Умберто II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Умберто II
Крал на Италия
Hrh Prince Umberto of Italy, May 1944 TR1836.jpg
Умберто II през 1944 г.
Лични данни
Управление от 9 май 1946 г.
до 12 юни 1946 г.
 1 месец и 3 дни
Коронация 9 май 1946 г.
Пълно име Умберто Никола Томазо Джовани Мария ди Савоя
Роден
Починал
18 март 1983 г. (78 г.)
Погребан в Откомб, Франция
Предшественик Виктор Емануил III
Наследник Монархията е премахната
Подпис UmbertoII.signature.png
Семейство
Династия Савойска династия
Баща Виктор Емануил III
Майка Елена Петрович Негош
Брак Мари Жозе Белгийска
Герб Royal Monogram of King Umberto II of Italy.svg
Умберто II в Общомедия

Умберто II (на италиански: Umberto Nicola Tommaso Giovanni Maria di Savoia) е последният крал на Италия, управлявал от 9 май 1946 г. до 12 юни 1946 г.[1] Наричан е Майският крал.

Умберто е единственият син от петте деца на крал Виктор Емануил III и кралица Елена. В опит да възстанови доверието в монархията след падането на режима на Бенито Мусолини, Виктор Емануил прехвърля правомощията си на Умберто през 1944 г., като запазва титлата крал. Тъй като се подготвя референдум за премахването на монархията през 1946 г., Виктор Емануил абдикира в полза на Умберто с надеждата, че може да укрепи монархията. Въпреки това, референдумът е успешен, Италия е обявена за република, а Умберто живее в изгнание в Кашкайш, Португалия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Умберто, принц на Пиемонт, преди Първата световна война.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Умберто е роден в замъка Ракониджи в Пиемонт. Той е третото дете и единственият син на крал Виктор Емануил III и съпругата му Елена Негош. Като такъв, той става престолонаследник при раждането си, тъй като италианският трон е ограничен само до потомци от мъжки пол. Той е първи братовчед на югославския крал Александър I Караджорджевич. Получава титлата Принц на Пиемонт, като е формализиран с Кралски указ на 29 септември.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Умберто се жени в Рим на 8 януари 1930 г. за Мария Жозе Белгийска (1906-2001), дъщеря на крал Алберт I (Белгия) и кралица Елизабет Баварска.

Те имат четири деца:

  • Принцеса Мария Пия (родена 1934 г.)
  • Принц Виторио Емануеле (роден през 1937 г.)
  • Принцеса Мария Габриела (родена 1940 г.)
  • Принцеса Мария Беатриче (родена 1943 г.)

Принц[редактиране | редактиране на кода]

Държавно посещение в Южна Америка, 1924 г.[редактиране | редактиране на кода]

Умберто на посещение в Чили през 1924 г.

Като принц на Пиемонт, Умберто посещава Южна Америка между юли и септември 1924 г. Отива в Бразилия, Уругвай, Аржентина и Чили. Това пътуване е част от политическия план на фашизма, който иска да свърже италианския народ, живеещ извън Италия, с родината си и интересите на режима.

Военни позиции и опит за убийство[редактиране | редактиране на кода]

Принцът на Пиемонт е обучен за военна кариера и постепенно става главнокомандващ на Северните армии, а после на южните. Ролята му обаче е само официална, де факто командването принадлежи на Бенито Мусолини. По взаимно съгласие, Умберто и Мусолини винаги запазват дистанция.

Опит за убийството на принца се случва в Брюксел на 24 октомври 1929 г., в деня на обявяването на неговият годеж с принцеса Мари Жозе. Принцът тъкмо се запътва да постави венец на гроба на белгийския незнаен воин. С вик на "Долу Мусолини!", атентаторът Фернандо де Роса стреля веднъж, като пропуска целта си.

Де Роса е арестуван и по време на разпитите заявява, че е член на Втория интернационал, който бяга от Италия, за да избегне арест по политически възгледи. Процесът му се превръща в основно политическо събитие и, въпреки че е признат за виновен за опит за убийство, му е дадена лека присъда от 5 години затвор. Това предизвика политическа вълна в Италия и кратко прекъсване на белгийско-италианските отношения. Самият принц Умберто, обаче, през март 1932 г. прави стъпка към това да поиска прошка за своя нападател, който е освободен, след като излежава малко по-малко от половината от присъдата си и в крайна сметка е убит в испанската гражданска война.

Принцът и принцесата през 1930 г.

Посещение на Сомалиленд[редактиране | редактиране на кода]

През 1928 г., след като колониалните власти в Италианска Сомалия построяват катедралата Могадишу (Cattedrale di Mogadiscio), Умберто прави първото си публично посещение в столицата Могадишу.[2][3] Умберто отново посещава Сомалиленд през октомври 1934 г.

