Романо Канавезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Романо Канавезе
Romano Canavese
Romano Canavese Panorama Parrocchiale.JPG
Италия
45.3894° с. ш. 7.8675° и. д.
Романо Канавезе
Пиемонт
45.3894° с. ш. 7.8675° и. д.
Романо Канавезе
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Торино
Площ 11,21 km²[1]
Надм. височина 270 m
Население 2657 души[2] (1 януари 2020 г.)
Кмет Оскарино Фереро (Гражд. листа) от 27.5.2019
Пощенски код 10090
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.romanocanavese.to.it
Романо Канавезе в Общомедия

Рома̀но Канавѐзе (на италиански: Romano Canavese; на пиемонтски: Roman, Роман) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 270 m надморска височина. Към 1 януари 2020 г. населението на общината е 2667 души, от които 145 са чужди граждани.[3]

География, административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение на община Романо Канавезе в Метрополен град Торино

Романо е разположено в североизточната част на Метрополен град Торино, в района на Канавезе, по склоновете на Мореновия амфитеатър на Ивреа, доминиращо обширната равнина, която лежи в подножието му, близо до потока Киузела. [4]

Територията има правилен геометричен профил, с едва забележими височини вариации. Градчето се намира на стръмен и нисък моренов хълм.

През 2009 г. Блатото на Романо Канавезе (il Palude di Romano Canavese) е разпознато като място от общностен интерес (код: IT1110064), както и като специална зона за консервация.

Граничи със следните 6 общини: градчето Страмбино, село Скарманьо, село Пероза Канавезе, село Мерченаско, градчето Павоне Канавезе и град Ивреа.[5]

Намира се на 37,8 км от Торино и на 103 км от Милано.[5]

Има следните подселища и местности: Кантон Морети (Canton Moretti), Кроче ди Кастелето (Croce di Casteletto), Кашине (Cascine), Реджоне Поарело (Regione Poarello).

Част е от общинското обединение „Малък моренов амфитеатър на Канавезе“ (Piccolo Anfiteatro Morenico Canavesano[6]) заедно със Страмбино, Мерченаско, Скарманьо, Пероза Канавезе и Сан Мартино Канавезе.

От 2001 г. население на Скарманьо варира от 2649 души през 2018 г. до 2960 души през 2009 г.[7] Сред 145-те чужди граждани с постоянно местожителство там към 1 януари 2020 г. преобладават тези на Румъния – 88 души. По това време там не живеят български граждани.[8]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В местната икономика селското стопанство играе важна роля: отглеждат се зърнени култури, пшеница и лозя; развъждат се говеда, свине и птици. Индустрията се състои от малки компании, опериращи в хранителната, строителната, текстилната, химическата, механичната, металургичната, електронната, дървената, опаковъчната, печатната, преработващата промишленост на каучукови и пластмасови изделия, камък и производственият сектор на прецизни инструменти и мебели. Третичният сектор се състои от достатъчна търговска мрежа, както и набор от услуги. [9]

Топоним[редактиране | редактиране на кода]

Съществува богат набор от свидетелства за името, които документират Romanus от 1000 г. и се редуват с Romaynus и Romain заедно с литературната форма Romanis. Името би трябвало да е свързано със заселването в района на компактно семейство от римски произход. Във всички случаи връзката му с древноримския произход на селището е очевидна. [10]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сграда на кметството

Според местните историци Романо Канавезе възниква като каструм (римски военен лагер) през 143 г. пр. н. е. по време на войната, водена от римляните срещу келтско-лигурското племе на саласите. И до днес има следи от римската центуризация в полята на юг от него и от трасето на кардо и декуманус в пресечната точка на улиците, свързващи Романо със съседните селища.[11]

През Ранното средновековие вероятно има определено значение, ако е вярно, че Карл Велики провежда една от пролетните си генерални асамблеи под стените му.

