Алие (Италия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алие.

Алие
Agliè
Херцогски замък на Алие
Херцогски замък на Алие
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 13,15 km²
Надм. височина 315 m
Население 2635 души (1.1.2019)
200 души/km²
Кмет Марко Сучо (Гражд. листа), от 5.6.2019 г.
Покровител Свети Максим от Риес
Пощенски код 10011
Телефонен код 0124
МПС код TO
Официален сайт www.comune.aglie.to.it
Алие в Общомедия

Алиѐ (на италиански: Agliè; на пиемонтски: Ajè, Айе) е малък град и община в Северна Италия, регион Пиемонт, Метрополен град Торино. Разположено е на 315 m надморска височина. Населението на общината е 2635 души, от които 262 са чужди граждани (към 1 януари 2019 г.[1]).

Градчето е известно с Херцогския си замък, вписан в Списъка за Световното културно наследство на ЮНЕСКО. В Замъка е заснет популярният телевизионен сериал Елиза от Ривомброза, излъчван и в България.

В Алие е роден и погребан известният италиански поет Гуидо Гоцано.

Алие е родината на сладките Торчети.

По хълмовете около града се отглежда грозде от известния сорт Ербалуче.

Местоположение на община Алие в провинция Торино

Съдържание

География, административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

Алие е разположен в североизточната част на бившата Провинция Торино, в района на регион Пиемонт на име Канавезе.

През територията му минава потокът Малезина. Тя има неправилен геометричен профил с подчертани вариации на надморската височина, която достига до 522 м. Обитаваната зона е заобиколена от зелени поляни и релефите на мореновите хълмове.

На 2 км от Алие в посока Кучельо се намира малкото езеро Джербола (Il Lago della Gerbola), където се практикува спортен риболов.

Алие има 2 подразделения (frazioni): Мадона деле Грацие (Madonna Delle Grazie) и Санта Мария-Санграто (Santa Maria-Sangrato).

Алие има следните местности (località): Кашине Бернардини (Cascine Bernardini), Кашине Луизета (Cascine Luisetta), Кашине Малезина (Cascine Malesina), Кашине Оберто (Cascine Oberto), Кашине Рико (Cascine Ricco), Кашине Волпати (Cascine Volpatti), частен път Брунета (Strada Privata Brunetta).

Алие граничи със следните 7 общини: Байро, Одзеня, Торе Канавезе, Кучельо, Виалфре, Сан Джоржо Канавезе и Сан Мартино Канавезе.

Алие се намира на 33 км от Торино и на 111 км от Милано.

Към 31 декември 2018 г. населението на Алие е 2635 души. В Алие към 1 януари 2019 г. живеят 262 чужди граждани, като сред тях преобладават гражданите на Румъния – 62 души и на Китай – 36 души. По това време там не живеят български граждани.[2]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство запазва важна роля в местната икономика: произвеждат се зърнени храни, фуражи, зеленчуци, грозде (използвано за производство на местни DOC вина) и други плодове; също се отглеждат добитък, свине, овце, кози, коне и домашни птици. Промишлеността се състои от компании, работещи в хранителната, текстилната, строителната, металургичната, механичната, мебелната промишленост, производството на селскостопанска техника, офисни IT системи и автомобилни части и аксесоари. Секторът на услугите се състои от достатъчна дистрибуторска мрежа, както и всички услуги, които включват банкиране и застраховане.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Според езиковеда Джовани Доменико Сера топонимът Алие произлиза от името на римски земевладелец на име Алий, след това става Алиакус (земя на Алий), после се променя на Аладиум и по-нататък – на Агладиум. Според други хипотези името произлиза от Ала Деи (крило на Бога), тъй като планът на първоначалния замък на Алие напомня формата на крило, разперено на изток.

Примитивното ядро на Алие, от римски произход, вероятно се е намирало на хълмовете на сегашното подразделение Санта Мария деле Грацие.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното ядро на града е споменато в документи от 1019 г. като Макунцианум (Макуняно), зависимо от абатство Фрутуария в Сан Бениньо Канавезе. По това време Алие е замък, построен в защита на Макуняно, който впоследствие подчинява.

