Провинции на Италия

Провинция в Италия (на италиански: provincia) е административно-териториална единица, чиято територия е по-малка от регионалната и която се състои от повече общини. Главните закони, управляващи провинциите, се намират в глава V на Част II на Конституцията на Италия (чл. 114 и следващи).

Обща информация

Към 1 януари 2019 г. провинциите в Италия в тясно административен план са 80. Те не са единственото териториално подразделение, идващо непосредствено след регионалното. На същото ниво съществуват и други административни или статистически образувания, на които е разделена Италия, с общ брой 107:

• 100 административни структури от второ ниво, сред които:
  • 80 действащи провинции (province);
  • 14 метрополни града (città metropolitane), определени чрез Закон №56 от 7 април 2014 г. (закон Делрио), които заместват едноименните провинции: 10 в регионите с обикновен статут (столицата Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол, Реджо Калабрия) и 4 в регионите със специален статут (Каляри, Катания, Месина и Палермо);
  • 6 свободни общински консорциума (liberi consorzi comunali) в регион Сицилия, заместващи 9-те регионални провинции. Те са териториални образувания с обширна територия и със законова, регулаторна, административна, данъчна и финансова автономия. Консорциумите са учредени с Регионален закон № 8 от 24 март 2014 г. със заглавие „Учредяване на Свободните общински консорциуми и на Метрополните градове“, и са регулирани от последвалия Регионален закон № 15 от 4 август 2015 г. със заглавие „Разпоредби относно свободните общински консорциуми и Метрополните градове“.
• 2 автономни провинции (province autonome) в регион Трентино-Алто Адидже: Тренто и Южен Тирол, които имат по-голяма власт от провинции с обикновен статут, подобна на властта на регионите;
• 5 административно несъществуващи вече провинции на регионите Фриули - Венеция Джулия и Вале д'Аоста, включени за статистически цели. Тук влизат 4-те бивши провинции на Фриули-Венеция Джулия: Триест, Гориция и Порденоне, несъществуващи от 30 септември 2017 г., премахнати с Регионален закон № 20 от 9 декември 2016 г. и заменени от 18 междуобщински териториални обединения, и Удине, несъществуваща от 1 януари 2019 г., както и бившата провинция Аоста. В автономен регион Вале д'Аоста провинциалното управление е поверено на регионалното правителство, затова там провинции не съществуват.

Всяка провинция е идентифицирана с двубуквена абревиатура и може да има повече от един главен град: към декември 2019 г. 1 действаща провинция е с 2 главни града (Форли-Чезена), а друга действаща провинция е с 3 (Барлета-Андрия-Трани).

Съюзът на италианските провинции (Unione delle Province d'Italia – UPI) е асоциация, която обединява и представлява Метрополните градове и провинциите с изключение на автономните провинции Болцано и Тренто, които участват в Съвета за връзки между Държавата и Регионите (Conferenza Stato-Ragioni) и Вале д'Аоста (автономен регион в който няма провинциален орган).

Наименования на провинциите

Наименованията на италианските провинции почти винаги съответстват на имената на техните столици с няколко изключения. Към 31 декември 2019 г. сред италианските действащи провинции има:

• Три провинции с двойно наименование: Пезаро и Урбино, Маса и Карара, Форли-Чезена. След повече от век и половина на неясноти, дължащи се на появата им преди Държавата, през 2014 г. Пезаро и Урбино определят в своя устав една единствената столица – Пезаро. Проблемът между Маса и Карара е решен в полза на Маса с указ от 1946 г. Почетното преименуване на Форли-Чезена през 1992 г. не засяга единствената им столица Форли;
• Две провинции с тройно наименование: Барлета-Андрия-Трани, на която съответстват три столици, и Вербано-Кузио-Осола, която е с една столица – Вербания;
• Три провинции с географско наименование: Южна Сардиния, Вербано-Кузио-Осола и Монца и Брианца, като всяка от тях има една единствена столица.

Освен това

• Провиния Фоджа е позната под името Капитаната.
• Шест провинции са двуезични. Напълно двуезични са провинция Южен Тирол и автономен регион Вале д'Аоста: в първата освен италиански език се говори немски, а във Вале д'Аоста – френски език. Частично двуезични са Тренто, Триест, Гориция и Удине. Немско малцинство има в Болцано и Удине, словенско – в Триест, Гориция и Удине, ладинско и фриулско – в Болцано, Тренто, Удине и Гориция, и френско – в Аоста (макар че там по-често се говори френско-провансалски език). Всички тези езикови малцинства са защитени от специални регионални и провинциални закони. За разлика от други италиански провинции, тук общините издават двуезични лични карти.

Статистика

Към 1 януари 2019 г.:

По-големи и по-малки провинции

№	Провинция	Площ (км2)
1	Сасари	7.692,09
2	Болцано	7.398,38
3	Фоджа	7.007,54
4	Кунео	6.894,94
5	Метрополен град Торино	6.827,00
6	Козенца	6.709,75
103	Лоди	782,99
104	Гориция (несъщ. от 30.9.2017)	467,14
105	Монца и Брианца	405,41
106	Прато	365,72
107	Триест (несъщ. от 30.9.2017)	212,51

Провинции с най-голяма и с най-малка гъстота на населението

№	Провинция	Гъстота (д./км2)
1	Метрополен град Неапол	2.617
2	Монца и Брианца	2.156
3	Метрополен град Милано	2.063
4	Триест (не същ. от 30.9.2017)	1.103
5	Метрополен град Столица Рим	776
103	Южна Сардиния	54
104	Ористано	53
105	Гросето	49
106	Аоста	39
107	Нуоро	37

История на италианските провинции

Античност и Средновековие

Италия, от разпадането на Римската империя до средата на 19 век, никога не е била обединена от политическа гледна точка.

