Провинции на Италия
Провинция, в Италия, е административна териториална единица, чиято територия е по-малка от регионалната територия (и винаги участва един регион), и се състои от повече общини. Главните закони, управляващи провинциите, се намират в V глава на втората част на италианската конституция (чл. 114 и т.н.). Освен автономните провинции, всички италиански провинции са членове на "Съюз на Провинциите на Италия" (Unione delle Province d'Italia - Upi).
Съдържание
Обща информация[редактиране | edit source]
Понастоящем италианските провинции са 110 на брой, от които 107 провинциални администрации са членове на Съюза на Провинциите на Италия, вътре в 20 региона.
- Във Вале д'Аоста провинциалното управление е поверено на регионалното правителство, затова не съществува никаква провинциална администрация.
- Автономните провинции Тренто и Южен Тирол имат по-големи власти от редовните провинции, подобни на властите на регионите.
- Четирите нови сардински провинции Карбония-Иглесиас, Медио Кампидано, Олбия-Темпио и Олястра не трябва да имат задължително всички провинциални щатни служби, а те са средища на провинциалните органи и на регионалните служби.
- Деветте сицилиански провинции са били отстранени от регионалния статут и заместени от регионалния закон № 9/1986 със "регионални провинции", т.е., свободни дружества на много общини, а името остава "провинция".
- Тъй като 5 провинции са със 2 столици (Пезаро и Урбино, Олбия-Темпио, Форли-Чезена, Медио Кампидано, Олястра и Карбония-Иглесиас) и една провинция е със 3 столици (Барлета-Андрия-Трани), провинциални столици са 117 (за 110 провинции). Аоста е регионална столица, а в статистиките се счита и като провинциална столица, тъй като регионът имаи едни и същи дейности като провинция.
Названия на провинциите[редактиране | edit source]
Названията на италианските провинции почти винаги съотвестват на имената на техните столици, с няколко изключения.
- Пет провинции са с двойно наименование: Карбония-Иглесиас, Олбия-Темпио, Пезаро и Урбино, Маса и Карара, Форли-Чезена. На първите три провинции съотвестват двойната столица а последните две са с единствена столица (Форли и Маса);
- Две провинции са с тройно наименование: Барлета-Андрия-Трани, на която съотвестват и трите столици и Вербано-Кузио-Осола, която е с единствена столица, Вербания;
- Четири провинции са с географско наименование: Медио Кампидано, Олястра, Вербано-Кузио-Осола и Монца и Брианца, на които може да съотвести и двоина столица.
- Една провинция и един регион са двуезични: Южен Тирол и автономен регион Вале д'Аоста, където се говорят съответно немски и френски език. Езиковите малцинства в тези райони се пазят от специални регионални и провинциални закони. Различно от другите италиански провинции, служебните документи и личните карти се издават на двата езика.
Статистика[редактиране | edit source]
| № | Провинция | Площ (км2) |
|---|---|---|
| 1 | Южен Тирол | 7.400 |
| 2 | Фоджа | 6.966 |
| 3 | Кунео | 6.902 |
| 4 | Торино | 6.829 |
| 5 | Козенца | 6.650 |
| 6 | Потенца | 6.549 |
| 106 | Лоди | 782 |
| 107 | Гориция | 466 |
| 108 | Монца и Брианца | 405 |
| 109 | Прато | 365 |
| 110 | Триест | 212 |
| № | Провинция | Гъстота (д./км2) |
|---|---|---|
| 1 | Неапол | 2.630 |
| 2 | Монца и Брианца | 2.075 |
| 3 | Милано | 1.982 |
| 4 | Триест | 1.117 |
| 5 | Рим | 776 |
| 106 | Гросето | 50,4 |
| 107 | Олбия-Темпио | 45,9 |
| 108 | Нуоро | 40,9 |
| 109 | Аоста | 39,2 |
| 110 | Олястра | 31,3 |
История на италианските провинции[редактиране | edit source]
В 1861 г., когато се декларира обединението на италианското кралство, провинциите са само 59, и националната територия не включва днешните региони Венето (с територията на днешна провинция Мантуа), Фриули-Венеция Джулия, Трентино-Южен Тирол (които още са под австрийско управление) и Лацио (което остава част на папската държава). Вече са части на италианската територия окръг Риети, в този момент част на провинция Перуджа, и окръзи Читадукале в провинция Л'Акуила и Гаета и Сора в провинция Тера ди Лаворо).
