Направо към съдържанието

Метрополен град Торино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Метрополен град Торино
Città Metropolitana di Torino
Метрополни градове на Италия
Институционално седалище на бул. Ингилтера 7 в град Торино
Герб
Разположение на Метрополен град Торино в Италия
Разположение на Метрополен град Торино в Италия
Страна Италия
Регион Пиемонт
СтолицаТорино
Площ6826,91 km²
Население2 204 276 души (2025)
323 души/km²
Общини312
Официален сайтМетрополен град Торино
Метрополен град Торино в Общомедия

Метрополен град Торино (на италиански: Città metropolitana di Torino) е метрополен град на регион Пиемонт, Северна Италия. Той е най-големият от петнадесетте метрополни града на Италия по площ и на първо място по брой общини,[1] както и единственият, който граничи с чужда държава (Франция).

От 1 януари 2015 г. Метрополен град Торино е наследник на Провинция Торино. Това е постановено чрез Закон №56 от 7 април 2014 г. (Закон Делрио), който определя 10-те метрополни града в регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на предходните провинции.[2]

Към 1 януари 2025 г. площта му е 6826,91 км², а населението – 2 204 276 души,[1] от които 224 964 – чужди граждани (вкл. 418 български).[3]

Към 1 май 2025 г. включва 312 общини и негов административен център е Торино.[1]

Карта на Метрополен град Торино

География

[редактиране | редактиране на кода]

Метрополен град Торино граничи на север с регион Вале д'Аоста, на изток с провинциите Биела, Верчели, Алесандрия и Асти, на юг с провинция Кунео и на запад с Франция (департамент Савоа в регион Оверн-Рона-Алпи и департамент Отз Алп в регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг).

Състои се от планинска част на запад и север на границата с Франция и с автономен регион Вале д'Аоста, и от равнинна или хълмиста част в южната и източната част.

В планинския дял са разположени част от Котските Алпи, от Грайските Алпи и в по-малка степен – от Пенинските Алпи.

От вододела на френската граница долините са подредени от запад на изток. Те попадат на територията на Метрополния град по цялата им дължина, с изключение на няколко ивици издигнати територии в близост до съвременната държавна граница, дадени на Франция след Парижкия мирен договор между Италия и Съюзническите сили през 1947 г. (Вале Стрета и Коле дел Монченизио са най-значимите от тях).

Най-високата точка на Метрополен град Торино е връх Рок (Torrione del Roc) (4026 m), който е част от Масива Гран Парадизо в Грайските Алпи, на границата с регион Вале д'Аоста.

Територията е набраздена от най-голямата река в Италия – По и от много от левите ѝ притоци. По, която извира в провинция Кунео, влиза в Торино от южна посока. След като преминава през града, тя започва да тече на изток и се насочва към провинция Верчели. Основните ѝ леви притоци, в реда, в който я подхранват, са: Пеличе (и притокът му Кизоне), Кизола, Сангоне, Дора Рипария, Стура ди Ланцо, Малоне, Орко, Дора Балтеа и Агоня. Единствените притоци от дясно са Тепиче, Бана и Рио ди Вале Маджоре.

Защитени територии

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Метрополен град Торино са разположени редица регионални и провинциални паркове, регионални резервати, както и най-старият национален парк в Италия – Гран Парадизо.[4]

Регионални паркове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Природен парк „Лаги ди Авиляна“ (Parco naturale dei Laghi di Avigliana)
  • Природен парк „Гран Боско ди Салбертранд“ (Parco naturale del Gran Bosco di Salbertrand)
  • Природен парк „Колина ди Суперга“ (Parco naturale della Collina di Superga)
  • Природен парк „Вал Трончеа“ (Parco naturale della Val Troncea)
  • Природен парк „Ступиниджи“ (Parco naturale di Stupinigi)
  • Природен парк „Орсиера-Рочаврè“ (Parco naturale Orsiera-Rocciavrè)
  • Природен парк „Ла Мандрия“ и Парк на Дяволския мост в Ланцо Торинезе (Parco regionale La Mandria e Parco del Ponte del Diavolo di Lanzo Torinese)
  • Речен парк „По“ (Parco Fluviale del Po)

Регионални резервати

[редактиране | редактиране на кода]
  • Резерват „Мадона дела Неве сул Монте Лера“ (Riserva naturale della Madonna della Neve sul Monte Lera)
  • Резерват „Вауда“ (Riserva naturale della Vauda)
  • Резерват „Боско дел Вай“ (Riserva naturale del Bosco del Vaj)
  • Резерват „Сакро Монте ди Белмонте“ (Riserva naturale speciale del Sacro Monte di Belmonte)
  • Резерват „Оридо ди Кианоко“ (Riserva naturale dell'Orrido di Chianocco)
  • Резерват “Монти Пелати е Торе Чивес“ (Riserva naturale dei Monti Pelati e Torre Cives)
  • Резерват „Оридо ди Форесто“ (Riserva naturale dell'Orrido di Foresto)

