Борго д'Але

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борго д'Але
Borgo d'Ale
Borgo d ale pan.jpg
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Верчели
Площ 39,57 km²
Надм. височина 242 m
Население 2307 души[1] (1 януари 2020 г.)
58,3 души/km²
Кмет Пиер Мауро Андорно (Гражд. листа) от 5 юни 2016
Основаване ок. 1270 г.
Покровител Св. Архангел Михаил
Пощенски код 13040
Телефонен код 0161
МПС код VC
Официален сайт www.comune.borgodale.vc.it
Борго д'Але в Общомедия

Бо̀рго д'А̀ле (на италиански: Borgo d'Ale; на пиемонтски: 'l Borgh d'Ales, Ъл Борг д'Алес) е малък град и община в провинция Верчели, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 242 m надморска височина. Населението на общината е 2307 души (към 1 януари 2020 г.), от които 194 души са чуждестранни граждани.[2]

Известно е с производството на плодове и зеленчуци, особено на праскови, киви и грозде Изабела.

География, административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

Борго д'Але се намира в югоизточните краища на хълмовете на Мореновия амфитеатър на Ивреа, в югозападната част на провинция Верчели, на границата с Метрополен град Торино и Провинция Биела,[3] в Паданската низина.

Общинската територия е ясно разделена на хълмиста зона, разположена северозападно от центъра и простираща се на няколкостотин метра от езерото Вивероне, и равнинна зона южно и източно от него. Хълмовете са част от най-външния кръг на Мореновия амфитеатър на Ивреа. Надморската височина варира от 193 м близо до границата с Тронцано Верчелезе до 450 м при Брик Камолеза (Bric Camolesa).[4] Градчето е разположено сред природата, което предлага възможност за разходки пеша или на кон. То освен това привлича посетители и благодарение на красотата на историческо-архитектурното си наследство.

Граничи със следните 10 общини: градчето Аличе Кастело, село Мальоне, село Монкривело, село Боргомазино, село Косано Канавезе, село Бианце, село Сетимо Ротаро, село Вивероне, село Адзельо и градчето Тронцано Верчелезе.[5]

Отстои на 42 км от Торино и на 89 км от Милано.[5]

Има следните местности: Арельо (Areglio), Бертела (Bertella), Боскерина (Boscherina), Ербарио (Erbario).

От 2001 г. насам населението му варира от 2320 души през 2019 г. до 2655 души през 2008 г.[6] Сред 194-те чуждестранни граждани, живущи на територията му към 1 януари 2021 г., преобладават тези на Румъния – 89 души. Там живеят и трима български граждани.[7]

Топоним[редактиране | редактиране на кода]

Томпонимът идва от Borgus Alicus (от лат. „Селище на Аличе“), произлизащ от името на поземлен имот (в случая – Allicus) и отнасящ се до съседното селище Аличе. Първоначално селището носи името Борго (Borgus) и едва през 1272 г. се появява името Burgus Alicis, което потвърждава хипотезата, че най-много хора в него идват от Аличе.

Кметство на Борго д'Але

През 1573 г. населението получава от Савоя разрешението да промени името си на такова, което по-добре характеризира реалната идентичност на новата община и така се появява името Burgus Alarum.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите обитатели на района са лигурите и келтите, за което свидетелстват някои топоними и лични имена.[8]

Археологическите находки, както и многобройни топоними, имена на хора и често използвани думи показват, че районът е бил транзитен път към и от Галиите на римските армии, а впоследствие – място за лангобардски поселения.[8]

Ок. нач. на 9 век се появяват сведения за първите стабилни селища в района, които впоследствие дават живот на Борго д'Але: Ербарио (Erbario), Меольо (Meoglio), Арельо (Areglio) и Кливоло (Clivolo), оспорвани между крал Ардуин от Ивреа и епископите на Верчели. Последните взимат надмощие благодарение на признаването на юрисдикцията им над селищата с императорска диплома от 7 май 999 г.[8]

В следващите три века тези земи са обект на многобройни спорове с честа смяна на юрисдикцията между Епископите на Ивреа, Абатството „Св. Андрей“ във Верчели и Комуната на Верчели. През 1191 г. селището – собственост на господарите Карварио е дадено на Капитула на Верчели. През 1243 г. графовете гибелини на Каваля се вдигат на бунт срещу гвелфския капитул, но след няколко години те отново му се подчиняват.

