Метрополен град Торино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Метрополен град Торино
Città Metropolitana di Torino
      
Герб
Разположение на Метрополен град Торино в ИталияРазположение на Метрополен град Торино в Италия
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Flag of Piedmont.svg Пиемонт
Столица Торино
Площ 6827 km²
Население 2 259 523 души (2019)
331 души/km²
Общини 312
кмет на Торино Киара Апендино
Официален сайт Метрополен град Торино
Метрополен град Торино в Общомедия

Метрополен град Торино (на италиански: Città metropolitana di Torino) е италиански метрополен град в регион Пиемонт, Северна Италия. Към януари 2020 г. включва 312 общини и негов административен център е град Торино.

От 1 януари 2015 г. Метрополен град Торино е наследник на Провинция Торино. Това е постановено чрез Закон №56 от 7 април 2014 г. – Закон на Делрио, който определя десетте метрополни града в регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на предходните провинции.[1]

Площта му е 6827 км²[2], а населението – 2 259 523 души, от които 221 842 са чужди граждани (към 1 януари 2019 г.). Сред последните преобладават гражданите на Румъния (99 714 души), на Мароко (24 358 души) и на Китай (10 641 души). На територията му живеят и 490 български граждани.[3]

Това е най-големият метрополен град в Италия по площ[2] и единственият, който граничи с чужда държава (Франция).

Карта на Метрополен град Торино

На север граничи с Вале д'Аоста, на изток с провинциите Биела, Верчели, Алесандрия и Асти, на юг с провинция Кунео и на запад с Франция (департамент Савоа в регион Оверн-Рона-Алпи и департамент Отз Алп в регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг).

География[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от планинска част на запад и север на границата с Франция и с автономен регион Вале д'Аоста, и от равнинна или хълмиста част в южната и източната част.

В планинския дял са разположени части от Котските Алпи, от Грайските Алпи и в по-малка степен – от Пенинските Алпи.

От вододела на френската граница долините са подредени от запад на изток. Те попадат на територията на Метрополния град по цялата им дължина, с изключение на няколко ивици издигнати територии в близост до съвременната държавна граница, дадени на Франция след Парижкия мирен договор между Италия и Съюзническите сили през 1947 г. (Вале Стрета и Коле дел Монченизио са най-значимите от тях).

Най-високата точка на Метрополен град Торино е връх Рок (Torrione del Roc) (4026 м), който е част от Масива Гран Парадизо (Massiccio del Gran Paradiso) в Грайските Алпи, на границата с Вале д'Аоста.

Територията е набраздена от най-голямата река в Италия – По и от много от левите ѝ притоци. По, която извира в провинция Кунео, влиза в Торино от южна посока. След като преминава през града, тя започва да тече на изток и се насочва към провинция Верчели. Основните ѝ леви притоци, в реда, в който я подхранват, са: Пеличе (и притокът му Кизоне), Кизола, Сангоне, Дора Рипария, Стура ди Ланцо, Малоне, Орко, Дора Балтеа и Агоня. Единствените притоци от дясно са Тепиче, Бана и Рио ди Вале Маджоре.

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Метрополен град Торино са разположени редица регионални и провинциални паркове, регионални резервати, както и най-старият национален парк в Италия – Гран Парадизо (Parco Nazionale del Gran Paradiso).[4]

Регионални паркове[редактиране | редактиране на кода]

  • Природен парк на Езерата на Авиляна (Parco naturale dei Laghi di Avigliana)
  • Природен парк на Гран Боско (букв. Голяма гора) на Салбертранд (Parco naturale del Gran Bosco di Salbertrand)
  • Природен парк на хълма Суперга (Parco naturale della Collina di Superga)
  • Природен парк на Вал Трончеа (Parco naturale della Val Troncea)
  • Природен парк на Ступиниджи (Parco naturale di Stupinigi)
  • Природен парк на Орсиера-Рочаврè (Parco naturale Orsiera-Rocciavrè)
  • Природен парк Ла Мандрия и Парк на Дяволския мост в Ланцо Торинезе (Parco regionale La Mandria e Parco del Ponte del Diavolo di Lanzo Torinese)
  • Речен пак на По (Parco Fluviale del Po)