Провинциални паркове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Природен парк „Лаго ди Кандия“ (Parco naturale del Lago di Candia)
  • Природен парк „Монте Сан Джорджо“ (Parco naturale del Monte San Giorgio)
  • Природен парк „Монте Тре Денти – Фредур“ (Parco naturale del Monte Tre Denti – Freidour)
  • Природен парк „Конка Чаланча“ (Parco naturale di Conca Cialancia)
  • Природен парк „Коле дел Лис“ (Parco naturale del Colle del Lys)
  • Природен парк „Рока ди Кавур“ (Parco naturale della Rocca di Cavour)
  • Природен парк на Петте езера на Ла Сера ди Ивреа (Parco naturale dei Cinque Laghi della Serra di Ivrea)
  • Оази ди Баран и Ботаническа градина „Пейронел“ (Oasi del Barant e Giardino Botanico Peyronel)

Ръководни органи

[редактиране | редактиране на кода]

Метрополен кмет

[редактиране | редактиране на кода]

Метрополният кмет (Sindaco Metropolitano) е законен представител на Метрополен град Торино и по право е кмет на столицата Торино. Той може да назначава заместник-кмет и да възлага правомощия на членовете на Управителния съвет с цел споделяне на изпълнителната власт на принципа на колегиалността.
Кметът не е свързан с отношение на доверие към Метрополния съвет, а техните отношения се регулират от Устава.
Той има надзорни задължения по отношение на функционирането на службите.[5]

Към 1 януари 2026 г. метрополен кмет е Стефано Ло Русо, представител на Демократическата партия (PD).[6]

Метрополен съвет

[редактиране | редактиране на кода]

Метрополният съвет (Consiglio Metropolitano) е управляващ и контролен орган. Той предлага Устава и неговите изменения на Метрополната конференция, одобрява регламенти, планове и програми, както и всички други актове, представени от Метрополния кмет. По предложение на кмета Съветът приема проектобюджетните документи, които се изпращат за становище до Метрополната конференция.
Съветът се състои от 18 съветници плюс Метрополния кмет. Мандатът му е петгодишен, но се прекратява при подновяване на Общинския съвет на Торино; в този случай той трябва да бъде преизбран в срок до 60 дни от встъпването в длъжност на новия кмет на Торино.
Съветът има косвено демократично представителство, тъй като членовете му се избират чрез избори от втора степен от действащите кметове и общински съветници. Избирателната система е многомандатна, със съревноваващи се списъци и един мажоритарен избирателен район, позволяващ изразяване на едно предпочитание и пропорционално разпределение на местата. Подобно на Метрополния кмет, членовете на Съвета не получават възнаграждение за службата си.[5]

Метрополна конференция

[редактиране | редактиране на кода]

Метрополната конференция (Conferenza Metropolitana) е консултативен и предложен орган, в който участват Метрополният кмет и всички кметове на общините в рамките на Метрополния град. Законът предвижда тя да взема решения с „двойно мнозинство“ при одобряване и изменение на Устава, както и да дава становища в процеса на приемане на бюджета. Уставът може да ѝ възлага и допълнителни правомощия. Участието в Метрополната конференция не се заплаща.[5]

Население и административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 януари 2025 г. Метрополен град Торино е на 4-то място от 15-те метрополни града в Италия[7] по население – 2 204 276 души.[1] Общините с над 30-хил. население са:[8]

Община Население Българи
1. Торино 853 196 190
2. Монкалиери 55 439 18
3. Коленьо 47 814 4
4. Риволи 46 560 7
6. Никелино 45 830 11
5. Сетимо Торинезе 45 586 3
7. Груляско 36 505 5
8. Киери 35 819 6
9. Пинероло 35 439 1
10. Венария Реале 32 035 1

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Метрополен град Торино към 1 януари 2026 г. обхваща 312 общини[1] и е разделена на 11 хомогенни зони.[9] Разделението е утвърдено единодушно от Метрополния съвет на 1 април 2015 г. след одобрение на предложението на компетентната комисия. Четири от зоните се намират в метрополния район на Торино, а останалите седем – в планинските, хълмистите и низинните територии извън него.