Важни свидетелства за местната общност има около 1000 г., когато територията е феод на епископа на Ивреа.[11] Романо следва съдбата на другите селища в района на Канавезе: унищожени от борбите между гвелфите и гибелините, те възвръщат известно политическо спокойствие под властта на Савойския дом, започнало от средата на 14 век. [10]

През 14 век Романо участва в бунта на Тукини-те - бунт на селяните, тормозени от благородниците. Тогава замъкът е разрушен и от него остава само една кула, която към 2021 г. е символ на градчето. През цялото Късно средновековие юрисдикцията на територията на Романо е източник на конфликт между епископа на Ивреа и Савоя. Някои от най-могъщите благороднически семейства са Орениано и графовете Сан Мартино.[11]

През 16 век Романо и неговите жители участват в сблъсъците между испанската и френската армия. От този период е описанието на градчето като непревземаема крепост, снабдена с кули и подвижни мостове, и защитена от стени и ровове.

Потокът Киузела

Романо изживява своя славен момент през 1800 г. в битката при Киузела, в която се появява фигурата на жителя му Джакомо Павети - полковник на Наполеон. Сблъсъкът между наполеоновата армия и австро-пиемонтците на моста над потока Киузела е увековечен в картина, запазена във Версайския музей. От тази епоха е Старият мост от камък и тухли, разположен по протежение на древния път, свързвал Аоста с Торино. Той е инженерно дело, построена в средата на 18 век от архитект Брускети. Победата позволява на французите, водени от генерал Мюра, да маршируват необезпокоявано към Верчели и Милано.[11]

Романо също така може да се похвали с плодотворно поколение печатари от първите десетилетия след изобретяването на Ар нуво.[10]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Укрепен заслон[редактиране | редактиране на кода]

Северната порта на Ричето
Южна порта на Ричето

В подножието на средновековната кула на Романо, на естествено възвишение, се издига заслонът (Ricetto, Ричето), заобиколен от частично разпознаваеми защитни стени. От древната строителна тъкан са останали само кулите за достъп. На северната врата има изчезващи следи от стенописи с гербове и прорези в зидарията - признаци за съществуването на подвижен мост. Южната порта е изключителен пример за дублиране на конструкцията: към каменната кула от 13 век, реконструирана няколко пъти, през 15 век се присъединява и тухлена кула с изпъкнали двупосочни бойници.[12]

Квадратна кула[редактиране | редактиране на кода]

Квадратната кула

Кулата (Torre quadrata), разположена изолирано на моренов хълм, е символът на Романо Канавезе. Датира от 13 век. Споменава се в статутите на Романо от 1315 г.: мъжете от селото са били викани от нея в случай на опасност.

Тя е с размери 5,50 х 5,40 метра в основата; височината ѝ е около 27 метра. Първоначално е била оборудвана със зъбери и е била висока около 25 метра. На картина от около 1800 г. се вижда оригиналната структура, преди да бъде построена камбанарията. Кулата е тухлена и няма декорации. Стените са с дебелина 1,60 метра в основата и са изградени от външна и вътрешна фасада с дебелина 20-25 см; вътрешната кухина е запълнена с камъни и парчета тухла, смесени с хоросан.

През 21 век старата порта за достъп е на шест метра от нивото на полето; за достъп до кулата е трябвало да се използва дървена или въжена стълба, която се е сваляла в случай на опасност.

На западната си стена кулата има дълбока цепнатина, причинена от удар на мълния на 5 май 1890 г.[13]

Около кулата се простира парк.

Енорийска църква „Св. св. Петър и Солутор“[редактиране | редактиране на кода]

Енорийската църква на Романо
Интериор на Енорийската църква

През 19 век завършва прехвърлянето на политическо-религиозния център на Романо от зоната на Ричето към дъното на долината. До общинската сграда от 18 век и елегантната барокова къща на семейство Рипа е построена новата енорийска църква (Parrocchiale dei Santi Pietro e Solutore). Пред проекта на торинския архитект Фердинандо Бонсиньоре е предпочетен този на местните архитекти и инженери Маурицио Стореро, Джовани Песати и Мартели. Те се обръщат към неокласицизма, роден от компромиса с бароковата традиция. Отдалеч изпъкват квадратните обеми, сред които се откроява барабанът, който затваря купола. Внушителната сграда, същевременно семпла и елегантна, е предшествана от грандиозно стълбище с балюстради и статуи. Вътрешното пространство, с централен план, е подчертано от декорациите - стенописи, картини и гипсови орнаменти на важни художници, сред които Айрес (Ayres), Моя (Moja), Спинци (Spinzi), Ферари (Ferrari) и Ауджеро (Augero).[14]

Църква „Св. Марта“[редактиране | редактиране на кода]

Санта Марта

До 1843 г. тя е старата енорийска църква на Романо, посветена на Св. Петър. След построяването на новата енорийска църква приема името „Св. Марта“ (Chiesa di Santa Marta) и се използва от едноименното братство.