Алие се появява в документите за първи път през 1141 г.: феодалните владетели на Канавезе си разпределят територията и градът се превръща в част от владенията на графовете Сан Мартино от Ривароло и от Алие. След това трите центъра се обединяват в една отбранителна общност, която през 1259 г. попада във владение на Сан Мартино.

Алие не участва в серията от селски антифеодални въстания в Канавезе в периода 1386 – 1391 г., известни под името Тукинаджо и подклаждани от маркграфа на Монферат Теодор II срещу графовете на Савоя. Градът понася обаче последствията от борбите между гвелфите – графовете Сан Мартино от Алие и гибелините – графове на Валперга. Около сред. на 14 век градът е разграбен на два пъти от наемници.

През 1355 г. император Карл V дарява много земи на маркизите на Монферато, вкл. и Алие. Въпреки това жестоките сблъсъци между владетелите в Канавезе продължават и Алие понася набези, пожари и опустошения години наред.

През 1391 г. най-сетне настава мир благодарение на Савоя. Жителите на Алие молят господарите си – графовете на Алие за някои привилегии и отстъпки и ги получават заради лоялността им, проявена към феодалите по времето на Тукинаджо. През 1448 г. са им дадени общински устави, чиито текстове все още се съхраняват в архивите на Кметството.

Савойското влияние[редактиране | редактиране на кода]

Със Савоя влиянието на графовете на Алие нараства, което разширява властта им над Байро, Торе, Одзеня, част от Понт, Салто, Ривароло и Кастелнуово. Алие изтърпява последиците от войната между Савоя и Франция през втората половина на 16 век. Когато през 1561 г. мирът е възстановен, неговите господари – графовете на Алие се заклеват във вярност на херцог Емануил Филиберт Савойски.

Благодарение на граф Филипо Сан Мартино ди Алие, от 1642 г. по проект, който според недокументираната традиция е поверен на известния архитект Амедей Кониенго от Кастеламонте, Замъкът на Алие става величествен дворец, в който се приемат принцове и владетели, вкл. и Кристина Френска.

18 век[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът е разрушен от французите под командването на Ла Фьойлад през 1706 г. по време на Обсадата на Торино. В продължение на около 100 години след това в Замъка не е извършвана никаква архитектурна и художествена дейност, с изключение на стълбището на архитект Микела от 1724 г.

През 1764 г. феодът на Алие е купен от Карл Емануил III Савойски, който го дава на втория си син Бенедето Мария Маурицио, херцог на Киаблезе. Той възлага на дворцовия архитект Иняцио Бираго ди Боргаро да възстанови и разшири Замъка. Между 1767 и 1775 г. е построена галерията, която свързва Замъка с църквата и самата църква с камбанарията, която замества предишната стара градска кула.

През 1796 г., по време на Наполеоновото господство, в Алие нахлуват французите и разграбват мебелировката.

От 1700 г. нататък Алие играе важна роля в текстилния сектор, по-точно – в производството на коприна.

19 век[редактиране | редактиране на кода]

С Реставрацията Замъкът попада в ръцете на графовете на Киаблезе през 1814 г.

След края на ерата на Бонапартистите властта над Замъка минава у Карл-Феликс I през 1825 г., който го възстановява благодарение на архитекта Борда ди Салуцо, който изгражда малък театър в него.

Със смъртта на Краля овдовялата кралица Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска се превръща в негова ползвателка, а при нейната смърт (1849 г.) имотът се дава на втория син на Карл Алберт: Фердинанд Савойски, първият херцог на Генуа.

В сред. на 19 век във фабриката за коприна в Алие работят около 400 души.

През 1883 г. в Алие се ражда друга важна текстилна фабрика – Blumer, която през 1896 г. става Тъкачна фабрика De Angeli-Frua.

20 век[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г., след дългогодишни преговори с купувачи, принцовете на Савоя-Генуа продават Комплекса на Замъка на Държавата.

В нач. на Втората световна война миланската тъкачна фабрика „De Angeli-Frua“ има повече от 1500 служители в Алие. С кризата в текстилния сектор обаче тя затваря врати през 1952 г., за да бъде закупена през 1955 г. от Оливети, който създава там високотехнологичен механичен бизнес. Събитията около Оливети и в електронния сектор влияят негативно върху града с драстично намаляване на броя на служителите в компанията.

Все още има по-малки компании в техническия и в електронния сектор.