Хомогенните зони на Метрополен град Торино са:[9]

Общини на Метрополен град Торино

[редактиране | редактиране на кода]

Общински обединения

[редактиране | редактиране на кода]

Регион Пиемонт започва през 2012 г. процес на реорганизация на местното управление, със специален акцент върху асоциираното изпълнение на основните функции на общините. В този контекст е приета Хартата на асоциативните форми на Пиемонт, която определя принципите и инструментите за сътрудничество между общините.[10]

Планински съюзи

[редактиране | редактиране на кода]

Планинските съюзи (Unioni Montane) заместват бившите планински общности. Те са създадени с цел защита и насърчаване на развитието на планинските райони, както и за съвместно изпълнение на общински функции и услуги. В тази връзка през 2014 г. регион Пиемонт приема „Закона за планината“ (Legge sulla montagna).

Към Планинските съюзи принадлежат общините, класифицирани като планински или частично планински, с население под 3000 жители. Непланинските общини, които преди това са били част от планинските общности, също могат да участват в тези съюзи.[11]

Към 13 октомври 2022 г. в региона действат 93 съюза, от които 54 планински съюза и 39 общински съюза.[12]

Планински съюзи в Метрополен град Торино към 1 януари 2022 г. (частичен списък)
Наименование на български Наименование на италиански Общини
Грайски Алпи Alpi Graie Виу, Гроскавало, Лемие, Рубиана и Усельо
Горна долина на Суза Alta Valle Susa Ексилес, Бардонекия, Киомонте, Джальоне, Гравере, Меана ди Суза, Монченизио, Улкс и Салбертранд
Горно Канавезе Alto Canavese Форно Канавезе, Левоне, Пратильоне, Ривара и Рока Канавезе
Олимпийски общини – Вия Латеа Comuni Olimpici – Via Lattea Чезана Торинезе, Клавиере, Праджелато, Саузе ди Чезана, Саузе д'Улкс и Сестриере
Дора Балтеа Dora Baltea Архив на оригинала от 2020-01-18 в Wayback Machine. Куинчинето, Куасоло и Таваняско
Гран Парадизо Gran Paradiso Локана, Алпете, Рибордоне и Спароне
Момбароне Mombarone Архив на оригинала от 2020-04-01 в Wayback Machine. Сетимо Витоне, Андрате, Карема и Номальо
Област Пинероло Pinerolese Торе Пеличе, Ангроня, Бибиана, Бобио Пеличе, Брикеразио, Лузерна Сан Джовани, Лузернета, Праростино, Ролето, Рора, Сан Пиетро Вал Лемина, Сан Секондо ди Пинероло и Вилар Пеличе
Долина Киузела Val Chiusella Исильо, Вал ди Ши и Валкиуза
Долина Галенка Val Gallenca Праскорсано, Канискио, Пертузио, Сан Коломбано Белмонте и Валперга
Свещена долина Valle Sacra Борджало, Кастеламонте, Кастелнуово Нигра, Киезануова, Чинтано и Колерето Кастелнуово
Долина на Суза Valle Susa Бусолено, Алмезе, Авиляна, Боргоне Суза, Брудзоло, Каприе, Казелете, Кианоко, Киуза ди Сан Микеле, Кондове, Матие, Момпантеро, Новалеза, Сан Дидеро, Сан Джорио ди Суза, Сант'Амброджо ди Торино, Сант'Антонино ди Суза, Суза, Вайе, Венаус, Вилар Дора и Вилар Фокиардо
Долини на Кизоне и Джерманаска Valli Chisone e Germanasca Пероза Арджентина, Фенестреле, Инверсо Пинаска, Масело, Переро, Пинаска, Помарето, Порте, Прали, Прамоло, Руре, Салца ди Пинероло, Сан Джермано Кизоне и Вилар Пероза
Долини на Ланцо, Черонда и Кастерноне Valli di Lanzo, Ceronda e Casternone Черес, Ала ди Стура, Баланджеро, Балме, Кафасе, Кантойра, Киаламберто, Коасоло Торинезе, Корио, Фиано, Джерманяно, Дживолето, Ла Каса, Ланцо Торинезе, Медзениле, Монастеро ди Ланцо, Песинето, Травес, Вал дела Торе, Вало Торинезе и Варизела
Долини на Орко и на Соана Valli Orco e Soana Понт Канавезе, Черезоле Реале, Фрасинето, Ингрия, Ноаска, Ронко Канавезе и Валпрато Соана
Долина на Сангоне Valsangone Джавено, Коаце, Реано, Сангано, Трана и Валджойе

Други общински съюзи

[редактиране | редактиране на кода]

Съюзите на общини обединяват общини, разположени в хълмисти или равнинни територии, с население под 3000 жители за хълмистите райони и под 5000 жители за равнинните райони, които управляват съвместно своите функции и услуги. Процесът на създаване на Съюзите на общини в рамките на Метрополния град Торино е в развитие, поради което се очаква броят им да продължи да нараства.[13]

