Провинции на Италия
Провинция, в Италия, е административна териториална единица, чиято територия е по-малка от регионалната територия (и винаги участва един регион), и се състои от повече общини. Главните закони, управляващи провинциите, се намират в V глава на втората част на италианската конституция (чл. 114 и т.н.). Освен автономните провинции, всички италиански провинции са членове на „Съюз на Провинциите на Италия“ (Unione delle Province d'Italia – Upi).
Съдържание
Обща информация[редактиране | редактиране на кода]
Понастоящем италианските провинции са 110 на брой, от които 107 провинциални администрации са членове на Съюза на Провинциите на Италия, вътре в 20 региона.
- Във Вале д'Аоста провинциалното управление е поверено на регионалното правителство, затова не съществува никаква провинциална администрация.
- Автономните провинции Тренто и Южен Тирол имат по-големи власти от редовните провинции, подобни на властите на регионите.
- Четирите нови сардински провинции Карбония-Иглесиас, Медио Кампидано, Олбия-Темпио и Олястра не трябва да имат задължително всички провинциални щатни служби, а те са средища на провинциалните органи и на регионалните служби.
- Деветте сицилиански провинции са били отстранени от регионалния статут и заместени от регионалния закон № 9/1986 със „регионални провинции“, т.е., свободни дружества на много общини, а името остава „провинция“.
- Тъй като 5 провинции са със 2 столици (Пезаро и Урбино, Олбия-Темпио, Форли-Чезена, Медио Кампидано, Олястра и Карбония-Иглесиас) и една провинция е със 3 столици (Барлета-Андрия-Трани), провинциални столици са 117 (за 110 провинции). Аоста е регионална столица, а в статистиките се счита и като провинциална столица, тъй като регионът имаи едни и същи дейности като провинция.
Названия на провинциите[редактиране | редактиране на кода]
Названията на италианските провинции почти винаги съотвестват на имената на техните столици, с няколко изключения.
- Пет провинции са с двойно наименование: Карбония-Иглесиас, Олбия-Темпио, Пезаро и Урбино, Маса и Карара, Форли-Чезена. На първите три провинции съотвестват двойната столица а последните две са с единствена столица (Форли и Маса);
- Две провинции са с тройно наименование: Барлета-Андрия-Трани, на която съотвестват и трите столици и Вербано-Кузио-Осола, която е с единствена столица, Вербания;
- Четири провинции са с географско наименование: Медио Кампидано, Олястра, Вербано-Кузио-Осола и Монца и Брианца, на които може да съотвести и двоина столица.
- Една провинция и един регион са двуезични: Южен Тирол и автономен регион Вале д'Аоста, където се говорят съответно немски и френски език. Езиковите малцинства в тези райони се пазят от специални регионални и провинциални закони. Различно от другите италиански провинции, служебните документи и личните карти се издават на двата езика.
Статистика[редактиране | редактиране на кода]
№ | Провинция | Площ (км2) |
---|---|---|
1 | Южен Тирол | 7.400 |
2 | Фоджа | 6.966 |
3 | Кунео | 6.902 |
4 | Торино | 6.829 |
5 | Козенца | 6.650 |
6 | Потенца | 6.549 |
106 | Лоди | 782 |
107 | Гориция | 466 |
108 | Монца и Брианца | 405 |
109 | Прато | 365 |
110 | Триест | 212 |
№ | Провинция | Гъстота (д./км2) |
---|---|---|
1 | Неапол | 2.630 |
2 | Монца и Брианца | 2.075 |
3 | Милано | 1.982 |
4 | Триест | 1.117 |
5 | Рим | 776 |
106 | Гросето | 50,4 |
107 | Олбия-Темпио | 45,9 |
108 | Нуоро | 40,9 |
109 | Аоста | 39,2 |
110 | Олястра | 31,3 |
История на италианските провинции[редактиране | редактиране на кода]
В 1861 г., когато се декларира обединението на италианското кралство, провинциите са само 59, и националната територия не включва днешните региони Венето (с територията на днешна провинция Мантуа), Фриули-Венеция Джулия, Трентино-Южен Тирол (които още са под австрийско управление) и Лацио (което остава част на папската държава). Вече са части на италианската територия окръг Риети, в този момент част на провинция Перуджа, и окръзи Читадукале в провинция Л'Акуила и Гаета и Сора в провинция Тера ди Лаворо).
В 1866 г., след третата война срещу Австрия, Кралство Италия превзема територии Венето и Фриули и Мантуа, и се създават 8 нови провинции (Белуно, Венеция, Верона, Виченца, Падуа, Ровиго, Тревизо, Удине); след това в 1868 г. се създава провинция Мантуа и в 1870 г., след завоюването на бъдещата столица, се създава провинция Рим; броят на провинциите е 69.