Алие все пак играе важна роля в селското стопанство и в индустрията. Особено ценно е производството на вино от сорта Erbaluce, чиито лозя са култивирани по неговите хълмове.[3]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Херцогски замък на Алие (Castello Ducale di Agliè)[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-голямата забележителност на Алие, обект на Юнеско и е място на заснемане на известния тв сериал „Елиза от Ровомброза“.

Замъкът, роден през 12 век като отбранителна крепосг на графовете на Сан Мартино, се превръща във великолепна резиденция на Савойската династия до 1939 г., когато е продадена на Италианската държава. Първоначалната инициатива за трансформацията на Замъка води началото си от 1650 г. и принадлежи на граф Филипо ди Сан Мартино ди Алие.

Към 2019 г. Замъкът е отворен за посещения срещу входен билет. Състои се от 300 стаи, обзаведени със стари мебели, част от които са достъпни за посещение. Сградата е заобиколена от английски и италиански градини и голям парк, пълен с редки цветя и стари дървета, украсен с монументален фонтан.

Градина и парк на Херцогския замък[редактиране | редактиране на кода]

Паркът е резултат от две различни фази: първата е от 18 век, когато се изгражда Exedra della Fontana от братя Колино; втората е от 19 век и се характеризира с „английски“ адаптации, паркът се разширява се с около 30 хектара и е пресечен от 7 км алеи и пътеки, пълни с вековни растения. Проектът се приписва на Мишел Бернар за 18 век и на Ксавие Куртен за 19 век.

Вила „Ил Мелето“ (Villa Il Meleto)[редактиране | редактиране на кода]

Вила „Ил Мелето“

Това е лятната резиденция и любимо място за отдих и творчество на известния италиански поет Гуидо Гоцано, родом от Алие. Вилата е построена в средата на 18 век и преди Гоцано е притежание на италианския сенатор Масимо Маутино, който я подарява на дъщеря си по случай сватбата ѝ.

Вилата, така както изглежда днес, е резултат от разкрасителните работи, което Гоцано прави през 1904 г., очарован от френския стил либерти. Тя има малка романтична градина и входна алея, покрай която се вие ябълкова градина (на итал. meleto), от която идва и името ѝ.

През 1912 г. Вилата е продадена на местен селянин, а Гоцано си запазва правото на обитаване. През 1945 г. тя е закупена от г-жа Гати Франкини, която се постарава да издири оригиналните мебели. През 1972 г. тя става собственост на д-р Конриери, който я реставрира във вида ѝ от времето на Гоцано.

Известната всекидневна на баба Надежда (Nonna Speranza), декорирана в стил Ар нуво, е обезсмъртена в стихотворението на Гоцано „Приятелят на баба Надежда“. Днес е възможно да се посети градината и самата вила, вкл. и всекидневната на Nonna Speranza, трапезарията, кабинетът с библиотеката и спалнята на Поета с колекциите му от пеперуди и от сувенири от пътуванията му в Ориента.[4][5][6]

Близо до Вилата има малко езеро и барака, където Гоцано обича да се отбива и да пише.

Енорийска църква „Св. Дева Мария снежна и Свети Максим“ (Chiesa Parrocchiale della Madonna della Neve e San Massimo)[редактиране | редактиране на кода]

Сегашната сграда е построена през 1773 г. по проект на Иняцио Бираго ди Боргаро и е осветена на 14 септември 1777 г. с името „Мадоната на снега“. Понастоящем тя е посветена на патрона на Алие – Свети Максим от Риес (Франция).

В църквата се забелязва приятно движение на линии и светлосенки в сводовете, в рамките на прозорците и в капителите, благодарение на изисканите гипсови орнаменти, дело на Болина. Планът е латински кръст с един неф. На височината на трансепта, в центъра, има нов олтар, обърнат към богомолците, крепен от четири позлатени дървени ангела. Платното зад Главния олтар изобразява Мадоната и Младенеца, заобиколени от ангели: един от тях предлага на Богородица модел на римската базилика Санта Мария Маджоре, наречена според традицията „снежна“. Балдахинът над Главния олтар е от 1877 г. и е с гербовете на Общината и на Савойската династия. От дясната страна на презвитериума се намира органът. В трансепта отляво има олтар на Мадоната на Броеницата, олтар на жителите на Алие и олтар на Непорочното зачатие, а отдясно – олтар на епископ Свети Максим от Риес, олтар на на Свети Джовани Боско и олтар на Свети Луиджи Гонзага.

