Направо към съдържанието

Колма ди Момбароне

Колма ди Момбароне
Colma di Mombarone
Изглед към Момбароне от Павиняно (Биела)
Изглед към Момбароне от Павиняно (Биела)
45.586° с. ш. 7.893° и. д.
Местоположение на картата на Италия
Общи данни
Местоположение Италия
Пиемонт Пиемонт,
Метрополен град Торино и Провинция Биела
Част отПенинските Алпи
Надм. височина2371 m
Издаденост250 m
Колма ди Момбароне в Общомедия

Колма ди Момбароне, накратко Момбароне (на италиански: Colma di Mombarone, il Mombarone) е планина в Пенинските Алпи с височина 2371 m. Макар визуално да бележи началото на италианския регион Вале д’Аоста, административно планината принадлежи на общините Сетимо Витоне (Метрополен град Торино), Донато и Граля (провинция Биела).

На пиемонтски топонимът „Момбароне„ означава „купчина“, „струпване“, като етимологията му е сродна с тази на други местни планински названия, например Монте Бароне (във Вал Сесера, североизточен Пиемонт) и Монте Барон (във Вал Кастерноне в Грайските Алпи).

Терминът „колма“, широко разпространен в северната част на регион Пиемонт, обозначава издигнато място – връх, хълм или седловина. Същото значение се среща и в топоними като Колма, подселище на Биела.

На върха на Колма ди Момбароне се намират две официални геодезични точки, регистрирани от Географския военен институт на Италия (IGM):

  • Тригонометрична точка на IGM, обозначена като Monte Colma di Monbarone (код 042041) – класическа тригонометрична точка от националната геодезична мрежа.[1]
  • Тригонометричен връх от първичната рамкова мрежа IGM95, обозначен на място чрез GPS маркер, монтиран върху малък триъгълен метален стълб, под името Colma di Monbarone (код 042905).[2]

Тези две точки правят върха важен ориентир както за традиционната геодезия, така и за съвременните GPS‑базирани измервания.

Момбароне, видян от село Боленго, с мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“ на преден план

Момбароне, заедно със сателитните върхове Монте Кавалгросо (2227 m), Монте Кавалпиколо (2190 m) и Пунта Тре Вескови (2347 m), бележи началото на планинската част на басейна на река Дора Балтеа и служи като естествен визуален вход към региона Вале д’Аоста. Планината е кулминационна точка на три хребета:[3]

  • Западен хребет – Монте Торета (2179 m), Монте Кавалпиколо (2190 m), Монте Кавалгросо (2227 m).
  • Източен хребет – връх Палие (bric Paglie, 1859 m).
  • Северен хребет – Пунта Тре Вескови (2347 m).

Пунта Тре Вескови („Три епископа“), разположена около 400 m североизточно от върха, е уникална тройна точка, в която се срещат:[4]

На всеки две години там се провежда срещата „Три селища нависоко“ (Tre paesi in quota), организирана от местните Pro Loco.

Геоложки Момбароне е изграден основно от слюдести шисти, като югоизточната част принадлежи към Субалпийския район, а северозападната – към Австроалпийския район. Морфологично планината е тясно свързана с внушителния моренов релеф „Ла Сера ди Ивреа“, представляващ странична морена, оставена от ледника Балтеа по време на последните ледникови фази.

Вододелният гребен между реките Елво и Дора Балтеа, след преминаването през прохода Коле дела Лаче, продължава на север към най-високия връх на Биелските Алпи – Монте Марс.[5]

По склоновете на Момбароне протичат потокът Киусума – ляв приток на Дора Балтеа, и потоците Янка и Виона – десни притоци на Елво.

На територията му се намират две малки алпийски езера[3]:

  • езеро Момбароне (1915 m) – почти пресушено, на югозападния склон;
  • езеро Паши (2119 m) – на южния склон, от което извира потокът Виона, в района на Донато

На върха на Момбароне през 1900 г. е издигнат масивният паметник на Изкупителя, който остава видим и през 2020 г. и е един от най-разпознаваемите силуети в Канавезе и Биела.

Момбароне се вижда отдалеч и доминира над голяма част от Канавезе и провинция Биела, превръщайки се в характерен ориентир в пейзажа на източните Пенински Алпи.