В този контекст се ражда идеята за изграждане на ново селище, свободно от такива феодални спорове. Идеята е подкрепяна от Комуната на Верчели, желаеща да осигури политически и военен контрол на района, отнемайки властта от епископите.

В официален документ от 17 март 1270 г. някои глави на семейства от Ербарио, Меольо, Арельо, Кливоло и Аличе молят Общинския съвет на Верчели за разрешение за изграждане на свободно селище (borgo franco), освободено от феодални връзки и със съответните облаги. На 12 май 1270 г. петицията е одобрена с условието то да бъде построено на свободна от постройки и феодални връзки територия под юрисдикцията на Верчели и населението на тези селища да се пресели там, напускайки старите къщи. Въпреки че много хора решават да не сторят това, а под влияние на канониците на Абатство „Св. Андрей“ епископът на Верчели отлъчва от църквата дръзналите да го сторят, проектът се осъществява.[8]

Верчели поръчва на техници да нарисуват планиметрия с ортогонална мрежа с две генериращи оси и второстепенни улици, оформящи шахматна дъска от 16 блока, всичките около защитна ограда и четири порти за достъп.[8]

Ок. нач. на 14 век селището става собственост на Висконти от Милано, а през 1374 г. – на Савоя. По-късно е агрегирано към военното капитанство на Сантия.

Населението му нараства особено след 1417 г., когато херцог Амадей VIII Савойски разрушава селището на Арельо поради бунтовете на феодалния владетел Антонио Тицони (Antonio Tizzoni).

То е дадено като феод на знатния род Алчати (Alciati) и десетилетия наред се радва на спокойствие чак до 1610 г., когато херцог Карл Емануил I Савойски го отстъпва на Андреа Валперга (Andrea Valperga).

През 1711 г. селището е продадено на граф Антонио Перачино (Antonio Perracino) и през 1722 г. – на Гаспаре Джузепе Мария Понсильоне (Gaspare Giuseppe Maria Ponsiglione), който го управлява до Обединението на Италия през 1861 г.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В сферата на селското стопанство се произвеждат плодове, най-вече праскови, зърнени култури, пшеница, зеленчуци, фураж и грозде; развъждат се говеда, свине, кози, коне и птици. Индустрията се състои от няколко компании, които се занимават с преработка и маркетинг на хранителни продукти; други сектори са текстил, опаковки, строителство, металургия, дървообработване, хартия, производство на мебели, селскостопанска техника, добив на пясък, чакъл и глина и производство на строителни материали. Третичният сектор се състои от добра търговска мрежа и набор от услуги, вкл. банкови, застрахователни услуги и агенции за недвижими имоти.[9]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква „Св. Архангел Михаил“[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква „Св. Архангел Михаил“

Изграждането на оригиналното ядро е след 1270 г. Работите започват благодарение на даренията на господарите Де Бордонис (De Bondonis), които са нейни покровители до 1600 г.[10]

Бароковата църква (Chiesa parrocchiale di S. Michele Arcangelo) е издигната между 1771 и 1778 г. по проект на арх. Бернардо Антонио Витоне на мястото на старата енорийска църква, гробището и част от къща, оставена на църквата. Има един кораб с централен шестоъгълен план, увенчан с голям купол и заобиколен от шест апсиди. Сред скромността и хроматичната и декоративна елегантност на интериорите, обогатени от светли гипсови орнаменти с барокови форми, се открояват полихромните олтари. Рестраврирана е напълно през 2008–2011 г.

Бивша църква „Св. Франциск“[редактиране | редактиране на кода]

Бивша църква „Св. Франциск“

Сан Франческо (Chiesa di S. Francesco) е бивша църква от 17 век на тогавашното Братство на Св. Франциск. В края на 19 век пред входа ѝ е добавен портик. Към 2020 г. се използва за Градска библиотека.

Църква на Възнесение Богородично/ на Утешителката[редактиране | редактиране на кода]

Църква на Утешителката

Строителството на църквата (Chiesa di S. Maria Assunta/ La Consolata) започва през 1655 г. на мястото на древен ораторий, известен като „Ораторий на Утешителката“. По време на епидемиите от холера (1862) и едра шарка (1911) някои помещения в съседство с църквата са използвани като лазарет.

