Алие (Италия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Алие.

Алие Agliè
Херцогски замък на Алие
Алие 45.367055, 7.766918 Алие
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	13,15 km²
Надм. височина	315 m
Население	2585 души (2025)
Покровител	Свети Максим от Риес, първа неделя на юли
Пощенски код	10011
Телефонен код	0124
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.aglie.to.it
Алие в Общомедия

Алиѐ (на италиански: Agliè; на пиемонтски: Ajè, Айе) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 315 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 2585 души, от които 248 са чужди граждани.

Градчето е известно с Херцогския си замък, вписан в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В замъка е заснет популярният телевизионен сериал „Елиза от Ривомброза“, излъчван и в България.

Родът на известния италиански поет Гуидо Гоцано е от Алие. В семейната вила поетът пише много от творбите си.

Алие е родината на сладките Торчети.

По хълмовете около града се отглежда грозде от известния сорт Ербалуче, от който се произвеждат висококачествени DOC вина.

География, административно деление и население

Местоположение на община Алие в Метрополен град Торино

Алие е разположено в североизточната част на Метрополен град Торино, в Канавезе – район на регион Пиемонт, в западното подножие на хълма Макуняно.

През територията му минава потокът Малезина. Територията има неправилен геометричен профил с подчертани вариации на надморската височина, която достига до 522 м. Обитаваната зона е заобиколена от зелени поляни и релефите на мореновите хълмове.

На 2 км от Алие в посока Кучельо се намира малкото езеро Джербола, където се практикува спортен риболов.

Алие граничи със седем общини: Байро, Одзеня, Торе Канавезе, Кучельо, Виалфре, Сан Джоржо Канавезе и Сан Мартино Канавезе. Отстои на 33 км от Торино и на 111 км от Милано.

Алие има две подселища (на итал. frazioni): Мадона деле Грацие и Санта Мария-Санграто, и следните местности: Кашине Бернардини, Кашине Луизета, Кашине Малезина, Кашине Оберто, Кашине Рико, Кашине Волпати, частен път Брунета.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 2585 души, от които 248 – чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния (123 души). Има и един български гражданин.

Топоним

Според езиковеда Джовани Доменико Сера топонимът „Алие“ произлиза от името на римски земевладелец на име Алий, след това става Alliacus (от лат. „земя на Алий“), после се променя на Alladium и от 1407 г. – на Agladium. Според други хипотези името произлиза от Ala Dei (от лат. „крило на Бога“), тъй като планът на първоначалния замък на Алие напомня на формата на крило, разперено на изток.

История

Античност

Примитивното ядро на Алие е с древноримски произход и вероятно се е намирало по хълмовете на днешното подселище Санта Мария деле Грацие. Сегашното разположение на населеното място се оформя през Средновековието, когато жителите се установяват под защитата на стените на замъка на графовете Сан Мартино.

Средновековие

Първоначалното ядро на Алие е засвидетелствано в документи от 1019 г. под името Macuncianum (Макуняно), зависимо от абатството Фрутуария в Сан Бениньо. По това време Алие представлява замък, издигнат за защита на Макуняно, който впоследствие подчинява.

Първото сигурно споменаване на Алие като населено място е от 1141 г., когато феодалните владетели на Канавезе си разпределят териториите и Алие преминава към графовете Сан Мартино от Ривароло и от Алие. По-късно трите центъра се обединяват в една отбранителна общност, която през 1259 г. окончателно попада под властта на Сан Мартино.

През периода 1386–1391 г. Алие не участва в антифеодалните селски въстания, известни като Тукинаджо, подкрепяни от маркграф Теодор II Монфератски срещу Савойската династия. Въпреки това селището страда от продължителните конфликти между гвелфите – графовете Сан Мартино ди Алие, и гибелините – графовете Валперга. Около средата на XIV век Алие, с изключение на замъка, е два пъти разграбено от наемнически войски.

През 1355 г. император Карл IV предоставя обширни земи на маркграфовете на Монферат, включително и Алие. Въпреки това сблъсъците между феодалите в Канавезе продължават, а селището години наред е подложено на набези, пожари и опустошения. Едва през 1391 г., благодарение на намесата на Савойската династия, е установен траен мир. Жителите на Алие се обръщат към своите господари – графовете на Алие с молба за привилегии и отстъпки, които получават като признание за лоялността им по време на Тукинаджо. През 1448 г. им се предоставят общински устави, чиито текстове се съхраняват в архива на кметството.