В 1866 г., след третата война срещу Австрия, Кралство Италия превзема територии Венето и Фриули и Мантуа, и се създават 8 нови провинции (Белуно, Венеция, Верона, Виченца, Падуа, Ровиго, Тревизо, Удине); след това в 1868 г. се създава провинция Мантуа и в 1870 г., след завоюването на бъдещата столица, се създава провинция Рим; броят на провинциите е 69.
В 1920 г., след края на първата световна война, Италия превзема райони Венеция Тридентина (днес Трентино-Южен Тирол до Бренер) и на Венеция Джулия (от Триест до Задар без град Риека, днес Хърватия, и се създава провинция Тренто и в 1923 три нови провинции Специя, Триест и йонийска провинция, а провинция Порто Маурицио става Империя. В 1921 г. официалното название на провинция Тера ди Лаворо става Казерта и в 1924 г. се създават новите провинции Фиуме, Пула и Задар; броят на провинциите е 76.
Провинциално преобразование[редактиране | edit source]
В 1927 г. според кралския законодателен указ № 1/1927 в 02.01.1927 "Преобразование на провинциите" се създават 17 провинции (Аоста, Верчели, Варезе, Савона, Южен Тирол, Гориция, Пистоя, Пескара, Риети, Терни, Витербо, Фрозиноне, Бриндизи, Матера, Рагуза, Кастроджовани, Нуоро), отстранява се провинцията Казерта и окръзите, които са били междинно ниво между провинциите и общините.
През същата година Кастроджовани изменя името си в провинция Ена и Джирдженти в Агридженто. През 1930 г. провинция Фиуме става Карнаро а в 1931 г. Бари деле Пулие става провинция Бари.
В 1934 г. се създава провинция Литория и в 1935 г. провинция Асти.
В 1939 г. провинцията Акуила дели Абруци изменя името си в провинция Л'Акуила и в 1940 г. провинцията Фриули става провинция Удине. В 1941 г. след завоюването на крайбрежните територии на Кралство Югославия, провинция Задар става част на Губернаторство Далмация (което включва провинциите Задар, Сплит и Катаро), а в днешната територия на Словения, превзета от италианската армия, се създава провинцията Любляна. Броят провинции е 95 (освен окупационните зони, губернаторствата и колониите.
След втората световна война[редактиране | edit source]
След края на втората световна война в 1945 г., провинцията Аоста измения името си в Вале д'Аоста, провинцията Литория изменя името си в Латина и се създава отново провинцията Казерта. В 1946 г., провинцията Апуания получава ново название Маса-Карара и се декларира Маса за провинциална столица. В 1947 г. според парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г., Италия губи териториите на провинциите Истрия, Карнаро и Далмация, големи части на провинциите Триест и Гориция, които се превземат от Югославия, докато оставащата територия на провинцията Триест (зона A) е окупирана от американските и английските сили, които създават Свободната триестска територия, официално независима от Италия. Когато Италия става република (2 юни 1946 г.) провинциите са 91 на брой. В 1948 г. провинцията Вале д'Аоста става административен автономен регион със специален статут, а автономния регион Сицилия отстранява провинциите си и създава новите общински дружества, наречени "регионални провинции" с регионалния закон № 9 в 1986 г..
В 1951 г., йонийската провинция изменя името си в Таранто и провинция Триест се обединява отново с Италия в 1954 г..
Последни промени[редактиране | edit source]
През 1968 г. се създава провинция Порденоне, в 1970 г. провинция Изерния и в 1974 г. провинция Ористано и броят провинции е 95 (включен регион Вале д'Аоста).
През 1992 г. се създават 8 нови провинции: Вербано-Кузио-Осола, Биела, Леко, Лоди, Римини, Прато, Кротоне, Вибо Валентия, а провинцията Форли изменя името си в Форли-Чезена.
В 2001 г. автономния регион Сардиния създава 4 нови провинции, действащи от 2005 г., Олбия-Темпио, Олястра, Медио Кампидано и Карбония-Иглесиас; през 2004 г. италианският парламент създава 3 провинции: Монца и Брианца, Фермо и Барлета-Андрия-Трани, действащи от 2009; провинциите са 110 на брой.
