Административно деление на Казахстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Административна карта на Казахстан

Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Казахстан се дели на:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Админ. единица Админ. център Население
(1.1.2019[1])
Площ
(km²)
Админ.
райони
Градове С репуб-
ликанско
значение
С областно
значение
С районно
значение
Градски
райони
Селища от
градски тип
1.Алмати 1078384 683 - 1 1 - - 8 -
2.Нурсултан 1854656 797 - 1 1 - - 4 -
3.Шимкент 1023768 683 - 1 1 - - 4 -
1.Карагандинска област Караганда 1378533 427982 9 11 - 9 2 2 35
2.Източноказахстанска област Уст Каменогорск 1378527 283226 15 10 - 4 6 5 27
3.Алматинска област Талдъкорган 2038934 223560 17 10 - 3 7 - 2
4.Жамбълска област Тараз 1125442 144264 10 4 - 1 3 - 1
5.Туркестанска област Туркестан 1983967 116086 13 7 - 3 4 - 7
6.Къзълординска област Къзълорда 794334 226019 7 3 - 1 2 - 2
7.Актобенска област Актобе 869637 300629 12 8 - 1 7 2 3
8.Костанайска област Костанай 872795 196001 16 5 - 4 1 - 8
9.Североказахстанска област Петропавловск 554517 97993 13 5 - 1 4 2 -
10.Акмолинска област Кокшетау 738587 146132 17 10 - 2 8 - 13
11.Павлодарска област Павлодар 753853 124755 10 3 - 3 - 2 5
12.Западноказахстанска област Уралск 653775 151339 12 2 - 1 1 - 4
13.Атърауска област Атърау 633791 118631 7 2 - 1 1 - 5
14.Мангистауска област Актау 678199 165642 5 3 - 2 1 - 1
Казахстан – общо Нурсултан 18411699 2724902 163 86 3 36 47 27 110

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Средноазиатските владения на Русия в началото на 20-ти век
  Уралска област   Тургайска област
  Акмолинска област   Семепалатинска област
  Седмореченска област   Сърдаринска област
  Самаркандска област   Ферганска област
  Хивинско ханство   Бухарски емират]
  Закаспийска област
Административно деление на Казахската ССР през 1959 г.

.

Руска империя[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на 20-ти век територията на съвременен Казахстан е влизала в състава на седем области:

  1. Закаспийска област
  2. Уралска област
  3. Тургайска област
  4. Акмолинска област
  5. Семепалатинска област
  6. Сезмореченска област
  7. Сърдаринска област

Букеевската Орда влизала в състава на Астраханска губерния

Съветски период[редактиране | редактиране на кода]

  • 1920 – Образувана е Киргизската АССР в състава на РСФСР със столица град Оренбург.
  • 1925 – Киргизската АССР е преименувана на Казакска АССР с център град Кзъл-Орда.
  • 1927 – Столицата на Казакската АССР е пренесена в град Алма-Ата.
  • 1928 – Ликвидирани са всички губернии в Казакската АССР и територията ѝ е разделена на 13 окръга (Адаевски, Акмолински, Актюбински, Алма-Атински, Гуревски, Каркаралински, Кзъл-Ордински, Кустанайски, Павлодарски, Петропавловски (Кзъл-Джарски), Семипалатински, Сър-Дарински и Уралски).
  • 1929 – Адаевски окръг е закрит.
  • 1930 – Каракалпакската АО е изведена от състава на Казакската АССР и е подчинена непосредствено на РСФСР. Всички окръзи са ликвидирани.
  • 1932 – Цялата територия около залива Кара Богаз Гол, млицащи до този момент в състава на Казакската АССР са предадени в състава на Туркменската ССР[2].
  • 1933 – Президиумът на ВЦИК утвърждава новото административно-териториално деление на Казакската АССР. Вместо съществуващите до тогава 6 области (Актюбинска, Алма-Атинска, Западноказахска, Източноказахска, Карагандинска и Южноказахска) страната е разделена на 123 района и 1 окръг (Гуревски)[3].
  • 1934 – Участък от територията на страната на север е предаден към новообразуваната Оренбургска област. Образуван е Каркаралински окръг.
  • 1936 – С приемането на новата Конституция на СССР през 1936 г. Казакската АССР е изведена от състава на РСФСР и е преобразувана в Казахска ССР и за да се избегне бъркането на казахите с казаците в Южна Русия е преименувана от Казакска на Казахска. Образувани са две нови области – Кустанайска и Североказахстанска област. Гуревски и Каркаралински окръзи са закрити.
  • 1938 – Образувани са Гуревска, Кзъл-Ординска и Павлодарска област.
  • 1939 – Образувани са Акмолинска, Джамбулска и Семипалатинска област.
  • 1944 – Образувани са Кокчетавска и Талдъ-Курганска област.
  • 1959 – Талдъ-Курганска област е закрита.
  • 1960 – Акмолинска област е закрита.
  • 1961 – Акмолинска област е възстановена под името Целиноградска област.
  • 1962 – Западноказахстанска област е преименувана на Уралска област, а Южноказахстанска област – на Чимкентска област. Образувани са 3 края: Западноказахстански край (Актюбинска, Гуревска и Уралска област); Целинен край (Кокчетавска, Кустанайска, Павлодарска, Североказахстанска и Целиноградска област); Южноказахстански край (Джамбулска, Кзъл-Ординска и Чимкентска област).
  • 1964 – Трите края са закрити.
  • 1967 – Възстановена е Талдъ-Курганска област.
  • 1970 – Образувана е Тургайска област.
  • 1973 – Образувани са Джезказганска и Мангишлакска област.
  • 1988 – Мангишлакска и Тургайска области са закрити.
  • 1990 – Възстановени са Тургайска и Мангишлакска област.

Постсъветски период[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]