Колма ди Момбароне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колма ди Момбароне
Colma di Mombarone
Изглед към Момбароне от Павиняно (Биела)
Изглед към Момбароне от Павиняно (Биела)
45.586° с. ш. 7.893° и. д.
Местоположение на картата на Италия
Общи данни
Местоположение Италия
Пиемонт Пиемонт,
Метрополен град Торино и Провинция Биела
Част отПенинските Алпи
Надм. височина2371 m
Издаденост250 m
Колма ди Момбароне в Общомедия

Колма ди Момбароне, накратко Момбароне (на италиански: Colma di Mombarone, il Mombarone) е планина в Пенинските Алпи, в Северна Италия, с височина от 2371 м. Визуално тя бележи началото на регион Вале д'Аоста, но административно е изцяло включена в регион Пиемонт. Засяга общините Сетимо ВитонеМетрополен град Торино), Донато и Граляпровинция Биела).

Географско име[редактиране | редактиране на кода]

На пиемонтски топонимът означава „купчина“, „струпване“. Той съществува и в названието на други планини като напр. Монте Бароне (във Вал Сесера, североизточен Пиемонт) или Монте Барон (във Вал Кастерноне в Грайските Алпи).

Под „колма“ в северната част на регион Пиемонт се има предвид издигнато място – връх, хълм или седловина (както напр. в случая с Колма – подселище на град Биела).

Геодезия[редактиране | редактиране на кода]

На върха на Момбароне се намира тригонометричната геодезична точка на Географския военен институт на Италия (IGM), наречена „Монте Колма ди Монбароне“ (на италиански: Monte Colma Di Monbarone) (код 042041),[1] както и тригонометричен връх на първичната рамкова мрежа IGM95, обозначен на място чрез GPS маркер, монтиран върху малък триъгълен метален стълб, наречен „Колма ди Монбароне“ (на италиански: Colma di Monbarone) (код 042905).[2]

Oписание[редактиране | редактиране на кода]

Момбароне, заедно със сателитните му планини Монте Кавалгросо (Monte Cavalgrosso), Монте Кавалпиколо (Monte Cavalpiccolo) и Пунта Тре Вескови (Punta Tre Vescovi), поставя началото на планинската част на басейна на река Дора Балтеа и на региона Вале д'Аоста.

Момбароне, видян от село Боленго, с мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“ на преден план

Той е кулминацията на три планински хребета: на запад се намират планините Торета (Monte Torretta) (2179 м), Кавалпиколо (Monte Cavalpiccolo) (2190 м) и Кавалгросо (Monte Cavalgrosso) (2227 м), на изток – връх Палие (bric Paglie) (1859 м), а на север – планината Тре Вескови (Punta tre Vescovi) (2347 м).[3]

Планината Тре Вескови (букв. „Три епископа“), разположена на около 400 м североизточно от Колма ди Момбароне, е тройната точка на сливане на 3 провинции: Метрополен град Торино, провинция Биела и Вале д'Аоста, на 3 епархии: Аоста, Биела и Ивреа, и на 3 общини: Граля, Лиян и Сетимо Витоне. На всеки 2 г. там се организира срещата „Три селища нависоко“ (на италиански: Tre paesi in quota) от Pro Loco на трите села.[4]

Геологически планината е изградена от скални образувания (слюдести шисти), част от Субалпийския район на югоизток и от Австроалпийския район на северозапад. Морфологично тя е свързана с мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“, който произхожда от нейните южни и е внушителна странична морена, оставена от големия ледник (ледникът на Балтеа), преминал през Вале д'Аоста през последните ледникови фази.

Вододелният гребен на реките Елво и Дора Балтеа, след очевидния прорез на алпийския проход Коле дела Лаче, продължава на север към най-високия връх на Биелските АлпиМонте Марс.[5]

По склоновете на Момбароне минават потокът Киусума (Chiussuma), ляв приток на Дора Балтеа, и потоците Янка (Janca) и Виона (Viona), вливащи се от дясно в река Елво. На територията му има 2 малки алпийски езера: почти пресушеното Момбароне по югозападния склон (1915 м) и Паши (Lago Pasci), от което се ражда потокът Виона, по южния склон (2119 м) при село Донато.[3]

На върха на Момбароне през 1900 г. е построен масивният паметник на Изкупителя, която може да се види и през 2020 г.