Други общински съюзи в Метрополен град Торино към 1 януари 2022 г. (частичен списък)
Наименование на български Наименование на италиански Общини
Айраска – Буриаско – Скаленге Airasca – Buriasco – Scalenghe Айраска, Буриаско и Скаленге
Област на Чирие и част от Долно Канавезе Ciriacese e del Basso Canavese Чирие, Ноле, Робасомеро, Сан Карло Канавезе, Сан Франческо ал Кампо и Сан Маурицио Канавезе
Хълмиста общност на Сера Comunità collinare della Serra Боленго, Албиано д'Ивреа, Буроло и Киаверано
Хълмиста общност „Около езерото“ Comunità collinare intorno al Lago Архив на оригинала от 2020-10-28 в Wayback Machine. Боргомазино, Косано Канавезе, Мальоне, Вестиние и Вивероне (пров. Биела)
Хълмиста общност „Малък моренов амфитеатър на Канавезе“ Comunità collinare Piccolo Anfiteatro Morenico Canavesano Архив на оригинала от 2020-01-18 в Wayback Machine. Страмбино, Мерченаско, Романо Канавезе и Скарманьо
Общински съюз „Езеро и хълм“ Lago e Collina Архив на оригинала от 2020-01-14 в Wayback Machine. Ариняно, Момбело ди Торино, Монталдо Торинезе и Монкуко Торинезе (пров. Асти)
Челна морена на Канавезе Morena frontale Canavesana Орио Канавезе, Бароне Канавезе, Кандия Канавезе, Монталенге и Виске
Общински съюз „Земи на Киузела“ Terre del Chiusella Парела, Колерето Джакоза, Куалюцо и Страмбинело
Хълмиста общност на Канавезе Unione collinare Canavesana Барбания, Фронт, Ривароса и Вауда Канавезе
Общинско сдружение на Монкалиери, Трофарело и Ла Лоджа Unione dei comuni di Moncalieri, Trofarello, La Loggia Монкалиери, Трофарело и Ла Лоджа
Общинско сдружение „Североизточно от Торино“ Unione dei comuni Nord Est Torino Боргаро Торинезе, Казеле Торинезе, Леини, Сан Бениньо Канавезе, Сан Мауро Торинезе, Сетимо Торинезе и Волпиано

Забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Сред най‑известните паметници са Моле Антонелиана, символът на Торино, и Сакра ди Сан Микеле, считана за символ на Пиемонт. ултурното наследство включва няколко обекта от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО:

Абатството Новалеза, разположено във Вал ди Суза близо до прохода Монченизио, е собственост на Метрополен град Торино. Основано е през 726 г., а след периоди на упадък е възстановено като бенедиктински манастир през 1973 г., след придобиването му като провинциално наследство през 1972 г. Археологически и реставрационни дейности разкриват значими стенописи, включително циклите на Св. Елдрад и Св. Никола от Бари в параклиса на Св. Елдрад. Находките се съхраняват в Археологическия музей на абатството, а част от историческото обзавеждане – в Градския музей на древното изкуство в Торино (Палацо Мадама) и в енорийските църкви „Санто Стефано ди Новалеза“ и „Сант’Иполито ди Бардонекия“.

Други места, представляващи особен интерес, са град Суза, характеризиращ се със значителни римски и средновековни паметници, като например Арката на Август, Порта Савоя и замъкът на графиня Аделаида, замъкът Мазино в Каравино, абатството Сант'Антонио ди Ранверсо в Бутилиера Алта и крепостите Фенестреле ди Ексилес, разположени в едноименните общини, както и крепостта Брамафам в Бардонекия.

Музеи

[редактиране | редактиране на кода]

Музеи в Торино

[редактиране | редактиране на кода]

Градът разполага с едни от най-богатите в Италия художествени, исторически и научни музейни колекции. На територията му се намират шест национални музея – Музеят на киното, Музеят на артилерията, Музеят на планината, Автомобилният музей, Музеят на Италианското Рисорджименто и Музеят на Античността. Освен тях функционират множество други музеи от национално и международно значение, сред които се откроява Египетският музей, притежаващ една от най-значимите колекции от артефакти на Древен Египет, втора по обем след тази на музея в Кайро. Националният музей на киното, разположен в символа на града – Моле Антонелиана, е единствен по рода си в Италия.