През 2009 г. министърът Роберто Калдероли отсранява кралския указ на 1938 г. и указа на 1946 г. и провинцията Маса-Карара получава отново оригиналното название Маса и Карара.[1][2]
| Година | Провинции |
|---|---|
| 1861 | 59 |
| 1866 | 67 |
| 1868 | 68 |
| 1870 | 69 |
| 1920 | 70 |
| 1923 | 73 |
| 1924 | 76 |
| 1927 | 93 |
| 1934 | 94 |
| 1935 | 95 |
| 1941 | 98 |
| 1945 | 96 |
| 1947 | 91 |
| 1954 | 92 |
| 1968 | 93 |
| 1970 | 94 |
| 1974 | 95 |
| 1992 | 103 |
| 2001 | 107 |
| 2004 | 110 |
Провинции[редактиране | edit source]
В тези таблици се показват данните за население, площ и гъстота, брой общини и административен регион от 110 италиански провинции (включена Вале д'Аоста и две автономни провинции на Трентино-Южен Тирол). Провинции са в ред по население[3] и по броя членове в провинциалния си съвет.[4]
Повече от 3.000.000 души[редактиране | edit source]
Тези провинции имат Провинциален съвет със 45 члена и Провинциална джунта със 15 члена (ч. 47. законодателен указ 267/2000 изменен от ч. 2, п. 23, закон 244/2007).
| Провинция | Код | Регион | Население (души) |
Площ (км²) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Рим | RM | Лацио | 4.154.684 | 5.352 | 776 | 121 |
| Милано | MI | Ломбардия | 3.123.205 | 1.575 | 1.982 | 134 |
| Неапол | NA | Кампания | 3.079.685 | 1.171 | 2.630 | 92 |
От 700.000 до 3.000.000 души[редактиране | edit source]
Тези провинции имат Провинциален съвет със 36 члена и Провинциална джунта със 12 члена.[5]
| Провинция | Код | Регион | Население (души) |
Площ (км²) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Торино | TO | Пиемонт | 2.297.598 | 6.829 | 336 | 315 |
| Бари | BA | Пулия | 1.254.461 | 3.821 | 328 | 41 |
| Палермо | PA | Сицилия | 1.246.614 | 4.992 | 250 | 82 |
| Бреша | BS | Ломбардия | 1.242.393 | 4.783 | 260 | 206 |
| Салерно | SA | Кампания | 1.107.652 | 4.918 | 225 | 158 |
| Бергамо | BG | Ломбардия | 1.089.283 | 2.723 | 400 | 244 |
| Катания | CT | Сицилия | 1.087.749 | 3.553 | 306 | 58 |
| Флоренция | FI | Тоскана | 991.862 | 3.515 | 282 | 44 |
| Болоня | BO | Емилия-Романя | 984.342 | 3.702 | 266 | 60 |
| Падуа | PD | Венето | 927.730 | 2.142 | 433 | 104 |
| Верона | VR | Венето | 914.382 | 3.120 | 293 | 98 |
| Казерта | CE | Кампания | 910.006 | 2.640 | 345 | 104 |
| Тревизо | TV | Венето | 883.840 | 2.477 | 357 | 95 |
| Генуа | GE | Лигурия | 883.180 | 1.839 | 480 | 67 |
| Варезе | VA | Ломбардия | 876.705 | 1.199 | 731 | 141 |
| Виченца | VI | Венето | 866.398 | 2.723 | 318 | 121 |
| Венеция | VE | Венето | 858.915 | 2.461 | 349 | 44 |
| Монца и Брианца | MB | Ломбардия | 840.711 | 405 | 2.075 | 55 |
| Лече | LE | Пулия | 813.556 | 2.759 | 295 | 97 |
| Козенца | CS | Калабрия | 734.652 | 6.650 | 110 | 155 |
От 300.000 до 700.000 души[редактиране | edit source]
Тези провинции имат Провинциален съвет със 30 члена и Провинциална джунта със 10 члена.[6] Специални конституционни закони регулират автономни провинции на регион Трентино-Южен Тирол.