Под Савойско влияние

Влиянието на графовете на Алие нараства значително през епохата на Савойската династия, когато те разширяват властта си върху Байро, Торе, Одзеня, част от Понт, Салто (подселище на днешния град Куорне), Ривароло и Кастелнуово. През втората половина на XVI век Алие понася тежките последици от войната между Савоя и Франция, но след възстановяването на мира през 1561 г. графовете на Алие полагат клетва за вярност към херцог Емануил Филиберт I Савойски.

През 1642 г., благодарение на граф Филипо Сан Мартино ди Алие, започва преобразяването на замъка в представителна резиденция. Според недокументирана, но широко разпространена традиция проектът е поверен на архитекта Амадей Кониенго ди Кастеламонте. В резултат замъкът се превръща във величествен дворец, способен да приема високопоставени гости, сред които и кралската мадам Мария Кристина Бурбон-Френска.

XVIII век

Замъкът на Алие е разрушен от френските войски под командването на маркиз Луи д'Обюсон дьо ла Фойад през 1706 г. по време на Обсадата на Торино. В следващото столетие в него почти не се извършват архитектурни или художествени намеси, с изключение на стълбището, проектирано от архитекта Микела през 1724 г.

През 1764 г. феодът на Алие е закупен от херцога на Савоя и краля на Сардиния-Пиемонт Карл Емануил III, който го предоставя като апанаж на втория си син Маврикий Савойски, принц на Сардиния и херцог на Шабле. Новият владетел възлага на дворцовия архитект Иняцио Бираго ди Боргаро възстановяването и разширяването на замъка. Между 1767 и 1775 г. е изградена галерията, която свързва замъка с църквата, както и самата църква с новата камбанария, заменяща старата градска кула. През 1796 г., по време на Наполеоновото господство, френските войски нахлуват в Алие и разграбват мебелировката.

От XVIII век нататък Алие придобива значима роля в текстилния сектор, особено в традиционното пиемонтско производство на коприна.

XIX век

С Реставрацията замъкът на Алие попада в ръцете на графовете на Шабле през 1814 г. След края на ерата на Бонапартистите властта над него минава у Карл Феликс Савойски през 1825 г., който го възстановява благодарение на архитекта Борда ди Салуцо. Със смъртта му през 1831 г. овдовялата кралица Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска се превръща в ползвателка на замъка, а при нейната смърт през 1849 г. имотът се дава на второродния син на Карл Алберт: Фердинанд Савойски – първият херцог на Генуа.

В средата на XIX век във фабриката за коприна в Алие работят около 400 души. През 1883 г. в Алие се ражда друга важна текстилна фабрика – Блумер, която през 1896 г. става Тъкачна фабрика Де Анджели-Фруа.

XX век

През 1939 г., след дългогодишни преговори с купувачи, принцовете на клона Савоя-Генуа продават Комплекса на Херцогския замък на Италианската държава.

В началото на Втората световна война миланската тъкачна фабрика De Angeli-Frua има повече от 1500 служители в Алие. С кризата в текстилния сектор обаче тя затваря врати през 1952 г., за да бъде закупена през 1955 г. от Оливети, който създава там високотехнологичен механичен бизнес. Събитията около Оливети и в електронния сектор влияят негативно върху града с драстично намаляване на броя на служителите в компанията. Все още има по-малки компании в техническия и в електронния сектор.

Алие все пак играе важна роля в селското стопанство и в индустрията. Особено ценно е производството на вино от сорта грозде Erbaluce, култивирано по неговите хълмове.

Икономика

Селското стопанство запазва важна роля в местната икономика: произвеждат се зърнени храни, фураж, зеленчуци, грозде (от известния сорт Ербалуче, използван за производство на местни DOC вина) и други плодове; отглеждат се добитък, свине, овце, кози, коне и домашни птици. Промишлеността се състои от компании, работещи в хранителната, текстилната, строителната, металургичната, механичната, мебелната промишленост, производството на селскостопанска техника, офисни IT системи и автомобилни части и аксесоари. Секторът на услугите се състои от достатъчна дистрибуторска мрежа, както и всички услуги, които включват банкиране и застраховане.