Музеи за древно изкуство и художествени музеи

[редактиране | редактиране на кода]

Музеи за модерно и съвременно изкуство

[редактиране | редактиране на кода]

Археологически музеи

[редактиране | редактиране на кода]

Музеи за религиозно изкуство и култура

[редактиране | редактиране на кода]

Исторически музеи

[редактиране | редактиране на кода]

Музеи на науките

[редактиране | редактиране на кода]

Други музеи

[редактиране | редактиране на кода]

Мрежа на екомузеите

[редактиране | редактиране на кода]

Метрополен град Торино продължава инициативата, започната от провинция Торино през 1995 г. с проекта „Материална култура“, насочен към изграждане на мрежа от музеи и екомузеи. Тя се основава на признаването на идентичността на местните общности чрез техните територии, традиции, архитектура, празници, музика и значими исторически събития. Целта е да се подпомогне информираното вземане на решения в настоящето и да се създадат основи за устойчиво развитие, насърчаващо иновациите и създаването на нови работни места.[18]

  • Алпете: Екомузей на медта (Ecomuseo del rame)
  • Алпиняно: Екомузей „Мечта за светлина Алесандро Круто“ (Ecomuseo Sogno di luce Alessandro Cruto")
  • Андедзено: Музей на селската дейност и на играчките (Museo delle contadinerie e dei giocattoli)
  • Андрате: Музей на селската цивилизация (Museo della civiltà contadina)
  • Ангроня: Екомузей на съпротивата на Вал Пеличе (Ecomuseo della resistenza della val Pellice), Музей на жената (Museo della donna)
  • Ангроня: Музей на училище „Оден Берто“ (Museo scuola Odin Bertot)
  • Авиляна: Екомузей на фабриката за динамит Нобел (Ecomuseo dinamitificio Nobel)
  • Балме: Екокомузей на планинските водачи „А. Кастаниери“ (Ecomuseo delle guide alpine „A. Castagneri“)
  • Бардонекия: Градски етнографски музей (Museo civico etnografico), Епархийски музей за свещено изкуство (Museo Diocesano di arte sacra), Музей на алпийското религиозно изкуство (Museo di Arte religiosa Alpina)
  • Брикеразио: Екомузей на съпротивата на Вал Пеличе (Ecomuseo della resistenza della val Pellice)
  • Бросо: Музей на минералите (Museo mineralogico)
  • Бусолено: Музей на ЖП траспорта през Алпите (FERALP: museo del trasporto ferroviario attraverso le Alpi)
  • Камбиано: Екомузей на глината (MUNLAB: ecomuseo dell'argilla)
  • Кантойра: Музей на мина Брунета (Museo miniera Brunetta)
  • Каравино: Музей на каруците (Museo delle carrozze)
  • Кариняно: Текстилен екомузей на бившата фабрика за вълна „Бона и Делеани“ (Ecomuseo del tessile ex lanificio Bona e Delleani) и Градски музей „Джакомо Родолфо“ (Museo civico Giacomo Rodolfo)
  • Карманьола: Екомузей на обработката на канап (Ecomuseo della cultura della lavorazione della canapa), Музей на свещеното изкуство на Абатство Казанова (Museo di arte sacra dell'abbazia di Casanova), Градски мореплавателен музей (Museo civico navale), Градски музей по Естествена история (Museo civico di storia naturale), Типографски музей „Рондани“ (Museo tipografico Rondani), Градски музей на съвременното изкуство „Палат Ломелини“ (Palazzo Lomellini, galleria civica di arte contemporanea)
  • Кастеламонте: Екомузей на керамиката на Кастеламонте (Ecomuseo della ceramica di Castellamonte)
  • Черес: Музей на народите на Вали ди Ланцо (Museo delle genti delle valli di Lanzo)
  • Черезоле Реале: Посетителски център на Национален парк „Гран Парадизо“ „Хомо ет ибекс“ (Centro visitatori del parco nazionale del Gran Paradiso „Homo et ibex“)
  • Киаверано: Музей „Дюкана на Фрер“ (Museo la Bötega del Frèr)
  • Киери: Текстилен екомузей (Ecomuseo del tessile Museo del tessile), Музей на винопроизводството „Мартини“ (Museo Martini di storia dell'enologia), Музей на Естествената история (Museo di storia naturale)
  • Киомонте: Градски археологически музей (Civico museo archeologico), Пинакотека „Джузепе Аугусто Левис“ (Pinacoteca Giuseppe Augusto Levis)
  • Чирие: Екомузей ИПКА (Ecomuseo IPCA)
  • Коаце: Екомузей на Съпротивата (Ecomuseo della Resistenza), Екомузей на Горна Вал Сангоне и Етнографски музей (Ecomuseo in Alta val Sangone, Museo etnografico)
  • Коле дел Лис: Екомузей на Съпротивата „Карло Мастри“ (Ecomuseo della Resistenza „Carlo Mastri“)
  • Коленьо: Екомузей на работническо селище Льойман (Ecomuseo villaggio operaio Leumann)
  • Кондове: Етнографски музей „Древен народ“ (Museo etnografico Gente antica)
  • Куорне: Екомузей „Бивша Манифактура“ (Ecomuseo ex manifattura), Археологически музей на Канавезе (MAC Museo archeologico del Canavese), Пинакотека „Карлин Берголио“ (Pinacoteca Carlin Bergoglio)
  • Финестреле: Музей на Форта на Финестреле (Museo del Forte)
