Чирие

Чирие Cirié
Чирие 45.235277, 7.600308 Чирие
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	17,73 km²
Надм. височина	344 m
Население	18 065 души (2025)
Кмет	Лоредана Девиети Годжа (Гражд. листа) от 4.10.2021 г.
Пощенски код	10073
Телефонен код	011
МПС код	TO
Официален сайт	www.cirie.net
Чирие в Общомедия

Чириѐ (на италиански: Cirié; на пиемонтски: Tsiriè, Сирие) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 344 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 18 065 души, от които 1180 са чужди граждани.

География, административно деление и население

Местоположение на община Чирие в Метрополен град Торино

Общината, разположена на 23 km северозападно от град Торино, се намира в устието на долините Ланцо. Територията ѝ е в непосредствена близост до течението на потока Стура ди Ланцо.

Чирие включва следните подселища (на итал. frazioni) и местности: Балма, Барбети, Бертолоне дей Прати, Карбоне, Кашинета, Донит, Фузерия, Ге, Мариета, Новеро, Оливети, Пич, Робарондзино, Таня и Вастала.

Общината е част от Общинското обединение на Района на Чирие и Долно Канавезе (Unione dei Comuni del Ciriacese e del Basso Canavese) заедно с Ноле, Сан Карло Канавезе, Робасомеро, Сан Франческо ал Кампо и Сан Маурицио Канавезе.

Граничи със следните четири общини: Сан Карло Канавезе, Ноле, Сан Маурицио Канавезе и Робасомеро. Намира се на 18 km от Торино и на 126 km от Милано.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 18 065 души, от които 1180 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 614 души. Има и двама български граждани.

Топоним

Най-старото свидетелство за топонима датира от 999 г., когато се среща във формата Ciriagum, последвано през 1160 г. от варианта Ciriacum. Това е преддиалектна форма, произлизаща от добавянето на галската наставка -acum към латинското лично име Cirius или Cirrus.

История

Районът на Чирие и Горно Канавезе е обитаван от древни времена от саласите – племе от келтски произход. Преди римското завоевание, както съобщава историкът Полибий, областта на Канавезе е покрита с гъсти гори, прекъсвани от малки поляни, редки селища и оскъдни пътеки, прорязващи растителността.

През 143 г. пр.н.е. римляните, водени от консула Апий Клавдий Пулхер, започват война срещу племената, заселени в долините на потока Орко и на река Дора Балтеа, с цел да отворят път към Хелвеция и Трансалпийска Галия. Очакваната бърза окупация се превръща в тежък конфликт: местните племена оказват ожесточена съпротива и римляните са принудени да се оттеглят. За да укрепят позициите си, те създават няколко военни лагера в района – при Ивреа, Торино и на мястото на днешно Чирие. Оттук се контролира достъпът към долините на Ланцо и Виу.

Лагерът край Чирие получава името Castrum Cerreti, вероятно поради изобилието от дъбове (cerri) в района. По-късно името се съкращава на Cerretum. Главната улица на античния лагер – декуманус майор – се отъждествява със съвременната улица „Виторио Емануеле II“, централната артерия на историческия град. След окончателното подчиняване на саласите каструмът се превръща във важен търговски кръстопът и постепенно дава начало на постоянно селище.

След християнизирането на Римската империя старият топоним е заменен с името на светец. Поради съзвучие с предишното название е избрано името на Свети Кириак Римски – мъченик от 303 г. В Theatrum Statuum Sabaudiae (1682) – монументалната колекция с изображения на владенията на Савойските държави – градът е описан подробно («Ciriacum Oppidum, insigne Marchionatus titulo…») и се споменава вероятният произход на името от местния култ към светеца («fortasse a peculiari Incolarum erga Divum Cyriacum Martyrem cultu…»). Римското присъствие в района се потвърждава от открити монети от имперската епоха, фрагменти от теракота и надгробни плочи, съхранявани днес в църквата „Сан Мартино“, посветена на Мартин от Тур.

