Административно деление на Туркменистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на вилаетите в Туркменистан
1 – Ахал
2 – Балкан
3 – Дашховуз
4 – Лебап
5 – Мари

Съвременното административно-териториално деление на Туркменистан се определя от закона „О порядке решения вопросов административно-территориального устройства Туркменистана, присвоения наименований и переименования государственных предприятий, организаций, учреждений и других объектов“ приет на 18 април 2009 г[1]. В съответствие с него населените пунктове на Туркменистан се поделят на градски (градове и селища от градски тип) и селски (села). Към 1 октомври 2018 г. в Туркменистан има 51 града, отнасящи се към три административни котегории (република, вилает, етрап), 62 селища от градски тип и 1717 села[2].

В административно-териториално отношение Туркменистан се дели на вилаети (области, провинции), етрапи (райони), генгешлици (общини) и населени пунктове от 5 административни категории:

  • вилаети (области, провинции) – 5 броя;
  • градове с права на вилаети (градове с население над 500 хил. жители, фактически само град Ашхабад);
  • етрапи (райони) – 43 във вилаетите и 6 в градовете;
  • градове с права на етрапи (градове с васеление над 30 хил. жители) – 11 броя;
  • градове в етрапите (към тази категория се отнасят селищата с население над 8 хил. жители, а също и перспективните селища с по-малко население, в които са разположени промишлени предприятия, развито и жилищно-комуналното стопанство, има мрежа от социално-културни учреждения и организация на търговията и бита) – 39 броя;
  • селища от градски тип (към тази категория се отнасят села с население над 2 хил. жители, а също и перспективните села с по-малко население, достигнали опраделено ниво на благоустройство, на териториите на които са разположени предприятия и организации, железопътни станции, хидротехнически съоръжения, санаториуми и други лечебни заведения) – 62 броя;
  • генгешлици (общини, образуват се от териториите на едно или няколко села) – 504 броя;
  • села (към тази категория се отнасят селища с население над 50 житли) – 1717 броя.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Админ. единица
(вилает)
Админ. център Население
1.1.2005)
Площ
(km²)
Етрапи
(райони)
Градове С права
на вилает
С права
на етрап
С етрапско
подчинение
Градски
райони
(с права
на етрап)
Селища от
градски тип
1.Ашхабад 871500 470 - 1 1 - - 4 -
1.Ахалски вилает Аннау 939700 97160 7 8 - 1 7 - 10
2.Балкански вилает Балканабад 553500 139270 6 10 - 5 5 2 13
3.Дашогудки вилает Дашогуз 1370400 73430 9 9 - 2 7 - 1
4.Лебапски вилает Туркменабад 1334500 93730 10 15 - 1 14 - 24
5.Марийски вилает Мари 1480400 87150 11 8 - 2 6 - 14
Туркменистан – общо 6550000 491210 43 51 1 11 39 6 62

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Съветски период[редактиране | редактиране на кода]

Средноазиатските владения на Русия в началото на 20-ти век

През 1917 г. територията на съвременен туркменистан влиза в състава на Закаспийската област (столица – Асхабад) и Бухарския емират. През 1919 г. е образувана Туркестанската Съветска Федеративна Република с център в Ташкент, в която влязла голяма част от Туркменистан. Самия Туркменистан, като отделна административна единица е обособен рлез 1921 г. под името Туркменска област. След ликвидацията на Бухарската народна Съветска Република през 1924 г. нейните западни райони са обединени с Туркменска област и ва 27 октомври 1924 г. е образувана Туркменската ССР, която на същия ден влиза в състава на СССР.

Първоначално Туркменската ССР се дели на 5 окръга: Керкински, Ленински (по-късно Чарджоуски), Мервски, Полторацки (по-късно Ашхабадски) и Ташаузки. На 21 ноември 1939 г. окръжното деление е заменено с областно деление: Ашхабадска, Красноводска, Марийска, Ташаузка и Чарджоуска области.

  • 29 декември 1943 г. – От части на Чарджоуска област е образувана Керкинска област, просъществувала до 23 януари 1947 г. На същата дата е ликвидирана Красноводска област и районите ѝ са предадени на Ашхабадска област.
  • 4 април 1952 г. – Красноводска област е възстановена, но на 9 декември 1955 г. отново е ликвидирана и районите ѝ са предадени на Ашхабадска област.
  • 25 май 1959 г. – Ашхабадска област е ликвидирана, като трите ѝ източни района (Кировски, Серахски и Тедженски) да предадени на Марийска област, а останалите райони преминават под непосредствено републиканско подчинение.
  • 10 януари 1963 г. – Ликвидирани са Марийска, Ташаузка и Чарджоуска области. Част от районите им са закрити, а останелите преминават под непосредствено републиканско подчинение.
  • 14 декември 1970 г. – Възстановени са Марийска, Ташаузка и Чарджоуска области.
  • 27 декември 1973 г. – Възстановени са Ашхабадска и Красноводска области.
  • 25 август 1988 г. – Ашхабадска и Красноводска области отново са ликвидирани.
  • 1991 г. – Красноводска област е преименувана на Балканска област и областният център е преместен в град Небитдаг (сега Балканабад).
  • 27 октомври 1991 г. Туркменската ССР обявава своята независимост под името Република Туркменистан

Постсъветски период[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]