В 1920 г., след края на първата световна война, Италия превзема райони Венеция Тридентина (днес Трентино-Южен Тирол до Бренер) и на Венеция Джулия (от Триест до Задар без град Риека, днес Хърватия, и се създава провинция Тренто и в 1923 три нови провинции Специя, Триест и йонийска провинция, а провинция Порто Маурицио става Империя. В 1921 г. официалното название на провинция Тера ди Лаворо става Казерта и в 1924 г. се създават новите провинции Фиуме, Пула и Задар; броят на провинциите е 76.
Провинциално преобразование[редактиране | редактиране на кода]
В 1927 г. според кралския законодателен указ № 1/1927 в 2 януари 1927 „Преобразование на провинциите“ се създават 17 провинции (Аоста, Верчели, Варезе, Савона, Южен Тирол, Гориция, Пистоя, Пескара, Риети, Терни, Витербо, Фрозиноне, Бриндизи, Матера, Рагуза, Кастроджовани, Нуоро), отстранява се провинцията Казерта и окръзите, които са били междинно ниво между провинциите и общините.
През същата година Кастроджовани изменя името си в провинция Ена и Джирдженти в Агридженто. През 1930 г. провинция Фиуме става Карнаро а в 1931 г. Бари деле Пулие става провинция Бари.
В 1934 г. се създава провинция Литория и в 1935 г. провинция Асти.
В 1939 г. провинцията Акуила дели Абруци изменя името си в провинция Л'Акуила и в 1940 г. провинцията Фриули става провинция Удине. В 1941 г. след завоюването на крайбрежните територии на Кралство Югославия, провинция Задар става част на Губернаторство Далмация (което включва провинциите Задар, Сплит и Катаро), а в днешната територия на Словения, превзета от италианската армия, се създава провинцията Любляна. Броят провинции е 95 (освен окупационните зони, губернаторствата и колониите.
След втората световна война[редактиране | редактиране на кода]
След края на втората световна война в 1945 г., провинцията Аоста измения името си в Вале д'Аоста, провинцията Литория изменя името си в Латина и се създава отново провинцията Казерта. В 1946 г., провинцията Апуания получава ново название Маса-Карара и се декларира Маса за провинциална столица. В 1947 г. според парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г., Италия губи териториите на провинциите Истрия, Карнаро и Далмация, големи части на провинциите Триест и Гориция, които се превземат от Югославия, докато оставащата територия на провинцията Триест (зона A) е окупирана от американските и английските сили, които създават Свободната триестска територия, официално независима от Италия. Когато Италия става република (2 юни 1946 г.) провинциите са 91 на брой. В 1948 г. провинцията Вале д'Аоста става административен автономен регион със специален статут, а автономния регион Сицилия отстранява провинциите си и създава новите общински дружества, наречени „регионални провинции“ с регионалния закон № 9 в 1986 г.
В 1951 г., йонийската провинция изменя името си в Таранто и провинция Триест се обединява отново с Италия в 1954 г.
Последни промени[редактиране | редактиране на кода]
През 1968 г. се създава провинция Порденоне, в 1970 г. провинция Изерния и в 1974 г. провинция Ористано и броят провинции е 95 (включен регион Вале д'Аоста).
През 1992 г. се създават 8 нови провинции: Вербано-Кузио-Осола, Биела, Леко, Лоди, Римини, Прато, Кротоне, Вибо Валентия, а провинцията Форли изменя името си в Форли-Чезена.
В 2001 г. автономния регион Сардиния създава 4 нови провинции, действащи от 2005 г., Олбия-Темпио, Олястра, Медио Кампидано и Карбония-Иглесиас; през 2004 г. италианският парламент създава 3 провинции: Монца и Брианца, Фермо и Барлета-Андрия-Трани, действащи от 2009; провинциите са 110 на брой.
През 2009 г. министърът Роберто Калдероли отсранява кралския указ на 1938 г. и указа на 1946 г. и провинцията Маса-Карара получава отново оригиналното название Маса и Карара.[1][2]
Година | Провинции |
---|---|
1861 | 59 |
1866 | 67 |
1868 | 68 |
1870 | 69 |
1920 | 70 |
1923 | 73 |
1924 | 76 |
1927 | 93 |
1934 | 94 |
1935 | 95 |
1941 | 98 |
1945 | 96 |
1947 | 91 |
1954 | 92 |
1968 | 93 |
1970 | 94 |
1974 | 95 |
1992 | 103 |
2001 | 107 |
2004 | 110 |
Провинции[редактиране | редактиране на кода]
В тези таблици се показват данните за население, площ и гъстота, брой общини и административен регион от 110 италиански провинции (включена Вале д'Аоста и две автономни провинции на Трентино-Южен Тирол). Провинции са в ред по население[3] и по броя членове в провинциалния си съвет.[4]
Повече от 3 000 000 души[редактиране | редактиране на кода]
Тези провинции имат Провинциален съвет със 45 члена и Провинциална джунта със 15 члена (ч. 47. законодателен указ 267/2000 изменен от ч. 2, п. 23, закон 244/2007).