В римско време провинциите са завладени територии (pro-victae), администрирани от магистрат (пропретор, проконсул), назначен от Рим. Те имат юридически характер на териториално разделение на Империята, в които жителите не се ползват със същите права като тези, които имат римските граждани.

С края на Римската империя провинциалният териториален ред се променя значително. Варварските нашествия водят до раждането на нови териториални разделения (херцогства, графства, маркграфства), с които се характеризира феодалната епоха. В този контекст отделните феодални владения не са подложени на пряка висша държавна власт (Империя или Църква), а самите те са господарства със силна автономия по отношение на нея.

Силната автономия се запазва и през комуналния период, в който „градовете“ привличат заобикалящата ги територия в своята сфера на политическо и икономическо влияние. Тази тясна връзка между града и провинцията е една от особеностите на сегашната териториална структура на италианските провинции, организирани обикновено около главен град – референтната точка за интересите, гравитиращи в провинциалната територия.

С бавната поява на държавна власт (около господствата и княжествата) провинциите стават административно териториални разделения. Тази тенденция се затвърждава с раждането на съвременните национални държави.

Ситуацията преди Обединението на Италия

Ако се разгледат административните подразделения на държавите преди Обединението на Италия, може да се реконструира географският модел на провинциалните области, върху които ще бъде изграден териториалният ред на Кралство Италия.

Административно разделение на Кралство Сардиния

Временната териториална подредба на Кралство Сардиния е извършена с Указ на Виктор Емануил I от 7 октомври 1814 г., ревизирана с Указ от 27 октомври 1815 г. след присъединяването на Лигурия, докато окончателната административна реорганизация е утвърдена на 10 ноември 1818 г., когато е създаден и организиран дивизионен модел, основан на този на Наполеоновата империя. Той е на четири административни нива: окръг, участък (divisione), отговарящ на френския департамент и управляван от губернатор, провинция (provincia), отговаряща на арондисманта, област (mandamento), отговарящ на кантона, и общината (comune). Териториалното разделение от времето на Наполеон до голяма степен е запазено. Кралство Сардиния по онова време е разделено на 10 окръга и 51 провинции:

• Департамент По става Окръг Торино, който включва следните 5 провинции: Торино, Биела, Ивреа, Пинероло и Суза;
• Департамент Дора става Окръг Аоста, който включва само 1 провинция: Аоста;
• Департамент Стура става Окръг Кунео, който включва следните 4 провинции: Кунео, Алба, Мондови и Салуцо;
• Департамент Маренго става Окръг Алесандрия, който включва следните 6 провинции: Алесандрия, Акви, Асти, Казале, Тортона и Вогера;
• Департамент Сезия и възвърнатият Департамент Агоня образуват Окръг Новара, който включва следните 6 провинции: Новара, Ломелина, Осола, Паланца, Валсезия и Верчели;
• Департамент Морски Алпи става Окръг Ница, който включва следните 3 провинции: Ница, Сан Ремо и Онелия (последните две са отнети от Лигурия);
• Департамент Монблан и Савойската част на Департамент Женевско езеро стават Окръг Савоя, който включва следните 8 провинции: Савоа, От Савоа, Каруж, Киаблез, Фосини, Женевез, Мориана и Тарантазия;
• Лигурия съставя Окръг Генуа, който включва следните 6 провинции: Генуа, Албенга, Бобио, Киавари, Леванте, Нови и Савона;

Сардиния е разделена на две области:

• на юг – Окръг Каляри, който включва следните 6 провинции: Каляри, Иглесиас, Изили, Ланузей, Нуоро и Бузаки (с град Ористано);
• на север – Окръг Сасари, който включва следните 5 провинции: Сасари, Алгеро, Кулиери, Оциери и Темпио (последната не съществува между 1821 и 1833 г.);

Савойската монархия се опитва да изгради хомогенни области на провинциално ниво, които да имат предвид исторически изградените с течение на времето карти в различните държави. Тя реформира това териториално разделение с Указа на Карл Алберт от 27 ноември 1847 г. (Regio editto per l'Amministrazione dei Comuni e delle Provincie) и с този от 7 октомври 1848 г., които са включени в две основни исторически събития: т. нар. „Съвършено сливане“ от 1847 г., което премахва административно старите държави на Кралството, реорганизирайки страната в една единна държава, и предоставянето на Албертинския кодекс от 4 март 1948 г., който води до ограничено олигархично представителство. Благодарение на тези закони административната система на Пиемонт се разпростира из цялата Савойска територия, предоставя правен статут на двата висши органа и създава окръжни и провинциални избирателни съвети.

Окръзите от 10 нарастват на 11. Окръг Аоста е премахнат и е обединен с този на Торино. Окръг Савоя също е премахнат и неговата територия е разделена на два нови окръга – Анси и Шамбери. В Сардиния е създаден трети окръг. Следователно от 1848 г. Кралство Сардиния е разделено на окръзи (divisioni), всяка от които е разделена на провинции (province), от своя страна разделени на интенданства (intendenze):

• Окръг Торино, който включва 6 провинции: Торино, Аоста, Биела, Ивреа, Пинероло и Суза;
• Окръг Кунео, който включва 4 провинции: Кунеро, Алба, Мондови и Салуцо;
• Окръг Александрия, който включва 6 провинции: Алесандрия, Акви, Асти, Казале, Тортона и Вогера;
• Окръг Новара, който включва 6 провинции: Новара, Ломелина, Осола, Паланца, Валсезия и Верчели;
• Окръг Генуа, който включва 7 провинции: Генуа, Албенга, Бобио, Киавари, Ди Леванте, Нови и Савона.
• Окръг Ница, който включва 3 провинции: Ница, Сан Ремо и Онелиа.
• Окръг Анси, който включва 3 провинции: Киаблез, Фосини и Женевез
• Окръг Шамбери, който включва 4 провинции: Савоа, От Савоа, Мориана и Тантаназия
• Окръг Каляри, който включва 4 провинции: Каляри, Ористано, Иглесиас и Изили.
• Окръг Нуоро, който включва 3 провинции: Нуоро, Кулиери и Ланузей.
• Окръг Сасари, който включва 4 провинции: Сасари, Алгеро, Оциери и Темпио.