Забележителности

Херцогски замък на Алие

Херцогският замък на Алие (Il Castello Ducale di Agliè) е основната забележителност на града, включен в списъка на световното културно и природно наследство ЮНЕСКО и широко разпознаваем като място на снимките на телевизионния сериал „Елиза от Ровомброза“. Построен през XII век като крепост на графовете Сан Мартино, той постепенно се превръща в представителна резиденция на Савойската династия, която го притежава до 1939 г., когато преминава към Италианската държава. Първата голяма трансформация започва през 1650 г. по инициатива на граф Филипо ди Сан Мартино ди Алие.

Към 2019 г. замъкът е отворен за посещения срещу билет. Комплексът включва около 300 зали, обзаведени с исторически мебели, част от които са достъпни за туристи. Около сградата се простират италиански и английски градини и обширен парк с редки растителни видове, вековни дървета и монументален фонтан. Паркът е оформян в две основни фази: през XVIII век е изградена екседрата на фонтана от братята Колино, а през XIX век, по проект на Ксавие Куртен, е разширен с около 30 хектара и оформен в „английски“ стил с мрежа от приблизително 7 км алеи. Проектът от XVIII век се свързва с Мишел Бернар.

Вила „Мелето“

Вила „Ил Мелето“

Вила „Мелето“ (Villa il Meleto) е лятната резиденция на поета Гуидо Гоцано, чийто род произхожда от Алие, и едно от най-свързаните с живота и творчеството му места. Построена е в средата на XVIII век и първоначално принадлежи на сенатора Масимо Маутино, който я подарява на дъщеря си като сватбен дар. Днешният ѝ облик се оформя през 1904 г., когато Гоцано извършва разкрасителни промени, вдъхновени от френския стил Сецесион. Името на вилата идва от ябълковата градина, която следва входната алея.

През 1912 г. имотът е продаден на местен жител, като поетът запазва правото да го обитава. През 1945 г. вилата преминава към г-жа Гати Франкини, която издирва и възстановява оригиналното обзавеждане. От 1972 г. е собственост на д-р Конриери, извършил реставрация, връщаща интериора към времето на Гоцано..

Сред най-известните помещения е всекидневната на баба Надежда (Nonna Speranza), декорирана в стил Ар нуво и увековечена в стихотворението „Приятелката на баба Надежда“. Днес посетителите могат да разгледат градината и вилата, включително всекидневната, трапезарията, кабинета с библиотеката и спалнята на поета, където се пазят неговите колекции от пеперуди и ориенталски сувенири. В близост се намират малко езеро и барака, където Гоцано често се уединявал, за да пише.

Палат „Факта /Де Павиняно“

Палат Факта или де Павиняно

Палат „Факта / Де Павиняно“ (Palazzo Facta/ De Pavignano) е триетажна сграда от 1650 г., разположена срещу Херцогския замък на Алие и в непосредствена близост до енорийската църква. Първоначално е собственост на графовете Бардесоно де Павиняно, след което преминава към Савойската династия, а по-късно – към Италианската държава. След дълъг период на изоставяне и седем неуспешни търга, през 2017 г. държавата успява да продаде сградата на торинско дружество за 300 хил. евро. Местната управа, която в миналото се отказва да я придобие поради високите разходи за реставрация, изразява надежда, че новите собственици ще предприемат необходимото възстановяване.

В сходно занемарено състояние се намира и съседната историческа сграда – триетажният Палат Бираго от XVIII век..

Копринена фабрика на Алие

Копринената фабрика на Алие (Setificio di Agliè) е основана през 1736 г. от граф Джузепе Франко Сан Мартино, тогавашен феодален владетел на Алие и собственик на замъка. През втората половина на XVIII век населеното място преминава под властта на херцога на Шабле, а през 1814 г. фабриката става собственост на торинския банкер Микеланджело Бертини. Тя остава в неговото семейство до началото на XX век, когато дейността ѝ е прекратена. Около средата на XVIII век в предприятието вече работят около 400 души..

