Направо към съдържанието

Емануил Филиберт Савойски (1972)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Емануил Филиберт Савойски.
Емануил Филиберт Савойски
Emanuele Filiberto di Savoia
ръководител на Дом Савоя и Херцог на Савоя (оспорвано), тв личност
Роден
Емануил Филиберт Хумберт Реза Сиро Райнер Мария Савойски
22 юни 1972 г. (52 г.)
Учил вЖеневски университет
Управление
Период3 февруари 2024 – понаст. (оспорвано)
ПредшественикВиктор Емануил Савойски
Други титлиПринц на Пиемонт
Принц на Венеция
РелигияКатолицизъм
Герб
Семейство
РодСавойска династия: Савоя-Каринян
БащаВиктор Емануил Савойски
МайкаМарина Риколфи Дория
Братя/сестриняма
СъпругаКлотилд Куро
ДецаВиктория Савойска
Луиза Савойска
Уебсайтwww.emanuelefiliberto.eu
Емануил Филиберт Савойски в Общомедия

Емануил Филиберт Савойски (на италиански: Emanuele Filiberto di Savoia), роден Емануил Филиберт Хумберт Реза Сиро Райнер Мария Савойски (на италиански: Emanuele Filiberto Umberto Reza Ciro René Maria di Savoia; * 22 юни 1972, Женева, Швейцария), е член на Савойската династия, херцог на Савоя (оспорвано), швейцарска телевизионна личност с италианско гражданство, собственик на футболните дружества „Савоя 1908“, „Реал Агро Аверса“[1] и „Портичи“.

Той е син на Виктор Емануил Савойски – син на последния крал на Италия Умберто II. Неговата позиция в наследствената линия на Савойската династия, непризната от Италианската република, е в основата на династичния спор, възникнал след брака на родителите му.

Роден и израснал в Швейцария поради изгнанието, предвидено от Италианската конституция за мъжките потомци на бившите крале на Италия, Емануил Филиберт идва за първи път в Италия в края на 2002 г., след отменянето на изгнанието.[2] Живее със съпругата си – френската актриса Клотилд Куро и двете им дъщери в Монте Карло, Княжество Монако.[3]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Той е единствено дете на Виктор Емануил Савойски (* 1937, † 2024), предприемач, принц на Неапол, херцог на Савоя (оспорвано),[4][5] и на шампионката по водни ски и херцогиня на Сант Анна ди Валдиери – швейцарката Марина Риколфи Дория (* 1935).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Емануил Филиберт е роден в Женева, където баща му живее в изгнание. Раждането му е повод за известно пренареждане на семейните спорове, възникнали от 10-годишното противопоставяне на Умберто II на годежа и на брака, сключен през 1970 г. без да бъде уведомен, на неговия син Виктор Емануил с Марина Риколфи Дория от по-нисък ранг.

Всъщност Умберто II присъства на кръщенето на своя внук и му е кръстник. Въпреки това на детето не е дадено първото име, носено от дядо му – име, което след обединението на Италия се редува от поколение на поколение с това на Виктор Емануил. Умберто II не дава на своя внук и титлата „принц на Пиемонт“, която самият той носи до поемането на короната и която, подобно на имената, се редува с тази на „принц на Неапол“. Във всеки случай Умберто II никога не е упълномощавал никаква титла на който и да е член на Савойския дом, освен титлата „принц на Венеция“, дадена устно на внука му на неговото кръщение в Мерленж, Швейцария, на 22 юли 1972 г. Еманул Филиберт носи името Хумберт (Умберто) като трето име, следвано от Сиро и Реза, в знак на почит към приятелството на савойците с шаха на Персия Мохамед Реза Пахлави, чийто син е Реза Сиро Пахлави.

Учи във Факултета по икономически науки на Женевския университет[6], без да завърши обучението си. Разкрива, че е имал проблеми с наркотиците в млада възраст.[7]

Благодарение на баща си започва работа като трейдър – финансов консултант в частна компания в Женева. На 26-годишна възраст стартира инвестиционния фонд Altin, котиран на Фондовата борса в Цюрих.[6]

На 25 септември 2003 г. в базиликата „Санта Мария дели Анджели е дей Мартири“ в Рим – мястото на брака на неговия прадядо по бащина линия, Емануил Филиберт се жени за френската актриса Клотилд Куро. От нея има две дъщери.[8][9] Семейството живее между Париж и Монте Карло.[10] От време на време живее и в Умбертиде, провинция Перуджа.

