Провинции на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Провинция в Италия (на италиански: provincia, провинча, мн. ч. province, провинче) е административно-териториална единица, чиято територия е по-малка от регионалната и по-голяма от общинската, и която се състои от повече общини. Главните закони, управляващи провинциите, се намират в Глава V на Част II на Конституцията на Италия (чл. 114 и следващи).[1]

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 януари 2021 г. провинциите в Италия в тясно административен план са 80. Те не са единственото териториално подразделение, идващо непосредствено след регионалното. На същото ниво съществуват и други административни или статистически единици, на които е разделена Италия, с общ брой '107':[2]

Всяка провинция е идентифицирана с двубуквена абревиатура и може да има повече от един главен град: към декември 2019 г. 1 действаща провинция е с 2 главни града (Форли-Чезена), а друга действаща провинция е с 3 (Барлета-Андрия-Трани).

Съюзът на италианските провинции (Unione delle Province d'Italia – UPI) е асоциация, която обединява и представлява Метрополните градове и провинциите с изключение на автономните провинции Болцано и Тренто, които участват в Съвета за връзки между Държавата и Регионите (Conferenza Stato-Ragioni) и Вале д'Аоста (автономен регион в който няма провинциален орган).

Наименования на провинциите[редактиране | редактиране на кода]

Наименованията на италианските провинции почти винаги съответстват на имената на техните столици с няколко изключения. Към 31 декември 2019 г. сред италианските действащи провинции има:

  • Три провинции с двойно наименование: Пезаро и Урбино, Маса и Карара, Форли-Чезена. След повече от век и половина на неясноти, дължащи се на появата им преди Обединена Италия, през 2014 г. Пезаро и Урбино определят в своя устав една-единствената столица – Пезаро. Проблемът между Маса и Карара е решен в полза на Маса с указ от 1946 г. Почетното преименуване на Форли-Чезена през 1992 г. не засяга единствената столица Форли.
  • Две провинции с тройно наименование: Барлета-Андрия-Трани, на която съответстват три столици, и Вербано-Кузио-Осола, която е с една столица – Вербания.
  • Три провинции с географско наименование: Южна Сардиния, Вербано-Кузио-Осола и Монца и Брианца, като всяка от тях има една-единствена столица.
Освен това

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 януари 2022 г.:[7]

По-големи и по-малки провинции
№ Провинция Площ (км2)
1 Сасари 7691,75
2 Болцано 7397,86
3 Фоджа 7007,33
4 Кунео 6894,83
5 Метрополен град Торино 6826,91
6 Козенца 6709,62
...
103 Лоди 782,97
104 Гориция (несъщ. от 30.9.2017) 475,40
105 Монца и Брианца 405,41
106 Прато 365,66
107 Триест (несъщ. от 30.9.2017) 212,51
Провинции с най-голяма и с най-малка гъстота на населението
№ Провинция Гъстота
(д./км2)
1 Метрополен град Неапол 2517
2 Монца и Брианца 2146
3 Метрополен град Милано 2055
4 Триест (не същ. от 30.9.2017) 1085
5 Метрополен град Столица Рим 787
...
103 Южна Сардиния 51
104 Ористано 50
105 Гросето 48
106 Аоста 38
107 Нуоро 35

История на италианските провинции[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Италия, от разпадането на Римската империя до средата на 19 век, никога не е била обединена от политическа гледна точка.[8][9]

В римско време провинциите са завладени територии (pro-victae),[10] администрирани от магистрат (пропретор, проконсул), назначен от Рим. Те имат юридически характер на териториално разделение на Империята, в които жителите не се ползват със същите права като тези на римските граждани.

С края на Римската империя провинциалният териториален ред се променя значително. Варварските нашествия водят до раждането на нови териториални разделения (херцогства, графства, маркграфства), с които се характеризира феодалната епоха. В този контекст отделните феодални владения не са подложени на пряка висша държавна власт (Империя или Църква), а самите те са господарства със силна автономия по отношение на нея.

Силната автономия се запазва и през комуналния период, в който „градовете“ привличат заобикалящата ги територия в своята сфера на политическо и икономическо влияние. Тази тясна връзка между града и провинцията е една от особеностите на сегашната териториална структура на италианските провинции, организирани обикновено около главен град – референтната точка за интересите, гравитиращи в провинциалната територия.

С бавната поява на държавна власт (около синьориите и княжествата) провинциите стават административно териториални деления. Тази тенденция се затвърждава с раждането на съвременните национални държави.

Ситуацията преди Обединението на Италия[редактиране | редактиране на кода]

Ако се разгледат административните деления на държавите преди Обединението на Италия, може да се реконструира географският модел на провинциалните области, върху които ще бъде изграден териториалният ред на Кралство Италия.

Административно разделение на Кралство Сардиния[редактиране | редактиране на кода]

Временната териториална подредба на Кралство Сардиния е извършена с Указ на крал Виктор Емануил I от 7 октомври 1814 г., ревизирана с Указ от 27 октомври 1815 г. след присъединяването на Лигурия, докато окончателната административна реорганизация е утвърдена на 10 ноември 1818 г., когато е създаден и организиран дивизионен модел, основан на този на Наполеоновата империя. Той е на четири административни нива: окръг, участък (divisione), отговарящ на френския департамент и управляван от губернатор, провинция (provincia), отговаряща на арондисмонта, област (mandamento), отговарящ на кантона, и общината (comune). Териториалното разделение от времето на Наполеон до голяма степен е запазено. Кралство Сардиния по онова време е разделено на 10 окръга и 51 провинции:

  • Департамент По става Окръг Торино, който включва следните 5 провинции: Торино, Биела, Ивреа, Пинероло и Суза
  • Департамент Дора става Окръг Аоста, който включва само 1 провинция: Аоста
  • Департамент Стура става Окръг Кунео, който включва следните 4 провинции: Кунео, Алба, Мондови и Салуцо
  • Департамент Маренго става Окръг Алесандрия, който включва следните 6 провинции: Алесандрия, Акви, Асти, Казале, Тортона и Вогера
  • Департамент Сезия и възвърнатият Департамент Агоня образуват Окръг Новара, който включва следните 6 провинции: Новара, Ломелина, Осола, Паланца, Валсезия и Верчели
  • Департамент Морски Алпи става Окръг Ница, който включва следните 3 провинции: Ница, Сан Ремо и Онелия (последните две са отнети от Лигурия)
  • Департамент Монблан и Савойската част на Департамент Женевско езеро стават Окръг Савоя, който включва следните 8 провинции: Савоа, От Савоа, Каруж, Шаблез, Фосини, Женевез, Мориен и Тарантез
  • Лигурия съставя Окръг Генуа, който включва следните 6 провинции: Генуа, Албенга, Бобио, Киавари, Леванте, Нови и Савона

Сардиния е разделена на две области:

  • на юг – Окръг Каляри, който включва следните 6 провинции: Каляри, Иглесиас, Изили, Ланузей, Нуоро и Бузаки (с град Ористано)
  • на север – Окръг Сасари, който включва следните 5 провинции: Сасари, Алгеро, Кулиери, Оциери и Темпио (последната не съществува между 1821 и 1833 г.)

Савойската монархия се опитва да изгради хомогенни области на провинциално ниво, които да имат предвид исторически изградените с течение на времето карти в различните държави. Тя реформира това териториално разделение с Указа на Карл Алберт от 27 ноември 1847 г. (Regio editto per l'Amministrazione dei Comuni e delle Provincie) и с този от 7 октомври 1848 г., които са включени в две основни исторически събития: т. нар. „Съвършено сливане“ от 1847 г., което премахва административно старите държави на Кралството, реорганизирайки страната в една единна държава, и предоставянето на Албертиновия устав от 4 март 1948 г., който води до ограничено олигархично представителство. Благодарение на тези закони административната система на Пиемонт се разпростира из цялата Савойска територия, предоставя правен статут на двата висши органа и създава окръжни и провинциални избирателни съвети.

Окръзите от 10 нарастват на 11. Окръг Аоста е премахнат и е обединен с този на Торино. Окръг Савоя също е премахнат и неговата територия е разделена на два нови окръга – Анси и Шамбери. В Сардиния е създаден трети окръг. Следователно от 1848 г. Кралство Сардиния е разделено на окръзи (divisioni), всяка от които е разделена на провинции (province), от своя страна разделени на интенданства (intendenze):

  • Окръг Торино, който включва 6 провинции: Торино, Аоста, Биела, Ивреа, Пинероло и Суза
  • Окръг Кунео, който включва 4 провинции: Кунеро, Алба, Мондови и Салуцо
  • Окръг Александрия, който включва 6 провинции: Алесандрия, Акви, Асти, Казале, Тортона и Вогера
  • Окръг Новара, който включва 6 провинции: Новара, Ломелина, Осола, Паланца, Валсезия и Верчели
  • Окръг Генуа, който включва 7 провинции: Генуа, Албенга, Бобио, Киавари, Ди Леванте, Нови и Савона.
  • Окръг Ница, който включва 3 провинции: Ница, Сан Ремо и Онеля
  • Окръг Анси, който включва 3 провинции: Киаблез, Фосини и Женевез
  • Окръг Шамбери, който включва 4 провинции: Савоа, От Савоа, Мориен и Тарантез
  • Окръг Каляри, който включва 4 провинции: Каляри, Ористано, Иглесиас и Изили
  • Окръг Нуоро, който включва 3 провинции: Нуоро, Кулиери и Ланузей
  • Окръг Сасари, който включва 4 провинции: Сасари, Алгеро, Оциери и Темпио.

Административното обединение на страната между 1851 и 1870 г. става чрез децентрализиране на държавната структура на властта в провинциите: префекти, интенданти, провинции, търговски палати, благотворителни организации. По този начин биват наследени териториалните подразделения, до голяма степен съществуващи в държавите преди Обединението, благодарение на проучванията, извършени от знаменити учени по география и статистика, допринесли за придаване на унифицирано тълкуване на териториалния ред на полуострова.

От Обединението на Италия до 1927 г.[редактиране | редактиране на кода]

Много от провинциите са създадени или реформирани от предходните филосавойски администрации, а други са „прехвърлени“ директно от епохата преди Обединението на Италия към тази на Новата държава, бивайки по този начин preater legem (неуредена от закона област). Всички главни градове, с изключение на Порто Маурицио (една от двете части на град Империя, до 1923 г. автономна община и главен град на тогавашната провинция Порто Маурицио), са издигнати в такъв ранг десетилетия преди националното обединение.

На 23 октомври 1859 г., по инициатива на министъра на вътрешните работи на Kралството Урбано Ратаци, е приет т. нар. „Указ Ратаци“ (на италиански: Decreto Ratazzi)[11][12] или Закон n. 3702 на Кралство Сардиния. Законът преработва административната география на цялата Савойска държава благодарение на правомощията, временно предоставени на правителството на Алфонсо ла Мармора поради Втората война за независимост на Италия. Тъй като Договорът от Цюрих не е все още в сила, Законът е приложен незаконно от гледна точка на международното право и към ломбардската част на Кралство Ломбардия-Венеция. Частта е подложена на военна окупация от Кралство Сардиния с примирието от Вилафранка от 11 юли 1859 г., сключено между Наполеон III и Франц Йозиф Австрийски, към което на 2 юли се присъединява и крал Виктор Емануил II. Съдържащият се в Закона ред е разширен в периода 1859 – 1861 г. до цяла Италия: 27 декември 1859 г. за Емилия-Романя; 24 и 30 септември 1860 г. за Марке, 22 септември 1860 г. за Умбрия, 26 август 1860 г. за Сицилия, 31 декември 1859 г. и 12 февруари 1860 г. за Тоскана, 2 януари 1861 г. за неаполитанците. По френски модел територията е разделена на провинции (province), окръзи (circondari), райони (mandamenti) и общини (comuni). Във всяка провинция има

  • 1 Губернатор, който представлява изпълнителната власт в цялата провинция и зависи от Министерството на вътрешните работи. Впоследствие той става Префект (Декрет n. 250 от 9 октомври 1861 г.). Фигурата на Префекта се вдъхновява от Наполеоновите префекти на департаментите, но се различава съществено от тях поради факта, че представлява единствено Министерството на вътрешните работи, а по-голямата част от останалите министерства създават децентрирани и второстепенни длъжности и администрации на провинциално, окръжно и районно ниво, гледащи на Префекта като на вид координатор.
  • 1 Вицегубернатор, който представя Губернатора в случай на отсъствие или пречки.
  • Управителен съвет (Consiglio di Governo), който има законодателна власт. Състои се от максимум 5 съветника и начело на него стои Губернаторът, а при отсъствие – Вицегубернаторът.