След падането на Западната Римска империя и първите варварски нашествия сведенията за Чирие липсват почти хилядолетие. Сигурно е, че през 1230 г. територията му е окупирана от маркизите на Монферат. Впоследствие владението преминава към Савойците чрез два династични брака: между Джовани I Монфератски и Маргарита Савойска (дъщеря на Амадей V Савойски), и между Йоланда Палеологина (дъщеря на Теодор I) и граф Аймон Савойски. Маргарита получава правата върху Казеле, Чирие и Ланцо.

След ранната смърт на съпруга си тя се установява през 1306 г. в големия замък на Чирие, който се е издигал на площада, носещ и днес нейното име. Споменът за пребиваването ѝ се пази чрез Палио дей Борги – събитие, провеждано на всеки две години. Замъкът е разрушен по време на френското нашествие през 1536 г., а останките му са окончателно премахнати при обновяването на Пиаца Кастело в началото на XX век. Откритите при разкопки фризове – единствените запазени елементи – са вградени във вътрешна стена на църквата „Сан Мартино ди Лирамо“.

Маргарита Савойска разширява и укрепва замъка, който се превръща в една от най-важните резиденции в района. Той е посещаван от благородници от цяла Европа, придружени от гарнизони и слуги, настанявани в домовете на местните жители. В знак на благодарност тя предоставя различни esenzioni – привилегии за населението, отменя данъци и учредява градски пазар в понеделник и четвъртък. Традицията, преместена по-късно в петък, се запазва и днес. Благодарение на стратегическото си положение пазарът привлича посетители от цялата околност и от долините, превръщайки се във важен източник на доходи.

Карта на Чирие от 1726 г.

По време на войните за наследство градът е нападнат и опустошаван неколкократно от гало‑испанските войски.

През 1576 г. херцог Емануил Филиберт Савойски, стремейки се да осигури морски излаз за държавата си, купува пристанището на Онеля и други земи в района на Империя от генуезкия патриций Джовани Джероламо Д’Ория в замяна на Чирие, издигнато в маркграфство заедно с Ноле и Сан Маурицио, както и графство Кавалермаджоре. По-късно последното е разменено за Маркграфство Маро (дн. Боргомаро). Д’Ория установява резиденцията си в Чирие и поставя началото на род, който продължава до началото на XX век, завършвайки с Емануеле Д’Ория – 10‑ти маркиз на Чирие и Маро и първи кмет на Чирие. С кралски указ от 1905 г. Чирие е издигнат в ранг на град.

Икономика

Започвайки от края на XIX век, Чирие развива силна индустриална насоченост, която продължава да се разширява през следващия век. Значителен принос има железопътната линия Торино–Черес, достигнала града през 1869 г. По този повод е открита и железопътната гара, функционираща и днес. Линията е удължена до Ланцо през 1876 г., а през 1919 г. – до Черес. През 1921 г. Торино–Черес става първата железопътна линия в света, използваща електрическа тяга с постоянен ток с високо напрежение.

В началото на XX век в Чирие действат фабриката за панделки и плитки Remmert & C., множество хартиени фабрики (Де Медичи, Оливети, Мариета, Борла, Меланоте), престижната фабрика за одеяла „Москони и Чеза“ в района, известен като Babau, както и старата фабрика за предене на коприна „Крапоне и Вигано“. Съществуват също бояджийски, кожарски, дърводелски фабрики и предприятия за прибори за хранене.

През 1935 г. е основана SAIAG (Акционерно дружество „Индустрия за каучукови изделия“), създадена чрез сливането на две компании: IAC – производител на брезент за дирижабли и противогази, използвани от италианската армия през Първата световна война, и FIRGA, специализирана в производството на изделия от регенериран каучук. През 2000 г. компанията е продадена и разделена на две предприятия – Trelleborg и Metzeler.

Особено значение за индустриалното развитие и заетостта в района има идването на елзаското семейство Ремер (Remmert), което основава две важни фабрики и изгражда до тях елегантна семейна вила в стил ар нуво. До началото на 1980‑те години работи голямата копринена фабрика „Ремер“, а районът около нея – известен като „Бианкерия“ – в последните десетилетия е подложен на мащабно обновяване. На нейно място възниква многофункционалният център „Чирие 2000“, в който се помещават различни търговски обекти, пощата, Министерството на финансите, редакцията на седмичника „Ризвельо дел Канавезе“, общинската библиотека „Алваро Корги“ и няколко общински служби.

