773 г. императорът на франките Карл Велики побеждава лангобардите и разделя Канавезе на графства и марки. Като феод Адзельо (част от Маркграфство Ивреа) е преотстъпван на различни местни господар (Бикиери ди Верчели, маркизите ди Понцоне и графовете ди Мазино) под юрисдикцията на Епископа на Ивреа.[10]

Първият писмен документ за заселването на Адзельо е грамота на император Ото III от 999 г., с която на епископа на Верчели Леон се дават феоди, измежду които и този на Адзельо.[9] Адзельо се намира на стратегическо място между Верчели и Ивреа и скоро поема функцията на военна блокада, която се засилва със задълбочаването на териториалния контраст между епископите на двете споменати селища.[11]

През 1041 г. в дарението на манастира Св. Стефан в Ивреа епископ Хайнрих включва заедно с примитивното селище и двора на Адзельо с Кастелацо (на итал. Castellazzo, древна крепост в района Вила), които между XI и XIII век са предмет на спорт между Ивреа и Верчели.[10]

Около 1270 г. Верчели нарежда на Адзельо да премести стария си център и замъка на по-добро място и така се ражда т. нар. "borgo franco“ (свободно от налози селище), което днес е историческият център на селото. От края на 1200 г. е и новият замък[10], който към 2019 г. е собственост на сем. Аркур.[13]

През 1345 г. маркизите ди Понцоне се заклеват във вярност на Савоя.[10] На 18 май 1361 Савоя подчиняват графовете на Мазино, които им дават Адзельо, но до 1435 г. не могат да упражняват властта си над него.[9] През 1391 г. савойските войски под командването на маршал Бонифаций дьо Шалан освобождават Адзельо от войските на Фачино Кане, окупирал селището от името на маркграфа на Монферат Джовани II.[10]

Впоследствие историческите му съдба е следва тази на Канавезе, свързана със Савойското херцогство. През 1551 г. и през 1704 г. французите нанасят тежки щети на Адзельо (напр. през 1704 г. те изгарят всичките църковни регистри и общински документи).[9]

Дъщерите на маркизите Джачинто и Алерамо Понцоне се омъжват първата за граф Тапарели от Ланяско, а втората – за граф Д'Аркур от Фиано.[10] От XVIII век Адзельо се управлява от сем. Тапарели, от което произхожда знаменитият представител на италианското Рисорджименто Масимо д'Адзельо.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В миналото в Адзельо са се произвеждали столове: мъжете са били дърводелци и занаятчии, а жените са плели рамките на столовете със снопове блатна трева.[5]
Основният сектор е производството на зърнени култури, пшеница, фураж, грозде и други плодове и отглеждането на говеда и свине. Вторичният икономически сектор се състои от фирми в секторите строителство, електроника, металургия, механика, хранителни, вкл. млечни продукти, дървообработка, обработка на изделия от каучук и пластмаса, и селскостопанска техника. Третичният сектор се състои от достатъчна дистрибуторска мрежа, както и от всякакви услуги, сред които и банкиране.[14]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Замък на Адзельо (Castello di Azeglio)[редактиране | редактиране на кода]

Замък на Адзельо

Той е символ на феодалната власт и се намира на хълм над селището. Реставриран е в английски неоготически стил от XIX век.[11] Заобиколен е от парк с вековни дървета, растения, овощни градини и лозя от сорта Ербалуче ди Калузо. Северозападната му част е най-стара: тя датира от Средновековието и от този период се виждат белези от масивна архитектура. Фасадата е обърната на югоизток и е изградена и преустроена в различни епохи. Замъкът е принадлежал на героя от Рисорджименто Масимо д'Адзельо, роднина на сем. Аркур (Harcourt), което го притежава днес и го е превърнало в център на винения бизнес със сорта Ербалуче от Калузо (Erbaluce di Caluso) в трите му различни вариации: стабилно бяло, искрящо и пасито.[13]

Енорийска църква „Свети Мартин“ (Chiesa Parrocchiale di San Martino)[редактиране | редактиране на кода]

Фасадата на енорийската църква „Св. Мартин“

Тя е проектирана от инж. Филипо Кастели през 1784 г. и е построена през 1787 – 1790 г. в бароков и в рококо стил върху вече съществуващата църква на Свети Мартин. По-късно църквата е посветена и на френския епископ и абат Деодат от Блоа от VI век.
Църквата има голяма неокласическа фасада, интериорът ѝ е богат на мраморни олтари и колони, а камбанарията ѝ е завършена много по-късно. Тя има обособени пространства, разположени над корниза, свързани с проходи с близкия замък, което е позволявало на неговите обитатели да присъстват на службите, без да бъдат наблюдавани.[15]
В нея през 1821 г. е поставен орган, дело на братята Сераси от Бергамо. Той е многократно променян през XX век с добавяне на клавиши, но през 2004 г. се взима решение той да се върне в първоначалния му вид.[15]