Провинцията е определена като „морално тяло със способност за притежание и със собствена администрация, която подкрепя и представлява неговите интереси“ (чл. 145, гл. 1, загл. 3). Администрацията на всяка провинция се състои от:

  • Провинциален съвет (Consiglio provinciale). Състои се от 20, 40, 50 или 60 члена в зависимост от населението на дадена провинция, живущи в дадената провинция и с повече от 25-годишна възраст, които са избирани за 5 години от всичките избиратели на районите, но представляващи цялата Провинция. Всичките заседателни сесии на Съвета са откривани и закривани от Губернатора или Вицегубернатора в името на Краля. Губернаторът присъства на тях като Комисар на Краля, но няма законодателна власт. Той може да го на свиква извънредни заседания или да разпуска заседания. На второто си заседание Съветът номинира 1 Президент, 1 Зам. президент, 1 Секретар и 1 Зам. секретар, които изпълняват тази функция за период от една година. Президентът може да препраща директно на Министерството на вътрешните работи онези актове, които сметне за необходими.
  • Провинциално представителство (Deputazione provinciale), което има ролята да представя Провинциалния съвет в интервала между сесиите и притежава изпълнителната власт. То се състои от Губернатора (в ролята му на негов Президент), който го свиква в главния град на провинцията, и от членове (4, 6 или 8 на брой, като може да има и допълнителни такива), избирани от Провинциалния съвет с абсолютно мнозинство за период от 1 година.

Така провинцията се ражда като орган на местната власт, притежаваща собствено избираемо представителство и автономна администрация.

На 15 януари 1860 г. се провеждат първите провинциални избори. Старите провинции на Пиемонт с ограничена територия са преименувани на окръзи и се обединяват в нови провинции, които съвпадат с окръзите на Савойското кралство. Ломбардските провинции, които са доста големи и с дълбоки исторически и културни традиции, претърпяват няколко промени: премахва се провинция Лоди и Крема, а нейните територии за разпределени между провинция Милано и провинция Кремона, реорганизара се провинция Павия, единствената, която се разпростира на територии, които вече са принадлежали на двете държави.

Провинциите, определени чрез Указ Ратаци, са:

Провинциите на Кралство Сардиния (1859 г.)
  • Алесандрия, включваща днешните провинции Алесандрия и Асти
  • Анси, днешен френски департамент От Савоа, отстъпен на Франция през 1860 г.
  • Бергамо, който оттогава претърпява само маргинални корекции на границите
  • Бреша, към която са присъединени по-северните общини на Мантуа, завладени през войната
  • Каляри, навремето обхващащ и южната част на днешната провинция Нуоро, както и настоящите провинции Ористано и Южна Сардиния
  • Шамбери, сегашен Департамент Савоа, отстъпен на Франция през 1860 г.
  • Комо, включващ по-голямата част от сегашна провинция Варезе и почти цялата днешна провинция Леко
  • Кремона, която включва и онези общини на Мантуа, преминали към Италия, намирайки се отдясно на линията на примирие – река Олио
  • Кунео, чиито граници с други италиански провинции са почти непроменени оттогава
  • Генуа, включително настоящите провинции Генуа, Савона и Ла Специя, с изключение на общините Ронданина, Фаша, Горето, Ровеньо и Фонтанигорда
  • Милано, включително част от днешна провинция Варезе и настоящите провинции Лоди и Монца и Брианца
  • Ница, включително сегашния Arrondissement Ница, отстъпен на Франция една част през 1860 г., а останалата част през 1947 г., и днешната провинция Империя, която след 1860 г., като единствена част от провинция Ница, се включва в Кралство Италия и става провинция Порто Маурицио
  • Новара, включително настоящите провинции Новара, Верчели, Биела и Вербано-Кусио-Осола
  • Павия, която връща на Милано общините, дадени ѝ от Хабсбургите, и която до голяма степен е възстановена в собствените си територии до началото на 18 век, постепенно отнети ѝ с експанзионизма на Савойската държава
  • Сасари, която навремето включва и северната част на днешна провинция Нуоро
  • Сондрио, единствената напълно идентична на днешната провинция и непроменена през периода на Хабсбургите
  • Торино, включително настоящите провинции Торино и Аоста, както и някои планински територии, дадени на Франция през 1947 г.

При Обединението на Италия на 17 март 1861 г. провинциите са 58 и националната територия не включва днешните региони Венето (включително територията на днешната провинция Мантуа), Фриули-Венеция Джулия и Трентино-Южен Тирол (все още част от Хабсбургската империя), и Лацио (който остава част от Папската държава). Част от италианската територия обаче са окръг Риети, до този момент част от провинция Перуджа, и окръзите Читадукале в провинция Л'Акуила и Гаета и Сора в провинция Тера ди Лаворо.

В контекста на Първата италианска унитарна държава провинцията се характеризира като междинен орган между Общината и Държавата, но преди всичко като център на децентрализация на централната администрация, където фигурата на Префекта, представител на правителството на местно ниво, контролира множеството институции, наследени от държавите преди Обединението.[13] Следователно създаването на провинцията е създаване на държавен законодателен орган, който се конфигурира като междинна връзка между общината и държавата и обединява набор от по-малки общини около най-важния град (столицата), така че от периферията на избирателния район все още е възможно да стигнеш до столицата и се прибереш за един ден (на кон), за да оправиш нещата, за които е нужна намеса на държавния орган.