Църква „Св. Михаил на Кливоло“[редактиране | редактиране на кода]

Съществува през 8 век в лангобардско селище. Църквата (Chiesa di S. Michele di Clivolo) е построена отново като романска църква между 1050 и 1075 г. в ролята на pieve[11] в древното селище Кливоло (букв. „малък хълм/наклон“ от лат. clivulus). Променена е през периода на барока и е реставрирана през 1897 и 1969 г. Първоначално е била трикорабна, но към 2020 г. е двукорабен селски параклис без камбанария.

Църква „Св. Михаил на Кливоло“

В апсидата се съхраняват ценни средновековни стенописи от преди 1070 г. Предполага се, че са дело на поне двама (неизвестни) автори, вероятно от една и съща работилница: единият има по-усъвършенствана техника и работи по апсидата, а другият – по арката. Стенописите демонстрират явното влияния на школите в Регенсбург и Райхенау. На купола има фрагменти от фигурата на Дева Мария, фризове с растителни елементи, светец и два пауна. В цилиндъра на апсидата на фона на бели, жълти и сини ленти са изобразени непълните фигури на четирима апостоли, нетипично седнали, държащи в ръцете си свитък или книга, символизиращи Стария и Новия завет. На последния свод вляво се намират три медальона с фигурите на дякони и с благословящата дясна ръка на Господ Бог. Други фрагменти са открити по време на реставрациите на триумфалната арка, на лявата стена на централния кораб и на участък от десния.[12][13]

Църква „Св. Мария на Меольо“[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Св. Мария на Меольо“

Документални източници свидетелстват за наличието на Цела-та на Меольо (Cella di Meoglio) сред владенията на манастира Лучедио. Според традицията през 1001 г. Св. Бононий е извършил чудо там. Терминът cella означава малка къща начело със свещеник монах, подпомаган от братя миряни и заселници за обработване на ниви.[14]

Църква „Св. Мария на Меольо“

Църквата е била център на антично поселище на Меольо и първите данни за съществуването ѝ са от 1193 г. Няколко пъти е разрушавана и е възстановена през 1848 г. Днес е известна като „Светилището на Мадоната на цела-та“ (Santuario della Madonna della Cella), разположено сред гората с голям площадка около нея, изпълнена с оброчни параклиси.[8] Сградата има еднокорабен план и е разположена по оста изток-запад с вход от запад, пред който има портик с четвъртит покрив. Църквата е изградена от каменна стена с изключение на камбанарията от видими тухли. Интериорът е добре запазен и е украсен с растителни мотиви и християнски символи. На Главния олтар има стенопис от 17 век с Дева Мария със светци и благодетел.[14]

Църква „Св. Мария на Арельо“, нар. „Джезиаса“[редактиране | редактиране на кода]

Руини на Джезиаса

Църквата (Chiesa di S. Maria d’Areglio (Gesiassa) е трикорабна романска църква без камбанария, към 2020 г. в руини, изградена в периода 10251050 г. Била е център на древно поселище, a през 14 век – значима енорийска църква с 13 църкви под своята юрисдикция. Към 2020 г. са останали част от фасадата, разделителната стена (с арки) между централния и десния неф, част от външната дясна стена и част от апсидата на централния кораб, в чийто басейн има фрагменти от стенопис с Богородица, много подобни по стил на стенописите в църквата на Св. Михаил от Кливоло, т.е. от края на 11 век.[15]

Порта Аличе[редактиране | редактиране на кода]

Порта Аличе

Носи това име, защото навремето е затваряла селището към Аличе. Изградена е през 12 век и ограничава част от историческия център, като напомня за една от четирите порти за достъп до средновековното, освободено от налози селище (borgo franco). Изцяло е реконструирана през епохата на Наполеон (1780), има три арки и е символен паметник на Борго д'Але.

Мелница на Боскерина[редактиране | редактиране на кода]

Мелницата (Mulino della Boscherina) датира от края на 15 век и е разположена в района на Боскерина, важна пощенска станция по пътя от Чиляно до Верчели. До 1970 г. служи като мелница за пшеница и царевица.[8]

Замък на Брик дал Мунт[редактиране | редактиране на кода]

Рунините на древния замък на Арелио се намират на 440 м надм. височина на хълма Брик дал Мунт (Bric dal Munt) – един интересен археологически район. Вероятно е от преди 11 век и по-късно става замък - укрепен заслон с отбранителни функции. През 1417 г. е напълно унищожен.