Забележителности

Религиозна архитектура

Катедрала „Свети Йоан Кръстител“

Катедрала „Свети Йоан Кръстител“

Катедралата „Свети Йоан Кръстител“ (Duomo di S. Giovanni Battista), обявена за национален паметник през 1887 г., се намира на днешния пешеходен централен площад „Сан Джовани“. Построена през XIV век, тя е характерен пример за пиемонтска провансалска готика. До нея се издига четириетажна камбанария с централен шпил и четири ъглови зъбеца.

Първоначално храмът е обикновена църква, зависима от енорията на Сан Маурицио. С оформянето на Чирие през XIV век тя се превръща в основната енория на нововъзникналото селище. До църквата, в близост до „Порта Нуова“, са се намирали домът на свещеника, гробището и параклисът на Светия кръст – седалище на едноименното братство.

Архитектурното оформление следва разпространения в Пиемонт готически модел от XIV век. Единствено апсидната част е преустроена през XVIII век с добавянето на олтар, дело на Бернардо Антонио Витоне.

Интериорът на катедралата

Храмът е тясно свързан с историята на местната общност и на няколко благороднически рода – Прована, Майнери, Турина и Д’Ория.

Фасадата, увенчана с фронтон над входния портал, е подложена на значителна реставрация през втората половина на XIX век по инициатива на граф Чепи, който обновява и вътрешната украса.

Сред най-ценните произведения в катедралата са „Мадона дел Пополо“, приписвана на Дефенденте Ферари (1519 г.), олтарната картина-триптих „Кръщението на Исус“, приписвана на Джузепе Джовеноне (1531 г.), както и изключително ценно дървено разпятие от Византийската школа (XIII-XIV век).

Църква „Свети Мартин ди Лирамо“

Камбанария на църквата „Сан Мартино ди Лирамо“

Сан Мартино ди Лирамо

Църквата „Сан Мартино ди Лирамо“ (Chiesa di San Martino di Liramo) е един от най-значимите примери за романска архитектура в района на Пиемонт. Най-старата част от комплекса е камбанарията, построена около 900 г., а централната апсида е добавена около век по-късно. Разположена извън старите укрепителни стени на Чирие, църквата е ориентирана не към града, а към древната пътека, водеща към Ноле, което подсказва връзката ѝ с по-старо селище в района.

Смята се, че храмът е издигнат върху основите на древен римски култов обект. Това се подкрепя от наличието на два камъка, използвани като олтари, които и днес се съхраняват в църквата. Те имат характерни кухини за събиране на животинска кръв – свидетелство за употребата им в езически ритуали преди християнизацията на района.

Параклис „Робаронцино“

Параклисът „Робаронцино“ (Cappella di Robaronzino) се намира в старинна селска къща с типична дворна структура, построена през XVII век в покрайнините на Чирие. За разлика от многобройните провинциални параклиси в района, този се отличава с изключително богата декоративна програма, тъй като през първата половина на XVIII век е собственост на банкера‑магнат Антонио Фацио от Кариняно.

Външно сградата изглежда проста и линейна, но интериорът ѝ представлява истинско бароково бижу. Олтарът, приписван на Бернардо Антонио Витоне, е украсен с дървени канделабри и херувими, а ценни щукатури от майстори от Лугано покриват стените. Апсидата е украсена с платно, изобразяващо „Непорочното зачатие“, докато страничните стени съдържат четири големи платна на художника от XVIII век Пиер Франческо Гуала, представящи сцени от живота на Дева Мария.

Храм „Света плащеница“

Храм на Светата плащеница

Храмът „Света плащеница“ (Chiesa di San Sudario) се намира на едноименната улица, в самия център на града. Той е седалище на едно от най-старите братства, посветени на почитането на Торинската плащаница.

Църква на Светия Дух

Църквата „Свети Дух“ (Chiesa dello Spirito Santo) се намира на централната улица „Виторио Емануеле II“. Някога седалище на едноименното братство, тя е извън богослужебна употреба от края на 60‑те години на XX век. Построена в трезв пиемонтски бароков стил, еднокорабната църква вероятно датира от края на XVII век.