След Обединението на Италия, с цел реорганизация и централизация на новородената държава, е приет Закон n. 2248 от 20 март 1865 г., познат и като „Закон Ланца“,[14] който отменя Хабсбургското административно законодателство, запазено от 1859 г. в Тоскана заради неговите усъвършенствани характеристики. Впоследствие Законът обхваща Венето през 1867 г.[15] и Лацио през 1870 г.[16] С него Провинциалното представителство се подновява наполовина всяка година, което дава повече стабилност на службата на провинциалния депутат.

През 1866 г., след Третата война срещу Австрия, Кралство Италия превзема териториите на Венето, Фриули и Мантуа, и се създават 8 нови провинции (Белуно, Венеция, Верона, Виченца, Падуа, Ровиго, Тревизо и Удине). Създава се провинция Мантуа, а през 1870 г., след завоюването на бъдещата столица Рим – провинция Рим. Броят на провинциите нараства на 69.

Провинциите в епохата на фашизма[редактиране | редактиране на кода]

Фашисткият режим преначертава граници, премества общини от един окръг в друг, преработва границите на някои общини (Пескара, Терни, Гориция, Рагуза), установява повторно обединение, сливания или премахване на общините, създава нови провинции, премахва областите и окръзите. Кралският декрет n. 2839 от 30 декември 1923 г. утвърждава местната власт в ръцете на Префектите, и на централната политическа власт.[17]

През 1920 г., след края на Първата световна война, Италия превзема района Венеция Тридентина (днешен Трентино-Южен Тирол до Бренер) и Венеция Джулия (от Триест до Задар без град Фиуме, в днешна Хърватия). Вследствие на това се създава провинция Тренто.

През 1921 г. официалното название на провинция Тера ди Лаворо става Казерта. През 1923 г. се създават три нови провинции – Специя, Триест и Йонийската провинция, а провинция Порто Маурицио става Империя. През 1924 г. се създават новите провинции Фиуме, Пула и Задар. Броят на провинциите става 76.

Вследствие на решението на фашисткия режим да учреди териториалните райони (cirscoscrizioni territoriali) на Държавата на общинско и на провинциално равнище, през 1927 г., въз основа на Кралския законодателен указ № 1/1927 г. от 2 януари 1927 г. със заглавие „Преобразуване на провинциите“, се създават още 17 провинции: Аоста, Верчели, Варезе, Савона, Южен Тирол, Гориция, Пистоя, Пескара, Риети, Терни, Витербо, Фрозиноне, Бриндизи, Матера, Рагуза, Кастроджовани и Нуоро, и се премахват провинция Казерта и окръзите, които са били на междинно ниво между провинциите и общините. През същата година Кастроджовани сменя името си на провинция Ена, а Джирдженти става Агридженто. В речта си пред Камарата на депутатите от 27 май 1927 г., известна като „Реч на Възнесение“ Мусолини оправдава създаването на тези провинции като нужда от „по-добро разпределение на населението“ и от спиране на изселването на провинцията и малките градове за сметка на големите градове.[18] Целта обаче е в провинциите да се назначат верни на режима префекти.

През 1930 г. провинция Фиуме става Карнаро, а през 1931 г. Бари деле Пулие става провинция Бари. Така от 68 провинции през 1870 г. през 1931 г. вече има 92.
През 1934 г. се създава провинция Литория (днешна Латина), а през 1935 г. – провинция Асти.
През 1939 г. провинция Акуила дели Абруци сменя името си на провинция Л'Акуила. През 1940 г. провинция Фриули става провинция Удине. През 1941 г., след завоюването на крайбрежните територии на Кралство Югославия, провинция Задар става част от Губернаторство Далмация (включващо провинциите Зара (Задар), Спалато (Сплит) и Катаро (Котор)), а в днешната територия на Словения, превзета от италианската армия, се създава провинция Любляна. Броят на провинциите става 95 (освен окупационните зони, губернаторствата и колониите).

Системата на провинциите намира окончателното си утвърждаване с Единен текст n. 383 от 3 март 1934 г.,[19] в който провинцията е определена като „автономен териториален орган“, с призната правосубектност и ограничена административна самостоятелност. Тя има собствени компетенции според постановеното от закона, макар и те да се свеждат главно до пътищата и до социалния и здравния сектор. Окончателно са преодолени районите (mandamenti) и окръзите (circondari), така че държавната администрация на местно ниво се извършва само на 2 териториални нива –общинско и провинциално. Въпреки че след падането на фашисткия режим е възстановена избираемостта на провинциалните съвети, които избират Президента на провинцията и провинциалното правителство, уредбата на местната автономия дълго време е свързана с Единния текст.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След края на Втората световна война някои промени в териториалното провинциално разпределение са в резултат на смяната на режима.

През 1945 г. провинция Аоста приема името „Вале д'Аоста“, провинция Литория става Латина и се създава отново провинция Казерта. През 1946 г. провинция Апуания получава ново название – Маса-Карара и Маса бива обявявена за провинциална столица. През 1947 г., въз основа на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г., Италия губи териториите на провинциите Истрия, Карнаро и Далмация. и големи части от провинциите Триест и Гориция, превзети от Югославия, докато оставащата територия на провинция Триест (зона A) е окупирана от американските и английските сили, които създават Свободна територия Триест, официално независима от Италия.

Когато Италия става република на 2 юни 1946 г., провинциите са 91 на брой.

През 1948 г. провинция Вале д'Аоста става административен автономен регион със специален статут.