Кметство (Municipio di Azeglio)[редактиране | редактиране на кода]

Сграда на Кметството на Адзельо

Построено е през 1860 г. и има голям портик, през които се влиза в старата част на селото – Борго Франко. На ъгъла му, вследствие на събарянето през 1807 г. на опасна кула от XIV век, е преустроена сегашната камбанария. Нейната последна част от 63 м е завършена в периода 1897 – 1910 г. На площада има полубюст на държавника Масимо д'Адзельо.

Светилище „Св. Антоний абат от Монте Перозио“ (Santuario di San Antonio Abate di Monte Perosio)[редактиране | редактиране на кода]

Светилище „Св. Антоний Абат“

Национален паметник на културата, споменат в документи от 1231 г. Към него е имало приют за поклонници, пътуващи по Виа Ромеа – част от поклонническия път Виа Франчиджена. Името му идва от Болничния орден на Св. Антоний. Болницата на Свети Антоний юридически е зависела от Аличе. През 1319 г. тя преминава към Верчели, който управлява Аличе, но здравно зависи от Болницата на 21-те в Ивреа.[16]
Приютите от този тип остават активни до Мира от Като Камбрези през 1559 г., когато Болницата на 21-те е съборена. След това светилището преминава към енорията на Адзельо, превръщайки се в място на отшелничество и през 1679 г. става седалище на Почитаемото братство на Свети Антоний Абат, състоящо се от 100 събратя. През 1953 г. Дон А. Николоти инициира реставрационна дейност, благодарение на която са запазени древните стенописи върху апсидната стена и фасадата с портик, поддържана от четири колони с дървен портал (премахнат през 1971 г.) – вероятно дело на брат Джироламо. Настоящият олтар е от 1956 г., подобно на двете големи помещения към църквата.[16]

Археологическо наколно селище (Sito Palafitticolo)[редактиране | редактиране на кода]

Блатист район в езерото Вивероне

Селището е част от „Праисторическите наколни местности на Алпийската дъга“ – обект на ЮНЕСКО. Представлява останки от 5000 стълба на наколно селище от средната бронзова епоха (между 1650 и 1350 г. пр.н.е.) с диаметър от ок. 70 м на брега на езерото Вивероне. Останките се намират между общините Вивероне и Адзельо, на границата между провинции Биела и Метрополен град Торино, на 70 м от единствения изкуствен водоотводен канал на езерото Вивероне. Те са под 2 – 3 метра вода в район на блата, ливади и тополи, който е защитен от специфични италиански и европейски стандарти за опазване на околната среда.
Колибите, оградите и пътеките са от дърво. Вътре в селото има жилища и кошари за животни, а двете огради около него са пресечени от дълга пътека, идваща от континенталната част. Множеството открити находки (мечове, брадви, фиби за коса и други женски орнаменти) се съхраняват в Музея на Античността на Торино и в Музея на територията на Биела.[6][12]

Укрепен замък (Castellazzo) или Casa Forte[редактиране | редактиране на кода]

Той е построен през XI век и се характеризира с голяма кренелирана кула, обградена от огромна правоъгълна постройка. На приземния етаж се намира система от стени тип „рибена кост“.

Малки църкви и параклиси[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината има множество параклиси и малки църкви от различни епохи, които са свидетелство за развитието на архитектурата и изкуството на Канавезе:[15]