  • Джерманяно: Музей на предметите за ежедневна употреба (Museo degli oggetti di uso quotidiano)
  • Ивреа: Музей на модерната архитектура на открито (MAAM: museo a cielo aperto dell'architettura moderna)
  • Ланцо Торинезе: Музей на инструментите и металообработващите машини Силмакс (Silmax: museo dell'utensile e delle macchine utensili)
  • Локана: Музей „Антични и нови занаяти на долината на Орко“ (Antichi e nuovi mestieri della valle Orco)
  • Лузерна Сан Джовани: Екомузей на Съпротивата (Ecomuseo della Resistenza), Градски музей на играта и на играчките (Museo Civico del Gioco e del Giocattolo)
  • Мальоне: Музей на съвременното изкуство на открито (MACAM: museo d'arte contemporanea all'aperto)
  • Масело: Пътека „Колелото и водата“ (Sentiero La ruota e l'acqua), Музей на Балсилия (Museo della Balsiglia)
  • Монченизио: Екомузей на граничните земи (Ecomuseo delle terre al confine)
  • Ноаска: Посетителски център на Национален парк „Гран Парадизо“ (Centro visitatori del parco nazionale del Gran Paradiso)
  • Номальо: Екомузей на кестените (Ecomuseo della castagna)
  • Новалеза: Музей на планинския живот в долина Ченизия (Museo di vita montana in val Cenischia)
  • Пероза Арджентина: Екомузей на текстилната индустрия (Ecomuseo dell'industria tessile)
  • Пероза Канавезе: Дидактически музей „Спомени на времето“ (Museo didattico memorie del tempo)
  • Пинаска: Музей на живота в долината (Museo Abitare in valle)
  • Пинероло: Екомузей на Въглищната шахта (Ecomuseo della carbonaia), Градски етнографски музей на област Пинероло (Civico museo etnografico del Pinerolese), Изследователски център и музей на праисторическото изкуство (Centro studi e museo arte preistorica), Градски дидактически музей на Естествената история (Civico museo didattico di scienze naturali), Градски художествен музей в Палат Витоне (Collezione civica d'arte, palazzo Vittone), Епархийски музей на Пинероло (Museo diocesi di Pinerolo), Исторически кавалерийски оръжеен музей (Museo storico dell'arma di cavalleria), Исторически музей на НПО за взаимопомощ (Museo storico del mutuo soccorso)
  • Пишина: Музей на селската цивилизация „'Л Рубат“ (Museo della civiltà contadina 'L Rubat), Музей „Изкуството на Пишина на открито“ ((Piscina arte aperta)
  • Пивероне: Музей „Ла Стейва“ (Museo la Steiva), Натуралистичен музей на Мореновия амфитеатър на Ивреа (Museo naturalistico dell'anfiteatro morenico di Ivrea)
  • Помарето: Колеция на древни занаяти „Фереро“ (Gli antichi mestieri, collezione Ferrero)
  • Понт Канавезе: Музей на старите занаяти (Museo antichi mestieri), Музей на пластмасата Канон (Museo della plastica CANNON, ex stabilimento Sandretto), Музей на територията на долините Орко и Соана (Museo del territorio delle valli Orco e Soana)
  • Праджелато: Обсерватория за пчеларство „Дон Джакомо Анджелери“ (Osservatorio di apicoltura don Giacomo Angeleri), Музей на традициите и обичаите на алпийските народи (Museo del costume e delle tradizioni delle genti alpine)
  • Прали: Музей „Открий мината“ (Scopriminiera), Музеи на Прали и на долината Джерманаска (Musei di Prali e della Val Germanasca), Музей „Родорето“ (Museo di Rodoretto)
  • Прамоло: Музей на училището (Museo scuola)
  • Праростино: Музей на лозята (Museo della viticoltura)
  • Рибордоне: Посетителски център на Национален парк „Гран Парадизо“, на културата и на религиозните традиции (Centro visitatori del parco nazionale del Gran Paradiso, cultura e tradizioni religiose)
  • Риволи: Къщата на Зеления граф (Casa del conte Verde)
  • Ронко Канавезе: Екомузей „Медната ковачница“ (Ecomuseo „La fucina da rame“)
  • Рора: Екомузей на камъка, на каменните плочи на Рорá (Ecomuseo della pietra, le loze di Rorà), Музей на валденсите (Museo valdese)
  • Салбертранд: Екомузей „Коломбано Ромеан“ (Ecomuseo „Colombano Romean“)
  • Сан Джермано Кизоне: Музей на валденсите (Museo Valdese)
  • Сан Джорджо Канавезе: Градски музей „Носи Раис“ (Museo civico „Nòssi Ràis“)
  • Сетимо Торинезе: Екомузей на Фрейдано – Етнографски музей на Новата мелница (Ecomuseo del Freidano – Museo Etnografico del Mulino Nuovo)
  • Суза: Епархийски музей на свещеното изкуство (Museo diocesano di arte sacra)
  • Торе Пеличе: Музей на валденсите (Museo Valdese)
  • Траверсела: Екомузей „Желязото и диоритът“ (Ecomuseo „Il ferro e la diorite“)
  • Вайе: Градски музей лаборатория (Civico museo laboratorio)
  • Виалфре: Градски музей „Мореника“ (Museo civico Morenica)
  • Вилар Пеличе: Екомузей „Филцова фабрика Крумиер“ (Ecomuseo Feltrificio Crumière)
  • Вилар Пероза: Музей на механиката и на машинния лагер (Museo della meccanica e del cuscinetto)
  • Виу: Екомузей на Съпротивата на Коле дел Лис (Ecomuseo della Resistenza del Colle del Lys)