През 1948 г. е приета Конституцията на Република Италия, която се основава на принципите на автономия, демокрация и институционален плурализъм. Чл. 114 гласи, че „Републиката се дели на региони, провинции и общини“.[20] В чл. 5 е залегнал принципът, според който провинциите, подобно на общините, са автономни и демократични териториални институции, които Републиката признава и насърчава в ролята им на демонстративни органи на съществуващите преди Държавата общности.[21] Чл. 128 гласи, че „Провинциите и общините са автономни образувания в рамките на принципите, установени от общите закони на Републиката, които определят техните функции“. Докато регионите са органи, управлявани пряко от Конституцията, общините и провинциите се управляват от обикновения законодател, бидейки автономни органи „с конституционно значение“, чиито уредба произтича (поне принципно) от общите закони на Републиката.

През 1951 г. Йонийската провинция изменя името си на Таранто. Провинция Триест се обединява отново с Италия през 1954 г.

През 1968 г. се създава провинция Порденоне, през 1970 г. – провинция Изерния и през 1974 г. – провинция Ористано. Броят на провинциите е 95 (включително регион Вале д'Аоста).

Aвтономен регион Сицилия създава с Регионален закон № 9 от 1986 г. Свободен консорциум от общини, наречен „Регионална провинция“ – референтен орган за местните общности, посветен на координацията на икономическото и социалното развитие на територията. Регионалният закон узаконява Сицилианските провинции да приемат проект за икономическо и социално планиране в съответствие с планираното регионално развитие и с нуждите на територията. Това е израз на по-голямата роля на регионалната провинция като посредник и координатор между Държавата, Региона и общините. Регионалните провинции контролират планирането на основната жп и пътна мрежа на провинциалната територия и разположението на строежите и предприятията с отвъд общинския интерес. Административните им функции засягат обширни междуобщински райони или цялата провинциална територия. Най-значимите компетенции на регионалните провинции са социалните услуги, управлението на културното наследство и разпространението на културата, икономическото развитие, опазването на територията и околната среда, опазването на почвата и опазването на хидрогеоложките ресурси.[22]

Реформа на местните автономии от 1990 г.[редактиране | редактиране на кода]

Закон n. 142 от 8 юни 1990 г.[23] „Уредба за местните автономии“ е първото съгласувано прилагане на принципите на автономия, залегнали в Конституцията на Република Италия. Представлява общ закон за принципите, които уреждат основните аспекти на местната уредба, но предоставя широко поле за развитие на автономността на местните органи, които вече не са единствено „автаркични органи“. В този контекст провинцията е дефинирана като „междинен местен орган между Общината и Региона“, който „се грижи за интересите и насърчава развитието на провинциалната общност“. На Провинцията като институция, представляваща провинциалната общност и нейните интереси, вече не се гледа като на алтернатива на Региона, а като на връзка между него и общините.

Реформата поставя основите за нарастване на местната автономия. Функциите на териториално програмиране и планиране се признават като пряка задача на провинцията, както и важни оперативни функции в областта на училищата, трафика, транспорта, околната среда и местното развитие. В същото време се признава и функцията ѝ да подпомага общините на територията и възможността да осъществява в сътрудничество с тях дейности чрез съглашения, програмни споразумения и форми за асоцииране.

Новият институционален статут на Провинцията е подложен на по-нататъшно развитие със Закон n. 81 от 25 март 1993 г., който предвижда прякото избиране на кметовете и на Президента на провинцията. Този закон прекъсва традиционната система за легитимация, даващ на партиите „почти“ изключителната роля за определяне на нивата на политическо представителство и е част от административните реформи, които засилват пряката отговорност на администрацията спрямо гражданите.[24]

През 1992 г. се създават 8 нови провинции: Вербано-Кузио-Осола, Биела, Леко, Лоди, Римини, Прато, Кротоне, Вибо Валентия, а провинцията Форли изменя името си на Форли-Чезена.

Промени през 21 век[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. автономният регион Сардиния създава 4 нови провинции, влизащи в действие през 2005 г.: Олбия-Темпио, Олястра, Медио Кампидано и Карбония-Иглесиас. През 2004 г. Италианският парламент създава 3 провинции: Монца и Брианца, Фермо и Барлета-Андрия-Трани, влизащи в действие през 2009 г.; провинциите са 110 на брой.

През 2009 г. министър Роберто Калдероли премахва Кралския указ от 1938 г. и Указа от 1946 г., и провинцията Маса-Карара получава отново оригиналното си название Маса и Карара.[25][26]

Броят провинции в Италия.

През 2016 г. Сардиния успява след 4 години да приложи резултатите от референдума, проведен на острова през 2012 г., който постановява премахването на четирите провинции, създадени през 2001 г. Заедно с това се създава Метрополен град Каляри, който е единственият случай в Италия на прилагане на оригиналната идея за метрополен град от 1990 г. Той включва само общините, свързани с главния град Каляри, а не цялата бивша провинция. Поради това се ражда провинция Южна Сардиния (закон N. 2 от 4 февруари 2016 г.[27]), която включва териториите на бившите провинции Карбония-Иглесиас и Медио Кампидано, премахнати в резултат на референдума от 2012 г., заедно с онези общини от провинция Каляри, които не са част от едноименния метрополен град, както и общините Дженони (преди това част от провинция Ористано) и Сеуи (преди част от провинция Олиастра). Резултатът е намаляване с три единици на броя на италианските провинции, за първи път в републиканската история, поради ефективното премахване на институциите, а не заради институционалната трансформация или прехвърлянето им в чужди държави.

През 2017 г. автономната област Фриули-Венеция Джулия, в резултат на административното си преустройство, премахва трите провинции Триест, Гориция и Порденоне, докато през 2018 г. е премахната и последната провинция Удине (регионален закон n. 20 от 9 декември 2016 г.[28]). Междуобщинските правомощия и компетенции са разделени между региона и 18-те общински териториални обединения.