Мощите на Свети Максим се съхраняват в малка урна, поставена на олтара.[7]

Църква „Света Марта“ (Chiesa di Santa Marta)[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Санта Марта“, Алие

Построена е по проект на местния архитект Костанцо Микела на мястото на предходна църква, обявена негодна за употреба през 1730 г.

Външното моделиране не следва вътрешното, а има своя собствена логика, свързана с обкръжаващата среда. Структурата се характеризира с елегантната простота на Пиемонтезката теракота, обогатена с полихромна емайлирана теракота от Кастеламонте. Лявата страна на църквата е направена още „по-музикална“ чрез триъгълна камбанария от 1787 г., дело на Джузепе Доменико Морано по проект на самия Микела.

Във вътрешността на църквата гипсовата замазка, със своята бяла дървена скулптура и обзавеждане, има не само декоративна, но е и архитектурна стойност, нещо нетипично за италианската архитектура от онова време, но често срещано в испанската. Духът на крайна свобода се забелязва и в непрекъснатата игра на извивки, която разделя интериора на определени пространства: зоната за вярващите с два олтара и трибуната към портала за презвитериума, презвитериума, трибуните за асоциираните към братството, сакристията, красивият дървен презвитериум за събратята, до който се достига през две полукръгли странични каменни стълбища. Обзавеждането също е част от архитектурата на църквата. В него се отличава централната икона, изобразяваща Успение Богородично, Св. Марта със змея и свети Йоан Кръстител, обгърната в богато лакирана позлатена дървена рамка на скулптора Джузепе Арджентера от Ивреа. Заслужава да се спомене и копието на Пресветата Плащеница от 1708 г.[8]

Светилище „Света Мария на Ротондата“ (Santuario Santa Maria della Rotonda)[редактиране | редактиране на кода]

Светилище „Санта Мария дела Ротонда“, Санта Мария (Алие)

Намира се на хълма Макуняно, в подразделение Санта Марта и е посветено на Богородица. Според преданието първоначално е бил езически храм на богинята на лова Диана. В римския период е изградено из основи с централна симетрия, подобно на ранните християнски баптистерии, и именно тази форма дава името му. Монасите го правят приорат, но през 1600 г. то е изоставено поради чумата. През 1585 г. е обикновен параклис с кръгла форма в лошо състояние. В края на 18 век Дон Джовани Галинати възстановява църквата, като са съборени последните останки от предходната обител. От 1929 г. тя е поверена на Доминиканския орден. През 21 век в нея се помещава общност на бивши наркозависими.

Интериорът е със запазена първоначална форма. На главния олтар има икона на Опечалената Мадона с неизвестна датировка. На фасадата има голям кръгъл портал, рамкиран от четири подпори.

От оригиналната сграда е останала романска камбанария с висящи арки в центъра на сградата. Вдясно от нея има друга малка кръгла камбанария с камбана от епохата на Дон Галинати.[9]

Църква „Трите камбанарии“ или Светилище на Мадоната на милосърдието (Chiesa „I Tre Ciochè“,Santuario Madonna delle Grazie)[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Трите камбанарии“

Намира се в подразделение Мадона деле Грацие. Според древна традиция недалеч от сегашната църква е имало стълб със стенопис на Богородица, превърнал се постепенно в малка църква. През 1571 г. се говори за два „селски параклиса“: на Свети Петър и на Света Дева Мария.

След подписването на Вестфалския (?) мирен договор от 7 октомври 1659 г. в Ивреа, земите на хълма Макуняно постепенно се населват и жителите, след като намират стенописа на Мадоната като единствен остатък от църквата, решават да изградят нова по-близо до Алие. В периода 1738 – 1746 г. се изгражда друга, още по-голяма църква. Проектът е поверен на местния архитект Костанцо Микела дела Диезе, който решава да включи съществуващата структура в новата сграда.

Вътрешността на църквата представлява латински кръст с два странични олтара и две сакристии. Основният мраморен олтар е посветен на Пресвета Дева Мария Снежна. В презвитериума има древен стенопис на Мадоната, в дървена рамка. В десния олтар има икона на Пресвета Троица от 1815 г. с подпис Йосиф Киантор, а вляво – икона с Мадоната на ангелите. Мощите на Света Виктория все още са под олтарната трапеза. В ниша, вдясно от главния олтар, се намира дървената статуя на Мадона деле Грацие, която се носи на литийно шествие всяка година.