Административното обединение на страната между 1851 и 1870 г. става чрез децентрализиране на държавната структура на властта в провинциите: префекти, интенданти, провинции, търговски палати, благотворителни организации. По този начин биват наследени териториалните подразделения, до голяма степен съществуващи в държавите преди Обединението, благодарение на проучванията, извършени от знаменити учени по география и статистика, допринесли за придаване на унифицирано тълкуване на териториалния ред на полуострова.

От Обединението на Италия до 1927 г.

Много от провинциите са създадени или реформирани от предходните филосавойски администрации, а други са „прехвърлени“ директно от епохата преди Обединението на Италия към тази на Новата държава, бивайки по този начин preater legem (неуредена от закона област). Всички главни градове, с изключение на Порто Маурицио (една от двете части на град Империя, до 1923 г. автономна община и главен град на тогавашната провинция Порто Маурицио), са издигнати в такъв ранг десетилетия преди националното обединение.

На 23 октомври 1859 г., по инициатива на Министъра на вътрешните работи на Kралството Урбано Ратаци, е приет т. нар. „Указ Ратаци“ или Закон n. 3702 на Кралство Сардиния. Законът преработва административната география на цялата Савойска държава благодарение на правомощията, временно предоставени на правителството на Алфонсо Ла Мармора поради Втората война за независимост на Италия. Тъй като Договорът от Цюрих не е все още в сила, Законът е приложен незаконно от гледна точка на международното право и към ломбардската част на Кралство Ломбардия-Венеция. Частта е подложена на военна окупация от Кралство Сардиния с примирието от Вилафранка от 11 юли 1859 г., сключено между Наполеон III и Франц Йозиф Австрийски, към което на 2 юли се присъединява и крал Виктор Емануил II. Съдържащият се в Закона ред е разширен в периода 1859 – 1861 г. до цяла Италия: 27 декември 1859 г. за Емилия-Романя; 24 и 30 септември 1860 г. за Марке, 22 септември 1860 г. за Умбрия, 26 август 1860 г. за Сицилия, 31 декември 1859 г. и 12 февруари 1860 г. за Тоскана, 2 януари 1861 г. за неаполитанците. По френски модел територията е разделена на провинции (province), окръзи (circondari), райони (mandamenti) и общини (comuni). Във всяка провинция има

• 1 Губернатор, който представлява изпълнителната власт в цялата провинция и зависи от Министерството на вътрешните работи. Впоследствие той става Префект (Декрет n. 250 от 9 октомври 1861 г.). Фигурата на Префекта се вдъхновява от Наполеоновите префекти на департаментите, но се различава съществено от тях поради факта, че представлява единствено Министерството на вътрешните работи, а по-голямата част от останалите министерства създават децентрирани и второстепенни длъжности и администрации на провинциално, окръжно и районно ниво, гледащи на Префекта като на вид координатор.
• 1 Вицегубернатор, който представя Губернатора в случай на отсъствие или пречки.
• Управителен съвет (Consiglio di Governo), който има законодателна власт. Състои се от максимум 5 съветника и начело на него стои Губернаторът, а при отсъствие – Вицегубернаторът.

Провинцията е определена като „морално тяло със способност за притежание и със собствена администрация, която подкрепя и представлява неговите интереси“ (чл. 145, гл. 1, загл. 3). Администрацията на всяка провинция се състои от:

• Провинциален съвет (Consiglio provinciale). Състои се от 20, 40, 50 или 60 члена в зависимост от населението на дадена провинция, живущи в дадената провинция и с повече от 25-годишна възраст, които са избирани за 5 години от всичките избиратели на районите, но представляващи цялата Провинция. Всичките заседателни сесии на Съвета са откривани и закривани от Губернатора или Вицегубернатора в името на Краля. Губернаторът присъства на тях като Комисар на Краля, но няма законодателна власт. Той може да го на свиква извънредни заседания или да разпуска заседания. На второто си заседание Съветът номинира 1 Президент, 1 Зам. президент, 1 Секретар и 1 Зам. секретар, които изпълняват тази функция за период от една година. Президентът може да препраща директно на Министерството на вътрешните работи онези актове, които сметне за необходими.
• Провинциално представителство (Deputazione provinciale), което има ролята да представя Провинциалния съвет в интервала между сесиите и притежава изпълнителната власт. То се състои от Губернатора (в ролята му на негов Президент), който го свиква в главния град на провинцията, и от членове (4, 6 или 8 на брой, като може да има и допълнителни такива), избирани от Провинциалния съвет с абсолютно мнозинство за период от 1 година.

Така провинцията се ражда като орган на местната власт, притежаваща собствено избираемо представителство и автономна администрация.

На 15 януари 1860 г. се провеждат първите провинциални избори.