Между 2011 и 2019 г. претърпява три хирургични операции за отстраняване на тумор от параназалните синуси.[11]

Телевизионна кариера в Италия

[редактиране | редактиране на кода]

Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Италианската република забраняват влизането му на италианска земя като мъжки потомък на Савойската динаситя. С конституционния закон от 23 октомври 2002 г., влязъл в сила на 10 ноември същата година, действието на първа и втора алинея от 13-тата преходна и заключителна разпоредба на Конституцията[12] се изчерпва, като се разрешава на потомците от мъжки пол на Савойската династия да влизат и да останат в Италия и следователно да пребивават там по свой избор, и като цяло на членовете и потомците на Савойската династия се дава правото на пасивен и на активен електорат, както и възможността да заемат публични длъжности.

През 1990-те г. Емануил Филиберт започва изявите си по италианската телевизия. През 1995-96 г. е редовен гост (чрез телеконферетна връзка, тъй като все още е в изгнание) на спортната програма Quelli che il calcio.

През 2002 г. участва в реклама на Saclà.[13]

През 2008 г. е член на журито в шоуто за таланти по частния тв канал Canale 5 Il ballo delle debutanti („Балът на дебютантките“).

През 2009 г. участва като състезател в петото издание на шоуто за таланти по държавния тв канал Rai 1 Ballando con le stelle („Танцувайки със звездите“) в двойка с преподавателката по танци Наталия Титова, като на 21 март печели със 75% от гласовете.

През 2010 г. заедно с Пупо, Джорджа Лузи и Валерия Марини води шоуто за таланти I Raccommandati („Препоръчаните“) по Rai 1. Също води вариететното шоу Ciak... si canta!, отново с Пупо по Rai 1. Участва и във Фестивала на италианската песен в Санремо с Пупо и тенора Лука Каноничи с песента Italia amore mio, написана от самия него и поставена по музика на Пупо. Триото е освирквано от публиката и песента е първата отпаднала от състезанието. В епизода на 17 февруари тя е избрана с допитване на зрителите и успява да достигне до финала на 20 февруари, завършвайки на втора позиция. През лятото води програмата по Rai 2 Ricchi di energia („Богати на енергия“) с Дебора Салваджо, а по-късно се присъединява към Мили Карлучи във воденето на конкурса за красота Miss Italia по Rai 1.

През 2011 г. участва като състезател (извънконкурсен) в осмото издание на риалити шоуто по Rai 2 L'Isola dei famosi („Островът на известните“). През същата година играе себе си във игралния филм Vacanze di Natale a Cortina („Коледни празници в Кортина“) с Кристиан Де Сика и Сабрина Ферили.[14]

През 2012 г. участва в късометражния филм с Тони Сперандео и Таня Бамбачи Lo sposalizio - Matrimonio siciliano („Сватбата - Сицилианска сватба“), където играе ролята на Тони.

От 31 януари 2012 г. участва в риалити шоуто по тв канал Cielo – Il principiante - Il lavoro nobilita („Начинаещият – работата облагородява“), създадено от самия него.[15] От септември същата година е водещ на първото издание на риалити шоуто по Rai 2 Pechino Express.[16]

През 2013 г. участва като състезател в Un air de star ? - френската версия на Tale e quale show, излъчвана по френския M6 . През декември същата година се завръща в Rai 1 като кореспондент в Конго заедно с Паола Барале за документалното риалити шоу Mission („Мисия“).

През 2015 г. участва като състезател в третото издание на шоуто за таланти по Rai 1 Notti sul ghiaccio („Нощи на леда“), водено от Мили Карлучи.

През 2019 г. участва като състезател в шоуто за таланти Amici Celebrities („Приятели ВИП“), излъчван по Canale 5, като отпада след полуфинала.

През 2021 и 2022 г. е част от вечерното жури по време на 20-то и 21-то издание на шоуто за таланти Amici di Maria De Filippi („Приятели на Мария Де Филипи“), заедно със Стефано Де Мартино и Сташ Фиордиспино.