Местността се появява за първи път в документ от 999 г. и впоследствие в различни документи от 12 век, вкл. в акт от 1173 г., в който графовете на Каваля се обявяват за васали на епископа на Верчели. Документите обаче се отнасят до селището с църквата „Св. Мария“, а не до укрепеня замък (castrum) с изглед към района. Вероятно той е изоставен през 11-12 век. Ограждението следва контурите на платото, а от едната му страна все още се вижда участък от зидария, редуваща се с редици тухли с дължина около 30 м; по-нагоре на хълма има останки от кула и друга сграда, приблизително вписани в правоъгълник с размери 9x14 m, а стената достига дебелина от 130-140 см.[16]

Лангобардски некропол[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-известните некрополи в Пиемонт. Открит е през 1960 г. и е типичен пример за гробница на висш лангобардски воин от средата на 7 век. Изградена е от тухли и камъчета, споени с вар, и е покрита с гранитна плоча, вероятно при римска повторна употреба; подът ѝ е покрит с керемиди. Намерени са различни железни оръжия, бронзови катарами и плаки от колан, фрагменти от желязна ножница и стъклена чаша, вероятно бокал, железни пирони, шпора. През 1980 г. е открита и втора гробница на лангобардски воин недалеч от първата; това откритие е важно, тъй като е първото системно разкопаване на лангобардска гробница в Пиемонт. Не е отворена за посещение. Находките се съхраняват в Археологическия музей на Торино.[17]

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Пазар за стоки втора ръка и малки антики (Mercatino dell'usato e del piccolo antiquariato) – третата неделя на месеца на покрития пазар за плодове и зеленчуци, един от най-големите в Северна Италия
  • Пролетен панаир (Fiera di primavera) – 24 март
  • Театрален преглед (Rassegna teatrale) – всички съботи на месец май представяне на комедии на пиемонтски език
  • Летен панаир (Fiera d'estate) – 9 юни
  • Празник на прасковите (Festa delle Pesche), организиран от Комитет „Прасковените цветове“ (Comitato "I Fuori di Pesca") – през юли
  • Преглед „Изкуство и музика“ (Rassegna Arte e Musica), организиран от 1990 г. насам от женския полифоничен хор „Torre Alata“ – през септември
  • Патронен празник, посветен на Св. Архангел Михаил – на 29 септември
  • „Сан Микеле Хорал Сингинг Ревю“ (San Michele Choral Singing Review), организиран от 2000 г. от алпийския хор „Детелина“ (Il Quadrifoglio) – обикновено в съботата след патронния празник на градчето.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи, библиотеки, театри, кина[редактиране | редактиране на кода]

  • Градска библиотека (Biblioteca Civica), в бившата църква на Св. Франциск
  • Театрална група „Дел Чентро“ (Compagnia teatrale “Del centro” [18])
  • Няма кина и музеи

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църква „Св. Архангел Михаил“ (Chiesa parrocchiale di S. Michele Arcangelo)
  • Католическа църква „Възнесение Богородично“/ на Утешителката (Chiesa di S. Maria Assunta/ La Consolata)
  • Католическа църква „Св. Михаил на Кливоло“ (Chiesa di S. Michele di Clivolo), в район Кливоло
  • Католическа църква „Св. Мария на Меольо“ (Chiesa di S. Maria di Meoglio), известна и като „Светилището на Мадоната на цела-та“ (Santuario della Madonna della Cella), в район Меольо
  • Католическа църква „Св. Варнава“ (Chiesa di San Barnaba), в район Сан Барнаба
  • Католическа църква „Св. Грат“ (Chiesa di San Grato)
  • Католическа църква „Св. Петър“ (Chiesa di San Pietro), в район Бозе (Bose)
  • Католическа църква „Св. Антоний от Падова“ (Chiesa di Sant′Antonio da Padova)

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Eдно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
  • Eдно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
  • Гимназии – в градчетата Каваля и Сантия

Гастрономия[редактиране | редактиране на кода]

  • Плодове, предимно праскови, киви и грозде Изабела
  • Канестрели (Canestrelli): сладки от Късното средновековие. Основните им съставки са брашно, масло, яйца и захар. Те са плоски, крехки бисквити с неправилна форма поради приготвянето им във формата на вафла с тъмнокафява шоколадова основа.
  • Бичолани (Bicciolani): вкусни бисквити, направени с много масло, комбинирано с брашно и захар; сместа се овкусява с индийско орехче и канела и се пече на малки парченца.
  • Картофен салам (Salam patata): традиционен салам, признат за италиански „Традиционен хранително-вкусов продукт“ (P.A.T.).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Общинска фитнес зона (Area Fitness Comunale)
  • Тенис корт (Campo da tennis), в Парк на акведукта (Parco dell’acquedotto)
  • Аматьорски футболен тим „А би чи Борго д'Але“ (Abc Borgo d'Ale [20])
Ул. Матеоти в Борго д'Але