Комплексът е разположен на брега на потока Малезина и се отличава с масивна странична фасада, подчертана с каменни ивици. Особено впечатляващ е порталът от XVIII век на площад „Сетифичо“, където се намира и теглилка, използвана и към 2019 г.

Енорийска църква „Мадоната на снега и Св. Максим“

Енорийска църква

Енорийската църква „Мадоната на снега и Свети Максим“ (Chiesa Parrocchiale della Madonna della Neve e San Massimo) е изградена през 1773 г. по проект на Иняцио Бираго ди Боргаро и е осветена на 14 септември 1777 г. Първоначално посветена на Мадоната на снега, днес тя носи името на покровителя на Алие – Свети Максим от Риес, чиито мощи се съхраняват в малка урна върху олтара.

Архитектурата се отличава с латински кръстовиден план и един неф. Фините щукатури на Болина създават динамична игра на линии и светлосенки по сводовете, около прозорците и по капителите. В центъра на трансепта е разположен новият олтар, обърнат към богомолците и поддържан от четири позлатени дървени ангела. Зад Главния олтар се намира платно, изобразяващо Мадоната с Младенеца, заобиколени от ангели, единият от които поднася модел на римската базилика „Санта Мария Маджоре“, традиционно свързвана с чудото на „снега“. Балдахинът над олтара е от 1877 г. и носи гербовете на Община Алие и на Савойската династия. Отдясно на презвитерия е разположен органът.

В трансепта са разположени шест странични олтара: отляво – на Мадоната на Броеницата, на жителите на Алие и на Непорочното зачатие; отдясно – на Свети Максим от Риес, на Св. Джовани Боско и на Св. Лудовико Гонзага.

Църква „Св. Марта“

Църква „Св. Марта“

Църквата „Св. Марта“ (Chiesa di Santa Marta) е изградена през 1730 г. по проект на местния архитект Костанцо Микела върху мястото на по-стара, вече негодна за употреба постройка. Тя е характерен пример за къснобароковия пиемонтски стил. Външната ѝ архитектура следва собствена логика, съобразена с обкръжаващата среда, и се отличава с елегантната простота на пиемонтската теракота, допълнена от полихромна емайлирана теракота от Кастеламонте. От лявата страна се издига триъгълна камбанария от 1787 г., дело на Джузепе Доменико Морано по проект на Микела.

Интериорът е оформен с гипсова замазка и бели дървени скулптури, които имат не само декоративна, но и архитектурна функция – особеност, по-характерна за испанската, отколкото за италианската архитектура от епохата. Пространството е организирано в няколко зони: място за вярващите с два олтара и трибуна към портала за презвитерия; самия презвитерий; трибуни за членовете на братството, сакристия и дървен презвитерий за събратята, достъпен чрез две полукръгли странични каменни стълбища.

Обзавеждането е интегрална част от архитектурната концепция. Особено ценна е централната икона с Успение Богородично, Св. Марта със змея и Св. Йоан Кръстител, поставена в богато лакирана позлатена дървена рамка, изработена от скулптора Джузепе Арджентера от Ивреа. В църквата се съхранява и копие на Пресветата Плащаница от 1708 г., дело на Фантинус.

Светилище „Санта Мария дела Ротондата“

Светилище „Санта Мария дела Ротонда“

Светилището „Санта Мария дела Ротонда“ (Santuario Santa Maria della Rotonda) се намира на хълма Макуняно, в подселище Санта Марта, и е посветено на Богородица. Според местното предание на това място първоначално е съществувал езически храм на Диана. В римския период е изграден наново като централносиметрична постройка, напомняща ранните християнски баптистерии – форма, дала и името Ротонда. По-късно монасите го превръщат в приорат, но около 1600 г. го изоставят заради чумата. През 1585 г. е описано като малък кръгъл параклис в лошо състояние. В края на XVIII век дон Джовани Галинати възстановява сградата, като премахва останките от предишната обител. От 1929 г. светилището е поверено на Доминиканския орден, а към 2019 г. в него се помещава общност за бивши наркозависими.

Интериорът запазва първоначалната си кръгла форма. На главния олтар се намира икона на Опечалената Мадона с неизвестна датировка. Фасадата е оформена с голям кръгъл портал, рамкиран от четири подпори. От оригиналната структура е съхранена романска камбанария с висящи арки, разположена в центъра на сградата. Вдясно от нея стои по-малка кръгла камбанария с камбана от времето на дон Галинати.

