Куорне

Куорне Cuorgnè
Куорне 45.38972, 7.649817 Куорне
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	19,31 km²
Надм. височина	414 m
Население	9495 души (2025)
Покровител	св. Луиджи Гонзага
Пощенски код	10082
Телефонен код	0124
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.cuorgne.to.it
Куорне в Общомедия

Куорнѐ (на италиански: Cuorgnè; на пиемонтски: Curgnè, Курние) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 414 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 9495 души, от които 1310 са чужди граждани.

География, административно деление и население

Местоположение на община Куорние в Метрополен град Торино

Централното ядро на общината е разположено на 414 m надморска височина в устието на долината Орко, между гранитните масиви на Белмонте, Монте Сольо и върха Куинцейна. Основната част на населеното място се намира на десния бряг на потока Орко, в обширния моренов амфитеатър, оформен от древните ледници на долините Орко и Вал Соана. Под хълмовете Костоза и Санта Лучия от алувиалните почви изпъкват червени гранитни масиви, а по-светъл гранитен разкритие над Педаджо образува основата на могилата, върху която е разположена Вила Ида. На десния бряг на Орко се среща и гнайс, използван от древни времена като строителен материал.

След Втората световна война градът се разширява значително и на левия бряг на потока, особено в района Педаджо и местностите Бианчета и Кашинете.

Граничи с девет общиниː Валперга, Сан Коломбано Белмонте, Киезануова, Борджало, Праскорсано, Канискио, Кастеламонте, Понт Канавезе, Алпете. Отстои на 35 km от Торино и на 120 km от Милано.

Има следните подселища и местностиː Белведере, Камерло, Дейро Супериоре, Фантини, Фейе, Форненго, Джаноне, Джаудроне, Горити, Ла Мадалена, Нава, Навета, Парокия-Чокети, Пиова, Раскиоти, Рикауда, Ронки Инфериоре, Сан Бернардо, Сан Джузепе, Сант Анна ди Кампоре, Санта Лучия-Корнето, Таболето, Трионе, Турина, Вазето, Вена, Вернети.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 9495 души, от които 1310 чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния (40о души). В Куорне живеят двама български граждани.

Топоним

Произходът на името Cuorgnè остава неясен. Сред предложените етимологии са латинските форми Cornu Nictatio или Corniatu („място, където е бил аларменият рог“), както и произход от името на древноримски земевладелец Coroniacus. Друга хипотеза го свързва с Cornai, означаващо „място, богато на дрян“. Съществува и народно предание, според което името произлиза от надбягване на прасета: стопаните ги подканяли с викове Cur! Cur! („Бягай! Бягай!“), а животните отговаряли с грухтене Gnè! Gnè!.

История

Произходът на Куорне е древен. В близост до него се е намирало селището „Канава“ (от келтското Knappe или Canaba, вероятно свързано с племето саласи, и от латинското Cohors Canava, откъдето произлиза топонимът „Канавезе“). Селището изчезва около 1030 г. след наводнение на потока Орко, а на негово място възникват Куорне, Кастеламонте и Валперга.

Куорне се развива на стратегическо място в устието на долината – първоначално като зимно пасище за овце, впоследствие като военна база и накрая като търговски център за обмен между равнината и алпийските долини.

По време на римското владичество районът на Куорне е част от муниципиума Юлия Августа Тавринорум – днешен Торино.

През Средновековието първите местни господари твърдят, че произхождат от крал Ардуин от Ивреа. В ранното средновековие Куорне принадлежи на графовете Валперга. Борбите между благородническите фамилии и набезите на наемнически войски довеждат до голямото народно въстание на Тукините (1386–1391), което прераства в гражданска война. То е прекратено от Амадей VII Савойски, който обсажда и завладява Куорне, налагайки помирение. Оттогава градът следва политическата съдба на Савойското графство и херцогство, превръщайки се във важен търговски център между равнината и планината.

През следващите векове през района преминават френски, испански, австрийски и наемнически войски, както и разбойнически роти. Чумата от 1630 г. причинява над 600 жертви в Куорне.

