Романо Канавезе

Романо Канавезе Romano Canavese
Романо Канавезе 45.388657, 7.86652 Романо Канавезе
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Торино
Площ	11,21 km²
Надм. височина	270 m
Население	2702 души (2025)
Пощенски код	10090
Телефонен код	0125
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.romanocanavese.to.it
Романо Канавезе в Общомедия

Рома̀но Канавѐзе (на италиански: Romano Canavese; на пиемонтски: Roman, Роман) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 270 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 2702 души, от които 176 са чужди граждани.

География, административно деление и население

Местоположение на община Романо Канавезе в Метрополен град Торино

Романо е разположено в североизточната част на Метрополен град Торино, в района на Канавезе, по склоновете на Мореновия амфитеатър на Ивреа. Населеното място доминира обширната равнина в подножието на амфитеатъра и се намира в близост до потока Киузела.

Територията на общината има правилен геометричен профил с едва забележими височинни вариации. Градчето е разположено върху стръмен и нисък моренов хълм.

През 2009 г. Блатото на Романо Канавезе (il Palude di Romano Canavese) е признато за място от общностен интерес (код IT1110064), както и за специална зона за консервация.

Общината граничи с шест общини: Страмбино, Скарманьо, Пероза Канавезе, Мерченаско, Павоне Канавезе и Ивреа.

Разположено е на 37,8 km от Торино и на 103 km от Милано.

В състава на общината влизат следните подселища (на итал. frazioni) и местности: Кантон Морети, Кроче ди Кастелето, Кашине и Реджоне Поарело.

Романо е част от общинското обединение „Малък моренов амфитеатър на Канавезе“ (Piccolo Anfiteatro Morenico Canavesano) заедно със Страмбино, Мерченаско, Скарманьо, Пероза Канавезе и Сан Мартино Канавезе.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 2702 души, от които 176 са чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния – 73 души. Български граждани липсват.

Икономика

Селското стопанство заема значимо място в местната икономика: отглеждат се зърнени култури, пшеница и лозя, а животновъдството включва развъждане на говеда, свине и птици. Индустриалният сектор е представен от малки предприятия, действащи в широк спектър от отрасли – хранително-вкусова, строителна, текстилна, химическа, механична, металургична, електронна, дървообработваща, опаковъчна и печатна промишленост, както и в производството на каучукови и пластмасови изделия, обработката на камък, изработката на прецизни инструменти и мебели. Третичният сектор включва добре развита търговска мрежа и разнообразни услуги.

Топоним

Съществува богат набор от свидетелства за топонима, които засвидетелстват формата Romanus още през 1000 г., редуваща се впоследствие с Romaynus и Romain, както и с литературния вариант Romanis. Името вероятно произхожда от заселването в района на компактно семейство от римски произход. Във всички случаи връзката му с древноримските корени на селището е очевидна.

История

Кметството на Романо Канавезе

Според местните историци Романо Канавезе възниква като каструм (римски военен лагер) през 143 г. пр.н.е., по време на войната, водена от римляните срещу келтско-лигурското племе на саласите. И до днес в полетата южно от селището се откриват следи от римската центуризация, както и от трасето на кардо и декуманус в пресечната точка на пътищата, свързващи Романо със съседните населени места.

През Ранното средновековие селището вероятно има определено значение, ако се приеме за достоверно преданието, че Карл Велики провежда една от пролетните си генерални асамблеи под неговите стени.

Около 1000 г. територията е засвидетелствана като феод на епископа на Ивреа. Романо споделя съдбата на останалите селища в района на Канавезе: разрушено е по време на борбите между гвелфи и гибелини, но от средата на XIV век възвръща относително политическо спокойствие под властта на Савойския дом.

През XIV век Романо участва в бунта на Тукините – въстание на селяните срещу местните благородници. В този период замъкът е разрушен и от него остава само една кула, която днес е символ на градчето. През цялото Късно средновековие юрисдикцията върху територията на Романо е предмет на спорове между епископа на Ивреа и Савойската династия. Сред най-влиятелните благороднически фамилии са Орениано и графовете Сан Мартино.

