Административно деление на Казахстан

Административно-териториално деление на Казахстан

Административното деление на Казахстан към 1 юли 2022 г. е както следва:

• области – 17;
• административни райони – 170;
• градове – 89, включително:
  • с републиканско значение – 3 (Астана, Алмати и Шимкент),
  • с областно значение – 38,
  • с районно значение – 48;
• градски райони – 29;
• селища от градски тип – 110;
• град Байконур (заедно с космодрума Байконур), разположен на територията на Къзълординска област, отдаден под аренда на Русия до 2050 година.

Актуално деление

Към 2022 година Казахстан е разделен на 17 области, 3 града с республиканско значение. На 16 март 2022 г. президентът Касъм-Жомарт Токаев обявява, че сe създават три нови области: Абайска, Улътауска и Жетъсуска област, с административни центрове Семей, Жезказган и Талдъкорган. Новите области са създадени чрез отделяне от Източноказахстанска, Карагандинска и Алматинска област, като на последната административният ѝ център е преместен от Талдъкорган в Конаев.

ID	област	име	административен център	площ (км²)	население (от 2009)	население (от 2022)
1	област	Западноказахстанска	Орал	151 339	598 880	686 655
2	област	Атърауска	Атърау	118 631	510 377	689 674
3	област	Актобенска	Актобе	300 629	757 768	757 768
4	област	Костанайска	Костанай	196 001	885 570	832 445
5	област	Северноказахстанска	Петропавловск	97 993	596 535	534 966
6	област	Акмолинска	Кокшетау	146 219	737 495	786 012
7	област	Павлодарска	Павлодар	124 800	742 475	754 829
8	област	Мангъстауска	Актау	165 642	485 392	761 401
9	област	Къзълординска	Къзълорда	226 019	678 794	830 901
10	област	Улътауска	Жезказган	188 900	223 664	221 014
11	област	Карагандинска	Караганда	239 100	1118 036	1134 146
12	област	Абайска	Семей	185 500	654 423	610 183
13	област	Източноказахстанска	Уст Каменогорск	97 700	742 170	7308 181
14	област	Туркестанска	Туркестан	116 100	1738 464	2110 502
15	област	Жамбълска	Тараз	144 264	1022 129	1215 482
16	област	Алматинска	Конаев	105 100	1103 237	1497 025
17	област	Жетъсуска	Талдъкорган	118 500	620 593	698 952
18	град	Астана	Астана	797	613 006	1 340 782
19	град	Шъмкент	Шъмкент	1163	730 873	1 184 113
20	град	Алмати	Алмати	682	1 449 696	2 147 113
21	град по руска аренда	Байконур	Байконур	57	36 175	34 544

История

Средноазиатските владения на Русия в началото на XX век

Уралска област	Тургайска област
Акмолинска област	Семепалатинска област
Седмореченска област	Сърдаринска област
Самаркандска област	Ферганска област
Хивинско ханство	Бухарски емират
Закаспийска област

Административно деление на Казахската ССР през 1959 г.

.

Руска империя

Към началото на XX век територията на съвременен Казахстан е влизала в състава на седем области:

1. Закаспийска област
2. Уралска област
3. Тургайска област
4. Акмолинска област
5. Семепалатинска област
6. Сезмореченска област
7. Сърдаринска област