По време на Френската революция в града е засадено дървото на свободата, а Куорне трябва да предостави две роти на Великата армия на Наполеон. Дезертьорството в редиците на народната армия води до т.нар. „бунт на сабото“.

След възстановяването на Савойската монархия Виктор Емануил I разполага в Куорне отряд от кралските карабинери, основани през 1814 г., което подчертава значението на града. През 1878 г. са построени Алпийските казарми, съществували до следвоенния период.

Куорне участва активно в движението Рисорджименто и в походите на Гарибалди; сред изявените личности са братята Пинели и магистратът Джузепе Гилиери. През XIX век се развива и кооперативното движение – Дружеството за взаимопомощ (1853) създава складове, магазини, пекарни, изби, училища и библиотеки, допринасяйки за разпространението на народната култура.

Първата световна война отнема живота на 87 жители. С идването на фашизма през октомври 1922 г., два дни след Похода към Рим, занаятчията Джорджо Ребуфо е убит пред местното дружество за взаимопомощ. През 1940 г. много млади мъже са изпратени като механици на военни кораби, а част от тях загиват.

През 1927 г. Куорне преминава от провинция Торино към провинция Аоста заедно със 113 общини от бившия окръг Ивреа (Кралски указ от 2 януари 1927 г.). С Кралски указ от 3 август 1928 г. общинската територия временно е разширена чрез присъединяване на разпуснатите общини Борджало, Канискио, Киезануова, Колерето Кастелнуово, Праскорсано, Салто и Сан Коломбано Белмонте. Куорне получава статут на град през 1932 г.

По време на Втората световна война (1940–1943) в Куорне са интернирани 51 еврейски бежанци от Сплит, включително около десет деца. След 8 септември 1943 г. групата бяга; повечето достигат Швейцария, а други се отправят на юг към съюзническите войски. Всички успяват да се спасят, с изключение на Ернестина Леви, починала от естествена смърт в Куорне на 15 февруари 1942 г.

Участието в освободителната война е масово; много жители загиват, включително петима, разстреляни на 1 май 1945 г.

След края на войната провинция Аоста е премахната (декрет от 7 септември 1945 г.), а Куорне и всички общини извън територията на Вале д'Аоста се връщат към провинция Торино.

Забележителности

Църква „Свети Йоан“

Църквата „Свети Йоан“ (Chiesa di San Giovanni), разположена в центъра на старото селище (дн. ул. „Ардуино“), е била храмът на Братството на милостта, посветен на Свети Йоан Деколат. Братството, основано в чест на светеца, оказвало помощ на осъдените на смърт и придружавало телата им до църквата; то притежавало и значимата привилегия ежегодно да освобождава един осъден.

Най-ценните произведения в храма са седемте големи платна, създадени през 1742 г. от художника Лука Росети да Орта. Те изобразяват сцени от живота на светеца: две групи от по три картини са разположени от двете страни на главния олтар, а зад него, в почетна позиция, се намира най-важното изображение – мъченичеството на Свети Йоан.

Църква „Свети Далмаций“

Енорийската църква „Сан Далмацо“

Според традицията първата енория на Куорне, посветена на Свети Далмаций от Педона, датира от времето на свети Евсебий от Верчели, както свидетелства документ от 1154 г. Църквата „Свети Далмаций“ (Chiesa di San Dalmazio) е реновирана през 1472 г., а поради недостатъчно пространство през 1575 г. е взето решение за пълното ѝ преизграждане с промяна на ориентацията – така, както е разположена и днес. Новата сграда, завършена през 1592 г., е проектирана с три нефа, разделени от осем колони.

На 1 септември 1804 г. един от стълбовете на храма внезапно се срутва, което компрометира стабилността на сградата. Вследствие на това е решено да бъде построена изцяло нова църква, открита през 1810 г. Днешният ѝ облик отразява архитектурата на XIX век.

През 1825 г. е изграден параклис-светилище, посветен на Мадона дела Ривасола – късноготическа фреска от XV век, пренесена от оброчен пилон на сегашното ѝ място. От векове Мадона дела Ривасола е почитана като майка и защитница на града и неговите жители.