| Провинция | Код | Регион | Население (души) |
Площ (км²) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Модена | MO | Емилия-Романя | 694.579 | 2.689 | 258 | 47 |
| Перуджа | PG | Умбрия | 667.071 | 6.332 | 105 | 59 |
| Месина | ME | Сицилия | 653.810 | 3.247 | 201 | 108 |
| Фоджа | FG | Пулия | 640.891 | 6.966 | 92 | 64 |
| Комо | CO | Ломбардия | 590.050 | 1.288 | 458 | 163 |
| Кунео | CN | Пиемонт | 589.586 | 6.902 | 85 | 250 |
| Таранто | TA | Пулия | 580.525 | 2.436 | 238 | 29 |
| Реджо Калабрия | RC | Калабрия | 565.756 | 3.184 | 178 | 97 |
| Каляри | CA | Сардиния | 561.080 | 4.569 | 123 | 71 |
| Латина | LT | Лацио | 551.217 | 2.250 | 245 | 33 |
| Павия | PV | Ломбардия | 544.230 | 2.965 | 184 | 190 |
| Удине[7] | UD | Фриули-Венеция Джулия | 541.036 | 4.904 | 110 | 136 |
| Тренто (Автономна)[7] | TN | Трентино-Южен Тирол | 524.826 | 6.203 | 85 | 211 |
| Реджо Емилия | RE | Емилия-Романя | 525.267 | 2.292 | 229 | 45 |
| Южен Тирол (Автономна) | BZ | Трентино-Южен Тирол | 503.434 | 7.400 | 68 | 116 |
| Фрозиноне | FR | Лацио | 497.849 | 3.243 | 154 | 91 |
| Анкона | AN | Марке | 478.319 | 1.940 | 247 | 49 |
| Агридженто | AG | Сицилия | 454.593 | 3.042 | 149 | 43 |
| Алесандрия | AL | Пиемонт | 439.414 | 3.559 | 123 | 190 |
| Авелино | AV | Кампания | 439.036 | 2.792 | 157 | 119 |
| Трапани | TP | Сицилия | 436.283 | 2.460 | 177 | 24 |
| Парма | PR | Емилия-Романя | 437.349 | 3.450 | 127 | 47 |
| Пиза | PI | Тоскана | 414.154 | 2.445 | 169 | 39 |
| Мантуа | MN | Ломбардия | 412.606 | 2.339 | 176 | 70 |
| Сиракуза | SR | Сицилия | 403.356 | 2.108 | 191 | 21 |
| Бриндизи | BR | Пулия | 403.096 | 1.839 | 219 | 20 |
| Киети | CH | Абруцо | 396.852 | 2.588 | 153 | 104 |
| Форли-Чезена | FC | Емилия-Романя | 392.329 | 2.376 | 165 | 30 |
| Лука | LU | Тоскана | 392.182 | 1.773 | 221 | 35 |
| Барлета-Андрия-Трани | BT | Пулия | 391.506 | 1.538 | 255 | 10 |
| Равена | RA | Емилия-Романя | 389.509 | 1.858 | 210 | 18 |
| Потенца | PZ | Базиликата | 385.309 | 6.549 | 59 | 100 |
| Катандзаро | CZ | Калабрия | 368.219 | 2.392 | 154 | 80 |
| Новара | NO | Пиемонт | 368.864 | 1.339 | 275 | 88 |
| Пезаро и Урбино[8] | PU | Марке | 365.788 | 2.564 | 143 | 60 |
| Кремона | CR | Ломбардия | 362.061 | 1.771 | 204 | 115 |
| Ферара | FE | Емилия-Романя | 358.972 | 2.630 | 136 | 26 |
| Арецо | AR | Тоскана | 348.127 | 3.236 | 108 | 39 |
| Ливорно | LI | Тоскана | 341.453 | 1.211 | 282 | 20 |
| Леко | LC | Ломбардия | 337.912 | 816 | 414 | 90 |
| Сасари | SS | Сардиния | 336.632 | 4.281 | 79 | 66 |
| Римини[8] | RN | Емилия-Романя | 325.219 | 863 | 377 | 27 |
| Мачерата | MC | Марке | 324.369 | 2.774 | 117 | 57 |
| Пескара | PE | Абруцо | 321.192 | 1.225 | 262 | 46 |
| Витербо | VT | Лацио | 318.139 | 3.614 | 88 | 60 |
| Рагуза | RG | Сицилия | 316.113 | 1.614 | 196 | 12 |
| Порденоне | PN | Фриули-Венеция Джулия | 313.870 | 2.130 | 147 | 51 |
| Терамо | TE | Абруцо | 311.590 | 1.948 | 160 | 47 |
| Л'Акуила | AQ | Абруцо | 309.264 | 5.035 | 61,4 | 108 |
До 300.000 души[редактиране | edit source]
Тези провинции имат Провинциален съвет със 24 члена и Провинциална джунта със 8 члена.[9] Специални конституционни закони регулират автономния регион Вале д'Аоста.