  • Св. Анна (S. Anna) – в район Калчинарла (Calcinarla), с неизвестна дата на построяване. Построена е като заместител на т. нар. celle (букв. от итал. „килии“) – вид селски църквички. Има един неф с апсидална част, която е свързана от южната страна с по-ниско от самата църква помещение, бивша сакристия. В църквичката е имало бароков дървен олтар от XVII век с мистериите на Св. Броеница (Santo Rosario), идващ от енорийската църква;
  • Св. Карл (S. Carlo) – еднокорабна църква от 1651 г. с правоъгълна апсида с бял мраморен олтар. От края на XVII век е църква на Братството на Св. Йоан Кръстител. Претърпява редица промени през вековете, като напр. появата на два овални прозореца на фасадата с фронтон. Отвън в тимпана на фасадата има изображение с неизвестна датировка на Всемогъщия бог между облаци и ангели. Вероятно църквата носи името си от посещението на Св. Карл Боромей.
  • Мадона от Лурдес (Madonna di Lourdes) – в подселище Ле Пиане (Le Piane). Построена е през 1925 г. по случай края на Първата световна война. Има един неф, а в апсидалната си част има реконструкция на известната пещера – знак за дълбоката преданост на жителите към Мадоната от Лурдес, на която е посветена църквата;
  • Св. Грат (S. Grato) – малка църква с оригинална кръгла форма и с неизвестна датировка, спомената през XVI век. Пази мощите на Св. Грат под олтара; в нея доскоро се провеждат т. нар. „рогации“ – 9-дневни молитви за обилни дъждове и посеви;
  • Св. Рох (S. Rocco) – от преди XII век и в лошо състояние; построена в стил, подобен на този на Светилището на Св. Антоний – с портик в каменни колони;
  • Блажената Дева на милосърдието (Beata Vergine delle Grazie) – в подселище Побия, от 1850 г. През 1911 г. дървеният ѝ олтар е заменен с мраморен, а малко по-късно са добавени и двата странични олтара, посветени на Св. Йосиф и на Душите на Чистилището. През 1879 е построена и камбанарията.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Исторически карнавал на Адзельо (Storico Carnevale di Azeglio): в периода февруари-март. Главните действащи лица носят имената си от древните занаяти от областта: женският персонаж е Ампаяура – плетяща рамката на стола, а мъжкият е Кадрегат – правещият столове.[5] Карнавалът се организира от асоциация „Pro Loco Azeglio“, родена през 2007 г.;
  • Патронен празник на св. Деодат (Festa Patronale di San Deodato): провежда се четвъртата неделя на август, въпреки че Светецът се чества на 24 април. Организиран от „Pro Loco Azeglio“; освен занаятчийски пазар има и изложение на древните селски занапти: вършитба, пране, бродерия, стари селскостопански машини;[5]
  • Празник на кестените (Castagnata di Azeglio): провежда се през ноември и е организиран от „Pro Loco Azeglio“.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи, библиотеки, театри и кина[редактиране | редактиране на кода]

  • Екомузей на столовете и на машините за слама (Ecomuseo dei seggiolai e delle impagliatrici), безплатен, с предварително записване
  • Библиотеки, театри и кина в град Ивреа и в други близки селища.

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църква „Св. Максим епископ“ (Parrocchia di San Martino Vescovo), от 1787 – 1790 г.
  • Католическа църква „Св. Мартин“ (Chiesa di San Martino), от XVIII век на основата на старата енорийска църква от преди 1194 г. До XIV век е енорийска църква[15]
  • Католическо светилище „Св. Антоний Абат на хълма Перозио“ (Santuario di S. Antonio Abate di Monte Perosio), от XII век
  • Католически параклис „Св. Грат“ (Cappella di San Grato), вероятно от XVI век
  • Католически параклис „Св. Анна“ (Cappella di Sant'Anna), в район Калчинарла, неизв. датировка
  • Католически параклис „Св. Карл“ (Cappella di San Carlo), от 1651 г.
  • Католически параклис „Мадоната от Лурд“, в подселище Ле Пиане (Cappella della Madonna di Lourdes, Le Piane), от XIX век
  • Католически параклис „Св. Рох“ (Cappella di San Rocco, Porta d'Arecco), извън Порта д'Ареко в посока Албиано д'Ивреа, преди 1600 г.
  • Католическа енорийска църква „Мадоната на снега“ (Parrocchia della Madonna della Neve), в подселище Побия [17][15]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В селото има едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.).[18] Средните училища и гимназиите са в град Ивреа.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Подобни на тези в град Ивреа.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на държавника на Централния площад

Свързани с Адзельо[редактиране | редактиране на кода]

  • Масимо Тапарели д'Адзельо (Massimo Taparelli d'Azeglio) (* 24 октомври 1798 г., Торино † 15 януари 1866 г. пак там). Подписва се „д'Адзельо“ или „Адзелио“ в безбройните актове, които демонстрират широтата на култивираните му интереси и дейността му на държавник (председател на Министерския съвет на Субалпийския парламент от 1850 г. до 1852 г. и губернатор на Милано през 1860 г.), дипломат, художник и писател. Въпреки интересите си и широкото поле на действие, той винаги е емоционално свързан с Адзельо. В „Моите спомени“ той пише: „Това е селище на добри и хубави хора от такава кръв (малко раздразнителна, но добра), която ние от Канавезе твърдим, че имаме. С това се гордея малко, защото... строго погледнато, моите родители са от Савиляно,... но много красиви спомени ме свързват с жителите на Адзельо и те от своя страна ме обичат толкова много, че няма да могат да ме наранят, ако им кажа нещо, въпреки че семейството ми заради жени и само за няколко поколения е станало собственик на техния замък“. След смъртта на баща си Масимо наследява замъка в Адзельо и прекарва кратки, но интензивни моменти там. В тишината на селските райони той възобновява писането на „Еторе Фиерамоска“, който се радва на голям отзвук в средите, в които се поддържа идеалът за свободна и обединена Италия. Паметникът на държавника (бюст) се намира на Главния площад на селото.[10]