Църква на Пресвета Троица

На кратко разстояние от енорийската църква се намира църквата на Пресвета Троица (Santissima Trinità), за която се предполага, че първоначално е била ораторий с прилежащо убежище за поклонници, изградено около 1510 г. от францисканците. През 1581 г. те го отстъпват на Братството на Пресвета Троица, основано в Куорне през 1535 г. Благодарение на високия социален статус на членовете – предимно благородници или видни граждани – както и на многобройните завещания и дарения, братството натрупва значително богатство.

През 1582 г. ректорът Бернардино Босето подписва договор с майстора Джовани Чернезе от Лугано, пребиваващ във Валперга, за построяването на църквата. Фасадата е завършена през 1637 г. от майстор Бернардино Сомачо, също от Лугано. През 1663 г. Карло и Антонио Скала – жители на Лугано – изграждат десния параклис, посветен на Пресветата плащаница. През 1674 г. са документирани плащания към художника Джакомо Рива Берта за картини във вътрешността на храма.

Сред художествените произведения особено се откроява монументалната дървена олтарна картина – тържествен декоративен ансамбъл със статуи на светци и ангели, подредени около централна група, изобразяваща Отец и Син, които коронясват Пресвета Богородица. Творбата е дело на Пиетро Антонио Перука от Валперга и датира от 1691 г.

След разпадането на братството църквата е затворена за обществеността през 1895 г. Поради значителната ѝ художествена стойност, през 1984 г. общината придобива сградата и започва реставрационни дейности, превръщайки я в мултимедиен център и конферентна зала.

Общинска палата и театър

Кметството на Куорне

Сградата на кметството на Куорне е построена в началото на XVII век от бенедиктинските монахини, които, след указите на Трентския събор, са принудени да напуснат Белмонте и да изградят нов манастир в Куорне. Постройката запазва значителна част от първоначалната си структура, включително красивия вътрешен двор с портик, където манастирските елементи все още са ясно разпознаваеми. От северната страна се намира църковната сграда – днес общинският театър – сравнително малка, тъй като е била предназначена за религиозната общност и включва хор и салон. От противоположната страна са били разположени трапезарията и кухните. Над манастирската част минава голяма покрита галерия, осигуряваща достъп до сградата на капитула и жилищните помещения.

След разпускането на религиозните ордени сградата преминава към общината през 1802 г. и става нейно седалище.

Театърът на Куорне

През 1860 г. е взето решение общинският театър да бъде преместен в просторната църковна зала. Проектът за преустройството е изготвен през 1865 г. от местния архитект Пиер Джузепе Дзербольо, а работите завършват през следващата година. Сцените и декорите са дело на художници, пребивавали през лятото в близката Ривара и известни като „Школа Ривара“. Сред тях е и основателят на групата Карло Питара, автор на гледката към Куорне от стария мост над потока Орко. Орнаментите са изпълнени от Джакомо Роси от Лугано и Джузепе Чева от Торино, декорациите и позлатата – от Винченцо Руфино от Торино, а фигурите – от Луиджи Крозио от Акуи.

Театърът е управляван директно от общината до 1919 г., когато е отдаден под наем на частни лица, които създават общинското кино – едно от първите в района на Канавезе. Сценичното оборудване и декорите са почти напълно унищожени. След като помещенията се освобождават около 1970 г., те са възстановени от Туристическата асоциация „Про Локо“ и отворени отново през 1976 г., но затворени повторно през февруари 1983 г. Оттогава сградата се използва само за временни изложби.

Платцдарм

Централният площад „Мъченици на свободата“ (Piazza Martiri della Libertà), по-известен като Платцдарм (Piazza d'Armi), е главният и най-голям площад в града. Той се намира непосредствено южно от историческия център, в точката, където се събират основните градски пътища. Първоначално, под името Piazza del Magnetto, площта е оформена частично върху терена под старите южни стени на селището. През 1821 г. пазарът за добитък е преместен тук от Киовера.

