Административно деление на Казахстан
Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Казахстан се дели на:
- области – 14;
- административни райони – 163;
- градове – 86, включително:
- градски райони – 27;
- селища от градски тип – 110;
- град Байконур (заедно с космодрума Байконур), разположен на територията на Къзълординска област, отдаден под аренда на Русия до 2050 година.
Актуално деление[редактиране | редактиране на кода]
Админ. единица | Админ. център | Население (1.1.2019[1]) |
Площ (km²) |
Админ. райони |
Градове | С репуб- ликанско значение |
С областно значение |
С районно значение |
Градски райони |
Селища от градски тип |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1.Алмати | 1078384 | 683 | - | 1 | 1 | - | - | 8 | - | |
2.Астана | 1854656 | 797 | - | 1 | 1 | - | - | 4 | - | |
3.Шимкент | 1023768 | 683 | - | 1 | 1 | - | - | 4 | - | |
1.Карагандинска област | Караганда | 1378533 | 427982 | 9 | 11 | - | 9 | 2 | 2 | 35 |
2.Източноказахстанска област | Уст Каменогорск | 1378527 | 283226 | 15 | 10 | - | 4 | 6 | 5 | 27 |
3.Алматинска област | Талдъкорган | 2038934 | 223560 | 17 | 10 | - | 3 | 7 | - | 2 |
4.Жамбълска област | Тараз | 1125442 | 144264 | 10 | 4 | - | 1 | 3 | - | 1 |
5.Туркестанска област | Туркестан | 1983967 | 116086 | 13 | 7 | - | 3 | 4 | - | 7 |
6.Къзълординска област | Къзълорда | 794334 | 226019 | 7 | 3 | - | 1 | 2 | - | 2 |
7.Актобенска област | Актобе | 869637 | 300629 | 12 | 8 | - | 1 | 7 | 2 | 3 |
8.Костанайска област | Костанай | 872795 | 196001 | 16 | 5 | - | 4 | 1 | - | 8 |
9.Североказахстанска област | Петропавловск | 554517 | 97993 | 13 | 5 | - | 1 | 4 | 2 | - |
10.Акмолинска област | Кокшетау | 738587 | 146132 | 17 | 10 | - | 2 | 8 | - | 13 |
11.Павлодарска област | Павлодар | 753853 | 124755 | 10 | 3 | - | 3 | - | 2 | 5 |
12.Западноказахстанска област | Уралск | 653775 | 151339 | 12 | 2 | - | 1 | 1 | - | 4 |
13.Атърауска област | Атърау | 633791 | 118631 | 7 | 2 | - | 1 | 1 | - | 5 |
14.Мангистауска област | Актау | 678199 | 165642 | 5 | 3 | - | 2 | 1 | - | 1 |
Казахстан – общо | Астана | 18411699 | 2724902 | 163 | 86 | 3 | 36 | 47 | 27 | 110 |
История[редактиране | редактиране на кода]
.
Руска империя[редактиране | редактиране на кода]
Към началото на 20 век територията на съвременен Казахстан е влизала в състава на седем области:
- Закаспийска област
- Уралска област
- Тургайска област
- Акмолинска област
- Семепалатинска област
- Сезмореченска област
- Сърдаринска област
Букеевската Орда влизала в състава на Астраханска губерния
Съветски период[редактиране | редактиране на кода]
- 1920 – Образувана е Киргизската АССР в състава на РСФСР със столица град Оренбург.
- 1925 – Киргизската АССР е преименувана на Казакска АССР с център град Кзъл-Орда.
- 1927 – Столицата на Казакската АССР е пренесена в град Алма-Ата.
- 1928 – Ликвидирани са всички губернии в Казакската АССР и територията ѝ е разделена на 13 окръга (Адаевски, Акмолински, Актюбински, Алма-Атински, Гуревски, Каркаралински, Кзъл-Ордински, Кустанайски, Павлодарски, Петропавловски (Кзъл-Джарски), Семипалатински, Сър-Дарински и Уралски).
- 1929 – Адаевски окръг е закрит.
- 1930 – Каракалпакската АО е изведена от състава на Казакската АССР и е подчинена непосредствено на РСФСР. Всички окръзи са ликвидирани.
- 1932 – Цялата територия около залива Кара Богаз Гол, влизащи дотогава в състава на Казакската АССР, са предадени в състава на Туркменската ССР[2].