Момбароне е планина с изразен туристически характер, достъпна по добре маркирани пътеки както от Канавезе, така и от провинция Биела.[6] Основните маршрути до върха са:[3]

  • От Тровинас (Trovinasse) – подселище на Сетимо Витоне; приблизително два часа и половина ходене.
  • От местността Сан Джакомо (San Giacomo) при Андрате; около три часа.
  • От хълма „Св. Карл“ (Colle San Carlo) при Граля; около три часа и половина.
  • От църквата „Св. Маргарита“ (Santa Margherita di Lilianes) при Лиян; маршрутът достига първо Пунта Тре Вескови и след това Момбароне.
Коле дел Лаче, видян от Тровинас

Коле дела Лаче е важен алпийски проход, който свързва долината на Елво с района на Момбароне. Той се намира на северния хребет, непосредствено преди изкачването към върха. През него преминава един от ключовите етапи на Grande Traversata del Biellese (GTB) – дълъг пешеходен маршрут, който пресича цялата провинция Биела от запад на изток.

Заслон Момбароне

Малко южно от върха, на 2312 m надморска височина, се намира заслонът Момбароне (Rifugio Mombarone). Той е свободно отворен от юни до септември и служи като удобна опорна точка за туристи, които желаят да прекарат нощта близо до върха и да се насладят на широката панорама към Паданската низина, Приморските Алпи и Апенините.[7]

Изкачването до Момбароне е класически зимен маршрут за алпийски ски или снегоходки.[8]

От 1977 г. ежегодно се провежда един от най-трудните и известни планински маратони в Пиемонт – „Ивреа–Момбароне“. Основните му характеристики са:

  • дължина: над 20 km;
  • положителна денивелация: около 2100 m;
  • старт: 253 m надм. височина;
  • финал: 2327 m (близо до върха)

Първото издание е през 1922 г., със свободен маршрут. След три издания събитието е прекъснато и е възстановено едва през 1977 г. в съвременния си формат. Оттогава има над 30 издания под ръководството на асоциацията „Приятели на Момбароне“ (Amici di Mombarone).[9] Маршрутът е маркиран и може да се използва и извън състезателния ден.

  • ((it)) Nuova guida alle Alpi biellesi, Giancarlo Regis e Renza Piana Regis, libreria V.Giovannacci, Biella 1981
  • ((it)) Alessandro Castello, Elio Protto e Sandro Zoia, Alpi biellesi e valsesiane, in Guida dei Monti d'Italia, Milano, CAI / TCI, 2013.
  • ((it)) Valanzano, G., Modina, M. C., Bianchetti, L.. L'Ivrea – Mombarone, una corsa, una montagna, una passione.
  • Carta dei sentieri della Provincia di Biella 1:25.00 - Biellese nord-occidentale, Provincia di Biella, 2004
  • Cartografia ufficiale italiana dell'Istituto Geografico Militare (IGM) in scala 1:25.000 e 1:100.000, онлайн
  • Carta dei sentieri e dei rifugi scala 1:50.000 n. 9 Ivrea, Biella e Bassa Valle d'Aosta, Istituto Geografico Centrale – Torino
  1. Punti Geodetici, услуга на IGM онлайн на www.igmi.org (достъп: 14.4.2020)
  2. Scheda Monografica Vertice IGM95, формат .pdf[неработеща препратка] (достъп: септ. 2012 г.)
  3. 1 2 3 Valanzano, G., Modina, M. C., Bianchetti, L. L'Ivrea – Mombarone, una corsa, una montagna, una passione.
  4. Favario, Roberto. Una proposta per un'escursione sui monti del biellese: Valle dell'Elvo // Посетен на 14.4.2020. (на италиански)
  5. Регионална техническа карта (Carta Tecnica Regionale raster 1:10.000 (vers.3.0)) на регион Пиемонт – 2007 г.
  6. Nuova guida alle Alpi biellesi, Giancarlo Regis e Renza Piana Regis, libreria V.Giovannacci, Biella 1981
  7. Pro Loco Santuario di Graglia. Rifugio e Colma di Mombarone // Посетен на 14.4.2020.
  8. Описание на маршрута за изкачване на алпнистка група (CAI Villar Focchiardo) на Вилар Фокиардо
  9. Amici di Mombarone. Информация на уебстраницата на асоциация „Приятели на Момбароне“, която организира състезанието // Архивиран от оригинала на 9 юни 2020. Посетен на 14.4.2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Colma di Mombarone в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.