През 1836 г. от четирите страни на площада са засадени двойни редици чинари и диви кестени, които оформят характерните периферни алеи. За кратко площадът носи името Пиаца Торино, преди да стане известен като Piazza d’Armi заради използването му за военни учения, складиране на боеприпаси и конюшни.

От западната страна през 1878 г. Военното министерство решава да изгради нова алпийска казарма за около 100 войници, които до завършването ѝ са настанени в бившия манастир Ривасола. Строежът приключва през 1884 г. на стойност 96 216 лири, от които 67 426 са финансирани от държавата, а останалите – от общината, която става съсобственик. Към казармата принадлежи голямото пространство за военни учения, докато по-малката част към улица „Торино“ служи за търговски цели.

Площадът е и мястото, където местният футболен отбор Валорко играе първите си мачове, до 40-те години на XX век. В последните месеци на войната казармите са подложени на атаки от партизаните, а впоследствие са опожарени от отстъпващите части на нацистката армия. След края на войната сградата е окончателно разрушена.

Дом на крал Ардуин

Дом на крал Ардуин

С изглед към живописната улица „Ардуино“ с нейните портици, пресичащи стария център, т.нар. Дом на крал Ардуин (Casa del re Arduino) представлява готическа сграда, изградена върху трисводест портик с дървен таван и теракотени украси. Според местната традиция именно там е отсядал крал Ардуин.

Дом на музиката

Характерна сграда, заслужаваща споменаване, е Домът на музиката (Casa della Musica), разположен на няколко крачки от Платцдарма. Той е седалище на престижната Филхармонична академия „Concordi“ – една от най-старите в Пиемонт, действаща още от 1773 г. и официално призната през 1787 г., получила през годините множество значими отличия. Първоначално сградата е построена като електрическа кабина за тролейбусната линия „Ивреа–Куорне“. През 1932 г., предоставена от общината на академията, тя е разширена и преустроена, като на горния етаж е обособено жилище за маестрото.

Фасадата се отличава с изящна украса и надпис, първоначално фланкиран от фигури на телохранители, както и с характерното оформление на стените и покрива, украсен с типичните комини.

Паметник на загиналите

Непосредствено пред Дома на музиката се намира Паметникът на загиналите (Monumento ai Caduti), излят през 1922 г. от скулптора Гаетано Орсолини, сътрудник на Леонардо Бистолфи. Заслужава внимание и паметникът на загиналите партизани от Втората световна война, дело на Умберто Мастрояни, разположен на площад „Моргандо“ пред кметството.

Мост над Орко

В Куорне все още са запазени четири арки от древния мост над потока Орко. През Средновековието селището е важен търговски център, а значението му е тясно свързано с този мост – дълго време единствената пътна връзка с долините Орко, Соана и Сакра. Търговците, пътуващи от Ивреа към Авиляна и хълмовете на Вал ди Суза, когато долните бродове са непроходими, неизбежно преминават оттук и заплащат такса за преминаване – откъдето идва и името на района Il pedaggio („пътна такса“).

По онова време потокът Орко е буен и непредвидим, далеч по-малко регулиран, отколкото днес, и поддържането на моста е жизненоважно за местната икономика. Несигурността на съоръжението кара жителите през 1464 г. да решат изграждането на по-траен мост на мястото на днешния Стар мост; работите са поверени през 1469 г. на Джовани ди Пиаченца. Едва в края на XVII век се приема идеята за конструкция с каменни арки: на 7 май 1686 г. Джо Антонио Рацио получава задача да реконструира някои от стълбовете, оформени с шест страни, подходящи за поддържане на зидани арки. През 1703 г. градската страна на моста и прилежащият насип са изградени от Пиетро Джербольо, Джо Франческо Малието и Лоренцо Канале.

Наводнение през 1780 г. отнася централните арки, които впоследствие са възстановени с прости стълбове, свързани с греди. Поради честите промени в коритото на реката мостът достига до тринадесет арки от камък и вар. Опустошителните наводнения от 1845 и 1846 г. унищожават всички арки към Салто, което води до решение за изграждане на нов мост сто метра по-надолу по течението, защитен със странични стени. Новото съоръжение, което и днес издържа на наводнения, е започнато през 1850 г. по проект на инж. Едоардо Капело.