Културна и спортна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Емануил Филиберт създава „Благотворителната фондация на Емануил Филиберт“ и „Фондацията на Принца на Венеция“, родена през 2001 г. Той също така се занимава с „Наградата на Принца на Венеция“.[17]

През юли 2009 г. той дава своя принос към церемониите за 150-годишнината от обединението на Италия, като открива изложбата „Дом Савоя – история на едно италианско семейство“[18] в Кортина д'Ампецо, популяризирана от Фондацията на Принца на Венеция. В изложбата има около 150 предмета, принадлежали на кралете и кралиците на Италия. Събитието е спонсорирано от Министерството на културното наследство и дейности на Италия и от Регион Венето.[19]

Той заклеймява атаките на Северната лига срещу Обединението на Италия[20], стартирайки собствен проект за честванията през 2011 г.

През 2019 г. Фондация „Италия-САЩ“ му присъжда наградата „Америка“ в Камарата на депутатите на Италия.[21]

През ноември 2022 г., заедно с други членове, той купува безвъзмездно Футболна асоциация „Савоя 1908“ – историческия футболен отбор на Торе Анунциата, който играе в петата серия (Eccellenza) на Италианския футболен шампионат, като освен спортни цели си поставя и цели за приобщаване на младите хора, за да ги държи далеч от престъпността.[1] През април 2023 г. купува футболното дружество „Реал Агро Аверса“ (Аверса) чрез Casa Reale Holding Spa – клуб, който изпада от серията в края на сезона.[22] През юни същата година купува и „Портичи“ – основния фуболен клуб на Портичи, който играе в Серия D.[22]

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. основава общественото движение Valori e Futuro („Ценности и бъдеще“).[23] На общите избори в Италия през 2008 г. се кандидатира за Камарата на депутатите в листата „Ценности и бъдеще с Емануил Филиберт“, като се представя само за задграничния избирателен район „Европа“. Само с 0,4% е класифициран като най-лошият резултат в чуждестранния избирателен район „Европа“ – единственият, в който се е представил, превръщайки се в последната партия някога по ред на предпочитанията.[24]

На 28 април 2009 г. представя своята кандидатура за европейските избори през 2009 г. в редиците на Унионе ди Чентро – съюз на христиандемократите и демократите-центристи.[25] Името му се появява на трето място в списъка след тези на Магди Алам и Лука Волонте. И този път обаче, въпреки че събира около 22 хил. гласа[26], той не е избран.[27]

През юли 2020 г. основава политическо движение Realtà Italia.[28][29]

Последващи дейности

[редактиране | редактиране на кода]

През 2016 г. открива мобилен ресторантьорски бизнес в Лос Анджелис със светлосиня каравана за храна на име „Prince of Venice Food Truck“, заедно с главния готвач Мирко Падерно.[3][30][31] През 2020 г. открива своя ресторант „Prince of Venice“ в Лос Анджелис с рекламно лице певицата Куин Латифа[32].

Заедно със семейството си работи за даряването на средства от династическите ордени и Савойската династия за създаването на здравен център в квартал „Ривароло“ в Генуа за разрешаване на трудната ситуация, причинена от срутването на виадукта Полчевера през август 2018 г.[33]

Противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

Съдебни разследвания и спорове

[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с ареста на баща му Виктор Емануил след скандала с казиното в Кампионе д'Италия Емануил Филиберт е разследван за компютърно пиратство по отношение на сайт, нехаресван от Савойците. Той обаче е оправдан по всички обвинения и разследването приключва по искане на самия прокурор Хенри Джон Удкок. След тези събития има остра размяна на обвинения между Емануил Филиберт и неговата леля Мария Габриела, която обвинява брат си Виктор Емануил, че е вкарал името на Савоя „в болезнени въпроси".[34]

На 20 ноември 2007 г. италианското телевизионно предаване Ballarò разкрива, че Емануил Филиберт и баща му 20 дни по-рано, чрез своите адвокати, са поискали компенсация за морални щети след изгнанието на обща стойност от 260 милиона евро в допълнение към реституцията на активите, конфискувани от семейство Савоя от страна на Италианската държава при раждането на Италианската република. Карло Малинконико – генерален секретар на премиера отговаря, че правителството не само не смята, че трябва да плати нещо на Савоя, но и че обмисля да поиска от бившето кралско семейство обезщетение за щети за отговорностите, свързани с добре познатите исторически събития.