През XVI век Романо и неговите жители участват в сблъсъците между испанската и френската армия. От този период датира описанието на селището като непревземаема крепост, снабдена с кули и подвижни мостове и защитена от стени и ровове.

Потокът Киузела

Романо изживява своя най-значим исторически момент през 1800 г. в битката при Киузела, в която се откроява фигурата на местния жител Джакомо Павети – полковник от армията на Наполеон. Сражението между наполеоновите войски и австро-пиемонтските части на моста над потока Киузела е увековечено в картина, съхранявана във Версайския музей. От същата епоха произхожда и Старият мост от камък и тухли, разположен по протежение на древния път между Аоста и Торино, построен през средата на XVIII век по проект на архитекта Брускети. Победата позволява на французите, водени от генерал Жоашен Мюра, да настъпят безпрепятствено към Верчели и Милано.

Романо може да се похвали и с активно поколение печатари от първите десетилетия след появата на Ар нуво.

Забележителности

Енорийска църква „Св. св. Петър и Солутор“

Енорийската църква на Романо

Интериор на Енорийската църква

През XIX век завършва преместването на политико-религиозния център на Романо от зоната на Ричето към дъното на долината. В непосредствена близост до общинската сграда от XVIII век и елегантната барокова къща на семейство Рипа е издигната новата енорийска църква „Свети Петър и Солутор“ (Parrocchiale dei Santi Pietro e Solutore). Вместо проекта на торинския архитект Фердинандо Бонсиньоре е предпочетено предложението на местните архитекти и инженери Маурицио Стореро, Джовани Песати и Мартели, които се ориентират към неокласицизма, възникнал като компромис с бароковата традиция. Отдалеч се открояват масивните квадратни обеми, сред които доминира барабанът, завършващ купола. Внушителната, но същевременно семпла и елегантна сграда е предшествана от монументално стълбище с балюстради и статуи. Интериорът, изграден върху централен план, е подчертан от богата украса – стенописи, картини и щукатури на значими художници, сред които Айрес (Ayres), Моя (Moja), Спинци (Spinzi), Ферари (Ferrari) и Ауджеро (Augero).

Църква „Св. Марта“

Църква „Св. Марта“

До 1843 г. това е старата енорийска църква на Романо, посветена на Св. Петър. След построяването на новата енорийска църква тя приема името „Св. Марта“ (Chiesa di Santa Marta) и се използва от едноименното братство.

Църквата е засвидетелствана в документи от началото на XIII век. Първоначалният ѝ облик е романски, но сегашната структура принадлежи основно на епохата на барока. Оригиналната постройка е разширена, като са включени части от стените на стария укрепен заслон („ричето“) и е разположена над южната кула, чиято най-древна част е била издигната и използвана като камбанария, преди да рухне. Сегашната малка триъгълна камбанария също датира от барока.

Църквата има три неправилни нефа с различна ширина, завършващи с правоъгълна апсида. Презвитерият е фланкиран от две помещения, използвани като сакристии.

Укрепен заслон („Ричето“)

Северната порта на Ричето

Южната порта на Ричето

В подножието на средновековната кула на Романо, върху естествено възвишение, се намира укрепеният заслон (Ricetto, Ричето), обграден от частично запазени защитни стени. От старинната застроена тъкан са оцелели само входните кули. На северната порта се различават избледнели следи от стенописи с гербове и отвори в зидарията – свидетелства за съществуването на подвижен мост. Южната порта е забележителен пример за удвоена конструкция: към каменната кула от XIII век, многократно реконструирана, през XV век е добавена тухлена кула с изпъкнали двупосочни бойници.