Териториална еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Година 1861 1866 1870 1923 1924 1927 1934 1935 1941 1944
бр. провинции 59 68 69 75 76 92 93 94 95 94
Година 1945 1947 1954 1968 1970 1974 1995 2005 2009 2016
бр. провинции 93 91 92 93 94 95 103 107 110 107

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Институционална структура[редактиране | редактиране на кода]

Закон n. 81 от 25 март 1993 г. установява прякото народно избиране на Президентите на италианските провинции, прибягвайки до балотаж, в случай че никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство при изборите. Мандатът на Президента, първоначално определен на четири години, е удължен на пет години, а цялата регулаторна система е консолидирана в „Консолидирания текст за законите за местно самоуправление“ или „Законодателен указ № 267 от 2000 г.“. Във всички случаи на смърт, гласуване на недоверие или отнемане на президентските пълномощия се провеждат нови провинциални избори, а в случай на политическа криза се установява временно управление на институцията от Комисар, назначен от Префекта. Едновременно с избора на Президент се провеждат и изборите за Провинциален съвет (Consiglio provinciale) на принципа на законодателното управление.

Броят на Съветниците варира от 24 до 45 според големината на населението. Те са избирани чрез особена пропорционална избирателна система с мажоритарна награда. Избирателите могат да отбележат върху жълтата избирателна бюлетина името на Кандидат-президента и на подкрепящия го Кандидат-съветник. На коалицията, подкрепящ избрания Президент, се гарантират минимум 60% от местата от съветническите кресла. Предвид тази клауза, местата се разпределят пропорционално по метода D'Hondt въз основа на гласовете, получени от различните коалиции, и на втора инстанция – от отделните списъци в единния избирателен район. Кандидатите обаче се представят в едномандатни избирателни райони и след определянето на броя на местата във всяка листа биват избрани онези кандидати получили най-високия процент гласове в своя избирателен район.

Реформа Делрио[редактиране | редактиране на кода]

Със Закон n. 56 от 7 април 2014 г.[3] провинциите на регионите с обикновен статут са преобразувани в административни единици от втора степен в състояние да избират собствените си органи чрез ограничено избирателно право. Предвидена е трансформацията на десет провинции в Метрополни градове (на италиански: città metropolitane). Премахва се Провинциалната комисия (на италиански: Giunta provinciale) в регионите с обикновен статут, като понастоящем то все още е налице само в провинциите, чийто избирателен мандат не е изтекъл преди 2016 г. Управленческите функции са преразпределени в рамките на Провинциалния съвет (на италиански: Consiglio provinciale), като така значително се намалява броят на членовете му и се въвежда нова за републиканския политически живот на Италия форма на чисто президентско управление. Установява се нов вид орган – Асамблея на кметовете (на италиански: Assemblea dei sindaci), която има задачата да гласува финансовия бюджет и всичките законови промени. Специфични форми на автономия са предвидени за планинските провинции и те са обект на уточняване от регионалното законодателство.

В автономен регион Сицилия провинциите са с пълномощия от две години в очакване на проект за реформа, и подобно нещо се случва с новите Сардински провинции, премахнати чрез народния референдум. През 2015 г. са създадени 6 Свободни общински консорциума (на италиански: Liberi consorci comunali) и Метрополните градове Палермо, Катания и Месина, без обаче да има отклоняване от националното законодателство (касае се до чисто лексикални промени). Единствено в Сардиния създаването на Метрополен град Каляри е акт на автентична реформа, защото той включва само общините, свързани с него, а не цялата бивша провинция.

Съвсем различни норми регулират институционалния живот в автономен регион Вале д'Аоста и в автономните провинции Тренто и Болцано.

Във Фриули-Венеция Джулия, след промяна на специалния статут на региона, е приета реформа, която предвижда премахване на провинциите след изтичането на срока на действие на съответните провинциални съвети.

Италианските провинции: списък[редактиране | редактиране на кода]

В тези таблици се показват данните за населението и неговата гъстота, площта, броят общини и административният регион на принадлежност на 107 италиански провинции (вкл. Вале д'Аоста и двете автономни провинции на Трентино-Южен Тирол). Провинциите са подредени по брой на населението. Данните са от 31 декември 2019 г.[29]

Повече от 3 000 000 души[редактиране | редактиране на кода]


Провинция Код Регион Население
(души) 		Българи

(души)

Площ
(км²) 		Гъстота
(души./км²) 		Общини
(№)
Метрополен град Столица Рим RM Лацио 4 253 314 5542 5363,28 793 121
Метрополен град Милано MI Ломбардия 3 267 327 5018 1575,65 2.072 133
Метрополен град Неапол NA Кампания 3 034 410 3312 1178,93 2.574 92

От 700 000 до 3 000 000 души[редактиране | редактиране на кода]


Провинция Код Регион Население
(души) 		Българи

(души)

Площ
(км²) 		Гъстота
(души./км²) 		Общини
(№)
Метрополен град Торино TO Пиемонт 2 230 946 470 6827,00 327 312
Бреша BS Ломбардия 1 255 437 491 4785,62 262 205
Метрополен град Бари BA Пулия 1 230 205 346 3862,88 318 41
Метрополен град Палермо PA Сицилия 1 222 988 37 5009,28 244 82
Бергамо BG Ломбардия 1 108 126 598 2754,90 402 243
Салерно SA Кампания 1 081 380 1754 4954,16 218 158
Метрополен град Катания CT Сицилия 1 072 634 1022 3573,68 300 58
Метрополен град Болоня BO Емилия-Романя 1 021 501 642 3702,32 276 55
Метрополен град Флоренция FI Тоскана 995 517 515 3513,69 283 41
Падуа PD Венето 933 700 302 2144,15 435 102
Верона VR Венето 924 942 835 3096,39 299 98
Казерта CE Кампания 913 666 1776 2651,35 345 104
Варезе VA Ломбардия 884 876 479 1198,11 739 138
Тревизо TV Венето 883 522 234 2479,83 356 94
Монца и Брианца MB Ломбардия 870 193 1038 405,41 2146 55
Виченца VI Венето 855 297 297 2722,53 314 114
Метрополен град Венеция VE Венето 848 829 467 2472,91 343 44
Метрополен град Генуа GE Лигурия 826 194 484 1833,79 451 67
Лече LE Пулия 782 165 1046 2799,07 279 96
Модена MO Емилия-Романя 707 119 464 2688,02 263 47
Козенца CS Каляри 690 503 2150 6709,75 103 150