В района на Пиова, на границата с територията на близкото Спинето, се намира още един романски мост над потока Пиова, близо до вливането му в Орко. Построен от камък с една арка около 1300 г., той е представлявал важна връзка между жителите на долините Орко и Соана и населените места Кастеламонте и Ивреа. Въпреки дългогодишната липса на поддръжка и постепенното му обрастване, мостът е устоял на времето. Днес е обрасъл с растителност, а достъпът до него е забранен, тъй като липсата на брегове го прави потенциално опасен за изкачване.

Фабрика за памук

Бившата фабрика за памук

Важен пример за индустриална археология е „Manifattura cuorgnatese“ – голям индустриален комплекс за обработка на памук, разположен между град Куорне и потока Орко. Строителството започва през 1872 г. по проект на инж. Адолф Мауке от Неапол и завършва през юни 1874 г. Проектът е новаторски за времето си, тъй като за първи път в подобен тип сгради е предвидена вертикална конструкция: при липса на електричество машините се задвижват от хидравлични колела, което обичайно налага хоризонтално разположение на механизмите. Тук обаче основната хоризонтална въртяща се ос е разположена в основите и предава движението към горните етажи чрез вертикални оси и макари. След завършването на първия корпус започва строежът на втори, свързан с него, оформяйки характерната U-образна структура с централно тяло и две странични крила.

Фабриката се превръща в най-големия комплекс за преработка на памук в Пиемонт и един от най-значимите в Италия, със своите 1300 служители и висококачествена продукция във всички видове прежди, което ѝ носи престижни международни отличия. В началото на XX век тя е най-голямата индустрия в района на Горно Канавезе, като инвестира и в социалната сфера: изгражда работнически квартал, столова, магазин, женски пансион и дом за възрастни хора, както и вили за мениджърите – една от които наскоро е преобразувана в общински център за възрастни хора.

През 1939 г. е открита нова триетажна сграда – третият завод, разширен през 1949–1950 г. до обща дължина 140 метра. Кризата в обработката на памук, утежнена от прехвърлянето на собствеността към финансови компании, довежда до окончателното затваряне на комплекса в края на 1991 г.

Заводът от XIX век е възстановен от общината, която през 1997 г. успява да го придобие и впоследствие започва мащабна реставрация и модернизация на комплекса. Завършените възстановителни дейности позволяват ново използване на пространствата: днес там се помещават централата на Археологическия музей на Канавезе, изложбени зали за конференции и панаири, както и офисите на Центъра за заетостта на провинция Торино.

Кулата Карлевато и Часовниковата кула.

Кули

Историческият център е доминиран от две характерни кули – символи на Куорне. Кръглата кула, наречена Карлевато, вероятно датира от XII век и е била част от по-голям замък. Срещу нея през XIV век е издигната квадратната кула, известна като Часовниковата. Отстъпена на общината от семейство Валперга около 1400 г., тя първоначално служи като наблюдателна кула, а по-късно е превърната в камбанария. Промените от XVIII век оформят върха ѝ в сегашния му вид.

Култура

• Обществена библиотекаː sъздадена през 1954 г. и е сред първите в района на Канавезе. През 1963 г. тя се обогатява с нов отдел: детски. Тази стъпка е много значима. Вниманието, което се отделя на децата, юношите и учениците, е просветно, но преди всичко авангардно за онези времена
• Библиотека на Центъра за изследвания и проучвание на Горно Канавезе CORSAC
• Кино „Маргерита“

Образование

• Три държавни и една частна детска градина
• Три държавни и едно частно начални училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
• Четири държавни училища от втора степен (от 9-и до 13-ти клас вкл.)

Събития

• Майски турнир в двора на крал Ардуин (Torneo di Maggio alla Corte di Re Arduino)
• Патронен празник на св. Луиджи Гонзага – 21 юни

Външни препратки

• Уебсайт на общината
• Pro Loco Куорне

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cuorgnè в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​