Старите провинции на Пиемонт с ограничена територия са преименувани на окръзи и се обединяват в нови провинции, които съвпадат с окръзите на Савойското кралство. Ломбардските провинции, които са доста големи и с дълбоки исторически и културни традиции, претърпяват няколко промени: премахва се провинция Лоди и Крема, а нейните територии за разпределени между провинция Милано и провинция Кремона, реорганизара се провинция Павия, единствената, която се разпростира на територии, които вече са принадлежали на двете държави.

Провинциите, определени чрез Указ Ратаци,

са:

• Алесандрия, включваща днешните провинции Алесандрия и Асти;
• Анси, днешен френски департамент От Савоа, отстъпен на Франция през 1860 г.;
• Бергамо, който оттогава претърпява само маргинални корекции на границите;
• Бреша, към която са присъединени по-северните общини на Мантуа, завладени през войната;
• Каляри, навремето обхващащ и южната част на днешната провинция Нуоро, както и настоящите провинции Ористано и Южна Сардиния;
• Шамбери, сегашен Департамент Савоа, отстъпен на Франция през 1860 г.;
• Комо, включващ по-голямата част от сегашна провинция Варезе и почти цялата днешна провинция Леко;
• Кремона, която включва и онези общини на Мантуа, преминали към Италия, намирайки се отдясно на линията на примирие – река Олио;
• Кунео, чиито граници с други италиански провинции са почти непроменени оттогава;
• Генуа, включително настоящите провинции Генуа, Савона и Ла Специя, с изключение на общините Ронданина, Фаша, Горето, Ровеньо и Фонтанигорда;
• Милано, включително част от днешна провинция Варезе и настоящите провинции Лоди и Монца и Брианца;
• Ница, включително сегашния Arrondissement на Ница, отстъпен на Франция една част през 1860 г., а останалата част през 1947 г., и днешната провинция Империя, която след 1860 г., като единствена част от провинция Ница, се включва в Кралство Италия и става провинция Порто Маурицио;
• Новара, включително настоящите провинции Новара, Верчели, Биела и Вербано-Кусио-Осола;
• Павия, която връща на Милано общините, дадени ѝ от Хабсбургите, и която до голяма степен е възстановена в собствените си територии до началото на 18 век, постепенно отнети ѝ с експанзионизма на Савойската държава;
• Сасари, която навремето включва и северната част на днешна провинция Нуоро;
• Сондрио, единствената напълно идентична на днешната провинция и непроменена през периода на Хабсбургите;
• Торино, включително настоящите провинции Торино и Аоста, както и някои планински територии, дадени на Франция през 1947 г.

При Обединението на Италия на 17 март 1861 г. провинциите са 58 и националната територия не включва днешните региони Венето (вкл. територията на днешната провинция Мантуа), Фриули-Венеция Джулия и Трентино-Южен Тирол (все още част от Хабсбургската империя), и Лацио (който остава част от Папската държава). Част от италианската територия обаче са окръг Риети, до този момент част от провинция Перуджа, и окръзите Читадукале в провинция Л'Акуила и Гаета и Сора в провинция Тера ди Лаворо.

В контекста на Първата италианска унитарна държава провинцията се характеризира като междинен орган между Общината и Държавата, но преди всичко като център на децентрализация на централната администрация, където фигурата на Префекта, представител на правителството на местно ниво, контролира множеството институции, наследени от държавите преди Обединението. Следователно създаването на провинцията е създаване на държавен законодателен орган, който се конфигурира като междинна връзка между общината и държавата и обединява набор от по-малки общини около най-важния град (столицата), така че от периферията на избирателния район все още е възможно да стигнеш до столицата и се прибереш за един ден (на кон), за да оправиш нещата, за които е нужна намеса на държавния орган.

След Обединението на Италия, с цел реорганизация и централизация на новородената държава, е приет Закон n. 2248 от 20 март 1865 г., познат и като “Закон Ланца“, който отменя Хабсбургското административно законодателство, запазено от 1859 г. в Тоскана заради неговите усъвършенствани характеристики. Впоследствие Законът обхваща Венето през 1867 г. и Лацио през 1870 г. С него Провинциалното представителство се подновява наполовина всяка година, което дава повече стабилност на службата на провинциалния депутат.

През 1866 г., след Третата война срещу Австрия, Кралство Италия превзема териториите на Венето, Фриули и Мантуа, и се създават 8 нови провинции (Белуно, Венеция, Верона, Виченца, Падуа, Ровиго, Тревизо и Удине). Създава се провинция Мантуа, а през 1870 г., след завоюването на бъдещата столица Рим – провинция Рим. Броят на провинциите нараства на 69.

Провинциите в епохата на фашизма

Фашисткият режим преначертава граници, премества общини от един окръг в друг, преработва границите на някои общини (Пескара, Терни, Гориция, Рагуза), установява повторно обединение, сливания или премахване на общините, създава нови провинции, премахва областите и окръзите. Кралският декрет n. 2839 от 30 декември 1923 г. утвърждава местната власт в ръцете на Префектите, и на централната политическа власт.

През 1920 г., след края на Първата световна война, Италия превзема района Венеция Тридентина (днешен Трентино-Южен Тирол до Бренер) и Венеция Джулия (от Триест до Задар без град Фиуме, в днешна Хърватия). Вследствие на това се създава провинция Тренто.

През 1921 г. официалното название на провинция Тера ди Лаворо става Казерта. През 1923 г. се създават три нови провинции – Специя, Триест и Йонийската провинция, а провинция Порто Маурицио става Империя. През 1924 г. се създават новите провинции Фиуме, Пула и Задар. Броят на провинциите става 76.