| Провинция | Код | Регион | Население (души) |
Площ (км²) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Пистоя | PT | Тоскана | 292.108 | 965 | 303 | 22 |
| Беневенто | BN | Кампания | 288.283 | 2.071 | 139 | 78 |
| Пиаченца | PC | Емилия-Романя | 288.003 | 2.590 | 111 | 48 |
| Савона | SV | Лигурия | 287.315 | 1.545 | 186 | 69 |
| Калтанисета | CL | Сицилия | 272.052 | 2.124 | 128 | 22 |
| Сиена | SI | Тоскана | 271.365 | 3.823 | 71 | 36 |
| Прато | PO | Тоскана | 248.174 | 365 | 680 | 7 |
| Ровиго | RO | Венето | 247.297 | 1.790 | 138 | 50 |
| Триест | TS | Фриули-Венеция Джулия | 236.546 | 212 | 1.116 | 6 |
| Терни | TR | Умбрия | 233.719 | 2.122 | 110 | 33 |
| Кампобасо | CB | Молизе | 231.440 | 2.910 | 80 | 84 |
| Гросето | GR | Тоскана | 227.063 | 4.501 | 50 | 28 |
| Лоди | LO | Ломбардия | 225.825 | 782 | 289 | 61 |
| Специя | SP | Лигурия | 223.606 | 881 | 254 | 32 |
| Империя | IM | Лигурия | 221.885 | 1.156 | 192 | 67 |
| Асти | AT | Пиемонт | 221.151 | 1.515 | 146 | 118 |
| Белуно | BL | Венето | 213.876 | 3.676 | 58 | 69 |
| Асколи Пичено | AP | Марке | 213.586 | 1.228 | 174 | 33 |
| Маса и Карара | MS | Тоскана | 203.642 | 1.157 | 176 | 17 |
| Матера | MT | Базиликата | 203.570 | 3.447 | 59 | 31 |
| Биела | BI | Пиемонт | 186.698 | 914 | 204 | 82 |
| Сондрио | SO | Ломбардия | 182.709 | 3.210 | 57 | 78 |
| Верчели | VC | Пиемонт | 179.798 | 2.088 | 86 | 86 |
| Фермо | FM | Марке | 177.480 | 860 | 206 | 40 |
| Кротоне | KR | Калабрия | 173.812 | 1.716 | 101 | 27 |
| Ена | EN | Сицилия | 173.009 | 2.561 | 68 | 20 |
| Вибо Валентия | VV | Калабрия | 166.891 | 1.139 | 147 | 50 |
| Ористано | OR | Сардиния | 166.712 | 3.040 | 55 | 88 |
| Вербано-Кузио-Осола | VB | Пиемонт | 163.121 | 2.256 | 72 | 77 |
| Нуоро | NU | Сардиния | 161.020 | 3.934 | 41 | 52 |
| Риети | RI | Лацио | 159.979 | 2.750 | 58 | 73 |
| Олбия-Темпио | OT | Сардиния | 156.121 | 3.397 | 46 | 26 |
| Гориция | GO | Фриули-Венеция Джулия | 142.627 | 466 | 306 | 25 |
| Карбония-Иглесиас | CI | Сардиния | 130.186 | 1.495 | 87 | 23 |
| Аоста (Автономен регион) |
AO | Вале д'Аоста | 127.866 | 3.266 | 39 | 74 |
| Медио Кампидано | VS | Сардиния | 102.647 | 1.516 | 68 | 28 |
| Изерния | IS | Молизе | 88.789 | 1.528 | 58 | 52 |
| Олястра | OG | Сардиния | 58.006 | 1.854 | 31 | 23 |
| Общо за Италия | 60.340.328 | 301.338 | 200 | 8.094 |
Източници[редактиране | edit source]
- ↑ Restituita la e a Massa Carrara
- ↑ Si torna all'antica denominazione
- ↑ Демографски данни 31-12-2009, Istat
- ↑ Член № 37 в "Testo unico degli Enti locali".
- ↑ Членовете на провинциалните съвети на регионалните провинции Палермо и Катания в автономният регион Сицилия е 45 на брой, и 15 на брой за провинциалните джунти.
- ↑ С изключение на регионалните сицилиански провинции Агридженто, Трапани, Сиракуза и Рагуза, за които членовете на съвета са 35 и на джунтата 12 на брой; за провинция Месина те са 45 и 15 на брой.
- ↑ а б През 2009 г. общините Камполонго ал Торе и Таполяно се обединяват в единствена община Камполонго Таполяно. Общините в провинцията са 136 на брой (Общини, Istat).
- ↑ а б През 2009 г. седем общини напускат провинцията Пезаро и Урбино и се обединяват на провинцията Римини.
- ↑ Членовете на провинциалните съвети на регионалните провинции в автономният регион Сицилия е 25 на брой, според регионалните закони.
Външни препратки[редактиране | edit source]
- ((it)) "Названия и кодове на провинциите и регионите на Италия", Istat (за сваляне)
- ((it)) Провинции и общини в Италия (официален списък)
- ((it)) Провинции и общини: Природа
- ((it)) Breve presentazione dell'evoluzione istituzionale e finanziaria delle Province Italiane
- ((it)) Мапа и статистики за провинциите от Съюза на Провинциите на Италия
- ((it)) Преброяване на население 2001, Istat
- ((it)) Guida agli Enti Locali, un sito completo per tutti gli operatori degli enti locali.