Външната фасадата е подчертана от балюстрада и от особено увенчан тамбур. Църквата се отличава и с двете си камбанарии и надкуполната кула, и именно тази характеристика дава името ѝ.[10]

Църква „Свети Гауденций“ (Chiesa di San Gaudenzio)[редактиране | редактиране на кода]

В нея е гробът на известния италиански поет Гуидо Гоцано.

Първите данни за църквата са от 14 век: през 1329 г. тя е енорийска църква. В края на 16 век е затворена поради лошото ѝ състояние. През втората половина на 17 век е реставрирана радикално и възприема вида, който откриваме и в нач. на 21 век.

Днес външната фасада се характеризира с голям входен портал между двойка пиластри, над който все още се намира древният кръгъл отвор. Тимпанът с теракотената статуя на Свети Гауденций в центъра рамкира линейната фасада, от която наднича малка триъгълна камбанария.

Вътре е запазена оригиналната еднокорабна структура с четири странични параклиса. На високия олтар се намира великолепното дървено Разпятие на скулптора Карло Джузепе Плура ди Лугано (1655 – 1737). В центъра на презвитериума каменна плоча затваря подземната крипта, където до 19 век са погребвани енорийските свещеници на Алие. До 19 век първият параклис вдясно принадлежи на графовете Павиняно, а вторият – на семействата Маутино и Данезио (там е гробът на Гоцано). На отсрещната страна на църквата, от ляво, се намира параклисът на семейство Биолето и този на семейство Прола.[11]

Църква „Свети Грат“ (Chiesa di San Grato)[редактиране | редактиране на кода]

Примитивният параклис, посветен на Свети Грат от Аоста, датира от около края на 17 и нач. на 18 век. С течение на годините структурата търпи различни промени: фасадата е от 18 век, а камбанарията – от 19 век.

Оригиналната конструкция на параклиса, която по-късно е включена в следващите разширения, все още частично се вижда в страничната част на сегашната църква, която гледа към улицата. Оцелелите рамки разкриват, че частта на юг първоначално е била основната фасада. Днес обаче църквата е обърната на изток и има два нефа, към които са прикрепени сакристията и домът на капелана.

Вътре изпъква елегантен бароков олтар, над който има иконостас с изображение на Свети Грат, който заема пространството, принадлежало на стария параклис. Под олтарната трапеза има реликварий с мощите на Светеца.[12]

Църква „Свети Рох“ (Chiesa di San Rocco)[редактиране | редактиране на кода]

Построена е от жителите на Алие през първата половина на 17 век по случай края на голяма чумна епидемия. Посветена е на Свети Рох, който през 14 век жертва живота си за лечението на болни от чума. Църквата е съборена през 1931 г. и от старата сграда са запазени само централната икона, дървената статуя на Светията и часовникът на камбанарията.

Новата конструкция имитира неоромантичния стил със свода си с видими подпорни конструкции. Вътре, отстрани на централния иконостас, изобразяващ Мадоната, Свети Йоан Кръстител, Свети Рох и Свети Себастиан, има два стенописа с подпис Л. Пероне, представящи Свети Йосиф отляво и Свети Гаетан Тиенски вдясно. Наскоро стените са пребоядисани от художника Гиларди, който с оригинална игра на перспективата дава ново лице на малката църква.[13]

Църква „Света Анна“ (Chiesa di Sant'Anna)[редактиране | редактиране на кода]

Еднокорабна църква с варелен свод, вероятно датираща от първата половина на 17 век, собственост на семейство Маутино. Параклисът, разположен в район на Алие на име „Il Bioletto“, е с оригиналната си структура, типична за почти всички параклиси в района.

Полукръглата ѝ апсида рамкира красивия иконостас с изображение на Св. Богородица, Света Анна, Свети Франциск от Асизи и Свети Карл.