През годините почти цялото ѝ вътрешно обзавеждане е премахнато – включително красивият орган, дървеният хор, картините и статуите. В последно време сградата е оживена благодарение на художествените и културните инициативи на местната асоциация „To Ergasterion“, която организира изложби на съвременно изкуство и театрални представления.

Сан Джузепе

Църква „Сан Джузепе“

По време на тежката чумна епидемия от 1630–1631 г. населението на Чирие се заклева да построи болница, ако градът успее да преодолее бедствието. През следващата година, поради липса на необходимите средства за изграждането ѝ, е взето решение обетът да бъде изпълнен чрез построяването на църква – „Сан Джузепе“ (Chiesa di San Giuseppe). Завършена през 1647 г., тя е посветена на Свети Йосиф Обручник.

Храмът е типичен пример за архитектурата на контрареформацията и съхранява няколко ценни произведения на изкуството. Сред тях се откроява красива олтарна картина, изобразяваща Богородица и приписвана на Дефенденте Ферари. Произведението е поръчано от местните търговци на вълна и първоначално се е намирало във вече несъществуващ манастир на августинците.

Градска архитектура

Дворец на Маркизите Д'Ория

Дворец на маркизите Д'Ория

Двор на двореца

Днешната сграда на двореца Palazzo D'Oria е изградена върху основите на по-стара вила, принадлежала на семейство Прована – господари на Леини, които притежават и укрепена резиденция в историческия център на Чирие. През XVII век дворецът е разширен с ново крило, украсено от придворни художници, където Савойците отсядат по време на ловните си пътувания. За тази цел комплексът разполага с обширно външно пространство, част от което е оградено през втората половина на XVIII век. В красивия парк зад двореца някога е имало и езерце.

В началото на XX век целият комплекс е закупен от семейство Ремер – собственици на значима текстилна фабрика. Дворецът на маркиза е дарен на града, езерото е пресушено, а паркът – застроен.

Вила „Ремер“

Вила „Ремер“

Вила „Ремер“ (Villa Remmert) е построена между 1902 и 1906 г. в стил Ар нуво по проект на архитекта Роберто Фенольо. Първоначално комплексът включва обширна английска градина и земеделско имение. През 1988 г. вилата е закупена от общината, а от май 2006 г. е домакин на изложби на съвременно изкуство, организирани от торинската фондация „Сандрето Ре Ребауденго“.

Улица „Виктор Емануил II“

Улица „Виктор Емануил II“

През Средновековието улицата е известна като Виа Маестра и разделя селището и неговите квартали на две части. През XV век най-заможните благороднически фамилии изграждат тук своите домове, „дворци“ и зидани кули. Наред с тях се установяват занаятчии, търговци и представители на свободни професии, които използват портика за своята дейност, докато зеленчуковите градини и дворовете остават разположени към външните стени на селището. Портиките са били и мястото на традиционния пазар в определените дни.

През вековете улицата претърпява значителни промени, като от средновековния ѝ облик са запазени само няколко елемента – кулата Прована и някои фасади на внушителни къщи.

Кула „Сан Роко“

Военна архитектура

Кула „Сан Роко“

Кулата „Сан Роко“ (Torre di San Rocco) е разположена северозападно от града и е символ на едноименния квартал. Тя представлява единственото запазено свидетелство за средновековните укрепления на Чирие и неговия замък, разрушени и окончателно съборени през XVI век.

Събития

• Битпазар “Tresor Cianfrusaje” през април, юни и септември
• „Чирие в разцвет“, през май
• Фестивал „Гъби на площада“ през септември
• Панаир на Свети Мартин през ноември
• Празник на светията покровител Свети Кирикак в първата неделя на август.

Култура

Музика

Поп и рок музика

От 60-те години на XX век районът на Чирие се отличава с богата сцена в областта на рока, попа и джаза. Сред най-значимите групи, свързани с града, е Асолуто Натурале – прогресив рок формация от началото на 70‑те години, ръководена от мултиинструменталиста Лино Пасторе. През втората половина на десетилетието се появява Free Wave System, предлагаща инструментален джаз‑рок, близък до звученето на Перигео. През 1981 г. групата издава LP‑то Despite Everything за торинския лейбъл „Drums Records“, преиздадено на CD през 2004 г.