Квадратна кула

Квадратната кула

Квадратната кула (Torre quadrata), разположена самостоятелно върху моренов хълм, е символът на Романо Канавезе. Датира от XIII век и е спомената в статутите на Романо от 1315 г., според които мъжете от селото са били призовавани от нея при опасност.

Кулата е с основа 5,50 × 5,40 m и височина около 27 m. Първоначално е била снабдена със зъбери и е достигала приблизително 25 m. На картина от около 1800 г. е запазен нейният първоначален вид, преди изграждането на камбанарията. Постройката е изцяло тухлена и лишена от декоративни елементи. Стените, дебели 1,60 m в основата, са изградени от външна и вътрешна тухлена обвивка с дебелина 20–25 cm, а вътрешността е запълнена с камъни и тухлени фрагменти, свързани с хоросан.

В началото на XXI век старата входна порта се намира на 6 m над нивото на терена; достъпът е бил възможен чрез дървена или въжена стълба, която се е прибирала при опасност.

На западната стена се вижда дълбока пукнатина, причинена от удар на мълния на 5 май 1890 г.

Около кулата е оформен парк.

Вила „Бока“

Вила „Бока“ е значим пример за неокласическата архитектура. Построена е от семейство Виоти през първата половина на XIX век по проект на архитекта Сада. Представлява елегантна вила с просторна градина и днес е известна като „Вила Бока“ (Villa Bocca) по името на настоящите ѝ собственици.

Събития

• Al Marcà di Ciarafe - през юни
• Патронен празник на Св. Проспер (Festa patronale di San Prospero) - 1-ва неделя на септември

Култура

Образование

В градчето няма училища. Те се намират в Страмбино, Павоне Канавезе, Вестиние, Банкете и Ивреа.

Религиозни центрове

• Католическа енорийска църква „Св. Св. Петър и Солутор“ (Chiesa parrocchiale dei Santi Pietro e Solutore)
• Католическа църква „Св. Марта“ (Chiesa di Santa Marta)
• Католическа църква „Св. Солутор“ (Chiesa di San Solutore)
• Католически параклис на Св. Мария на милосърдието (Cappella di Santa Maria delle Grazie) - в подселище Кашине
• Католически параклис „Св. Рох“ (Cappella di San Rocco) - в подселище Кашине

Музеи и библиотеки

• Градска библиотека (Biblioteca Comunale di Romano Canavese)
• Фондация „Арте нуова“ (Fondazione Arte Nuova) - родена през 2011 г., цели насърчаването на разпространението на културата на Либерти и Ар Нуво чрез изложби, музика и конференции.

Спорт

• Градският отбор по футбол е A.C.D. Romano, който се състезава в Първенството в Първа категория. Неговите цветове са червено и синьо.
• Футболно игрище, стадион, тенис корт, mountain-bike: Orange Canavese Sport

Транспорт

• Магистрала A5 Торино – Аоста, изход Скарманьо, на 2 km
• Първостепенен междуградски път SS 26 на Вале д'Аоста, на 2 km
• Жп гара на линия Кивасо-Аоста, в градчето Страмбино, на 2 km
• Международни и междуконтинентални полети – летище Милано Малпенса, на 101 km;
• Международни и вътрешни полети – летище Торино Казеле, на 39 km
• Пристанище Генуа, на 182 km.
• Междуградски автобусни линии: GTT 133 Торино – Фолицо – Сан Джусто – Ивреа, 156 Андрате – Номальо – Ивреа, 318 Кастелнуово Нигра – Кастеламонте; STAAV 3357 Пероза Канавезе – Сан Джорджо Канавезе – Виалфре – Калузо.

Известни личности

• Джакомо Павети (XIX век) - полковник от Имперската жандармерия на Наполеон I
• Тарчизио Бертоне (* 2 декември 1939) - католически кардинал

Вижте също

• Ивреа
• Савойско графство
• Савойско херцогство
• Канавезе
• Пиемонт
• История на Пиемонт

Външни препратки

• Уеб страница на общината