Отвън се виждат малък преден портик, подпорите на външната стена на апсидата и проста камбанария.[14]

Палат Факта / де Павиняно (Palazzo Facta o de Pavignano)[редактиране | редактиране на кода]

Палат Факта или де Павиняно

Палат на 3 етажа от 1650 г., разположен срещу Замъка на Алие и до Енорийската църква. Първоначално е притежание на графовете Бардесоно де Павиняно, след това – на Савоя, а после – на Италианската държава. През 2017 г., след 7 търга и десетилетия изоставеност, Държавата най-сетне да го продава на дружество от Торино за 300 хил. евро. Кметството, което навремето не е пожелало да закупи историческата сграда поради голямата сума, нужна за реставрация, се надява, че тя ще бъде подложена на такава от новите ѝ притежатели.

В подобно състояние се намира и друга историческа сграда, намираща се до предходната – 3-етажният Палат Бираго (Palazzo Birago). [15]

Копринена фабрика на Agliè (Setificio di Agliè)[редактиране | редактиране на кода]

Основана през 18 век, през 19 век фабриката вече има няколкостотин служители. Издига се на брега на потока, пресичащ града и има интересна груба странична фасада с каменни ивици. Порталът от 18 век на пл. Сетифичо е особено впечатляващ, и там е разположена теглилка, използвана и до днес.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Патронен празник на Свети Максим от Риес (Festa patronale di San Massimo di Riez) – първа неделя на юли;
  • Исторически карнавал на Алие (Storico Carnevale di Agliè) – всяка година в периода януари – март. През 2019 г. е 39-тото му издание.[16]
  • Фестивал на торчетите и на традиционните сладки и сладкиши от Пиемонт (Sagra del torcetto e del dolce tipico piemontese) – през април. През 2019 г. е 31-то му издание.
  • Чаши сред звездите – панаир на виното и гастрономията (Calici fra le stelle). През 2019 г. е 6-тото му издание.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В градчето има едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-ти клас вкл.) и 1 държавно средно от първа степен (от 6-ти до 8-ми клас вкл.)

Музеи, библиотеки и културни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Градска библиотека (Biblioteca Civica), безплатна и със свободен достъп, 6000 тома.
  • Библиотека на Херцогския замък на Алие (Biblioteca del Castello di Aglié), с ограничен достъп. 7000 стари тома и брошури, 200 периодични издания и др.
  • Многофункционален салон Аладиум (Salone Polifunzionale Alladium), място на провеждане на социални, културни и художествени събития в района, разполага с 600 места за сядане.

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църка „Мадоната на снега и Св. Максим“ (Chiesa Parrocchiale della Madonna della Neve e S. Massimo)
  • Католическа църква „Св. Гауденций“ (Chiesa di San Gaudenzio)
  • Католическа църква „Св. Грат“ (Chiesa di San Grato)
  • Католическо светилище „Мадоната на милосърдието“ (Santuario della Madonna delle Grazie), в подселище „Мадона деле грацие“
  • Католическо братство на „Св. Марта“ (Confraternità di Santa Marta)
  • Католически параклис „Св. Рох“ (Cappella di San Rocco)
  • Католическа църква „Св. Анна“ (Chiesa di Santa Anna)

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Подобни на изброените за град Ивреа.

Гастрономия[редактиране | редактиране на кода]

Сладки Торчети (Torcetti)[редактиране | редактиране на кода]

Сладки Торчети

Според традицията те са родени в Алие през 1900 г. в умелите ръце на сладкаря Пана и са били особено ценени от Савоя.

Това са ронливи бисквити, направени с прости съставки: брашно, масло и захар, но не можеш да спреш да ги ядеш. Малки гризини, оваляни в захар, сгънати и съединени в двата края в типичната им форма на сълза.

Тези изкушения се вдъхновяват от старите селски фурни, където след седмично печене на хляб се пече и хляб, поръсен със захар за децата.

Всяка година през април в града се провежда „Фестивал на торчетите и на традиционните сладки и сладкиши от Пиемонт“. През 2019 г. е ред на 31-то му издание.[17][18]

Подобен фестивал се провежда и в Ланцо Торинезе.

Вина[редактиране | редактиране на кода]

Историческите лозя на сорта Ербалуче се вият по хълмовете на Алие, култивирани върху характерната за района подпорна структура. Те са включени в маршрутите на „Кралските пътища на вината от Метрополен град Торино“ (Strada Reale dei Vini Torinesi).