От 300 000 до 700 000 души[редактиране | редактиране на кода]


Провинция Код Регион Население
(души) 		Българи

(души)

Площ
(км²) 		Гъстота
(души./км²) 		Общини
(№)
Перуджа PG Умбрия 646 710 816 6337,15 102 59
Метрополен град Месина ME Сицилия 613 887 98 3266,12 188 108
Фоджа FG Пулия 606 904 1960 7007,54 87 61
Комо CO Ломбардия 597 642 287 1279,04 467 148
Кунео CN Пиемонт 586 113 952 6894,94 85 247
Таранто TA Пулия 563 995 169 2467,35 229 29
Латина LT Лацио 562 592 387 2256,16 249 33
Тренто TN Трентино-Алто Адиже 545 425 380 6207,12 88 166
Павия PV Ломбардия 540 376 708 2968,64 182 186
Южен Тирол BZ Трентино-Алто Адиже 532 644 555 7398,38 72 116
Метрополен град Реджо Калабрия RC Калабрия 530 967 1330 3210,37 165 97
Реджо Емилия RE Емилия-Романя 529 609 258 2291,26 231 42
Удине[30] UD Фриули-Венеция Джулия 526 474 189 4969,30 106 134
Сасари SS Сардиния 484 407 65 7692,09 63 92
Фрозиноне FR Лацио 477 502 438 3247,08 147 91
Анкона AN Марке 467 451 351 1963,22 238 47
Парма PR Емилия-Романя 454 873 327 3447,48 132 44
Агридженто[31] AG Сицилия 423 488 24 3052,59 139 43
Метрополен град Каляри CA Сардиния 422 840 55 1248,68 339 17
Трапани[31] TP Сицилия 421 256 15 2469,62 171 25
Пиза PI Тоскана 418 122 575 2444,72 171 37
Алесандрия AL Пиемонт 417 288 314 3558,83 117 187
Авелино AV Кампаня 410 369 779 2806,07 146 118
Мантуа MN Ломбардия 406 919 197 2341,44 174 64
Форли-Чезена FC Емилия-Романя 395 306 1966 2378,40 166 30
Сиракуза[31] SR Сицилия 389 344 68 2124,13 183 21
Равена RA Емилия-Романя 387 970 640 1859,44 209 18
Бриндизи BR Пулия 385 235 56 1861,12 207 20
Барлета-Андрия-Трани BT Пулия 384 801 86 1542,95 249 10
Лука LU Тоскана 382 543 196 1773,22 216 33
Киети CH Абруцо 378 840 261 2599,58 146 104
Новара NO Пиемонт 364 980 193 1340,28 272 87
Потенца PZ Базиликата 358 401 358 6594,44 54 100
Пезаро и Урбино[32] PU Марке 456 497 384 2567,78 136 52
Кремона CR Ломбардия 355 908 263 1770,46 201 113
Катанзаро CZ Каляри 349 344 1269 2415,45 145 80
Ферара FE Емилия-Романя 344 510 167 2635,12 131 21
Южна Сардиния SU Сардиния 133 195 43 6530,78 53 107
Арецо AR Тоскана 339 172 328 3233,08 105 36
Римини[32] RN Емилия-Романя 336 798 371 864,88 389 25
Леко LC Ломбардия 334 961 143 805,61 404 84
Ливорно LI Тоскана 331 877 300 1213,71 273 19
Пескара PE Абруцо 316 363 332 1230,33 257 46
Рагуза[31] RG Сицилия 315 601 49 1623,89 194 12
Мачерата MC Марке 310 815 223 2779,34 112 55
Порденоне[33] PN Фриули-Венеция Джулия 310 502 106 2275,42 136 50
Витербо VT Лацио 309 795 364 3615,24 88 60
Терамо TE Абруцо 303 900 315 1954,38 155 47

До 300 000 души[редактиране | редактиране на кода]


Провинция Код Регион Население
(души) 		Българи (души) Площ
(км²) 		Гъстота
(души./км²) 		Общини
(№)
Акуила AQ Абруцо 294 838 368 5047,55 58 108
Пистоя PT Тоскана 291 697 119 964,12 303 20
Пиаченца PC Емилия-Романя 286 433 558 2585,86 111 46
Беневенто BN Кампания 272 318 141 2080,44 131 78
Савона SV Лигурия 271 832 80 1546,29 176 69
Сиена SI Тоскана 265 179 815 3820,98 69 35
Прато PO Тоскана 257 073 67 365,72 703 7
Калтанисета[31] CL Сицилия 255 931 12 2138,37 120 22
Ровиго RO Венето 231 734 60 1819,35 127 50
Триест[34] TS Фриули-Венеция Джулия 231 445 288 212,51 1089 6
Лоди LO Ломбардия 227 412 293 782,99 290 60
Терни TR Умбрия 223 445 280 2127,18 105 33
Гросето GR Тоскана 219 690 191 4503,12 49 28
Ла Специя SP Лигурия 217 418 110 881,35 247 32
Кампобасо CB Молизе 217 362 106 2925,41 74 84
Асти AT Пиемонт 212 010 736 1510,19 140 118
Империя IM Лигурия 209 382 157 1154,78 181 66
Асколи Пичено AP Марке 206 172 137 1228,27 168 33
Нуоро NU Сардиния 205 205 10 5638,02 36 74
Белуно BL Венето 201 309 52 3610,20 56 61
Матера MT Базиликата 194 853 265 3478,89 56 31
Маса и Карара MS Тоскана 191 685 52 1154,68 166 17
Сондрио SO Ломбардия 180 425 83 3195,76 56 77
Биела BI Пиемонт 174 170 102 913,28 191 74
Фермо FM Марке 173.800 124 862,77 199 40
Верчели VC Пиемонт 169 390 150 2081,64 81 82
Кротоне KR Калабрия 168 582 516 1735,68 97 27
Ена[31] EN Сицилия 160 161 10 2574,70 62 20
Вербано-Кузио-Осола VB Пиемонт 156 320 101 2260,91 69 74
Ористано OR Сардиния 154 974 30 2990,45 52 87
Вибо Валентия VV Калабрия 154 715 1164 1150,64 135 50
Риети RI Лацио 152 497 168 2750,52 55 73
Гориция[33] GO Фриули-Венеция Джулия 137 795 195 467,14 295 25
Аоста[35] AO Вале д'Аоста 125 034 37 3260,90 38 74
Изерния IS Молизе 83 154 39 1535,24 54 52