Църквата се споменава за първи път в документи от началото на 1200 г. Произходът ѝ е романски, но сегашното оформление датира в по-голямата си част от епохата на барока. Оригиналната структура е разширена, включвайки части от стените на стария укрепен заслон и поставяйки я над кулата, водеща на юг, чиято най-стара част е издигната и използвана като камбанария, след което рухва. Сегашната малка камбанария с триъгълна форма датира от епохата на барока.

Църквата има три неправилни нефа с неравномерна ширина, затворени от правоъгълна апсида; презвитерият е ограден от две помещения, използвани като сакристии.[15]

Вила Бока[редактиране | редактиране на кода]

Това е друго важно произведение на неокласическата архитектура. Построена е от семейство Виоти през първата половина на 19 век по проект на архитект Сада. Тя е елегантна вила с голяма градина и понастоящем е известна като Вила Бока (Villa Bocca) по името на сегашните ѝ собственици.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Al Marcà di Ciarafe - през юни
  • Патронен празник на Св. Проспер (Festa patronale di San Prospero) - 1-ва неделя на септември

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В градчето няма училища. Те се намират в Страмбино, Павоне Канавезе, Вестиние, Банкете и Ивреа.

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църква „Св. Св. Петър и Солутор“ (Chiesa parrocchiale dei Santi Pietro e Solutore)
  • Католическа църква „Св. Марта“ (Chiesa di Santa Marta)
  • Католическа църква „Св. Солутор“ (Chiesa di San Solutore)
  • Католически параклис на Св. Мария на милосърдието (Cappella di Santa Maria delle Grazie) - в подселище Кашине
  • Католически параклис „Св. Рох“ (Cappella di San Rocco) - в подселище Кашине

Музеи и библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

  • Градска библиотека (Biblioteca Comunale di Romano Canavese [16])
  • Фондация „Арте нуова“ (Fondazione Arte Nuova [17]) - родена през 2011 г., цели насърчаването на разпространението на културата на Либерти и Ар Нуво чрез изложби, музика и конференции.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Градският отбор по футбол е A.C.D. Romano, който се състезава в Първенството в Първа категория. Неговите цветове са червено и синьо.
  • Футболно игрище, стадион, тенис корт, mountain-bike: Orange Canavese Sport [18]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Джакомо Павети (19 век) - полковник от Имперската жандармерия на Наполеон
  • Тарчизио Бертоне (* 2 декември 1939) - католически кардинал

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Popolazione Residente al 1° Gennaio 2020. // Национален статистически институт. Посетен на 16 юни 2021 г..
  3. Данни ISTAT
  4. Localizzazione. // Italiapedia.it. Посетен на 16 юни 2021.
  5. а б Comuni limitrofi a Romano Canavese. // Tuttitalia.it. Посетен на 16 юни 2021.
  6. I Comuni dell'Unione. // Посетен на 23 юни 2021.
  7. Popolazione Romano Canavese 2001-2019. // Tuttitalia.it. Посетен на 16 юни 2021.
  8. Cittadini stranieri Romano Canavese 2020. // Tuttitalia.it. Посетен на 16 ноември 2021.
  9. Economia. // Italiapedia.it. Посетен на 16 юни 2021.
  10. а б в Storia. // Italiapedia.it. Посетен на 16 юни 2021.
  11. а б в г Storia. // Comune di Romano. Посетен на 16 юни 2021.
  12. Ricetto. // Comune di Romano Canavese. Посетен на 16 юни 2021.
  13. Torre quadrata. // Посетен на 16 юни 2021.
  14. Parrocchiale dei Santi Pietro e Solutore. // Посетен на 16 юни 2021.
  15. Chiesa di Santa Marta. // Посетен на 16 юни 2021.
  16. Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  17. Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  18. Офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „География“         Портал „География