Други музеи

[редактиране | редактиране на кода]

Замъци, дворци, крепости, вили

[редактиране | редактиране на кода]

Научни музеи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Музей на меридиана „Сянката на времето“ ("L'ombra del tempo"), в Праджелато
  • Натуралистична обсерватория (Osservatorio naturalistico), в Траузела
  • Натуралистичен музей на Природен парк на Вал Трончеа (Museo del Parco della Val Troncea), в Праджелато
  • Астрономически център „Дон Джовани Капаче“ (Polo Astronomico "Don Giovanni Capace"), в Алпете
  • Астрономическа обсерватория „Вал Пеличе“ (Osservatorio Astronomico Val Pellice), в Лузерна Сан Джовани
  • Ботаническа градина „РЕА“ (Giardino botanico REA), в Трана
  • Музей на ментата и на лечебните треви (Museo della Menta e delle Piante Officinali), в Панкалиери

Религиозни музеи

[редактиране | редактиране на кода]

Други музеи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Музей „От метла до метла“ (Museo dalla Saggina alla Scopa), във Фолицо
  • Музей на текстила (Fondazione Chierese del tessile e per il Museo del Tessile), в Киери
  • Каза Мартини – музей на виното (Casa Martini – Martini e rossi), в Киери
  • Галерия на историческите локомотиви (Galleria delle Locomozione Storica), в Ривароло Канавезе
  • Дом „Ескартон“ (La Casa degli Escartons), в Праджелато
  • Музей на ФК „Торино“ (Museo del Grande Torino e della Legenda Granata), в Груляско
  • Музей на открито на руските и канавезките художници (Museo all'aperto di artisti russi e canavesani), в Торе Канавезе
  • Градски музей „Пиер Алесандро Гарда“ (Museo Civico Pier Alessandro Garda), в Ивреа
  • Археологически парк на езерото Пистоно (Parco Archeologico del Lago Pistono), в Монталто Дора
  • Археологически музей Кабурум (Museo Archeologico Caburrum), в Кавур
  • Антиквариум на Замъка на Баратония (Antiquarium del Castello di Baratonia), във Варизела
  • Регионален музей на емиграцията (Museo regionale dell'emigrazione), във Фросаско
  • Музей „Пещ“ (Museo La Fornace), в Кастеламонте
  • Музей на звуковия пейзаж (Museo del Pesaggio Sonoro), в Рива пресо Киери

Транспорт и инфраструктура

[редактиране | редактиране на кода]

Пътища

[редактиране | редактиране на кода]

Автомагистрали (A)

[редактиране | редактиране на кода]

Първостепенни междуградски пътища (SS)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Главен междуградски път SS 24 на Монджиневро: от Суза до държавната граница близо до Клавиере;
  • Главен междуградски път SS 25 на Монченизио: от Торино до държавната граница близо до Монченизио (по цялото протежение);
  • Главен междуградски път SS 26 на Вале д'Аоста: от Кивасо до регионалната граница с Вале д'Аоста (целия регионален участък);
  • Главен междуградски път SS 335 на Бардонекия: от Улкс до Бардонекия (по цялото протежение);
  • Главен междуградски път SS 335 посока Бардонекия: от връзка с главен междугр. път SS 24 при Улкс до връзка с Главен междугр. път SS 335 при Улкс (по цялото протежение).

Провинциални пътища (SP)

[редактиране | редактиране на кода]

SP 1 – SP 99

SP 100 – SP 199

SP 200 – SP 299

ЖП линии

[редактиране | редактиране на кода]

ЖП мрежа на Метрополен град Торино (Servizio ferroviario metropolitano di Torino)

[редактиране | редактиране на кода]

Услугата функционира от 9 декември 2012 г. и включва 8 линии (1, 2, A, 3, 4, B, 6 и 7),[20] управлявани от Trenitalia и Torinese Trasporti Group. Мрежата обхваща около 500 km, с 365 влака в работен ден и 93 обслужвани станции, от които осем са в Торино. SFM осигурява връзки между районите около Торино, Кунео и Асти и позволява интеграция с регионалните влакове на Пиемонт, междуселищните и високоскоростните линии, трамвайната мрежа на Торино, градските и междуградските автобуси, както и с метрото на Торино.

ЖП гари

[редактиране | редактиране на кода]

Метрополен град Торино разполага с добре развита железопътна мрежа. Най‑голямата гара е Торино Порта Нуова (Stazione di Torino Porta Nuova) – една от най‑значимите в Италия, с 20 перона. През нея преминават линиите Торино–Милано, Торино–Генуа / Алесандрия–Пиаченца, Торино–Фосано–Савона / Фосано–Кунео–Лимоне–Вентимиля, както и линия SFM3 (Торино–Бардонекия) от системата на SFM. Гарата обслужва и международни влакове.

Летища

[редактиране | редактиране на кода]

В Метрополен град Торино има две граждански и едно военно летище:

  • „Торино-Казеле“– на 16 km северно от Торино; най‑голямото в региона, обслужващо международни и вътрешни полети, включително и до България.
  • „Торино–Аериталия“ – в Коленьо; предназначено за туристически полети и за летателно обучениеь
  • „Торино–Венария Реале“ – военно, във Венария Реале

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници и външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 Città Metropolitana di Torino // Tutt'Italia.it. Посетен на 2026-2-2.
  2. ↑ LEGGE 7 aprile 2014, n. 56 Disposizioni sulle citta' metropolitane, sulle province, sulle unioni e fusioni di comuni. (14G00069) (GU n.81 del 7-4-2014) // Посетен на 18 март 222. (на италиански)
  3. ↑ Cittadini stranieri 2025 - città metr. di Torino // Посетен на 2026-2-2.
  4. ↑ Parchi // Provincia di Torino: Arte, cultur e natura. Архивиран от оригинала на 12 ноември 2015. Посетен на 14.2.2020. (на италиански)
  5. 1 2 3 Organi della Città Metropolitana // Città Metropolitana di Torino. Архивиран от оригинала на 17 февруари 2020. Посетен на 9 август 2020. (на италиански)
  6. ↑ Amministrazione città metropolitana di Torino // Посетен на 18 март 2022.
  7. ↑ Città Metropolitane // Посетен на 2023-5-27.
  8. ↑ Comuni nella città metr. di Torino per popolazione // Tutt'Italia.it. Посетен на 18 март 2022.
  9. 1 2 Città Metropolitana di Torino. Zone omogenee // Посетен на 18 март 2022. (на италиански)[неработеща препратка]
  10. ↑ Carta delle Forme associative del Piemonte (legge regionale 28 settembre 2012, n. 11) // Regione Piemonte.it. Посетен на 18 март 2022.
  11. ↑ Città Metropolitana di Torino. Unioni montane // Посетен на 13.2.2020. (на италиански)
  12. ↑ Autonomie locali // Посетен на 2023-5-27.
  13. ↑ Città Metropolitana di Torino. Altre Unioni di Comuni // Посетен на 18 март 2022. (на италиански)
  14. ↑ Sacri Monti of Piedmont and Lombardy // UNESCO World Heritage List. Посетен на 3.6.2020. (на английски)
  15. ↑ Città creative // UNESCO Italia. Архивиран от оригинала на 9 ноември 2020. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
  16. ↑ MAB // UNESCO Italia. Архивиран от оригинала на 9 юли 2020. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
  17. ↑ Cattedre UNESCO // UNESCO Italia. Архивиран от оригинала на 3 юни 2020. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
  18. ↑ Cultura materiale, musei e ecomusei // Città Metropolitana di Torino. Архивиран от оригинала на 21 декември 2019. Посетен на 21.12.2019. (на италиански)
  19. 1 2 3 4 5 6 7 Номер 7 пред оригиналния номер служи за официално отличаване на пътя от новите провинциални пътища на бившата ANAS, закупени от Метрополен град Торино и с еднаква номерация.
  20. ↑ Le 8 Linee SFM // Посетен на 13.2.2020. (на италиански)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Città metropolitana di Torino в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Метрополен_град_Торино&oldid=12973915“.