Вследствие на решението на фашисткия режим да учреди териториалните райони (cirscoscrizioni territoriali) на Държавата на общинско и на провинциално равнище, през 1927 г., въз основа на Кралския законодателен указ № 1/1927 г. от 2 януари 1927 г. със заглавие „Преобразуване на провинциите“, се създават още 17 провинции: Аоста, Верчели, Варезе, Савона, Южен Тирол, Гориция, Пистоя, Пескара, Риети, Терни, Витербо, Фрозиноне, Бриндизи, Матера, Рагуза, Кастроджовани и Нуоро, и се премахват провинция Казерта и окръзите, които са били на междинно ниво между провинциите и общините. През същата година Кастроджовани сменя името си на провинция Ена, а Джирдженти става Агридженто. В речта си пред Камарата на депутатите от 27 май 1927 г., известна като „Реч на Възнесение“ Мусолини оправдава създаването на тези провинции като нужда от „по-добро разпределение на населението“ и от спиране на изселването на провинцията и малките градове за сметка на големите градове. Целта обаче е в провинциите да се назначат верни на режима префекти.

През 1930 г. провинция Фиуме става Карнаро, а през 1931 г. Бари деле Пулие става провинция Бари. Така от 68 провинции през 1870 г. през 1931 г. вече има 92.
През 1934 г. се създава провинция Литория (днешна Латина), а през 1935 г. – провинция Асти.
През 1939 г. провинция Акуила дели Абруци сменя името си на провинция Л'Акуила. През 1940 г. провинция Фриули става провинция Удине. През 1941 г., след завоюването на крайбрежните територии на Кралство Югославия, провинция Задар става част от Губернаторство Далмация (включващо провинциите Зара (Задар), Спалато (Сплит) и Катаро (Котор)), а в днешната територия на Словения, превзета от италианската армия, се създава провинция Любляна. Броят на провинциите става 95 (освен окупационните зони, губернаторствата и колониите).

Системата на провинциите намира окончателното си утвърждаване с Единен текст n. 383 от 3 март 1934 г., в който провинцията е определена като „автономен териториален орган“, с призната правосубектност и ограничена административна самостоятелност. Тя има собствени компетенции според постановеното от закона, макар и те да се свеждат главно до пътищата и до социалния и здравния сектор. Окончателно са преодолени районите (mandamenti) и окръзите (circondari), така че държавната администрация на местно ниво се извършва само на 2 териториални нива –общинско и провинциално. Въпреки че след падането на фашисткия режим е възстановена избираемостта на провинциалните съвети, които избират Президента на провинцията и провинциалното правителство, уредбата на местната автономия дълго време е свързана с Единния текст.

След Втората световна война

След края на Втората световна война някои промени в териториалното провинциално разпределение са в резултат на смяната на режима.

През 1945 г. провинция Аоста приема името „Вале д'Аоста“, провинция Литория става Латина и се създава отново провинция Казерта. През 1946 г. провинция Апуания получава ново название – Маса-Карара и Маса бива обявявена за провинциална столица. През 1947 г., въз основа на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г., Италия губи териториите на провинциите Истрия, Карнаро и Далмация. и големи части от провинциите Триест и Гориция, превзети от Югославия, докато оставащата територия на провинция Триест (зона A) е окупирана от американските и английските сили, които създават Свободна територия Триест, официално независима от Италия.

Когато Италия става република (2 юни 1946 г.) провинциите са 91 на брой.

През 1948 г. провинция Вале д'Аоста става административен автономен регион със специален статут.

През 1948 г. е приета Конституцията на Република Италия, която се основава на принципите на автономия, демокрация и институционален плурализъм. Чл. 114 гласи, че „Републиката се дели на региони, провинции и общини“. В чл. 5 е залегнал принципът, според който провинциите, подобно на общините, са автономни и демократични териториални институции, които Републиката признава и насърчава в ролята им на демонстративни органи на съществуващите преди Държавата общности. Чл. 128 гласи, че „Провинциите и общините са автономни образувания в рамките на принципите, установени от общите закони на Републиката, които определят техните функции“. Докато регионите са органи, управлявани пряко от Конституцията, общините и провинциите се управляват от обикновения законодател, бидейки автономни органи „с конституционно значение“, чиито уредба произтича (поне принципно) от общите закони на Републиката.

През 1951 г. Йонийската провинция изменя името си на Таранто. Провинция Триест се обединява отново с Италия през 1954 г.

През 1968 г. се създава провинция Порденоне, през 1970 г. – провинция Изерния и през 1974 г. – провинция Ористано. Броят на провинциите е 95 (включително регион Вале д'Аоста).

Aвтономен регион Сицилия създава с Регионален закон № 9 от 1986 г. Свободен консорциум от общини, наречен „Регионална провинция“ – референтен орган за местните общности, посветен на координацията на икономическото и социалното развитие на територията. Регионалният закон узаконява Сицилианските провинции да приемат проект за икономическо и социално планиране в съответствие с планираното регионално развитие и с нуждите на територията. Това е израз на по-голямата роля на регионалната провинция като посредник и координатор между Държавата, Региона и общините. Регионалните провинции контролират планирането на основната жп и пътна мрежа на провинциалната територия и разположението на строежите и предприятията с отвъд общинския интерес. Административните им функции засягат обширни междуобщински райони или цялата провинциална територия. Най-значимите компетенции на регионалните провинции са социалните услуги, управлението на културното наследство и разпространението на културата, икономическото развитие, опазването на територията и околната среда, опазването на почвата и опазването на хидрогеоложките ресурси.

Реформа на местните автономии от 1990 г.