През януари/февруари 2022 г., заедно с баща си и лелите си по бащина линия, Емануил Филиберт решава да съди Италианската държава с цел да получи връщането на скъпоценностите на семейство Савоя, депозирани от дядо му Умберто II в банков трезор в Италия и, както Савоя твърдят, никога конфискувани от Държавата. Първото изслушване, проведено през юни 2022 г., дава отрицателен резултат.[35]

Използване на благороднически титли

[редактиране | редактиране на кода]

В Италия от 1948 г. „благородническите титли не се признават“ поради действието на 14-тата преходна и окончателна разпоредба от Конституцията на Италианската република и „те не съставляват съдържанието на право и в по-широк смисъл не запазват каквото и да е значение: с една дума те остават извън правния свят“.[36][37]

Емануил Филиберт, заедно с титлата „принц на Венеция“ (когато Венеция се обединява с Кралство Италия на 30 март 1806 г., титлата е създадена от Наполеон и запазена за предполагаемия наследник на кралството) използва титлата „принц на Пиемонт“. Поддръжниците му твърдят, че първата титла му е дадена устно от дядо му Умберто II по случай кръщението му[38] в Мерленж, Швейцария, на 23 юли 1972 г. От списъка с благороднически отстъпки, направени от Умберто II, не изглежда обаче кралят някога да е давал тази титла[39]; все пак трябва да се отбележи, че Умберто II никога не е давал каквато и да е титла на член на Савойския дом. Тази титла обаче се съобщава от престижния Алманах „Гота“ (Almanacco del Gotha) във втората серия на том I (години 1998, 1999, 2000, 2003, 2004 и 2012). Савойският дом при Умберто II е включен през 1980 г. в Том 11 на Genealogisches Handbuch des Adels Fürstliche Häuser, публикуван от Архив на германската аристокрация като наследник на Алманах „Гота“ (престанал да излиза през 1944 г. до 1998 г.): този наръчник дава на Емануил Филиберт и титлата „принц на Венеция“. Освен това няма индикации, че бракът на родителите му е морганатичен.[40]

Алманахът „Гота“ обаче е в центъра на спорове в няколко случая поради приписването на династически или благороднически титли на хора, които според експертите нямат право на тях.[41][42] Корпусът на италианската аристокрация – частна и непризната асоциация, която в някои от своите прессъобщения[43][44] посочва титлата „принц на Венеция“ на Емануил Филиберт, не се занимава официално с династическите претенции на един или друг претендент. Освен това не е известно съществуването на какъвто и да е документ, написан и подписан от Умберто II, свързан с предоставянето на титлата „принц на Венеция“.

Що се отнася до титлата „принц на Пиемонт“, тя е дадена на Емануил Филиберт от баща му Виктор Емануил с едно от неговите писания от 30 януари 1984 г.[45], което също споменава титлата „принц на Венеция“, която му е дадена устно от неговия дядо Умберто II. Трябва да се има предвид, че в годишниците на Съвета на сенаторите на Кралството (най-висшата монархическа власт, съществуваща в Италия, пожелана от последния крал на Италия Умберто II през 1955 г.), от които последният е отпечатан през 1998 г., Емануил Филиберт никога не фигурира като „принц на Пиемонт“.[46] И Годишникът на италианската аристокрация – частна асоциация, под записа „Кралски дом Савоя“ не посочва никаква благородническа или династична титла в ръцете на Емануил Филиберт Савойски.

Би било съмнително дори по време на една евентуална монархия Емануил Филиберт да може да се похвали с някаква титла. Бракът, сключен от баща му с майка му през 1970 г. без разрешението на Умберто II (в нарушение на член 92 от Гражданския кодекс от 1942 г. относно валидността на кралските бракове – член, отменен от Републиканската конституция на Италия),[47] би го лишил от всякакви династично право и следователно неговият статут би бил този на член на Савойската династия без права на наследяване, както е при незаконни, но припознати деца. Ако действително бъде предоставена и регистрирана, единствената му титла би била „принц на Венеция“. Обръщението „Кралско височество“, законно запазено само за кралски принцове и по изключение за други принцове по кръв,[48], не му би било признато.