Провинция | Код | Регион | Население (души) |
Площ (км²) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
---|---|---|---|---|---|---|
Рим | RM | Лацио | 4.154.684 | 5.352 | 776 | 121 |
Милано | MI | Ломбардия | 3.123.205 | 1.575 | 1.982 | 134 |
Неапол | NA | Кампания | 3.079.685 | 1.171 | 2.630 | 92 |
От 700 000 до 3 000 000 души[редактиране | редактиране на кода]
Тези провинции имат Провинциален съвет със 36 члена и Провинциална джунта със 12 члена.[5]
Провинция | Код | Регион | Население (души) |
Площ (км²) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
---|---|---|---|---|---|---|
Торино | TO | Пиемонт | 2.297.598 | 6.829 | 336 | 315 |
Бари | BA | Пулия | 1.254.461 | 3.821 | 328 | 41 |
Палермо | PA | Сицилия | 1.246.614 | 4.992 | 250 | 82 |
Бреша | BS | Ломбардия | 1.242.393 | 4.783 | 260 | 206 |
Салерно | SA | Кампания | 1.107.652 | 4.918 | 225 | 158 |
Бергамо | BG | Ломбардия | 1.089.283 | 2.723 | 400 | 244 |
Катания | CT | Сицилия | 1.087.749 | 3.553 | 306 | 58 |
Флоренция | FI | Тоскана | 991.862 | 3.515 | 282 | 44 |
Болоня | BO | Емилия-Романя | 984.342 | 3.702 | 266 | 60 |
Падуа | PD | Венето | 927.730 | 2.142 | 433 | 104 |
Верона | VR | Венето | 914.382 | 3.120 | 293 | 98 |
Казерта | CE | Кампания | 910.006 | 2.640 | 345 | 104 |
Тревизо | TV | Венето | 883.840 | 2.477 | 357 | 95 |
Генуа | GE | Лигурия | 883.180 | 1.839 | 480 | 67 |
Варезе | VA | Ломбардия | 876.705 | 1.199 | 731 | 141 |
Виченца | VI | Венето | 866.398 | 2.723 | 318 | 121 |
Венеция | VE | Венето | 858.915 | 2.461 | 349 | 44 |
Монца и Брианца | MB | Ломбардия | 840.711 | 405 | 2.075 | 55 |
Лече | LE | Пулия | 813.556 | 2.759 | 295 | 97 |
Козенца | CS | Калабрия | 734.652 | 6.650 | 110 | 155 |
От 300 000 до 700 000 души[редактиране | редактиране на кода]
Тези провинции имат Провинциален съвет със 30 члена и Провинциална джунта със 10 члена.[6] Специални конституционни закони регулират автономни провинции на регион Трентино-Южен Тирол.