Закон n. 142 от 8 юни 1990 г. „Уредба за местните автономии“ е първото съгласувано прилагане на принципите на автономия, залегнали в Конституцията на Република Италия. Представлява общ закон за принципите, които уреждат основните аспекти на местната уредба, но предоставя широко поле за развитие на автономността на местните органи, които вече не са единствено „автаркични органи“. В този контекст провинцията е дефинирана като „междинен местен орган между Общината и Региона“, който „се грижи за интересите и насърчава развитието на провинциалната общност“. На Провинцията като институция, представляваща провинциалната общност и нейните интереси, вече не се гледа като на алтернатива на Региона, а като на връзка между него и общините.

Реформата поставя основите за нарастване на местната автономия. Функциите на териториално програмиране и планиране се признават като пряка задача на провинцията, както и важни оперативни функции в областта на училищата, трафика, транспорта, околната среда и местното развитие. В същото време се признава и функцията ѝ да подпомага общините на територията и възможността да осъществява в сътрудничество с тях дейности чрез съглашения, програмни споразумения и форми за асоцииране.

Новият институционален статут на Провинцията е подложен на по-нататъшно развитие със Закон n. 81 от 25 март 1993 г., който предвижда прякото избиране на кметовете и на Президента на провинцията. Този закон прекъсва традиционната система за легитимация, даващ на партиите „почти“ изключителната роля за определяне на нивата на политическо представителство и е част от административните реформи, които засилват пряката отговорност на администрацията спрямо гражданите.

През 1992 г. се създават 8 нови провинции: Вербано-Кузио-Осола, Биела, Леко, Лоди, Римини, Прато, Кротоне, Вибо Валентия, а провинцията Форли изменя името си на Форли-Чезена.

Промени през 21 век

През 2001 г. автономният регион Сардиния създава 4 нови провинции, влизащи в действие през 2005 г.: Олбия-Темпио, Олястра, Медио Кампидано и Карбония-Иглесиас. През 2004 г. Италианският парламент създава 3 провинции: Монца и Брианца, Фермо и Барлета-Андрия-Трани, влизащи в действие през 2009 г.; провинциите са 110 на брой.

През 2009 г. министър Роберто Калдероли премахва Кралския указ от 1938 г. и Указа от 1946 г., и провинцията Маса-Карара получава отново оригиналното си название Маса и Карара.

През 2016 г. Сардиния успява след 4 години да приложи резултатите от референдума, проведен на острова през 2012 г., който постановява премахването на четирите провинции, създадени през 2001 г. Заедно с това се създава Метрополен град Каляри, който е единственият случай в Италия на прилагане на оригиналната идея за метрополен град от 1990 г. Той включва само общините, свързани с главния град Каляри, а не цялата бивша провинция. Поради това се ражда провинция Южна Сардиния (закон N. 2 от 4 февруари 2016 г.), която включва териториите на бившите провинции Карбония-Иглесиас и Медио Кампидано, премахнати в резултат на референдума от 2012 г., заедно с онези общини от провинция Каляри, които не са част от едноименния метрополен град, както и общините Дженони (преди това част от провинция Ористано) и Сеуи (преди част от провинция Олиастра). Резултатът е намаляване с три единици на броя на италианските провинции, за първи път в републиканската история, поради ефективното премахване на институциите, а не заради институционалната трансформация или прехвърлянето им в чужди държави.

През 2017 г. автономната област Фриули-Венеция Джулия, в резултат на административното си преустройство, премахва трите провинции Триест, Гориция и Порденоне, докато през 2018 г. е премахната и последната провинция Удине (регионален закон n. 20 от 9 декември 2016 г.). Междуобщинските правомощия и компетенции са разделени между региона и 18-те общински териториални обединения.

Броят провинции в Италия.

Година	Провинции
1861	59
1866	67
1868	68
1870	69
1920	70
1923	73
1924	76
1927	93
1934	94
1935	95
1941	98
1945	96
1947	91
1954	92
1968	93
1970	94
1974	95
1992	103
2001	107
2004	110
2016	107

Описание

Институционална структура

Закон n. 81 от 25 март 1993 г. установява прякото народно избиране на Президентите на италианските провинции, прибягвайки до балотаж, в случай че никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство при изборите. Мандатът на Президента, първоначално определен на четири години, е удължен на пет години, а цялата регулаторна система е консолидирана в „Консолидирания текст за законите за местно самоуправление“ или „Законодателен указ № 267 от 2000 г.“. Във всички случаи на смърт, гласуване на недоверие или отнемане на президентските пълномощия се провеждат нови провинциални избори, а в случай на политическа криза се установява временно управление на институцията от Комисар, назначен от Префекта. Едновременно с избора на Президент се провеждат и изборите за Провинциален съвет (Consiglio provinciale) на принципа на законодателното управление.

Броят на Съветниците варира от 24 до 45 според големината на населението. Те са избирани чрез особена пропорционална избирателна система с мажоритарна награда. Избирателите могат да отбележат върху жълтата избирателна бюлетина името на Кандидат-президента и на подкрепящия го Кандидат-съветник. На коалицията, подкрепящ избрания Президент, се гарантират минимум 60% от местата от съветническите кресла. Предвид тази клауза, местата се разпределят пропорционално по метода D'Hondt въз основа на гласовете, получени от различните коалиции, и на втора инстанция – от отделните списъци в единния избирателен район. Кандидатите обаче се представят в едномандатни избирателни райони и след определянето на броя на местата във всяка листа биват избрани онези кандидати получили най-високия процент гласове в своя избирателен район.