По време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война, Умберто командва военният отряд "Запад", съставен от Първа, Четвърта и Седма армия (поддържана в резерв), която напада френските сили по време на италианското нахлуване във Франция.

След капитулацията на Франция, Умберто е отзован като командир на армията от Мусолини. Независимо от това, на 29 октомври 1942 г. е награден със званието маршал на Италия (Maresciallo d'Italia).

През 1943 г. принцеса Мари Жозе се занимава напразно с подготовката на отделен мирен договор между Италия и Съединените щати, а нейният събеседник от Ватикана е монсиньор Джовани Батиста Монтини, старши дипломат, който по-късно става папа Павел VI. Неговите опити не са спонсорирани от краля, а Умберто не е пряко замесен в тях. След провала си – тя никога не се среща с американските агенти – изпратена е заедно със своите деца в Сар, в долината Аоста и изолирана от политическия живот.

Регентство[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като съюзниците освобождават все повече части на Италия от режима на Сало, става ясно, че Виктор Емануил е твърде опетнен от предишната си подкрепа за фашизма, за да има по-нататъшна роля. Следователно, през април 1944 г. той прехвърля повечето от своите правомощия на Умберто. Този статут е формализиран, след като Рим е освободен през юни, когато Виктор Емануил прехвърля останалите си конституционни правомощия на Умберто. Виктор Емануил обаче запазва титлата "крал".

Крал на Италия[редактиране | редактиране на кода]

Умберто печели широка похвала за ролята си през следващите 3 години. С надеждата да повлияе на общественото мнение преди референдума за продължаване на монархията, Виктор Емануил официално абдикира в полза на Умберто на 9 май 1946 г.

Много италиански монархисти изразяват съмнения относно легитимността на референдума, твърдейки, че милиони избиратели, много от тях промонархисти, не са в състояние да гласуват, защото все още не са успели да се завърнат в собствените си родни места.

В референдума от 2 юни решаващо мнозинството гласува, да превърне Италия в република. Републиката е официално провъзгласена 4 дни по-късно, завършвайки краткото 34-дневно управление на Умберто като крал. Много наблюдатели смятат, че ако Виктор Емануил е абдикирал по-рано, монархията можеше да се запази.

След като обещава да приеме резултатите от изборите, Умберто приема да абидкира, настоявайки сегашните му бивши субекти да служат на новата република. Савойската династия формално приключва на 12 юни 1946 г., а Умберто напуска страната. Премиерът Алкиде де Гаспери поема поста като временен държавен глава на Италия.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Умберто и Мари Жозе са разделени след изгнанието. Това е уреден държавен брак след дълга традиция на кралските семейства. Те обаче никога не са се развеждали, отчасти поради политически причини.

Някои учени проучват възможната хомосексуалност на Умберто.[4] Още през 20-те години на миналия век, Мусолини събира досие за личния му живот, с цел изнудване. Разбира се, по време на войната вестниците твърдят, че Умберто е хомосексуалист и че информацията продължава да се разпространява в началото на следвоенния референдум за монархията с надеждата да повлияе на резултата. Не е ясно до каква степен тези слухове могат да бъдат доказани.

В изгнание[редактиране | редактиране на кода]

Умберто II живее 37 години в изгнание, в Кашкайш, Португалия. Той никога повече не се връща в Италия. Конституцията на Италианската република от 1948 г. не само забранява да се изменя конституцията, за да се възстанови монархията, но до 2002 г. и всички мъже наследници на италианския трон да се завръщат на италианската земя. На жените от династията не е забранено.

Той пътува много по време на изгнанието си и често се среща в Мексико с дъщеря си Мария Беатриче.

По времето, когато Умберто умира, през 1983 г. президентът Сандро Пертини иска от италианският парламент да позволи на Умберто да се завърне в родната си страна. В крайна сметка обаче, Умберто умира в Женева и е погребан в абатството в Откомб, където векове наред са погребвани членове от Савойската династия. Никой представител на италианското правителство не присъства на погребението му.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

През годините получава множество чуждестранни кралски отличия. Включително от царя на България ордените - Св. св. Кирил и Методий и Свети Александър.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ian Locke. Magnificent Monarchs. MacMillan, 1999. ISBN 978-0330-374965. с. 16.
  2. R. J. B. Bosworth. Mussolini's Italy: Life Under the Fascist Dictatorship, 1915-1945. с. 48. Посетен на 6 април 2014.
  3. Peter Bridges. Safirka: An American Envoy. с. 71. Посетен на 6 април 2014.
  4. Giovanni Dall'Orto in Aldrich, Robert; Wotherspoon, Garry Who's Who in Contemporary Gay and Lesbian History: From World War II to the Present Day, Routledge, London 2001, p452
  5. King Umberto wearing Bulgarian, Yugoslavian and British Orders (JPG). // S-media-cache-ak0.pinimg.com. Посетен на 13 декември 2017.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Umberto II of Italy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.