Църква „Три камбанарии“ или Светилище на Мадоната на милосърдието

Църква „Трите камбанарии“

Църквата на трите камбанарии, известна и като Светилище „Мадона деле Грацие“ (Chiesa „I Tre Ciochè“, Santuario Madonna delle Grazie) се намира в подселище Мадона деле Грацие. Според местната традиция първо е съществувал стълб със стенопис на Богородица, около който постепенно е възникнала малка църква. След 1659 г., когато хълмът Макуняно започва да се заселва, жителите откриват стенописа като единствен остатък от старата постройка и решават да изградят нов храм, по-близо до Алие. Между 1738 и 1746 г. е построена по-голяма църква по проект на местния архитект Костанцо Микела дела Диезе, който включва съществуващата структура в новата сграда.

Вътрешността е оформена като латински кръст с два странични олтара и две сакристии. Главният мраморен олтар е посветен на Пресвета Дева Мария Снежна. В презвитерия се съхранява древният стенопис на Мадоната, поставен в дървена рамка. В десния олтар се намира икона на Пресвета Троица от 1815 г., подписана от Йосиф Киантор, а в левия – икона на Мадоната на ангелите. Под олтарната трапеза са мощите на Св. Виктория. В ниша вдясно от главния олтар е разположена дървената статуя на Мадоната на милосърдието, която ежегодно се носи в литийно шествие.

Фасадата е подчертана от балюстрада и характерен увенчан тамбур. Църквата се отличава с двете си камбанарии и надкуполната кула – особеност, дала и популярното ѝ име „Църквата на трите камбанарии“.

Църква „Св. Гауденций“

Църквата „Св. Гауденций“ (Chiesa di San Gaudenzio) е известна като мястото, където е погребан поетът Гуидо Гоцано. Тя е засвидетелствана за първи път през 1329 г. като енорийска църква. В края на XVI век е затворена поради лошо състояние, а през втората половина на XVII век е подложена на цялостна реставрация, която оформя вида ѝ, запазен и в началото на XXI век.

Фасадата е организирана около голям входен портал между два пиластъра, над който се намира древен кръгъл отвор. Тимпанът с теракотена статуя на Свети Гауденций рамкира изчистената линия на фасадата, от която се издига малка триъгълна камбанария.

Интериорът запазва оригиналната еднокорабна структура с четири странични параклиса. На високия олтар е поставено фино дървено Разпятие, дело на скулптора Карло Джузепе Плура ди Лугано (1655–1737). В центъра на презвитериума каменна плоча затваря криптата, използвана до XIX век за погребенията на енорийските свещеници. До XIX век първият параклис вдясно е принадлежал на графовете Павиняно, а вторият – на семействата Маутино и Данезио; именно там се намира гробът на Гоцано. Отляво са параклисите на семействата Биолето и Прола.

Църква „Св. Грат“

Църквата „Св. Грат“ (Chiesa di San Grato) е възникнала като малък параклис, посветен на Свети Грат от Аоста, датиран приблизително от края на XVII – началото на XVIII век. В следващите столетия постройката е разширявана и променяна: сегашната фасада е оформена през XVIII век, а камбанарията е добавена през XIX век. Части от първоначалната конструкция все още се виждат от южната страна, обърната към улицата, което показва, че това е била старата главна фасада. Днес църквата е ориентирана на изток и има два нефа, към които са пристроени сакристията и домът на капелана.

Вътрешността е доминирана от фин бароков олтар, над който се издига иконостас с изображението на Свети Грат, заемайки мястото на стария параклис. Под олтарната трапеза се съхранява реликварий с мощите на светеца.

Църква „Св. Рох“

Църквата „Св. Рох“ (Chiesa di San Rocco) е построена от жителите на Алие през първата половина на XVII век като благодарствен жест за края на голямата чумна епидемия и е посветена на Свети Рох, почитан като застъпник срещу чумата. От първоначалната постройка, съборена през 1931 г., са запазени само дървената статуя на светеца, централната икона и часовникът на камбанарията.
Сегашната сграда е издигната в неоромански стил, разпознаваем по свода с видими подпорни конструкции. В интериора, от двете страни на централния иконостас, изобразяващ Мадоната, Св. Йоан Кръстител, Св. Рох и Св. Себастиан, се намират два стенописа с подпис „Л. Пероне“ със Св. Йосиф отляво и Св. Гаетан Тиенски вдясно.