Изображения[редактиране | редактиране на кода]

Това са 20-те региона на Италия със съответните им провинции:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Titolo V – Le Regioni,le Province e i Comuni. // Costituzione della Repubblica Italiana. Посетен на 27 март 2021.
  2. ↑ Province italiane e Città Metropolitane. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  3. ↑ а б LEGGE 7 aprile 2014, n. 56 Disposizioni sulle citta' metropolitane, sulle province, sulle unioni e fusioni di comuni. (14G00069) (GU Serie Generale n.81 del 07-04-2014). // Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  4. ↑ Gazzetta Ufficiale, посетен на 27 март 2021 г.
  5. ↑ Gazzetta Ufficiale della Regione Siciliana – 7 agosto 2015. Посетен на 27 март 2021 г.
  6. ↑ Soppressione delle Province del Friuli Venezia Giulia e modifiche alle leggi regionali 11/1988, 18/2005, 7/2008, 9/2009, 5/2012, 26/2014, 13/2015, 18/2015e 10/2016. // Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  7. ↑ Province italiane e Città Metropolitane. // Tutt'Italia. Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  8. ↑ Palombelli, Gaetano. L’evoluzione delle circoscrizioni provinciali dall’Unità d’Italia ad oggi. // L’Istat e le Province italiane: il convegno nazionale di Torino. 25.1.2012. с. 2.
  9. ↑ Le Province nella storia d'Italia. // Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  10. ↑ Provincia. // Treccani. Посетен на 27 март 2021.
  11. ↑ Giorgio Dell’Arti. Il Decreto Rattazzi. // Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  12. ↑ L. comunale e provinciale 23 ottobre 1859 (Legge Rattazzi). // Demaniocivico.it. Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  13. ↑ Melis, Guido. Storia dell'amministrazione italiana (1861 – 1993). Bologna, Il Mulino, 1996. (на италиански)
  14. ↑ LEGGE 20 marzo 1865, n. 2248 Per l'unificazione amministrativa del Regno d'Italia. // Gazzetta Ufficiale. Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  15. ↑ Законодателен декрет n. 3130 от 1 август 1866 г., валиден само за общинските разпоредби; провинциалното законодателство е въведено едва по-късно с Кралски указ №. 3352 от 2 декември 1866 г.
  16. ↑ След т. нар. „Завладяване на Рим“ или „Проход през порта Пия“, с което се анексира Рим към Кралство Италия)
  17. ↑ § 41.2.4 – R.D. 30 dicembre 1923, n. 2839. Riforma della legge comunale e provinciale. // Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  18. ↑ Discorso dell'Ascensione. // Посетен на 19.12.2019. (на италиански)
  19. ↑ r.d. 3 marzo 1934, n. 383, T.U. legge comunale e provinciale, art. 84 (beni comunali). // Demaniocivico.it. Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  20. ↑ Costituzione della Repubblica Italiana. // La nascita della Costituzione. Посетен на 19.12.2019. (на италиански)
  21. ↑ Berti, Giorgio. Principi fondamentali, Commento all'art. 5 Cost. // Commentario della Costituzione. Bologna, Zanihelli, 1975. с. 278.
  22. ↑ Le funzioni delle Province Regionali siciliane. // Città metropolitana di Palermo. Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  23. ↑ Legge 8 giugno 1990, n. 142 „Ordinamento delle autonomie locali“. // Gazzetta Ufficiale. Посетен на 19.12.2019. (на италиански)
  24. ↑ Barrera, Pietro. La nuova legge elettorale per i comuni e le province. La sfida della democrazia locale. Roma, Edizioni delle Economie, 1993. (на италиански)
  25. ↑ Restituita la e a Massa Carrara
  26. ↑ Si torna all'antica denominazione, архив на оригинала от 16 юли 2012, https://archive.today/20120716063806/http://iltirreno.gelocal.it/dettaglio/province:-massa-carrara-si-torna-allantica-denominazione/1740308, посетен на 2010-08-30 
  27. ↑ Legge Regionale 4 febbraio 2016, n. 2. // Посетен на 27 март 2021.
  28. ↑ Legge regionale 9 dicembre 2016, n. 20. // Посетен на 27 март 2021.
  29. ↑ www.tuttitalia.it
  30. ↑ Процедурата по премахване на провинция Удине стартира на 22 април 2018 г. и приключва на 1 януари 2019 г., в изпълнение на плана за реорганизация на системата на местно самоуправление в регион Фриули-Венеция Джулия, стартирана с регионалния закон от 9 декември 2016 г., n. 20.
  31. ↑ а б в г д е Свободен общински консорциум на региона Сицилия.
  32. ↑ а б През 2009 г. седем общини напускат провинцията Пезаро и Урбино и се обединяват на провинцията Римини.
  33. ↑ а б С Регионален закон n. 20 от 9 декември 2016 г. на регион Фриули-Венеция Джулия провинциите Триест, Гориция и Порденоне се премахват административно на 30 септември 2017 г.
  34. ↑ С Регионален закон n. 20 от 9 декември 2016 г. от Фриули-Венеция Джулия, провинциите Триест, Гориция и Порденоне се премахват административно на 30 септември 2017 г.
  35. ↑ Провинция Аоста е премахната административно през 1945 г.
     Портал „Италия“         Портал „Италия“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Провинции_на_Италия&oldid=11728005“.