Административно деление на Казахстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Административно-териториално деление на Казахстан

Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Казахстан се дели на:

Актуално деление[редактиране | редактиране на кода]

Админ. единица Админ. център Население
(1.1.2019[1])
Площ
(km²)
Админ.
райони
Градове С репуб-
ликанско
значение
С областно
значение
С районно
значение
Градски
райони
Селища от
градски тип
1.Алмати 1078384 683 - 1 1 - - 8 -
2.Астана 1854656 797 - 1 1 - - 4 -
3.Шимкент 1023768 683 - 1 1 - - 4 -
1.Карагандинска област Караганда 1378533 427982 9 11 - 9 2 2 35
2.Източноказахстанска област Уст Каменогорск 1378527 283226 15 10 - 4 6 5 27
3.Алматинска област Талдъкорган 2038934 223560 17 10 - 3 7 - 2
4.Жамбълска област Тараз 1125442 144264 10 4 - 1 3 - 1
5.Туркестанска област Туркестан 1983967 116086 13 7 - 3 4 - 7
6.Къзълординска област Къзълорда 794334 226019 7 3 - 1 2 - 2
7.Актобенска област Актобе 869637 300629 12 8 - 1 7 2 3
8.Костанайска област Костанай 872795 196001 16 5 - 4 1 - 8
9.Североказахстанска област Петропавловск 554517 97993 13 5 - 1 4 2 -
10.Акмолинска област Кокшетау 738587 146132 17 10 - 2 8 - 13
11.Павлодарска област Павлодар 753853 124755 10 3 - 3 - 2 5
12.Западноказахстанска област Уралск 653775 151339 12 2 - 1 1 - 4
13.Атърауска област Атърау 633791 118631 7 2 - 1 1 - 5
14.Мангистауска област Актау 678199 165642 5 3 - 2 1 - 1
Казахстан – общо Астана 18411699 2724902 163 86 3 36 47 27 110

История[редактиране | редактиране на кода]

Средноазиатските владения на Русия в началото на XX век
  Уралска област
  Тургайска област
  Акмолинска област
  Семепалатинска област
  Седмореченска област
  Сърдаринска област
  Самаркандска област
  Ферганска област
  Хивинско ханство
  Бухарски емират
  Закаспийска област
Административно деление на Казахската ССР през 1959 г.

.

Руска империя[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на 20 век територията на съвременен Казахстан е влизала в състава на седем области:

  1. Закаспийска област
  2. Уралска област
  3. Тургайска област
  4. Акмолинска област
  5. Семепалатинска област
  6. Сезмореченска област
  7. Сърдаринска област

Букеевската Орда влизала в състава на Астраханска губерния

Съветски период[редактиране | редактиране на кода]

  • 1920 – Образувана е Киргизската АССР в състава на РСФСР със столица град Оренбург.
  • 1925 – Киргизската АССР е преименувана на Казакска АССР с център град Кзъл-Орда.
  • 1927 – Столицата на Казакската АССР е пренесена в град Алма-Ата.
  • 1928 – Ликвидирани са всички губернии в Казакската АССР и територията ѝ е разделена на 13 окръга (Адаевски, Акмолински, Актюбински, Алма-Атински, Гуревски, Каркаралински, Кзъл-Ордински, Кустанайски, Павлодарски, Петропавловски (Кзъл-Джарски), Семипалатински, Сър-Дарински и Уралски).
  • 1929 – Адаевски окръг е закрит.
  • 1930 – Каракалпакската АО е изведена от състава на Казакската АССР и е подчинена непосредствено на РСФСР. Всички окръзи са ликвидирани.
  • 1932 – Цялата територия около залива Кара Богаз Гол, влизащи дотогава в състава на Казакската АССР, са предадени в състава на Туркменската ССР[2].
  • 1933 – Президиумът на ВЦИК утвърждава новото административно-териториално деление на Казакската АССР. Вместо съществуващите дотогава 6 области (Актюбинска, Алма-Атинска, Западноказахска, Източноказахска, Карагандинска и Южноказахска) страната е разделена на 123 района и 1 окръг (Гуревски)[3].
  • 1934 – Участък от територията на страната на север е предаден към новообразуваната Оренбургска област. Образуван е Каркаралински окръг.
  • 1936 – С приемането на новата Конституция на СССР през 1936 г. Казакската АССР е изведена от състава на РСФСР и е преобразувана в Казахска ССР и за да се избегне бъркането на казахите с казаците в Южна Русия е преименувана от Казакска на Казахска. Образувани са две нови области – Кустанайска и Североказахстанска област. Гуревски и Каркаралински окръзи са закрити.
  • 1938 – Образувани са Гуревска, Кзъл-Ординска и Павлодарска област.
  • 1939 – Образувани са Акмолинска, Джамбулска и Семипалатинска област.
  • 1944 – Образувани са Кокчетавска и Талдъ-Курганска област.
  • 1959 – Талдъ-Курганска област е закрита.
  • 1960 – Акмолинска област е закрита.
  • 1961 – Акмолинска област е възстановена под името Целиноградска област.
  • 1962 – Западноказахстанска област е преименувана на Уралска област, а Южноказахстанска област – на Чимкентска област. Образувани са 3 края: Западноказахстански край (Актюбинска, Гуревска и Уралска област); Целинен край (Кокчетавска, Кустанайска, Павлодарска, Североказахстанска и Целиноградска област); Южноказахстански край (Джамбулска, Кзъл-Ординска и Чимкентска област).
  • 1964 – Трите края са закрити.
  • 1967 – Възстановена е Талдъ-Курганска област.
  • 1970 – Образувана е Тургайска област.
  • 1973 – Образувани са Джезказганска и Мангишлакска област.
  • 1988 – Мангишлакска и Тургайска области са закрити.
  • 1990 – Възстановени са Тургайска и Мангишлакска област.

Постсъветски период[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – Провъзгласена е независимостта на Казахстан
  • 1992 – Гуревска област е преименувана на Атърауска, Целиноградска – на Акморинска, Алма-Атинска – на Алматинска, Уралска – на Западноказахстанска и Чимкентска – на Южноказахстанска.
  • 1993 – Джамбулска облас е преименувана на Жамбълска, Кокчетавска – на Кокшетауска, Талдъ-Курганска – на Талдъкорганска.
  • 1995 – Джезказганска област е преименувана на Жезказганска област.
  • 1996 – Кзъл-Ординска област е преимунувана на Къзълординска, а Кустанайска – на Костанайска област
  • 1997 – Закрити са Жезказганска, Кокшетауска, Семепалатинска, Талдъкорганска и Тургайска области. Изменени са границите на накои областни райони. Столицата на Казахстан е пренесена в град Акмола
  • 1998 – Град Акмола – столицата на Казахстан е преименувана на Астана[4].
  • 1999 – Част от районите на Североказахстанска област (с град Кокшетау) са предадени на Акмолинска област, а областният център на Акмолинска област и преместен от Астана в Кокшетау.
  • 2001 – Областният център на Алматинска област е преместен в град Талдъкорган.
  • 2018 – Град Шимкент е отделен от Южноказахстанска област, даден му е статут на град с републиканско значение, областният център е преместен в град Туркестан, а Южноказахстанска област е преименувана на Туркестанска област.
  • 2019 – Столицата Астана е преименувана на Нур Султан.[5]
  • 2022 – На столицата е върнато предишното име Астана.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]