Църква „Св. Анна“

Цъквата „Св. Анна“ (Chiesa di Sant'Anna) е еднокорабна постройка с варелен свод, датирана вероятно първата половина на XVII век и собственост на сем. Маутино. Намира се в района Il Bioletto и е запазила оригиналната си структура, характерна за повечето параклиси в района. Полукръглата ѝ апсида обрамчва иконостаса с изображението на Св. Богородица, Св. Анна, Св. Франциск от Асизи и Св. Карл. Външният облик включва малък преден портик, подпорите на външната стена на апсидата и семпла камбанария.

Събития

• Патронен празник на Свети Максим от Риес – първа неделя на юли;
• Исторически карнавал на Алие – всяка година в периода януари – март. През 2020 г. е 40-ото му издание.
• Фестивал на торчетите и на традиционните сладки и сладкиши от Пиемонт (Sagra del torcetto e del dolce tipico piemontese) – през април. През 2019 г. е 31-вото му издание.
• Чаши сред звездите – панаир на виното и гастрономията (Calici fra le stelle). През 2019 г. е 6-ото му издание.

Култура

Образование

• Една частна детска градина
• Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• Едно държавно средно от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
• Гимназиите и техникумите са в Кастеламонте и Ривароло Канавезе

Музеи, библиотеки и културни центрове

• Музей на Херцогския замък на Алие, от вторник до петък срещу входен билет
• Градска библиотека, основана през 1974 г., безплатна и със свободен достъп, 6000 тома и брошури
• Библиотека на Херцогския замък на Алие (Biblioteca del Castello di Aglié), с ограничен достъп. 7000 стари тома и брошури, 200 периодични издания и др.
• Многофункционален салон Аладиум (Salone Polifunzionale Alladium), място на провеждане на социални, културни и художествени събития в района, разполага с 600 места за сядане.

Религиозни центрове

• Католическа енорийска църка „Мадоната на снега и Св. Максим“
• Католическа църква „Св. Гауденций“
• Католическа църква „Св. Грат“
• Католическо светилище „Мадоната на милосърдието“, в подселище Мадона деле Грацие
• Католическо братство на „Св. Марта“
• Католически параклис „Св. Рох“
• Католическа църква „Св. Анна“

Медии

Подобни на изброените за град Ивреа.

Гастрономия

Сладки Торчети

Сладки Торчети

Според традицията те са родени в Алие през 1900 г. в умелите ръце на сладкаря Пана и са били особено ценени от Савоя.
Това са ронливи бисквити, направени с прости съставки: брашно, масло и захар, вид малки гризини, оваляни в захар, сгънати и съединени в двата края в типичната им форма на сълза. Тези изкушения се вдъхновяват от старите селски фурни, където след седмично печене на хляб се пече и хляб, поръсен със захар за децата.
Всяка година през април в града се провежда „Фестивал на торчетите и на традиционните сладки и сладкиши от Пиемонт“. През 2019 г. е ред на 31-вото му издание. Подобен фестивал се провежда и в градчето Ланцо Торинезе.

Вина

Историческите лозя на сорта Ербалуче се вият по хълмовете на Алие, култивирани върху характерната за района подпорна структура. Те са включени в маршрутите на „Кралските пътища на вината на Метрополен град Торино“ (Strada Reale dei Vini Torinesi).
От Ербалуче, сорт грозде, споменат още през 17 век, се произвеждат вината Caluso Passito DOC и Erbaluce di Caluso DOC от две различни реколти: първата от грозде, предназначено за сушене, следващата – от грозде за приготвяне на сухо бяло вино.
Извън Алие, в посока село Кучельо, към подселище Сан Грато, се намират винарните на Алие (Aziende vinicole alladiesi). Там могат да се опитат вината Rosso Canavese, Rosato и Spumante Brut.