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ 25 септември 2003 в Рим за френската актриса Клотилд Куро (* 3 април 1969, Левалоа Пере, Франция), от която има две дъщери:

Телевизионни програми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Quelli che il calcio (Rai 3, 1995-1996) постоянен гост
  • Il ballo delle debuttanti (Canale 5, 2008) жури
  • Ballando con le stelle (Rai 1, 2009) състезател
  • Ciak... si canta! (Rai 1, 2010)
  • Miss Italia (Rai 1, 2010)
  • I Raccomandati (Rai 1, 2010-2011)
  • Ricchi di energia (Rai 2, 2011)
  • Il principiante - Il lavoro nobilita (Cielo, 2012)
  • Pechino Express (Rai 2, 2012) водещ
  • Un air de star (M6, 2013) състезател
  • Mission (Rai 1, 2013) кореспондент
  • Notti sul ghiaccio (Rai 1, 2015) състезател
  • Festival di Castrocaro (Rai 1, 2015) жури
  • Amici Celebrities (Canale 5, 2019) състезател
  • Amici di Maria De Filippi (Canale 5, 2021-2022) жури

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Emanuele Filiberto, un Savoia compra il Savoia: "Tre anni e siamo in C. Poi la B", на tuttosport.com. Посетено на 17 юли 2023
  2. ↑ Oltre alla cittadinanza svizzera, Emanuele Filiberto possiede anche la cittadinanza italiana Архив на оригинала от 2009-01-31 в Wayback Machine.
  3. ↑ а б Chi // Архивиран от оригинала на 2018-9-10.
  4. ↑ Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser XIV. Haus Italien. C.A. Starke Verlag, 1997, с. 33, 38 – 39. ISBN 3-7980-0814-0.
  5. ↑ Willis, Daniel, The Descendants of Louis XIII, Clearfield Co., Inc., Baltimore, Maryland, 1999, p. 673. ISBN 0-8063-4942-5.
  6. ↑ а б Biografia ufficiale di Emanuele Filiberto Архив на оригинала от 2011-08-26 в Wayback Machine.
  7. ↑ Emanuele Filiberto: «Ho provato la droga, mi ha salvato la famiglia // Архивиран от оригинала на 2014-5-15.
  8. ↑ La dinastia dei re d’Italia // Посетен на 2023-7-17.
  9. ↑ Vittoria di Savoia, chi è la sedicenne erede del casato dei re d’Italia // Посетен на 2023-7-17.
  10. ↑ Chi // Архивиран от оригинала на 2018-9-10.
  11. ↑ Emanuele Filiberto di Savoia e il tumore al naso: “Ci combatto ancora” Посетено на 17 юли 2023
  12. ↑ Il testo della XIII disposizione transitoria della Costituzione su Wikisource
  13. ↑ Comunicazione televisiva Saclà // Архивиран от оригинала на 2013-4-13.
  14. ↑ BOB SINCLAIR, l'intervista: a Natale ci vediamo al cinema // Архивиран от оригинала на 2012-3-14.
  15. ↑ Il Principiante-Il lavoro nobilita, Emanuele Filiberto protagonista di un nuovo reality su Cielo // Архивиран от оригинала на 2012-11-3.
  16. ↑ Pechino Express: ecco il regolamento del reality di Rai2 | DavideMaggio.it, Посетено на 17 юли 2023
  17. ↑ Biografia ufficiale di Emanuele Filiberto Архив на оригинала от 2011-08-26 в Wayback Machine.
  18. ↑ Casa Savoia Padova e l'unità d'Italia - Padova 11 febbraio - 28 marzo 2010 Архив на оригинала от 2013-06-23 в Wayback Machine.
  19. ↑ A Cortina 'Casa Savoia, storia di una famiglia italiana' // Архивиран от оригинала на 2013-3-6.
  20. ↑ Bossi rilancia su dialetti, gabbie e Udc Alt del Pdl. La Russa: "Colpa del sole" // Посетен на 2023-7-18.
  21. ↑ Premio America edizione 2019 // Архивиран от оригинала на 2020-1-15.
