Лебап
| Лебап Lebap welaýaty | |
 | |
| Страна |  Туркменистан |
|---|---|
| Адм. център | Туркменабад |
| Площ | 93 730 km² |
| Население | 1 334 500 души (2005) 14,2 души/km² |
| Райони | 10 + 1 |
| Валия | Чаригелди Чарлиев |
| Официален сайт | lebap.gov.tm |
| Лебап в Общомедия | |
Лебап (на туркменски: Lebap welaýaty, Лебап велаяты) е един от 5-те вилаета (провинция) в Туркменистан. Площ 93 730 km² (3-то място по големина в Туркменистан, 19,08% от нейната площ). Население на 1 януари 2005 г. 1 334 500 души (3-то място по население в Туркменистан, 20,37% от нейното население). Административен център град Туркменабад. Разстояние от Ашхабад до Туркменабад 619 km[1].
Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
Най-старият град във вилаета е Туркменабад признат за такъв през 1886 г. под името Чарджоу. По време на съветската власт, през 1925 г. за град е признато селището Керки, а всичките останали 13 града във вилаета са утвърдени за такива след признаване на независимостта на Туркменистан през 1991 г. Бившата Чарджоуска област е образувана на 21 ноември 1939 г., а на 10 януари 1963 г. е закрита и районите ѝ са прехвърлени на централно републиканско подчинение. На 14 декември 1970 г. Чарджоуска област е възстановена, а на 14 декември 1992 г. е преименувана на Лебапски вилает с административен център град Туркменабад (бивш Чарджоу).
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Лебапски вилает заема североизточната и източната част на Туркменистан. На североизток граничи с Узбекистан, на юг – с Афганистан, на югозапад – с Марийски вилает и на северозапад – с Ахалски и Дашогузски вилает. В тези си граници заемат площ от 93 730 km² (3-то място по големина в Туркменистан, 19,08% от нейната площ). Дължина от северозапад на югоизток 700 km, ширина от североизток на югозапад до 200 km[2].
Вилаетът се намира покрай двата бряга на средното течение на река Амударя. Районите, разположени наляво от течението на реката са заети от пустинята Каракум, към която в крайния югозапад се доближава северната периферия на възвишението Карабил. На северозапад, покрай десния бряг на Амударя е разположена южната част на пустинята Къзълкум, която тук носи името пустиня Сундукли. В крайната югоизточна част на вилаета, по границата с Узбекистан се простират западните склонове на хребета Кугитангтау (крайно югозападно разклонение на планинската система Хисаро-Алай) с максимална височина връх Айрибаба 3138 m (), най-високата точка на Туркменистан[2].
Климатът е рязко континентален, изключително сух, с горещо лято и умерено студена зима. Средна юлска температура 29,5 °C, средна януарска от -4 до 2 °C. Годишна сума на валежите от 100 mm на север (Град Дарганата) до 160 mm на югоизток (град Керки). Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 203 – 235 денонощия [2].
Най-голямата река във вилаета е Амударя, водите на която широко се използват за напояване. На около 20 km южно от град Керки от Амударя се отклонява вода по най-големия в света напоителен канал Каракумския (във вилаета се намира неговата горна част). Почвите в пустинята са сиви, солончакови и такировидни, по долината на Амударя – сиви ливадни, алувиално-ливадни и културно-поливни, в планините – светлосиви, планинско-канелени и планинско-ливадни. Обширните пустинни пространства са заети от оскъдна растителност (пясъчна острица, бял саксаул, пясъчна акация, кандим и др.). По долината на Амударя е развита галерийна растителност (топола-туранга, ива, тръстика, солодка и др.). В планините се срещат редки арчови (вид хвойна) гори. пустинята се обитава от антилопа джейран, степна и кадифяна котка, лисица, вълк, чакал, гризачи (пясъчник, лалугер и др.), пници (саксаулна сойка, пустинен кълвач и др.), влечуги (костенурки, гущери, змии) и др., а по долината на Амударя – бухарски елен, дива свиня и др[2].
Население[редактиране | редактиране на кода]
На 1 януари 2005 г. населението на Лебапския вилает е наброявало 1 334 500 души (3-то място по население в Туркменистан, 20,37% от нейното население). Гъстота 14,24 души/km².
Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение Лебапски вилает се поделя на 10 етрапа (района), 15 града, в т.ч. 1 град със самоуправление и 14 града с районно подчинение и 24 селища от градски тип[3]:
- Дарганатински етрап, районен център град Дарган-Ата
- Довлетлийски етрап, р.ц. село Джейхун
- Дяневски етрап (бивш Дейнауски район), р.ц. град Дянев (бивш Дейнау)
- Керкински етрап, р.ц. град Керки
- Кьойтендагски етрап (бивш Чаршангински район), р.ц. град Кьойтендаг (бивш Чаршанга)
- Саятски етрап, р.ц. град Саят
- Фарапски етрап (бивш Фарабски район), р.ц. град Фарап (бивш Фараб)
- Халачски етрап, р.ц. град Халач
- Ходжамбаски етрап, р.ц. град Ходжамбас
- Чарджевски етрап (бивш Чарджоуски район), р.ц. село Чарджев
- Туркменабад (град) (бивш Чарджоу)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ «Межгосударственный совет по геодезии, картографии, кадастру, и дистанционному зондированию земли государств – участников СНГ». Изменения географических названий Туркменистана // Архивиран от оригинала на 2018-04-16. Посетен на 2019-12-27.
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Чарджоуская область (Лебапский вилает), т. 29, стр. 24
- ↑ whp057.narod.ru, архив на оригинала от 13 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080913230155/http://whp057.narod.ru/ahals.htm, посетен на 27 декември 2019