Родени в Адзельо[редактиране | редактиране на кода]

  • Луиджи Чезаре Болеа (Luigi Cesare Bollea) (* 25 декември 1877 г. † 26 ноември 1934 г. Торино) – италиански историк

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Национален статистически институт.
  3. Данни ISTAT.
  4. Azeglio: Localizzazione. // Italiapedia.it. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  5. а б в г д Azeglio. // ArteV. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  6. а б в Vi.1-Emissario – Viverone (BI)/Azeglio (TO). // www.unescopalafitteitalia.beniculturali.it/. октомври 2016. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  7. а б Comune di Azeglio. // Tutt'Italia.it. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  8. Statistiche demografiche Azeglio. // Tutt'Italia. Посетен на 2.1.2020. (на италиански)
  9. а б в г д е ж з и к л Azeglio Storia. // ArteV. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  10. а б в г д е ж з и к л м н Apollonia Rosalba Pennisi. Il Paese dei seggiolai. // Comune di Azeglio. Посетен на 4.1.2020. (на италиански)
  11. а б в Azeglio Storia. // Italiapedia.it. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  12. а б Sito Palafitticolo – Azeglio. // La Casa del Movimento Lento. Посетен на 2.1.2020. (на италиански)
  13. а б Il Castello. // Castello di Azeglio.it. Посетен на 3.1.2020. (на италиански)
  14. Azeglio Economia. // Italiapedia.it. Посетен на 27.5.2020.
  15. а б в г д Patrimonio parrocchiale di Azeglio. // ArteV. Посетен на 20.5.2020. (на италиански)
  16. а б AZEGLIO (To). Santuario di San Antonio Abate di Monte Perosio. // www.santantonioabate.afom.it/. Посетен на 2.1.2020. (на италиански)
  17. Chiese e luoghi di culto. // La Stampa Necrologie. Посетен на 3.1.2020. (на италиански)
  18. Scuole di Azeglio. // Tutt'Italia. Посетен на 29.5.2020. (на италиански)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) Apollonia Rosalba Pennisi, Il Paese dei seggiolai, на уеб страницата на Община Адзельо
  • ((it)) Azeglio, cenni storici (Историческа справка за Адзельо)
  • ((it)) Историята на Адзельо на уеб страницата на Асоциация ArteV
  • ((it)) Църквите на Адзельо на уеб страницата на Асоциация ArteV
  • ((it)) Информация за Адзельо на уеб страницата на Асоциация ArteV
  • ((it)) Информация на ATL Biella за наколно жилище Vi.1-Emissario на уеб страница La casa del movimento lento
  • ((it)) Информация за наколно жилище Vi.1-Emissario на уеб страницата на Юнеско по темата
  • ((it)) ((en)) Информация за замъка на Адзельо на официалната му уеб страница
  • ((it)) Информация на уеб страница Italiapedia
  • ((it)) Обща информация за Адзельо на уеб страница Tutt'Italia

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) Sac. Angela G.B., Cenni storici d'Azeglio, scuola Tip. Artigianelli, Ivrea 1923
  • ((it)) Coda P., Ricerche sugli statuti d'Azeglio, Tesi di Laurea, Fac. Giurisprudenza, A.A. 1970 – 71
  • ((it)) Cavallari – Murat A., Tra Serra d'Ivrea, Orco e Po, Ist. Banc. San Paolo di Torino, 1976
  • ((it)) Pollino P., Guida turistica della città di Ivrea dintorni eporediesi Valchiusella e Dora Baltea canavesani, Enrico Ed., Ivrea 1979
  • ((it)) Bodo G. di Aalbaretto, Ceretto E., Mascardi A., Il Castello di Azeglio: per ipotesi di utilizzo, 1986
  • ((it)) Castelnuovo C., Azeglio: la sua storia, i suoi castelli, Tip. Ferraro editrice in Ivrea 1988
  • ((it)) Autori vari, Il Piemonte, paese per paese, ed. Bonechi, 1993
  • ((it)) AarteV, Alla scoperta di Azeglio, ARTEV 2001.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия