Метрополни градове на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Картография на метрополните градове на Италия – в жълто

Метрополните градове на Италия (на италиански: Città metropolitane d'Italia) са 14 „териториални образувания с обширна площ“, които заместват провинциите със същото име. Закон 56 от 7 април 2014 г. (Legge Delrio)[1] определя десетте метрополни града на регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на съществуващите провинции: Столица Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол и Реджо Калабрия. Към тях се добавят четирите метрополни града на регионите със специален статут: Каляри, Катания, Месина и Палермо.

Метрополните градове, подобно на италианските провинции, са образувания от второ ниво, управлявани от органи, избрани измежду кметовете и съветниците на общините – част от самия метрополен град.

Органи на метрополните градове са:

  • Метрополният кмет (на италиански: sindaco metropolitano), който по закон е и кмет на главния град на региона. Въпреки това статутите на Метрополните градове Столица Рим, Милано и Неапол предвиждат директното избиране с всеобщи избори на кмета и съветниците, в случай че парламентът приеме закон, определящ гласоподаването.
  • Метрополният съвет (на италиански: Consiglio metropolitano), избиран от кметовете и съветниците от принадлежащите към метрополния град общини.
  • Метрополната конференция (на италиански: Conferenza metropolitana), състояща се от кмета на метрополния град и от кметовете на неговите общини.

Населението, площта, гъстотата на населението, броят на общините и регионът, към който принадлежат метрополните градове към 31 декември 2019 г., са показани по-долу:

Метрополен град Абревиатура Регион Население
(души)
Площ
(km²)
Гъстота
(души/km²)
Общини Дата на основаване Кмет Партия
Столица Рим Palazzo Valentini.JPG RM Лацио 4 253 316 5363 793 121 8 април 2014[2] Вирджиния Раджи
от 22 юни 2016 г.
Движение „Пет звезди“
Милано Milano - palazzo Isimbardi - facciata.jpg MI Ломбардия 3 265 327 1575 2073 133 8 април 2014[2] Джузепе Сала
от 21 юни 2016 г.
Независим лявоцентристки
Неапол
Palazzo Matteotti (Napoli).jpg
NA Кампания 3 034 410 1179 2574 92 8 април 2014[2] Луиджи де Маджистрис
от 1 януари 2015 г.
Автономна демокрация
Торино PalProvTO2.JPG TO Пиемонт 2 230 946 6827 327 312 8 април 2014[2] Киара Апендино
от 30 юни 2016
Движение „Пет звезди“
Бари Bari, palazzo della provincia, di luigi baffa, 1935, 01.jpg BA Пулия 1 230 205 3863 318 41 8 април 2014[2] Антонио Декаро
от 1 януари 2015 г.
Демократическа партия (PD)
Палермо
Palazzo Gravina di Comitini.JPG
PA Сицилия 1 222 988 5009 244 82 4 август 2015 Леолука Орландо
от 11 юни 2017 г.
Демократическа партия (PD)
Катания
Catania, Via Etnea, Palazzo Minoriti.jpg
CT Сицилия 1 072 634 3574 300 58 4 август 2015 Салваторе Доменико Антонио Полиезе
от 11 юни 2018 г.
Фратели д'Италия
Болоня Bologna long Arcade.JPG BO Емилия-Романя 1 021 501 3702 276 55 8 април 2014[2] Вирджинио Мерола
от 1 януари 2015 г.
Демократическа партия (PD)
Флоренция Palazzo Medici Riccardi.JPG FI Тоскана 995 517 3514 283 42 8 април 2014[2] Дарио Нардела
от 1 януари 2015 г.
Демократическа партия (PD)
Венеция Palazzo Corner della Ca' Granda Canal Grande Venezia.jpg VE Венето 848 829 2473 343 44 8 април 2014[2] Луиджи Бруняро
от 31 август 2015 г.
независим дясноцентристки
Генуа Genova 12-8-05 006.jpg GE Лигурия 826 194 1834 451 67 8 април 2014[2] Марко Бучи
от 26 юни 2017 г.
Независим дясноцентристки
Месина Palazzo della Provincia Regionale1.jpg ME Сицилия 613 887 3266 188 108 4 август 2015 Катено Роберто Де Лука
от 26 юни 2018 г.
Indipendente di centro (ex UDC ed ex Sicilia Vera)
Реджо Калабрия Reggio Calabria-Palazzo Foti.jpg RC Калабрия 530 967 3210 165 97 7 август 2016 Джузепе Фалкомата
от 2 февруари 2017 г.
Демократическа партия (PD)
Каляри Cagliari Regierungspalast.jpg CA Сардиния 422 840 1249 339 17 4 февруари 2016[3] Паоло Труцу
от 18 юли 2019 г.
Фратели д'Италия
Общо 21 569 229 46 638 462 1268

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. LEGGE 7 aprile 2014, n. 56. // Посетен на 30 април 2021. (на италиански)
  2. а б в г д е ж з и Operativa dal 1º gennaio 2015.
  3. Operativa dal 1º gennaio 2017
     Портал „Италия“         Портал „Италия