Реформа Делрио

Със Закон n. 56 от 7 април 2014 г. провинциите на регионите с обикновен статут са преобразувани в административни органи от втора степен в състояние да избират собствените си органи чрез ограничено избирателно право. Предвидена е трансформацията на десет провинции в Метрополни градове (città metropolitane). Премахва се Провинциалното правителство (Giunta provinciale) в регионите с обикновен статут, като понастоящем то все още е налице само в провинциите, чийто избирателен мандат не е изтекъл преди 2016 г. Управленческите функции са преразпределени в рамките на Провинциалния съвет (Consiglio regionale), като така значително се намалява броят на членовете му и се въвежда нова за републиканския политически живот на Италия форма на чисто президентско управление. Установява се нов вид орган – Асамблея на кметовете (Assemblea dei sindaci), която има задачата да гласува финансовия бюджет и всичките законови промени. Специфични форми на автономия са предвидени за планинските провинции и те са обект на уточнчняване от регионалното законодателство.

В автономен регион Сицилия провинциите са с пълномощия от две години в очакване на проект за реформа, и подобно нещо се случва с новите Сардински провинции, премахнати чрез народния референдум. През 2015 г. са създадени 6 Свободни общински консорциума (liberi consorzi comunali) и Метрополните градове Палермо, Катания и Месина, без обаче име отклоняване от националното законодателство (касае се до чисто лексикални промени). Единствено в Сардиния създаването на Метрополен град Каляри е акт на автентична реформа, защото той включва само общините, свързани с него, а не цялата бивша провинция.

Съвсем различни норми регулират институционалния живот в автономен регион Вале д'Аоста и в автономните провинции Тренто и Болцано.

Във Фриули-Венеция Джулия, след промяна на специалния статут на региона, е приета реформа, която предвижда премахване на провинциите след изтичането на срока на действие на съответните провинциални съвети.

Италианските провинции: списък

В тези таблици се показват данните за населението и неговата гъстота, площта, броят общини и административният регион на принадлежност на 107 италиански провинции (вкл. Вале д'Аоста и двете автономни провинции на Трентино-Южен Тирол). Провинциите са подредени по брой на населението. Данните са от 1 януари 2019 г..

Повече от 3 000 000 души

Провинция	Код	Регион	Население (души)	Площ (км²)	Гъстота (души./км²)	Общини (№)
Метрополен град Столица Рим	RM	Лацио	4.342.212	5.363,28	810	121
Метрополен град Милано	MI	Ломбардия	3.250.315	1.575,65	2.063	133
Метрополен град Неапол	NA	Кампания	3.084.890	1.178,93	2.617	92

От 700 000 до 3 000 000 души

Провинция	Код	Регион	Население (души)	Площ (км²)	Гъстота (души./км²)	Общини (№)
Метрополен град Торино	TO	Пиемонт	2.259.523	6.827,00	331	312
Бреша	BS	Ломбардия	1.265.954	4.785,62	265	205
Метрополен град Палермо	PA	Сицилия	1.252.588	5.009,28	250	82
Метрополен град Бари	BA	Пулия	1.251.994	3.862,88	324	41
Бергамо	BG	Ломбардия	1.114.590	2.754,90	405	243
Метрополен град Катания	CT	Сицилия	1.107.702	3.573,68	310	58
Салерно	SA	Кампания	1.098.513	4.954,16	222	158
Метрополен град Болоня	BO	Емилия-Романя	1.014.619	3.702,32	274	55
Метрополен град Флоренция	FI	Тоскана	1.011.349	3.513,69	288	41
Падуа	PD	Венето	937.908	2.144,15	437	102
Верона	VR	Венето	926.497	3.096,39	299	98
Казерта	CE	Кампания	922.965	2.651,35	348	104
Варезе	VA	Ломбардия	890.768	1.198,11	743	138
Тревизо	TV	Венето	887.806	2.479,83	358	94
Монца и Брианца	MB	Ломбардия	873.935	405,41	2.156	55
Виченца	VI	Венето	862.418	2.722,53	317	114
Метрополен град Венеция	VE	Венето	853.338	2.472,91	345	44
Метрополен град Генуа	GE	Лигурия	841.180	1.833,79	459	67
Лече	LE	Пулия	795.134	2.799,07	284	96
Козенца	CS	Каляри	705.753	6.709,75	105	150
Модена	MO	Емилия-Романя	705.393	2.688,02	262	47