Сред активните групи през 80‑те години е Nightdriving Gossip, която по-късно променя името си на Harp1. През 1991 г. се появява формацията Arrigret, която със свободата на изразяване, характерна за 70‑те години, съчетава джаз, хевиметъл, рап и прогресив рок. На живо Arrigret изпълняват както собствен репертоар – включително ироничния провинциален хит Fisionomia contadina – така и произведения на Area, Gong и New York Lounge Lizards.

От 1993 г., след разпадането на първоначалния състав, групата се насочва към свободен джаз. През 1995 г. издава CD‑то Se Una Notte d’Inverno un Viaggiatore... и изнася концерти в няколко европейски страни. По-късно барабанистът Дарио Бруна и басистът Федерико Маркезано се присъединяват към формацията на Карло Актис Дато – един от водещите баритон‑саксофонисти на световната сцена. С Actisband те издават четири компактдиска и концертират на различни континенти.

През 1999 г. Маркезано и Бруна, заедно с тромпетиста Рамон Моро, създават триото 3quietmen, което издава албума trump’n’drum’n’bass (2000) за CMC Records. Федерико Маркезано работи и като контрабасист със Симфоничния оркестър на RAI, а в момента е басист в Mau Mau и Banda Ionica.

Национален музикален конкурс „Сенца Етикета“

Националният музикален конкурс „Сенца Етикета“ се провежда ежегодно в Чирие. Основан е през 1998 г. и е насочен към групи, автори на песни и солисти. От 1999 г. журито е постоянно председателствано от маестро Джулио Рапети, известен като Могол, чието присъствие се възприема като гаранция за престиж и професионализъм, олицетворяващо авторитетната традиция на италианската популярна музика.

Основната награда на конкурса представлява една или повече стипендии, които дават възможност на победителите да посещават курс за висше обучение в школата, основана и ръководена от Могол – Европейския център „Тосколано“ в Авиляно Умбро. Предоставят се и допълнителни награди за заслуги. Конкурсът е придружен от значимо културно събитие – среща с изявена личност от областта на литературата, музиката, журналистиката или развлеченията.

Сред гостуващите изпълнители на „Сенца Етикета“ в палатковия театър на Вила „Ремер“ в Чирие са Азио Корги (композитор), Елио (певец), Сандро Капелето (журналист, писател и музикален историк), Уго Рикарели (носител на награда „Стрега“ 2004), Соня Бергамаско (носителка на „Настро д'Ардженто“ 2004 за филма „Най-добрата младост“ на Марко Тулио Джордана), Джузепе Седерна (актьор), Стефано Чентомо (второ място в младежката секция на „Санремо 2007“), Тулио Де Пископо (барабанист), група „Пух“ (Доди Баталя, Ред Канциан, Роби Факинети и Стефано Д'Орацио), Николо Фаби (певец и автор на песни), Мадаски (от Африка Юнайт) и Елеонора Бозио, известна като Чикси (финалистка в X Factor 2012).

Градски музикален институт „Ф. А. Кунео“

Градският музикален институт „Ф. А. Кунео“ е основан в Чирие през юли 1969 г. с решение на Общинския съвет. Разраснал се през годините – и благодарение на подкрепата на Общинската администрация – институтът се утвърждава чрез десетилетия образователна дейност като важен център за популяризиране на музиката, отворен за деца, младежи и възрастни.

Създаден първоначално с намерението да предлага класическо музикално образование, подготвящо учениците за академичните курсове на консерваторията, институтът постепенно разширява своята образователна програма. През годините тя се обогатява с направления в областта на джаза, попа и рока, превръщайки училището в многостранен музикален център.

Години на Таурус

Входът на Таурус, 2012 г.

През септември 2006 г. в сградата на старата фабрика „Ремер“ е открит многофункционален културен център, създаден от общината. Наречен Таурус – по името на последната компания, заемала помещенията – той е поверен на управлението на местни кооперации. Центърът функционира не само като музикално пространство, но и като домакин на различни театрални събития, преди да затвори врати през юни 2012 г.

