Направо към съдържанието

Региони на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Регионите на Италия представляват първото ниво на териториално подразделение на италианската държава, както и обществен орган, надарен с политическа и административна автономия, разрешена и ограничена главно от Конституцията на Италианската република (чл. 114-133).

Общи характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Има 20 италиански региона (на итал. ед. ч. regione, реджоне, мн. ч. regioni) и с изключение на Вале д'Аоста те са разделени на обширни територии (на итал. aree vaste). Обширните територии могат да бъдат от два типа: метрополни градове, в случая 14, и провинциии, 92 (сред които 2-те автономни провинции на регион Трентино-Алто Адидже, 6-те свободни общински консорциума на регион Сицилия, 4-те регионални органа за децентрализация на регион Фриули-Венеция Джулия и автономният регион Вале д'Аоста, който се разглежда единствено за целите на статистиката, понеже официално е автономна област без подразделения от второ ниво).

Регион Трентино-Алто Адидже се отличава от останалите 19 региона по факта, че властта за вземане на решения (много по-засилена отколкото в другите региони) се упражнява директно на ниво провинция с автономните провинции Тренто и Болцано.

Най-малкото административно ниво в рамките на регионите е общината (на итал. comune).

Първото определение за това какво ще се развие в италианските региони в бъдеще се появява в годините непосредствено след Обединението на Италия, т.е. след 1861 г. Една от първите тревоги на новороденото Кралство Италия е страхът от децентрализация, разглеждана като предшестваща разпадането на кралството. По онова време се отделя особено внимание на административната и политическата централизация.[1]

Впоследствие Законът от 20 март 1865 г., n. 2248 (наричан още „Закон Риказоли“) урежда, наред с други неща, функциите на провинциите (province), окръзите (circondari), районите (mandamenti) и общините (comuni). Провинциите по-специално са конфигурирани като „органи за децентрализация на централната администрация“, ръководени обаче от префект със задачата да проверява съответствието на провинциалните и общинските актове с държавните закони. Впоследствие Кралският указ от 10 февруари 1889 г., n. 5921 и Законите от 21 май 1908 г. n. 269 и 4 февруари 1915 г., n. 148 (наречени „Единни текстове на общинските и провинциалните закони“) гарантира малко по-широка граница на административна децентрализация.[1]

Следователно в Кралство Италия има общини и провинции (окръзите са премахнати през 1923 г., областите през 1927 г.), но регионите все още не съществуват като териториални единици (те са родени с Конституцията на Италианската република след Втората световна война). Още през втората половина на 19 век обаче Пиетро Маестри групира провинциите в „териториални области“ или „компартименти“ за статистически цели, които са предшествениците на днешните италиански региони. Компартиментите обаче не са нищо повече от географски подразделения за статистически цели, без правителство или администрация. Терминът „регион“ като заместител на термина compartimento се появява за първи път в италианския статистически годишник от 1912 г. „Статистическите компартименти“, дефинирани от Пиетро Маестри, имат деление, което остава почти непроменена в разграничението на „регионите“ от Втората световна война, дотолкова че е трудно да се забележат разликите между компартиментите от 1870 г. и днешните региони (освен за териториите, които все още не са анексирани).[2]

Италия въвежда регионите в правната си система с Конституцията на Италианската република, която влиза в сила на 1 януари 1948 г., която предвижда[3] следното: „Републиката се дели на региони, провинции и общини“ (чл. 114) и „Регионите са съставени от автономни органи със собствена власт и функции според принципите, залегнали в Конституцията“. (чл. 115)

Фриули и Венеция Джулия са обединени в регион Фриули-Венеция Джулия, а Абруцо и Молизе се сливат в регион Абруци и Молизе. През 1963 г. регионът Абруци и Молизе отново се разделя на двата региона: Абруцо и Молизе, с което сегашният брой на регионите достига 20.

Демографски и географски данни

[редактиране | редактиране на кода]

По-долу е таблицата, съдържаща населението, площта, гъстотата на населението, столицата, броя общини и провинциите на 20-те италиански региона. Данните са актуализирани към 31 декември 2022 г.[4]