От Ербалуче, сорт грозде, споменат още през 17 век, се произвеждат вината Caluso Passito Doc и Erbaluce di Caluso Doc, от две различни реколти: първата от грозде, предназначено за сушене, следващата – от грозде за приготвяне на сухо бяло вино.

Извън Алие, в посока Кучельо, към подселище Сан Грато, се намират винарните на Алие (Aziende vinicole alladiesi). Там могат да се опитат още и вината Rosso Canavese, Rosato и Spumante Brut.[19]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

  • Общински фитнес клуб (Palestra Comunale): гимнастика за възрастни, щкола по танци, уроци по фехтовка, уроци по карате;
  • Спортно съоръжение (Impianto Sportivo): футболно игрище, тенис кортове, многофункционално игрище за волейбол, баскетбол и други спортове.

Спортни клубове и събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Местен футболен клуб USD Agliè
  • Спортна аматьорска асоциация „Аладиум“ (Associazione Sportiva Dilettantistica „Alladium“)
  • Маратонски аматьорски клуб „Алдо Берардо“ (GPD Aldo Berardo)
  • Клуб за спортен риболов Аладиум (Apsd Alladium)
  • Футболен турнир за младежи „Канавезе Къп“ (Canavese Cup)

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Международни и междуконтинентални полети – летище Милано Малпенса, на 109 км; Международни и вътрешни полети – летище Торино Казеле, на 29 км
  • Пристанище Генуа – на 190 км.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Граф Филипо Сан Мартино ди Алие
Граф Филипо Сан Мартино ди Алие

Централен герой в историята на градчето е граф Филипо Сан Мартино ди Алие, образован учен, хореограф и изтъкнат политик, роден през 1604 г. Започва военна кариера през 1630 г. и става лейтенант в Оръжейната рота на Виктор Амадей I Савойски. Последният умира през 1637 г. и тъй като синът му Карл-Емануил II е твърде млад, регентка става майка му Кристин Мари Бурбон-Френска. Херцогският двор е разделен на два лагера: на привърженици на Мадама Кристина и на подкрепящи Херцога. Филипо подкрепя регентката и става неин министър, личен и любим съветник. Благодарение на своите дипломатически и политически умения Карл Емануил II успява да запази трона.
За подкрепата, оказана на младия Херцог, Филипо се сблъсква с хора от ранга на Кардинал Ришельо, който го хвърля в затвора през 1640 г. След смъртта на Кардинала Филипо е освободен, но изоставя политиката, като се оттегля в Замъка в Алие, посвещавайки се на неговото възстановяване и разширяване. Граф Филипо умира през 1667 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данни ISTAT
  2. Statistiche demografiche Agliè. // Tutt'Italia. Посетен на 25.12.2019. (на италиански)
  3. Storia di Agliè. // Comune di Agliè. Посетен на 26.12.2019. (на италиански)
  4. Conrieri, Lilita. Un poeta in viaggio da Torino al Meleto di Agliè. Torino, Daniela Piazza Editore, 2007. (на италиански)
  5. Villa „Il Meleto“ (Casa di Guido Gozzano). // Comune di Agliè. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  6. Villa Il Meleto: la casa-museo di Gozzano ad Agliè tra romantici giardini, ricordi e poesie. // Guida Torino. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  7. Chiesa di San Gaudenzio. // Comune di Agliè. Посетен на 21.12.2019. (на италиански)
  8. Chiesa di Santa Marta. // Comune di Ivrea. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  9. Chiesa di Sant'Anna. // Comune di Agliè. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  10. Chiesa di San Gaudenzio. // Comune di Agliè. Посетен на 21.12.2019. (на италиански)
  11. Chiesa di San Gaudenzio. // Comune di Agliè. Посетен на 21.12.2019. (на италиански)
  12. Chiesa di San Grato. // Comune di Agliè. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  13. Chiesa di San Roco. // Comune di Agliè. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  14. Chiesa di Sant'Anna. // Comune di Agliè. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  15. Venduto Palazzo Pavignano dopo sette aste andate deserte. // La Sentinella del Canvese. Посетен на 26.12.2019. (на италиански)
  16. Storico Carnevale di Algiè. // Canavese lab. Посетен на 26.12.2019. (на италиански)
  17. www.canaveselab.com
  18. www.canaveselab.com
  19. www.comune.aglie.to.it
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Италия“         Портал „Италия