Регионални резервати[редактиране | редактиране на кода]

  • Резерват на Снежната Мадона на планината Лера (Riserva naturale della Madonna della Neve sul Monte Lera)
  • Резерват на Вауда (Riserva naturale della Vauda)
  • Резерват на Боско дел Вай (Riserva naturale del Bosco del Vaj)
  • Резерват на Свещения хълм на Белмонте (Riserva naturale speciale del Sacro Monte di Belmonte)
  • Резерват на Оридо ди Кианоко (Riserva naturale dell'Orrido di Chianocco)
  • Резерват на Монти Пелати и Торе Чивес (Riserva naturale dei Monti Pelati e Torre Cives)
  • Резерват на Оридо ди Форесто (Riserva naturale dell'Orrido di Foresto)

Провинциални паркове[редактиране | редактиране на кода]

  • Природен парк на езерото Кандия (Parco naturale del Lago di Candia)
  • Природен парк на Хълма Сан Джорджо (Parco naturale del Monte San Giorgio)
  • Природен парк на Монте Тре Денти – Фрейдур (Parco naturale del Monte Tre Denti – Freidour)
  • Природен парк на Конка Чаланча (Parco naturale di Conca Cialancia)
  • Природен парк на Коле дел Лис (Parco naturale del Colle del Lys)
  • Природен парк на Рока ди Кавур (Parco naturale della Rocca di Cavour)
  • Природен парк на Петте езера на Ла Сера ди Ивреа (Parco naturale dei Cinque Laghi della Serra di Ivrea)
  • Оазис на Барант и Ботанческа градина Пейронел (Oasi del Barant e Giardino Botanico Peyronel)

Ръководни органи[редактиране | редактиране на кода]

Метрополен кмет (Sindaco Metropolitano)[редактиране | редактиране на кода]

Той е законен представител на Метрополен град Торино и по право е кмет на главния град Торино. Той може да назначава заместник-кмет и да възлага правомощия на членовете на Управителния съвет с цел споделяне на изпълнителната власт на принципа на колегиалността.
Кметът не е свързан с отношение на доверие към Метрополния съвет, а техните отношения се регулират от Устава.
Той има надзорни задължения по отношение на функционирането на службите.[5]

Метрополен съвет (Consiglio Metropolitano)[редактиране | редактиране на кода]

Това е управляващият и контролен орган, предлага Устава и измененията му на Метрополната Конференция, одобрява регламенти, планове и програми. Одобрява или приема всеки друг акт, представен му от Метрополния кмет. По предложение на Метрополния кмет Съветът приема бюджетните форми, които да внесе за становище пред Метрополната конференция.
Той е съставен от 18 съветници (към които се прибавя и Кметът), и остава на поста си 5 г., но се разпуска във връзка с подновяването на Общинския съвет на Торино. Той трябва да бъде преизбран в рамките на 60 дни от провъзгласяването на новия кмет на Торино.
Съветът има косвено демократично представителство, получено чрез избори от втора степен от страна на електората, представляван от действащите Кметове и Общински съветници. Избирателната система е многомандатна с конкуриращи се списъци и мажоритарен избирателен район, с възможност за изразяване до едно предпочитание и пропорционално разпределение на местата.
Подобно на Кмета Метрополният съвет не получава заплащане за службата си.[5]

Метрополна конференция (Conferenza Metropolitana)[редактиране | редактиране на кода]