Спорт

Съоръжения

• Общински фитнес клуб: гимнастика за възрастни, школа по танци, уроци по фехтовка, уроци по карате;
• Спортно съоръжение: футболно игрище, тенис кортове, многофункционално игрище за волейбол, баскетбол и други спортове.

Спортни клубове

• Местен футболен клуб „Алие“ (USD Agliè)
• Спортна аматьорска асоциация „Аладиум“ (Associazione Sportiva Dilettantistica „Alladium“)
• Маратонски аматьорски клуб „Алдо Берардо“ (GPD Aldo Berardo)
• Клуб за спортен риболов Аладиум (Apsd Alladium)
• Футболен турнир за младежи „Канавезе Къп“

Транспорт

• Магистрала A5 на Вале д'Аоста, изход за Сан Джорджо Канавезе, на 8 км
• Първостепенен междуградски път SS n. 565 на Кастеламонте
• Жп гара на линия Сетимо Торинезе-Понт Канавезе, в град Ривароло Канавезе, на 6 км
• Международни и междуконтинентални полети – летище Милано Малпенса, на 109 км; Международни и вътрешни полети – летище Торино Казеле, на 29 км
• Пристанище Генуа – на 190 км.
• Междуградски автобусни линии: Джи Ти Ти (GTT Архив на оригинала от 2020-02-05 в Wayback Machine.) 135 Ривароло – Сан Бениньо – Торино; 145 Ривароло – Ивреа; С.Т.А.А.В (S.T.A.A.V. Архив на оригинала от 2019-12-24 в Wayback Machine.) Джи Ти Ти 594 и СТААВ 308 Фелето – Алие – Калузо и 308 Локана – Кастеламонте – Калузо.

Известни личности

Родени в Алие

• Мария Бона Савойска-Генуезка (Maria Bona di Savoia-Genova; (* 1 август 1896, † 2 февруари 1971 Рим) – италианска скулпторка и принцеса

Свързани с Алие

Граф Филипо Сан Мартино ди Алие

• Граф Филипо Сан Мартино ди Алие (* 27 март 1604 г. в Торино, † 19 юли 1667 г. пак там) – учен, хореограф и изтъкнат политик. Започва военна кариера през 1630 г. и става лейтенант в Оръжейната рота на Виктор Амадей I Савойски. Последният умира през 1637 г. и тъй като синът му Карл-Емануил II е твърде млад, регентка става майка му Мария Кристина Бурбон-Френска. Херцогският двор е разделен на два лагера: на привърженици на Мадам Мария Кристина и на подкрепящи херцога. Филипо подкрепя регентката и става неин министър, личен и любим съветник. Благодарение на своите дипломатически и политически умения херцог Карл Емануил II успява да запази трона.
  За подкрепата, оказана на младия херцог, Филипо се сблъсква с хора от ранга на кардинал Ришельо, който го хвърля в затвора през 1640 г. След смъртта на кардинала Филипо е освободен, но изоставя политиката, като се оттегля в Замъка в Алие, посвещавайки се на неговото възстановяване и разширяване.

  

  Гуидо Гоцано

• Гуидо Гоцано (* 19 декември 1883 в Торино, † 9 август 1916 пак там) – изтъкнат италиански поет и писател, представител на италианското литературно движението на поезията на здрача (на итал. Crepuscolarismo) от нач. на 20 век.

Източници

• ((it)) История и забележителности на Алие на уеб страницата на Община Алие
• ((it)) Забележителности на Алие на уеб страницата на Община Алие
• ((it)) История на Алие и на граф Филипо Сан Мартино ди Алие на уеб страницата на Асоциация Pro Loco di Agliè
• ((it)) Villa Il Meleto: la casa-museo di Gozzano ad Agliè tra romantici giardini, ricordi e poesie, на Guida Torino
• ((it)) I torcetti: la storia degli antichi „grissini dolci“ piemontesi, на Guida Torino
• ((it)) Setificio di Agliè, на уеб страница AtlasFOR
• ((it)) Информация за Алие на уеб страница Italiapedia Архив на оригинала от 2020-01-02 в Wayback Machine.
• ((it)) Обща информация за Алие на уеб страница Tutt'Italia

Външни препратки

• ((it)) Туристически гид на уеб страницата на Община Алие
• ((it)) Асоциация Pro Loco di Agliè