Провинция | Код | Регион | Население (души) |
Площ (км²) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
---|---|---|---|---|---|---|
Модена | MO | Емилия-Романя | 694.579 | 2.689 | 258 | 47 |
Перуджа | PG | Умбрия | 667.071 | 6.332 | 105 | 59 |
Месина | ME | Сицилия | 653.810 | 3.247 | 201 | 108 |
Фоджа | FG | Пулия | 640.891 | 6.966 | 92 | 64 |
Комо | CO | Ломбардия | 590.050 | 1.288 | 458 | 163 |
Кунео | CN | Пиемонт | 589.586 | 6.902 | 85 | 250 |
Таранто | TA | Пулия | 580.525 | 2.436 | 238 | 29 |
Реджо Калабрия | RC | Калабрия | 565.756 | 3.184 | 178 | 97 |
Каляри | CA | Сардиния | 561.080 | 4.569 | 123 | 71 |
Латина | LT | Лацио | 551.217 | 2.250 | 245 | 33 |
Павия | PV | Ломбардия | 544.230 | 2.965 | 184 | 190 |
Удине[7] | UD | Фриули-Венеция Джулия | 541.036 | 4.904 | 110 | 136 |
Тренто (Автономна)[8] | TN | Трентино-Южен Тирол | 524.826 | 6.203 | 85 | 211 |
Реджо Емилия | RE | Емилия-Романя | 525.267 | 2.292 | 229 | 45 |
Южен Тирол (Автономна) | BZ | Трентино-Южен Тирол | 503.434 | 7.400 | 68 | 116 |
Фрозиноне | FR | Лацио | 497.849 | 3.243 | 154 | 91 |
Анкона | AN | Марке | 478.319 | 1.940 | 247 | 49 |
Агридженто | AG | Сицилия | 454.593 | 3.042 | 149 | 43 |
Алесандрия | AL | Пиемонт | 439.414 | 3.559 | 123 | 190 |
Авелино | AV | Кампания | 439.036 | 2.792 | 157 | 119 |
Трапани | TP | Сицилия | 436.283 | 2.460 | 177 | 24 |
Парма | PR | Емилия-Романя | 437.349 | 3.450 | 127 | 47 |
Пиза | PI | Тоскана | 414.154 | 2.445 | 169 | 39 |
Мантуа | MN | Ломбардия | 412.606 | 2.339 | 176 | 70 |
Сиракуза | SR | Сицилия | 403.356 | 2.108 | 191 | 21 |
Бриндизи | BR | Пулия | 403.096 | 1.839 | 219 | 20 |
Киети | CH | Абруцо | 396.852 | 2.588 | 153 | 104 |
Форли-Чезена | FC | Емилия-Романя | 392.329 | 2.376 | 165 | 30 |
Лука | LU | Тоскана | 392.182 | 1.773 | 221 | 35 |
Барлета-Андрия-Трани | BT | Пулия | 391.506 | 1.538 | 255 | 10 |
Равена | RA | Емилия-Романя | 389.509 | 1.858 | 210 | 18 |
Потенца | PZ | Базиликата | 385.309 | 6.549 | 59 | 100 |
Катандзаро | CZ | Калабрия | 368.219 | 2.392 | 154 | 80 |
Новара | NO | Пиемонт | 368.864 | 1.339 | 275 | 88 |
Пезаро и Урбино[9] | PU | Марке | 365.788 | 2.564 | 143 | 60 |
Кремона | CR | Ломбардия | 362.061 | 1.771 | 204 | 115 |
Ферара | FE | Емилия-Романя | 358.972 | 2.630 | 136 | 26 |
Арецо | AR | Тоскана | 348.127 | 3.236 | 108 | 39 |
Ливорно | LI | Тоскана | 341.453 | 1.211 | 282 | 20 |
Леко | LC | Ломбардия | 337.912 | 816 | 414 | 90 |
Сасари | SS | Сардиния | 336.632 | 4.281 | 79 | 66 |
Римини[9] | RN | Емилия-Романя | 325.219 | 863 | 377 | 27 |
Мачерата | MC | Марке | 324.369 | 2.774 | 117 | 57 |
Пескара | PE | Абруцо | 321.192 | 1.225 | 262 | 46 |
Витербо | VT | Лацио | 318.139 | 3.614 | 88 | 60 |
Рагуза | RG | Сицилия | 316.113 | 1.614 | 196 | 12 |
Порденоне | PN | Фриули-Венеция Джулия | 313.870 | 2.130 | 147 | 51 |
Терамо | TE | Абруцо | 311.590 | 1.948 | 160 | 47 |
Л'Акуила | AQ | Абруцо | 309.264 | 5.035 | 61,4 | 108 |
До 300 000 души[редактиране | редактиране на кода]
Тези провинции имат Провинциален съвет със 24 члена и Провинциална джунта със 8 члена.[10] Специални конституционни закони регулират автономния регион Вале д'Аоста.