От 300 000 до 700 000 души

Провинция	Код	Регион	Население (души)	Площ (км²)	Гъстота (души./км²)	Общини (№)
Перуджа	PG	Умбрия	656.382	6.337,15	104	59
Метрополен град Месина	ME	Сицилия	626.876	3.266,12	192	108
Фоджа	FG	Пулия	622.183	7.007,54	89	61
Комо	CO	Ломбардия	599.204	1.279,04	468	148
Кунео	CN	Пиемонт	587.098	6.894,94	85	247
Таранто	TA	Пулия	576.756	2.467,35	234	29
Латина	LT	Лацио	575.254	2.256,16	255	33
Метрополен град Реджо Калабрия	RC	Калабрия	548.009	3.210,37	171	97
Павия	PV	Ломбардия	2.968,64	2.968,64	184	186
Тренто	TN	Трентино-Алто Адиже	6.207,12	6.207,12	87	175
Реджо Емилия	RE	Емилия-Романя	2.291,26	2.291,26	232	42
Болцано	BZ	Трентино-Алто Адиже	7.398,38	7.398,38	72	116
Удине	UD	Фриули-Венеция Джулия	4.969,30	4.969,30	106	134
Сасари	SS	Сардиния	7.692,09	7.692,09	64	92
Фрозиноне	FR	Лацио	3.247,08	3.247,08	151	91
Анкона	AN	Марке	471.228	1.963,22	240	47
Парма	PR	Емилия-Романя	451.631	3.447,48	131	44
Агридженто	AG	Сицилия	434.870	3.052,59	142	43
Метрополен град Каляри	CA	Сардиния	431.038	1.248,68	345	17
Трапани	TP	Сицилия	430.492	2.469,62	174	24
Алесандрия	AL	Пиемонт	421.284	3.558,83	118	187
Пиза	PI	Тоскана	419.037	2.444,72	171	37
Авелино	AV	Кампаня	418.306	2.806,07	149	118
Мантуа	MN	Ломбардия	412.292	2.341,44	176	64
Сиракуза	SR	Сицилия	399.224	2.124,13	188	21
Форли-Чезена	FC	Емилия-Романя	394.627	2.378,40	166	30
Бриндизи	BR	Пулия	392.975	1.861,12	211	20
Барлета-Андрия-Трани	BT	Пулия	390.011	1.542,95	253	10
Равена	RA	Емилия-Романя	389.456	1.859,44	209	18
Лука	LU	Тоскана	387.876	1.773,22	219	33
Киети	CH	Абруцо	385.588	2.599,58	148	104
Новара	NO	Пиемонт	369.018	1.340,28	275	87
Потенца	PZ	Базиликата	364.960	6.594,44	55	100
Кремона	CR	Ломбардия	358.955	1.770,46	203	113
Пезаро и Урбино	PU	Марке	358.886	2.567,78	140	53
Катанзаро	CZ	Каляри	358.316	2.415,45	148	80
Южна Сардиния	SU	Сардиния	350.725	6.530,78	54	107
Ферара	FE	Емилия-Романя	345.691	2.635,12	131	21
Арецо	AR	Тоскана	342.654	3.233,08	106	36
Римини	RN	Емилия-Романя	339.017	864,88	392	25
Леко	LC	Ломбардия	337.380	805,61	419	85
Ливорно	LI	Тоскана	334.832	1.213,71	276	19
Рагуза	RG	Сицилия	320.893	1.623,89	198	12
Пескара	PE	Абруцо	318.909	1.230,33	259	46
Витербо	VT	Лацио	317.030	3.615,24	88	60
Мачерата	MC	Марке	314.178	2.779,34	113	55
Порденоне	PN	Фриули-Венеция Джулия	312.533	2.275,42	137	50
Терамо	TE	Абруцо	308.052	1.954,38	158	47

До 300 000 души

Провинция	Код	Регион	Население (души)	Площ (км²)	Гъстота (души./км²)	Общини (№)
Акуила	AQ	Абруцо	299.031	5.047,55	59	108
Пистоя	PT	Тоскана	292.473	964,12	303	20
Пиаченца	PC	Емилия-Романя	287.152	2.585,86	111	46
Беневенто	BN	Кампания	277.018	2.080,44	133	78
Савона	SV	Лигурия	276.064	1.546,29	179	69
Сиена	SI	Тоскана	267.197	3.820,98	70	35
Калтанисета	CL	Сицилия	262.458	2.138,37	123	22
Прато	PO	Тоскана	257.716	365,72	705	7
Ровиго	RO	Венето	234.937	1.819,35	129	50
Триест	TS	Фриули-Венеция Джулия	234.493	212,51	1103	6
Лоди	LO	Ломбардия	230.198	782,99	294	60
Терни	TR	Умбрия	225.633	2.127,18	106	33
Гросето	GR	Тоскана	221.629	4.503,12	49	28
Кампобасо	CB	Молизе	221.238	2.925,41	76	84
Специя	SP	Лигурия	219.556	881,35	249	32
Асти	AT	Пиемонт	214.638	1.510,19	142	118
Империя	IM	Лигурия	213.840	1.154,78	185	66
Нуоро	NU	Сардиния	208.550	5.638,02	37	74
Асколи Пичено	AP	Марке	207.179	1.228,27	169	33
Белуно	BL	Венето	202.950	3.610,20	56	61
Матера	MT	Базиликата	197.909	3.478,89	57	31
Маса и Карара	MS	Тоскана	194.878	1.154,68	169	17
Сондрио	SO	Ломбардия	181.095	3.195,76	57	77
Биела	BI	Пиемонт	175.585	913,28	192	74
Кротоне	KR	Калабрия	174.980	1.735,68	101	27
Фермо	FM	Марке	173.800	862,77	201	40
Верчели	VC	Пиемонт	170.911	2.081,64	82	82
Ена	EN	Сицилия	164.788	2.574,70	64	20
Вибо Валентия	VV	Калабрия	160.073	1.150,64	139	50
Вербано-Кузио-Осола	VB	Пиемонт	158.349	2.260,91	70	74
Ористано	OR	Сардиния	157.707	2.990,45	53	87
Риети	RI	Лацио	155.503	2.750,52	57	73
Гориция	GO	Фриули-Венеция Джулия	139.403	467,14	298	25
Аоста	AO	Вале д'Аоста	125.666	3.260,90	39	74
Изерния	IS	Молизе	84.379	1.535,24	55	52
Общо за Италия				301.338		7914

Източници

• ((it)) „Названия и кодове на провинциите и регионите на Италия“, Istat (за сваляне)
• ((it)) Провинции и общини в Италия (официален списък)
• ((it)) Провинции и общини: Природа
• ((it)) Breve presentazione dell'evoluzione istituzionale e finanziaria delle Province Italiane
• ((it)) Карти и статистики за провинциите от Съюза на Провинциите на Италия
• ((it)) Guida agli Enti Locali, un sito completo per tutti gli operatori degli enti locali.
• ((it)) Unione Province d'Italia.