Това е орган за консултации и предложения, в който влизат Метрополния кмет и всички кметове на общините, принадлежащи към Метрополния град. Законът предвижда този орган да взима решения с „двойно мнозинство“ за одобрение и промени на Статута, и да дава становища в процеса на приемане на бюджета. Допълнителни правомощия могат да бъдат определяни от Устава (Statuto).
Участието в Метрополната конференция не се заплаща.[5]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Метрополен град Торино обхваща 312 общини към 1 януари 2019 г. и е разделена на 11 хомогенни зони, за които на 1 април 2015 г. Метрополният съвет е гласувал единодушно след одобряване на предложението на компетентната по въпроса комисия. Четири зони са в Метрополния район на Торино, а останалите седем са в планинските, хълмистите и низинните райони извън него. Точното окончателно местоположение на общините Озазио, Ломбриаско и Кариняно, разположени между Зоната на Киери-Карманьола и Метрополна зона Торино Юг, все още остава да бъде уточнено.

Хомогенните зони на Метрополен град Торино са:[6]

  • В района на град Торино:
    • Зона 1 Град Торино: 1 община
    • Зона 2 Метрополен район Торино Запад: 14 общини
    • Зона 3 Метрополен район Торино Юг: 18 общини
    • Зона 4 Метрополен район Торино Север: 8 общини

Общини на Метрополен град Торино[редактиране | редактиране на кода]

Общински обединения[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. регион Пиемонт започва процес на реорганизация на местните власти, със специално внимание към въпроса за асоциираното управление на основните функции на общините. В този контекст е одобрена Хартата на асоциативните форми на Пиемонт. Към февруари 2020 г. на територията на Метрополен град Торино процесът на реорганизация все още е в ход.

Планински съюзи (Unoni Montane)[редактиране | редактиране на кода]

Планинските съюзи заместват Планинските общности. Те са създадени за защита и насърчаване на развитието на планината, както и за изпълнение в свързана форма на общинските функции и услуги. В тази връзка през 2014 г. регион Пиемонт приема „Закон за планината“.
Общините, класифицирани като планински (или частично планински), с по-малко от 3000 жители, принадлежат към Планинските съюзи. Освен това непланинските общини, които са били част от планинските общности, също могат да бъдат част от тези съюзи.[7]

Планински съюзи в Метрополен град Торино към февруари 2020 г.
Наименование на български Наименование на италиански Общини
Грайски Алпи Alpi Graie Виу, Гроскавало, Лемие, Рубиана и Усельо
Горна долина на Суза Alta Valle Susa Ексилес, Бардонекия, Киомонте, Джальоне, Гравере, Меана ди Суза, Монченизио, Улкс и Салбертранд
Горно Канавезе Alto Canavese Форно Канавезе, Левоне, Пратильоне, Ривара и Рока Канавезе
Олимпийски общини – Вия Латеа Comuni Olimpici – Via Lattea Чезана Торинезе, Клавиере, Праджелато, Саузе ди Чезана, Саузе д'Улкс и Сестриере
Дора Балтеа Dora Baltea Куинчинето, Куасоло и Таваняско
Гран Парадизо Gran Paradiso Локана, Алпете, Рибордоне и Спароне
Момбароне Mombarone Сетимо Витоне, Андрате, Карема и Номальо
Област Пинероло Pinerolese Торе Пеличе, Ангроня, Бибиана, Бобио Пеличе, Брикеразио, Лузерна Сан Джовани, Лузернета, Праростино, Ролето, Рора, Сан Пиетро Вал Лемина, Сан Секондо ди Пинероло и Вилар Пеличе
Долина Киузела Val Chiusella Исильо, Вал ди Ши и Валкиуза
Долина Галенка Val Gallenca Праскорсано, Канискио, Пертузио, Сан Коломбано Белмонте и Валперга
Свещена долина Valle Sacra Борджало, Кастеламонте, Кастелнуово Нигра, Киезануова, Чинтано и Колерето Кастелнуово
Долина Суза Valle Susa Бусолено, Алмезе, Авиляна, Боргоне Суза, Брудзоло, Каприе, Казелете, Кианоко, Киуза ди Сан Микеле, Кондове, Матие, Момпантеро, Новалеза, Сан Дидеро, Сан Джорио ди Суза, Сант'Амброджо ди Торино, Сант'Антонино ди Суза, Суза, Вайе, Венаус, Вилар Дора и Вилар Фокиардо
Долини Кизоне и Джерманаска Valli Chisone e Germanasca Пероза Арджентина, Фенестреле, Инверсо Пинаска, Масело, Переро, Пинаска, Помарето, Порте, Прали, Прамоло, Руре, Салца ди Пинероло, Сан Джермано Кизоне и Вилар Пероза
Долини Ланцо, Черонда и Кастерноне Valli di Lanzo, Ceronda e Casternone Черес, Ала ди Стура, Баланджеро, Балме, Кафасе, Кантойра, Киаламберто, Коасоло Торинезе, Корио, Фиано, Джерманяно, Дживолето, Ла Каса, Ланцо Торинезе, Медзениле, Монастеро ди Ланцо, Песинето, Травес, Вал дела Торе, Вало Торинезе и Варизела
Долини Орко и Соана Valli Orco e Soana Понт Канавезе, Черезоле Реале, Фрасинето, Ингрия, Ноаска, Ронко Канавезе и Валпрато Соана
Долина Сангоне Valsangone Джавено, Коаце, Реано, Сангано, Трана и Валджойе