- 1933 – Президиумът на ВЦИК утвърждава новото административно-териториално деление на Казакската АССР. Вместо съществуващите дотогава 6 области (Актюбинска, Алма-Атинска, Западноказахска, Източноказахска, Карагандинска и Южноказахска) страната е разделена на 123 района и 1 окръг (Гуревски)[3].
- 1934 – Участък от територията на страната на север е предаден към новообразуваната Оренбургска област. Образуван е Каркаралински окръг.
- 1936 – С приемането на новата Конституция на СССР през 1936 г. Казакската АССР е изведена от състава на РСФСР и е преобразувана в Казахска ССР и за да се избегне бъркането на казахите с казаците в Южна Русия е преименувана от Казакска на Казахска. Образувани са две нови области – Кустанайска и Североказахстанска област. Гуревски и Каркаралински окръзи са закрити.
- 1938 – Образувани са Гуревска, Кзъл-Ординска и Павлодарска област.
- 1939 – Образувани са Акмолинска, Джамбулска и Семипалатинска област.
- 1944 – Образувани са Кокчетавска и Талдъ-Курганска област.
- 1959 – Талдъ-Курганска област е закрита.
- 1960 – Акмолинска област е закрита.
- 1961 – Акмолинска област е възстановена под името Целиноградска област.
- 1962 – Западноказахстанска област е преименувана на Уралска област, а Южноказахстанска област – на Чимкентска област. Образувани са 3 края: Западноказахстански край (Актюбинска, Гуревска и Уралска област); Целинен край (Кокчетавска, Кустанайска, Павлодарска, Североказахстанска и Целиноградска област); Южноказахстански край (Джамбулска, Кзъл-Ординска и Чимкентска област).
- 1964 – Трите края са закрити.
- 1967 – Възстановена е Талдъ-Курганска област.
- 1970 – Образувана е Тургайска област.
- 1973 – Образувани са Джезказганска и Мангишлакска област.
- 1988 – Мангишлакска и Тургайска области са закрити.
- 1990 – Възстановени са Тургайска и Мангишлакска област.
Постсъветски период[редактиране | редактиране на кода]
- 1991 – Провъзгласена е независимостта на Казахстан
- 1992 – Гуревска област е преименувана на Атърауска, Целиноградска – на Акморинска, Алма-Атинска – на Алматинска, Уралска – на Западноказахстанска и Чимкентска – на Южноказахстанска.
- 1993 – Джамбулска облас е преименувана на Жамбълска, Кокчетавска – на Кокшетауска, Талдъ-Курганска – на Талдъкорганска.
- 1995 – Джезказганска област е преименувана на Жезказганска област.
- 1996 – Кзъл-Ординска област е преимунувана на Къзълординска, а Кустанайска – на Костанайска област
- 1997 – Закрити са Жезказганска, Кокшетауска, Семепалатинска, Талдъкорганска и Тургайска области. Изменени са границите на накои областни райони. Столицата на Казахстан е пренесена в град Акмола
- 1998 – Град Акмола – столицата на Казахстан е преименувана на Астана[4].
- 1999 – Част от районите на Североказахстанска област (с град Кокшетау) са предадени на Акмолинска област, а областният център на Акмолинска област и преместен от Астана в Кокшетау.
- 2001 – Областният център на Алматинска област е преместен в град Талдъкорган.
- 2018 – Град Шимкент е отделен от Южноказахстанска област, даден му е статут на град с републиканско значение, областният център е преместен в град Туркестан, а Южноказахстанска област е преименувана на Туркестанска област.
- 2019 – Столицата Астана е преименувана на Нур Султан.[5]
- 2022 – На столицата е върнато предишното име Астана.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года. // Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан. Посетен на 2019-08-02.
- ↑ Установление границ независимого Казахстана. // Архивиран от оригинала на 2016-01-24.
- ↑ О новом административно-территориальном делении Казакской АССР
- ↑ Указ президента Республики Казахстан о переименовании города Акмолы – столицы Республики Казахстан в город Астана – столицу Республики Казахстан Архив на оригинала от 2012-04-10 в Wayback Machine.
- ↑ - О переименовании города Астаны – столицы Республики Казахстан в город Нур-Султан – столицу Республики Казахстан
- ↑ news.bg. Столицата на Казахстан отново е преименувана на Астана. // News.bg. 2022-09-17. Посетен на 2022-09-23.
|
|