Момбароне се вижда отдалеч и доминира над по-голямата част от района на Канавезе и на провинция Биела.

Туризъм и бягане[редактиране | редактиране на кода]

Момбароне е планина от предимно туристически интерес, с достъпни пътеки от няколко места в Канавезе и в провинция Биела.[6] Съществуват пътеки, които позволяват да се достигне върха от Тровинас (Trovinasse) – подселище на село Сетимо Витоне (2 часа и половина), от местност Сан Джакомо (San Giacomo) при село Андрате (3 часа), от хълм „Св. Карл“ (Colle San Carlo) при село Граля (3 часа и половина) и от църква „Св. Маргарита“ (Santa Margherita di Lilianes) при село Лиян.[3]

Коле дел Лаче, видян от Тровинас

През Коле дела Лаче, на около 1 км северно от върха, преминава маршрутът „Голямо пресичане на провинция Биела“.

Заслон Момбароне

Малко по на юг от върха, на 2312 м надм. височина, е разположен заслонът Момбароне (Rifugio Mombarone), отворен свободно от юни до септември. Той е полезна опорна точка за онези, които искат да прекарат нощта близо до върха и да се насладят на гледката към Паданската низина, Приморските Алпи и Апенините.[7]

Изкачването до Момбароне е класическо изкачване с алпийски ски, което може да се направи и със снегоходки.[8]

От 1977 г. между град Ивреа и Момбароне се провежда едно от най-трудните и най-известните маратони в Пиемонт с над 20 км дължина и положителна надм. височина от около 2100 м. Първото му издание е през 1922 г., когато е със свободен маршрут, но след 3 издания събието е забравено. То е възстановено едва през 1977 г. в сегашния му вид и вече има над 30 издания под ръководството на асоциацията „Приятели на Момбароне“. Маратонът е по маркиран маршрут, тръгващ от 253 м надм. височина и стигащ до 2327 м., използваем и по друго време.[9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) Nuova guida alle Alpi biellesi, Giancarlo Regis e Renza Piana Regis, libreria V.Giovannacci, Biella 1981
  • ((it)) Alessandro Castello, Elio Protto e Sandro Zoia, Alpi biellesi e valsesiane, in Guida dei Monti d'Italia, Milano, CAI / TCI, 2013.
  • ((it)) Valanzano, G., Modina, M. C., Bianchetti, L.. L'Ivrea – Mombarone, una corsa, una montagna, una passione.

Картография[редактиране | редактиране на кода]

  • Carta dei sentieri della Provincia di Biella 1:25.00 - Biellese nord-occidentale, Provincia di Biella, 2004
  • Cartografia ufficiale italiana dell'Istituto Geografico Militare (IGM) in scala 1:25.000 e 1:100.000, онлайн
  • Carta dei sentieri e dei rifugi scala 1:50.000 n. 9 Ivrea, Biella e Bassa Valle d'Aosta, Istituto Geografico Centrale – Torino

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Punti Geodetici, услуга на IGM онлайн на www.igmi.org (достъп: 14.4.2020)
  2. Scheda Monografica Vertice IGM95, формат .pdf[неработеща препратка] (достъп: септ. 2012 г.)
  3. а б в Valanzano, G., Modina, M. C., Bianchetti, L. L'Ivrea – Mombarone, una corsa, una montagna, una passione.
  4. Favario, Roberto. Una proposta per un'escursione sui monti del biellese: Valle dell'Elvo // Посетен на 14.4.2020. (на италиански)
  5. Регионална техническа карта (Carta Tecnica Regionale raster 1:10.000 (vers.3.0)) на регион Пиемонт – 2007 г.
  6. Nuova guida alle Alpi biellesi, Giancarlo Regis e Renza Piana Regis, libreria V.Giovannacci, Biella 1981
  7. Pro Loco Santuario di Graglia. Rifugio e Colma di Mombarone // Посетен на 14.4.2020.
  8. Описание на маршрута за изкачване на алпнистка група (CAI Villar Focchiardo) на Вилар Фокиардо
  9. Amici di Mombarone. Информация на уебстраницата на асоциация „Приятели на Момбароне“, която организира състезанието // Архивиран от оригинала на 2020-06-09. Посетен на 14.4.2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Colma di Mombarone в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​