Аблатив
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Аблатив, или отделителен падеж е името на редица падежи, съществуващи в много езици, чиято обща функция е обозначаване на движение далеч от нещо, въпреки че детайлите в конкретния език могат да бъдат различни. Името „аблатив“ произлиза от латинското ablatus, миналото (неправилно) причастие на auferre „отнасям“.
В латински[редактиране | редактиране на кода]
Аблативът може да се окачестви като „централен“ падеж в латинския. Заради широкия кръг от значения понякога е наричан и „обстоятелствен падеж“. Изразява различни обстоятелствени отношения в изречението и обединява три първоначално отделни индоевропейски падежа: същински аблатив, инструментал и локатив. Особено често използван е в латинския т. нар. ablativus absolutus. Това е конструкция от име в аблатив и минало страдателно причастие, съгласувано с името по род, число и падеж.
| Ablativus absolutus | Ablativus absolutus без причастие |
|---|---|
| Duobus certanibus tertius gaudet. | Me invito.; Hannibale vivo. |
| (Докато) двама се карат, трети печели. | Против волята ми.; Докато Ханибал бе жив. |