Провинция | Код | Регион | Население (души) |
Площ (км²) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
---|---|---|---|---|---|---|
Пистоя | PT | Тоскана | 292.108 | 965 | 303 | 22 |
Беневенто | BN | Кампания | 288.283 | 2.071 | 139 | 78 |
Пиаченца | PC | Емилия-Романя | 288.003 | 2.590 | 111 | 48 |
Савона | SV | Лигурия | 287.315 | 1.545 | 186 | 69 |
Калтанисета | CL | Сицилия | 272.052 | 2.124 | 128 | 22 |
Сиена | SI | Тоскана | 271.365 | 3.823 | 71 | 36 |
Прато | PO | Тоскана | 248.174 | 365 | 680 | 7 |
Ровиго | RO | Венето | 247.297 | 1.790 | 138 | 50 |
Триест | TS | Фриули-Венеция Джулия | 236.546 | 212 | 1.116 | 6 |
Терни | TR | Умбрия | 233.719 | 2.122 | 110 | 33 |
Кампобасо | CB | Молизе | 231.440 | 2.910 | 80 | 84 |
Гросето | GR | Тоскана | 227.063 | 4.501 | 50 | 28 |
Лоди | LO | Ломбардия | 225.825 | 782 | 289 | 61 |
Специя | SP | Лигурия | 223.606 | 881 | 254 | 32 |
Империя | IM | Лигурия | 221.885 | 1.156 | 192 | 67 |
Асти | AT | Пиемонт | 221.151 | 1.515 | 146 | 118 |
Белуно | BL | Венето | 213.876 | 3.676 | 58 | 69 |
Асколи Пичено | AP | Марке | 213.586 | 1.228 | 174 | 33 |
Маса и Карара | MS | Тоскана | 203.642 | 1.157 | 176 | 17 |
Матера | MT | Базиликата | 203.570 | 3.447 | 59 | 31 |
Биела | BI | Пиемонт | 186.698 | 914 | 204 | 82 |
Сондрио | SO | Ломбардия | 182.709 | 3.210 | 57 | 78 |
Верчели | VC | Пиемонт | 179.798 | 2.088 | 86 | 86 |
Фермо | FM | Марке | 177.480 | 860 | 206 | 40 |
Кротоне | KR | Калабрия | 173.812 | 1.716 | 101 | 27 |
Ена | EN | Сицилия | 173.009 | 2.561 | 68 | 20 |
Вибо Валентия | VV | Калабрия | 166.891 | 1.139 | 147 | 50 |
Ористано | OR | Сардиния | 166.712 | 3.040 | 55 | 88 |
Вербано-Кузио-Осола | VB | Пиемонт | 163.121 | 2.256 | 72 | 77 |
Нуоро | NU | Сардиния | 161.020 | 3.934 | 41 | 52 |
Риети | RI | Лацио | 159.979 | 2.750 | 58 | 73 |
Олбия-Темпио | OT | Сардиния | 156.121 | 3.397 | 46 | 26 |
Гориция | GO | Фриули-Венеция Джулия | 142.627 | 466 | 306 | 25 |
Карбония-Иглесиас | CI | Сардиния | 130.186 | 1.495 | 87 | 23 |
Аоста (Автономен регион) |
AO | Вале д'Аоста | 127.866 | 3.266 | 39 | 74 |
Медио Кампидано | VS | Сардиния | 102.647 | 1.516 | 68 | 28 |
Изерния | IS | Молизе | 88.789 | 1.528 | 58 | 52 |
Олястра | OG | Сардиния | 58.006 | 1.854 | 31 | 23 |
Общо за Италия | 60.340.328 | 301.338 | 200 | 8.094 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Restituita la e a Massa Carrara
- ↑ Si torna all'antica denominazione
- ↑ Демографски данни 31-12-2009, Istat
- ↑ Член № 37 в „Testo unico degli Enti locali“.
- ↑ Членовете на провинциалните съвети на регионалните провинции Палермо и Катания в автономният регион Сицилия е 45 на брой, и 15 на брой за провинциалните джунти.
- ↑ С изключение на регионалните сицилиански провинции Агридженто, Трапани, Сиракуза и Рагуза, за които членовете на съвета са 35 и на джунтата 12 на брой; за провинция Месина те са 45 и 15 на брой.
- ↑ През 2009 г. общините Камполонго ал Торе и Таполяно се обединяват в единствена община Камполонго Таполяно. Общините в провинцията са 136 на брой (Общини, Istat).
- ↑ През 2009 г. общините Кончей, Молина ди Ледро, Пиеве ди Ледро, Тиарно ди Сопра и Тиарно ди Сото се обединяват в една и съща община „Ледро“ а общините Ломазо и Бледжо се обединяват в община Комано Терме; затова общините в провинцията са 211 на брой (Общини, Istat).
- ↑ а б През 2009 г. седем общини напускат провинцията Пезаро и Урбино и се обединяват на провинцията Римини.
- ↑ Членовете на провинциалните съвети на регионалните провинции в автономният регион Сицилия е 25 на брой, според регионалните закони.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) „Названия и кодове на провинциите и регионите на Италия“, Istat (за сваляне)
- ((it)) Провинции и общини в Италия (официален списък)
- ((it)) Провинции и общини: Природа
- ((it)) Breve presentazione dell'evoluzione istituzionale e finanziaria delle Province Italiane
- ((it)) Мапа и статистики за провинциите от Съюза на Провинциите на Италия
- ((it)) Преброяване на население 2001, Istat
- ((it)) Guida agli Enti Locali, un sito completo per tutti gli operatori degli enti locali.