Букеевската Орда влизала в състава на Астраханска губерния

Съветски период

• 1920 – Образувана е Киргизската АССР в състава на РСФСР със столица град Оренбург.
• 1925 – Киргизската АССР е преименувана на Казакска АССР с център град Кзъл-Орда.
• 1927 – Столицата на Казакската АССР е пренесена в град Алма-Ата.
• 1928 – Ликвидирани са всички губернии в Казакската АССР и територията ѝ е разделена на 13 окръга (Адаевски, Акмолински, Актюбински, Алма-Атински, Гуревски, Каркаралински, Кзъл-Ордински, Кустанайски, Павлодарски, Петропавловски (Кзъл-Джарски), Семипалатински, Сър-Дарински и Уралски).
• 1929 – Адаевски окръг е закрит.
• 1930 – Каракалпакската АО е изведена от състава на Казакската АССР и е подчинена непосредствено на РСФСР. Всички окръзи са ликвидирани.
• 1932 – Цялата територия около залива Кара Богаз Гол, влизащи дотогава в състава на Казакската АССР, са предадени в състава на Туркменската ССР.
• 1933 – Президиумът на ВЦИК утвърждава новото административно-териториално деление на Казакската АССР. Вместо съществуващите дотогава 6 области (Актюбинска, Алма-Атинска, Западноказахска, Източноказахска, Карагандинска и Южноказахска) страната е разделена на 123 района и 1 окръг (Гуревски).
• 1934 – Участък от територията на страната на север е предаден към новообразуваната Оренбургска област. Образуван е Каркаралински окръг.
• 1936 – С приемането на новата Конституция на СССР през 1936 г. Казакската АССР е изведена от състава на РСФСР и е преобразувана в Казахска ССР и за да се избегне бъркането на казахите с казаците в Южна Русия е преименувана от Казакска на Казахска. Образувани са две нови области – Кустанайска и Североказахстанска област. Гуревски и Каркаралински окръзи са закрити.
• 1938 – Образувани са Гуревска, Кзъл-Ординска и Павлодарска област.
• 1939 – Образувани са Акмолинска, Джамбулска и Семипалатинска област.
• 1944 – Образувани са Кокчетавска и Талдъ-Курганска област.
• 1959 – Талдъ-Курганска област е закрита.
• 1960 – Акмолинска област е закрита.
• 1961 – Акмолинска област е възстановена под името Целиноградска област.
• 1962 – Западноказахстанска област е преименувана на Уралска област, а Южноказахстанска област – на Чимкентска област. Образувани са 3 края: Западноказахстански край (Актюбинска, Гуревска и Уралска област); Целинен край (Кокчетавска, Кустанайска, Павлодарска, Североказахстанска и Целиноградска област); Южноказахстански край (Джамбулска, Кзъл-Ординска и Чимкентска област).
• 1964 – Трите края са закрити.
• 1967 – Възстановена е Талдъ-Курганска област.
• 1970 – Образувана е Тургайска област.
• 1973 – Образувани са Джезказганска и Мангишлакска област.
• 1988 – Мангишлакска и Тургайска области са закрити.
• 1990 – Възстановени са Тургайска и Мангишлакска област.

Постсъветски период

• 1991 – Провъзгласена е независимостта на Казахстан
• 1992 – Гуревска област е преименувана на Атърауска, Целиноградска – на Акморинска, Алма-Атинска – на Алматинска, Уралска – на Западноказахстанска и Чимкентска – на Южноказахстанска.
• 1993 – Джамбулска област е преименувана на Жамбълска, Кокчетавска – на Кокшетауска, Талдъ-Курганска – на Талдъкорганска.
• 1995 – Джезказганска област е преименувана на Жезказганска област.
• 1996 – Кзъл-Ординска област е преимунувана на Къзълординска, а Кустанайска – на Костанайска област
• 1997 – Закрити са Жезказганска, Кокшетауска, Семепалатинска, Талдъкорганска и Тургайска области. Изменени са границите на някои областни райони. Столицата на Казахстан е пренесена в град Акмола
• 1998 – Град Акмола – столицата на Казахстан е преименувана на Астана.
• 1999 – Част от районите на Североказахстанска област (с град Кокшетау) са предадени на Акмолинска област, а областният център на Акмолинска област и преместен от Астана в Кокшетау.
• 2001 – Областният център на Алматинска област е преместен в град Талдъкорган.
• 2018 – Град Шимкент е отделен от Южноказахстанска област, даден му е статут на град с републиканско значение, областният център е преместен в град Туркестан, а Южноказахстанска област е преименувана на Туркестанска област.
• 2019 – Столицата Астана е преименувана на Нур Султан.
• 2022 – На столицата е върнато предишното име Астана.
• 2022 – Образувани са 3 нови области: Абайска, Улътауска и Жетъсуска, с административни центрове в градовете Семей, Жезказган и Талдъкорган. Новите области са създадени чрез отделяне от Източноказахстанска, Карагандинска и Алматинска област, като на последната административният ѝ център е преместен от Талдъкорган в Конаев.