Други общински съюзи[редактиране | редактиране на кода]

Тук влизат съюзи на общини, разположени в хълмисти или равнинни територии с по-малко от 3000 жители (за хълмистите райони) или 5000 жители (за равнинните райони), които управляват общинските си функции и услуги съвместно. Процесът на създаване на Съюзите на общини на територията на Метрополен град Торино все още тече, така че се очаква броят им да расте.[8]

Други общински съюзи в Метрополен град Торино към февруари 2020 г.
Наименование на български Наименование на италиански Общини
Айраска - Буриаско - Скаленге Airasca - Buriasco - Scalenghe Айраска, Буриаско и Скаленге
Област на Чирие и част от долно Канавезе Ciriacese e del Basso Canavese Чирие, Ноле, Робасомеро, Сан Карло Канавезе, Сан Франческо ал Кампо и Сан Маурицио Канавезе
Хълмиста общност на Сера Comunità collinare della Serra Боленго, Албиано д'Ивреа, Буроло и Киаверано
Хълмиста общност „Около езерото“ Comunità collinare intorno al Lago Боргомазино, Косано Канавезе, Мальоне, Вестиние и Вивероне (пров. Биела)
Хълмиста общност „Малък моренов амфитеатър на Канавезе Comunità collinare Piccolo Anfiteatro Morenico Canavesano Страмбино, Мерченаско, Романо Канавезе и Скарманьо
Общински съюз „Езеро и хълм“ Lago e Collina Ариняно, Момбело ди Торино, Монталдо Торинезе и Монкуко Торинезе (пров. Асти)
Челна морена на Канавезе Morena frontale Canavesana Орио Канавезе, Бароне Канавезе, Кандия Канавезе, Монталенге и Виске
Общински съюз „Земи на Киузела Terre del Chiusella Парела, Колерето Джакоза, Куалюцо и Страмбинело
Хълмиста общност на Канавезе Unione collinare Canavesana Барбания, Фронт, Ривароса и Вауда Канавезе
Общинско сдружение на Монкалиери, Трофарело и Ла Лоджа Unione dei comuni di Moncalieri, Trofarello, La Loggia Монкалиери, Трофарело и Ла Лоджа
Общинско сдружение „На североизток от Торино Unione dei comuni Nord Est Torino Боргаро Торинезе, Казеле Торинезе, Леини, Сан Бениньо Канавезе, Сан Мауро Торинезе, Сетимо Торинезе и Волпиано

Транспорт и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

Автомагистрали (A)[редактиране | редактиране на кода]

Първостепенни междуградски пътища (SS)[редактиране | редактиране на кода]

  • Главен междуградски път SS 24 на Монджиневро: от Суза до държавната граница близо до Клавиере;
  • Главен междуградски път SS 25 на Монченизио: от Торино до държавната граница близо до Монченизио (по цялото протежение);
  • Главен междуградски път SS 26 на Вале д'Аоста : от Кивасо до регионалната граница с Вале д'Аоста (целия регионален участък);
  • Главен междуградски път SS 335 на Бардонекия: от Улкс до Бардонекия (по цялото протежение);
  • Главен междуградски път SS 335 посока Бардонекия: от връзка с главен междугр. път SS 24 при Улкс до връзка с Главен междугр. път SS 335 при Улкс (по цялото протежение).

