Влажна зона
Влажната зона е територия или акватория, която изпълнява екологични функции на регулатор на водния режим (задържането на влага) и местообитание на характерна екосистема от флора и фауна. Водата в такова място може да бъде както сладка, така и бракична (полусолена) или солена, а то може да бъде естествен или изкуствен воден обект с постоянни или временни води (езера, блата, тресавища) или морско крайбрежие с дълбочина при отлив до 6 метра.[1]
Основният фактор, който разграничава влажните зони от другите форми на релефа или водни басейни е характерната растителност от водни растения (хидрофити) и влаголюбиви растения (хигрофити). Влажните зони се смятат за биологично най-разнообразните от всички екосистеми, предоставяйки хабитат за широк кръг растителни и животински видове. Влажните зони от международно значение, чиито флора и фауна подлежат на закрила, са определени от Рамсарската конвенция от 1971 година и се наричат рамсарски места.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Географски терминологичен речник, под редакцията на акад. Тодор Николов и проф. Борис Колев. Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2011, стр. 97