В годините на своето съществуване Таурус превръща Чирие в сцена на изключителна артистична и музикална жизненост. Благодарение на артистичния директор Сабино Пейс сцената на заведението на улица „Дория“ се превръща в задължителна спирка за множество музиканти от националната и международната ъндърграунд сцена. Наличието на три добре оборудвани репетиционни зали прави Таурус и важна отправна точка за младите музиканти от района.

Групова музика

Италианският младежки духов оркестър I Music Piemonteis, основан и ръководен от Уго Байро, е активен в Чирие от 1976 г. насам. Хорът I Music Piemonteis, ръководен от Лука Лозито, работи постоянно с оркестъра. Ансамбълът, специализиран в оперни транскрипции за духов оркестър и хор – подготвени от двамата диригенти – е изнасял концерти по целия свят. Сред тях се открояват две турнета в Бразилия (2005 и 2007), австрийско турне през 2006 г., германско турне през 2008 г. и мащабно турне във Франция, Испания и Португалия през 2009 г., навсякъде посрещнати с голямо признание.

Библиотека

В града се намира Градската библиотека „Алваро Корги“, разположена в Център „Чирие 2000“.

Образование

• Четири държавни и две частни детски градини
• Четири държавни начални училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
• Четири средни държавни училища от втора степен (от 9-и до 11-и или 12 клас вкл.)

Чирие е дом на два държавни института за висше образование и един от най-важните центрове за обучение в района на Канавезеː

• Висш учебен институт „Ферми-Галилей“
• Висше учебно заведение „Томазо д'Ория“
• CIAC Формационе „Давиде Негро“

Медии

В първите години на XX век феноменът на местната преса се разпространява и в района на Чирие. Вестниците се отпечатват в малки градски печатници, излизат седмично и обикновено се състоят от четири страници, като последната е посветена на рекламата. Сред най-старите издания са „Аурора“, публикуван още в края на XIX век, и „Стура“, чийто първи брой излиза на 15 юни 1901 г., а последният – през февруари 1944 г. Вестникът „Канавезе и Долини Ланцо“, основан през ноември 1908 г. и излизащ в неделя, има умерено разпространение; неговият последен брой е публикуван на 12 септември 1909 г.

„Ризвельо дел Канавезе“ се появява на 6 януари 1921 г. Изданието влиза в конфликт както със социалистите и комунистите, така и с фашистите, чието насилие често осъжда. През 1924 г. вестникът критикува новата избирателна система, въведена по инициатива на Бенито Мусолини, но от следващата година политическите статии стават все по-редки, а впоследствие изчезват напълно поради засилващата се цензура. Издаването му е прекратено през 1925 г. и възобновено едва след края на Втората световна война.

Спорт

• Основният градски футболен отбор е Чирие Калчо, който играе във втора категория. Има и друг градски отбор – GSD Леонида Есперанца, който в момента играе в трета категория. И двамата играят домакинските си мачове на стадион „Вазито Бастино“.
• Вали ди Ланцо Волейбол (или просто PVL) е активен в града и в момента играе в Серия B.
• Чирие споделя с Ноле баскетболния отбор Ноле-Чирие (или PNC), който в момента играе в Серия C в група A на Торино.

Известни личности

Челио Секондо Курионе

• Челио Секондо Курионе (1 май 1503 в Чирие – 24 ноември 1569 в Базел) е един от най-важните европейски хуманисти и реформатори на XVI век. Преследван от Инквизицията заради идеите си, смятани за еретични, той живее скитнически живот в различни европейски градове, преди да намери убежище в Швейцария, първо в Лозана и след това в Базел, където преподава в университета в продължение на 23 години и написва най-известните си произведения.
• Алваро Корги (1908 в Сан Мартино ин Рио – 1998 в Чирие) е италиански художник, карикатурист и футурист
• Романо Гацера (1908 в Чирие – 1985 в Торино) е италиански художник, известен преди всичко със своите гигантски цветя. Син на генерал Пиетро Гацера.

Външни препратки

• Уебсайт на общината

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cirié в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​