Провинциални пътища (SP)[редактиране | редактиране на кода]

SP 1 – SP 99

SP 100 – SP 199

SP 200 – SP 299

ЖП Линии[редактиране | редактиране на кода]

ЖП мрежа на Метрополен град Торино (Servizio ferroviario metropolitano di Torino)[редактиране | редактиране на кода]

Услугата съществува от 9 декемвр 2012 г. и се състои от 8 линии (1, 2, А, 3, 4, B, 6 и 7)[10], управлявани от Трениталия (Trenitalia) и Торинезе Траспорти Груп (Torinese Trasporti Group). Има ок. 500 км пробег, 365 влака в работен ден и 93 свързани станции, от които 8 са Торински гари. SFM предлага връзка между различните райони около Торино, Кунео и Асти, което позволява редовните връзки между регионалните влакове на Пиемонт, междуселищните и високоскоростните влакове, трамвайната мрежа на Торино и градските автобусни линии с междуградските автобуси и Торинското метро.

ЖП гари[редактиране | редактиране на кода]

Метрополен град Торино разполага с добре развита ЖП мрежа. Най-голямата ЖП гара се намира в Торино – „Торино Порта Нуова“ (Stazione di Torino Porta Nuova), една от най-големите жп гари в Италия, с 20 перона. През нея преминават жп линиите Торино-Милано, Торино-Генуа / Алесандрия-Пиаченца, Торино-Фосано-Савона / Фосано-Кунео-/Кунео-Лимоне-Вентимилия и Жп линия 3 (SFM3) на Метрополен град Торино Торино-Бардонекия, както и международните влакове.

Летища[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2019 г. в Метрополен град Торино има едно действащо международно летище – Казеле (Aeroporto di Torino Caselle), на 16 км от град Торино. Линия sfmA го свързва с гара Дора GTT в Торино за 19 мин., от където автобусната линия Дора експрес свързва пътниците с ЖП гара Торино Порта Суза за 15 мин.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. LEGGE 7 aprile 2014, n. 56 Disposizioni sulle citta' metropolitane, sulle province, sulle unioni e fusioni di comuni. (14G00069) (GU n.81 del 7-4-2014). // Посетен на 28.12.2019. (на италиански)
  2. а б TuttItalia.it. Città Metropolitane per superficie. // Посетен на 17.4.2020.
  3. Statistiche demografiche città metr. di Torino. // TuttItalia.it. Посетен на 14.2.2020. (на италиански)
  4. Parchi. // Provincia di Torino: Arte, cultur e natura.. Посетен на 14.2.2020. (на италиански)
  5. а б в Organi della Città Metropolitana. // Città Metropolitana di Torino. Посетен на 13.2.2020. (на италиански)
  6. Città Metropolitana di Torino. Zone omogenee. // Посетен на 13.2.2020. (на италиански)
  7. Città Metropolitana di Torino. Unioni montane. // Посетен на 13.2.2020. (на италиански)
  8. Città Metropolitana di Torino. Altre Unioni di Comuni. // Посетен на 13.2.2020. (на италиански)
  9. а б в г д е ж Номер 7 пред оригиналния номер служи за официално отличаване на пътя от новите провинциални пътища на бившата ANAS, закупени от Метрополен град Торино и с еднаква номерация.
  10. Le 8 Linee SFM. // Посетен на 13.2.2020. (на италиански)

Източници и външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Città metropolitana di Torino“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
п  б  р
Провинции в Пиемонт