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Дон Феличе Емануеле Дота (Don Felice Emanuele Dotta, 18 век) – начело на енорията на Борго д’Але (1753 – 1791).
  • Теодоро Ачо (Teodoro Accio, 1729 – 1802) – професор по философия и право в Торинския университет, управител на общината и активен поддръжник на викторианския проект за изграждане на новата енорийска църква.
  • Джовани Батиста Калигарис (Giovanni Battista Caligaris) – наследник на дон Феличе Емануеле Дота, начело на енорията на Борго д’Але (1791 – 1841), допринася за украсяването на енорийската църква.
  • Лодовико Дребертели (Lodovico Drebertelli, 1830 - 1905) – адвокат в Съда във Верчели, ръководител на община Борго д'Але (1860 – 1880).
  • Доменико Порта (Domenico Porta, 1827 - 1905) – училищен инспектор в различни градове на Италия, през 1879 г. публикува историческия роман „La Cella di Borgo d’Ale“.
  • Камило Бертели (Camillo Bertelli, ? – 1925) – финансов интендант, назначен за велик офицер и сенатор на Кралство Италия.
  • Монсеньор Джовани Ролоне (Mons. Giovanni Rollone) – енорийски свещеник на Борго д’Але (1916 – 1959), построява първата сграда на старческия дом и прави всичко възможно, за да подкрепи населението по време на двете световни войни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) История и територия, на официалната уеб страница на общината
  • ((it)) Обща информация на уеб страница Tutt'Italia.it
  • ((it)) Информация на уеб страница Italipedia.it
  • ((it)) Информация за архитетурно-историческото наследство на градчето на уеб страница Archeocarta.org

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Popolazione Residente al 1° Gennaio 2018. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Данни ISTAT.
  3. Localizzazione. // Italiapedia.it. Посетен на 30 октомври 2020.
  4. Carta Tecnica Regionale raster 1:10.000 (vers.3.0) della Regione Piemonte - 2007
  5. а б Comuni limitrofi a Borgo d'Ale. // Tutt'Italia.it. Посетен на 30 oktomvri 2020.
  6. Popolazione Borgo d'Ale 2001-2019. // Tutt'Italia.it. Посетен на 17 юни 2021.
  7. Cittadini stranieri Borgo d'Ale 2020. // Tutt'Italia.it. Посетен на 17 юни 2021.
  8. а б в г д е ж Fondazione. // Comune di Borgo d'Ale. Посетен на 30 октомври 2020. (на италиански)
  9. Economia. // Italiapedia.it. Посетен на 30 октомври 2020.
  10. Chiesa di San Michele <Borgo d′Ale>. // Le chiese delle diocesi italiane. Посетен на 30 октомври 2020.
  11. Pieve (от лат. plebs, „народ“) е била религиозна и гражданска териториална област, принадлежаща към селска църква с баптистерий, наречена „църква-майка“, на итал. chiesa piovana (или на лат. plebana). В Ранното средновековие тя е била запазена за най-важните литургични функции за общността и църквите и параклисите без баптистерий са зависели от нея. През Късното средновековие функциите на pieve преминават към енорията.
  12. Borgo d’Ale (VC) : Chiesa di San Michele in Clivolo. // Archeocarta.org. Посетен на 30 октомври 2020. (на италиански)
  13. Lauro Mattalucci. Gli affreschi di San Michele in Clivolo. // март 2016. Посетен на 30 октомври 2020. (на италиански)
  14. а б Chiesa della Cella <Borgo d′Ale>. // Le chiese delle diocesi italiane. Посетен на 30 октомври 2020.
  15. Borgo d’Ale (VC) : ruderi della chiesa di Santa Maria in Areglio. // Archeocarta.org. Посетен на 30 октомври 2020. (на италиански)
  16. Località fortificate della Provincia di Vercelli. // Посетен на 30 октомври 2020.
  17. Borgo d’Ale (VC) : Necropoli longobarda. // Archeocarta.org. Посетен на 30 октомври 2020. (на италиански)
  18. Compagnia teatrale Del centro, Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  19. Stampa orari. // Посетен на 30 октомври 2020.
  20. Abc Borgo d'Ale, Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Borgo d'Ale“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „География“         Портал „География