  22. ↑ а б Emanuele Filiberto compra il Portici: terza squadra di calcio dopo Savoia e Real Aversa // Посетен на 2023-7-19.
  23. ↑ Valori & Futuro // Архивиран от оригинала на 2018-8-9.
  24. ↑ Camera 13/04/2008 Area CIRCOSCRIZIONE ESTERO // Посетен на 2023-7-19.
  25. ↑ Elezioni europee: Emanuele Filiberto candidato come capolista per l'Udc // Посетен на 2023-7-19.
  26. ↑ Il giornalista convertito al cristianesimo vince la sfida con Emanuele Filiberto per un seggio in Europa // Архивиран от оригинала на 2012-7-14.
  27. ↑ Europee, fuori Emanuele Filiberto // Архивиран от оригинала на 2009-6-25.
  28. ↑ Emanuele Filiberto lancia il suo movimento "Realtà Italia": "Ecco come far ripartire il Paese", su // Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-7-19.
  29. ↑ Emanuele Filiberto lancia il suo movimento Realtà Italia: “Basta con la politica dei selfie” // Посетен на 2023-7-19.
  30. ↑ Prince of Venice Food Truck // Архивиран от оригинала на 2019-10-3.
  31. ↑ From prince to penne: Italian royal dishes on his new gourmet pasta truck in LA // Посетен на 2023-7-19.
  32. ↑ Coronavirus, Filiberto di Savoia: "Combatto il covid con un ristorante a Los Angeles" - ADN Kronos. посетено на 19 юли 2023 г.
  33. ↑ Crollo ponte, Emanuele Filiberto di Savoia incontra gli sfollati: «Genovesi sono forti» // Посетен на 2023-7-19.
  34. ↑ www.LaRepubblica.com
  35. ↑ www.ilsole24ore.com
  36. ↑ Corte Costituzionale 08 luglio 1967 nr 101 e Cass. Civ., 13 luglio 1971, n. 2242, in Dir. Fam., 1973, p. 939
  37. ↑ Corte costituzionale - Decisioni // Посетен на 2023-7-19.
  38. ↑ Testimonianza al proposito in data 11/16/13 на altezzareale.com
  39. ↑ Provvedimenti Nobiliari di Grazia e di Giustizia di Umberto di Savoia // Архивиран от оригинала на 2013-11-23.
  40. ↑ Genealogisches Handbuch des Adels Fürstliche Häuser Band XI (1980).с. 28. “Kronpr. Viktor Emanuel Alberto Carlo Teodoro Umberto Bonifacio Amadeo Daniano Bernardino Gennaro Maria, Prinz v. Neapel, * Neapel 12.2.1937, JustizRr d. souv. MaltRrO.;X Teheran 7. 10. 1971 Marina Ricolfi Doria, * Genf 12. 2. 1935, T. d. Grosindustriellen Rene R. D. u. d. Iris Benvenuti (23 route d'Hermance, CH- 1222 Vesenaz, Kt. Genf). Sohn: Pr. Emanuele Filiberto Umberto Reza Rene Maria, Prinz v. Venedig, * Genf 22. 6. 1972.”
  41. ↑ Proteste contro l'Almanacco di Gotha Архив на оригинала от 2010-03-28 в Wayback Machine.
  42. ↑ Altre proteste contro l'Almanacco di Gotha. Посетено на 19 юли 2023 г.
  43. ↑ Corpo della Nobiltà Italiana - News Архив на оригинала от 2009-05-19 в Wayback Machine.
  44. ↑ Corpo della Nobiltà Italiana - News Архив на оригинала от 2009-05-19 в Wayback Machine.
  45. ↑ 30 януари 1984 със заглавие "Sopra i Titoli e gli Stemmi della Reale Famiglia"
  46. ↑ Principe di Piemonte? Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine.
  47. ↑ Del matrimonio celebrato davanti all'ufficiale dello stato civileCodice Civile-Capo III Архив на оригинала от 2015-03-19 в Wayback Machine.. Посетено на 19 юли 2023 г.
  48. ↑ Regio decreto del 1º gennaio 1890 Архив на оригинала от 2013-01-09 в Wayback Machine.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emanuele Filiberto di Savoia (1972) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Емануил_Филиберт_Савойски_(1972)&oldid=12373575“.