Регион Столица Население Площ (km²) Гъстота (души/km²) Провинции и метрополни градове Общини
Ломбардѝя Милано 9 976 509 23 863 418,07 Бергамо, Бреша, Комо, Кремона, Леко, Лоди, Мантуа, Милано, Монца и Брианца, Павия, Сондрио, Варезе 1502
Лàцио Рим 5 720 536 17 232 331,98 Фрозиноне, Латина, Риети, Рим, Витербо 378
Кампàния Неапол 5 609 536 13 671 410,34 Авелино, Беневенто, Казерта, Неапол, Салерно 550
Вèнето Венеция 4 849 553 18 345 264,35 Белуно, Падуа, Ровиго, Тревизо, Венеция, Верона, Виченца 560
Сицѝлия Палермо 4 814 016 25 832 186,35 Агридженто, Калтанисета, Катания, Ена, Месина, Палермо, Рагуза, Сиракуза, Трапани 391
Емѝлия-Ромàня Болоня 4 437 578 22 453 197,21 Болоня, Ферара, Форли-Чезена, Модена, Парма, Пиаченца, Равена, Реджо Емилия, Римини 330
Пиемòнт Торино 4 251 351 25 387 167,46 Алесандрия, Асти, Биела, Кунео, Новара, Торино, Вербано-Кузио-Осола, Верчели 1180
Пулия Бари 3 907 683 19 541 199,98 Бари, Барлета-Андрия-Трани, Бриндизи, Лече, Фоджа, Таранто 257
Тоскàна Флоренция 3 661 981 22 987 159,30 Арецо, Флоренция, Гросето, Ливорно, Лука, Маса и Карара, Пиза, Пистоя, Прато, Сиена 273
Калàбрия Катандзаро 1 846 610 15 221 121,31 Катандзаро, Козенца, Кротоне, Реджо Калабрия, Вибо Валенция 404
Сардѝния Каляри 1 578 146 24 100 65,48 Каляри, Нуоро, Ористано, Сасари, Южна Сардиния 377
Лигурия Генуа 1 507 636 5416 278,36 Генуа, Империя, Специя, Савона 234
Мàрке Анкона 1 484 298 9427 158,85 Анкона, Асколи Пичено, Фермо, Мачерата, Пезаро и Урбино 225
Абруцо Акуила 1 272 627 10 831 117,49 Киети, Акуила, Пескара, Терамо 305
Фриули-Венèция Джулия Триест 1 194 248 7932 150,55 Гориция, Порденоне, Триест, Удине[5] 215
Трентѝно-Алто Àдидже Тренто 1 077 143 13 605 79,17 Болцано, Тренто 282
Умбрия Перуджа 856 407 8464 101,18 Перуджа, Терни 92
Базиликàта Потенца 537 577 10 073 53,37 Матера, Потенца 131
Молѝзе Кампобасо 290 636 4460 65,16 Кампобасо, Изерния 136
Вàле д'Аòста Аоста 123 130 3261 37,76 Аоста[6] 74
 Италия Рим 58 997 201 302 068 195 107 7896

Президенти на регионите

[редактиране | редактиране на кода]

Във всички региони гласуването се извършва съгласно Закон Татарела или неговите изменения, с пряк избор на президент, с изключение на Вале д'Аоста, където президентът се избира от Регионалния съвет, и в Трентино-Алто Адидже, където службата на Президент на региона се възлага на Президента на Автономна провинция Тренто и на Президента на Автономна провинция Болцано на ротационен принцип.

Разположение Регион Административно деление Столица Знаме Регионален президент начало на през. Регионално седалище
Вале д'Аоста
Аоста
Ерик Лавева
(Валдостански съюз)
2020
Пиемонт
Торино
Алберто Чирио
(Форца Италия)
2019
Лигурия
Генуа
Джовани Тоти
(Cambiamo!)
2015, 2020
Ломбардия
Милано
Атилио Фонтана
(Лега Норд)
2018
Трентино-Алто Адидже
Тренто
Маурицио Фугати
(Лега Норд)
2021
Венето
Венеция
Лука Дзая
(Лега Норд)
2010, 2015, 2020
Фриули-Венеция Джулия
Триест
Масимилиано Федрига
(Лега Норд)
2018
Емилия-Романя
Болоня
Стефано Боначини
(Демократическа партия)
2014, 2020
Тоскана
Флоренция
Еудженио Джани
(Демократическа партия)
2020
Умбрия
Перуджа
Донатела Тезей
(Лега Норд)
2019
Марке
Анкона
Франческо Акуароли
(Братя италианци)
2020
Лацио
Рим
Никола Дзингарети
(Демократическа партия)
2013, 2018
Абруцо
Акуила
Марко Марсилио
(Братя италианци)
2019
Молизе
Кампобасо
Донато Тома
(Форца Италия)
2018
Кампания
Неапол
Винченцо де Лука
(Демократическа партия)
2015, 2020
Пулия
Бари
Микеле Емилияно
(независим лявоцентристки)
2015, 2020
Базиликата
Потенца
Вито Барди
(Форца Италия)
2019
Калабрия
Катандзаро
Роберто Окиуто
(Форца Италия)
2021
Сицилия
Палермо
Нело Музумечи
(#DiventeràBellissima)
2017
Сардиния
Каляри
Кристиян Солинас
(Partito Sardo d'Azione)
2019
  1. а б istat-struttura pag. 14..
  2. istat-struttura pag. 52..
  3. Ще бъдат изменен с Конституционен закон от 18 октомври 2001, n. 3, "Modifiche al titolo V della parte seconda della Costituzione".
  4. ISTAT. Bilancio demografico mensile e popolazione residente per sesso, anno 2022 // Посетен на 2024-2-23.
  5. Провинциите Гориция, Порденоне и Триест са премахнати на 30 септември 2017 с Регионале закон L.R. 26/2014
  6. За Вале д'Аоста провинциалните правомощия се изпълняват от региона, така че няма провинциална администрация.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Regioni d'Italia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​