Мария Габриела Савойска
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.
| Мария Габриела Савойска | |
| Принцеса на Савоя | |
 | |
| Родена | Мария Габриела Йозефа Алдегунда Аделхайд Маргарита Лудовика Фелицита Януария Савойска
24 февруари 1940 г.
|
|---|---|
| Религия | Католицизъм |
| Учила в | Лувърска школа Женевски университет |
| Управление | |
| Период | 24 февруари 1940 – |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия: Савоя-Каринян по рождение Зелингер дьо Балкани по брак |
| Баща | Умберто II Савойски |
| Майка | Мария-Жозе Белгийска |
| Братя/сестри | Мария Пия Виктор Емануил Мария Беатрис |
| Съпруг | Робер Зелингер дьо Балкани |
| Деца | Мария Елизабет |
| Мария Габриела Савойска в Общомедия | |
Мария Габриела Савойска, родена Мария Ганриела Йозефа Алдегунда Аделхайд Маргарита Лудовика Фелицита Януария Савойска (на италиански: Maria Gabriella Giuseppa Aldegonda Adelaide Margherita Ludovica Felicita Gennara; * 24 февруари 1940, Неапол, Кралство Италия), е принцеса на Савоя и писателка на историческа литература, публикувала различни книги за семейството си.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е третото дете на Умберто II (* 1904, † 1983), принц на Пиемонт (1904 – 1946), генерален наместник на Кралство Италия (5 юни 1944 – 9 май 1946) и последен крал на Италия (9 май – 18 юни 1946 г.), и на кралица Мария-Жозе Белгийска (* 1906, † 2001). Племенница е по бащина линия на царицата на българите Йоанна.
Има един брат и две сестри:
- Мария Пия (* 1934), принцеса на Савоя, принцеса на Югославия като съпруга на принц Александър Караджорджевич и принцеса Бурбон-Пармска като съпруга на принц Мишел Бурбон-Пармски
- Виктор Емануил (* 1937), принц на Неапол, херцог на Савоя (оспорвано), съпруг на Марина Риколфи-Дория, маркиза на Сант Анна ди Валдиери
- Мария Беатрис (* 1943), принцеса на Савоя, съпруга на Луис Рейна-Корвалан и Дилон, аржентински дипломат и преподавател по право.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Принцеса Мария Габриела е родена в Неапол през 1940 г. В семейството ѝ я наричат „Ела“. Като дете се разболява от тиф в Швейцария, където семейството е намерило убежище, и затова е оставена на грижите на своята исландска бавачка и на прислужница, като последната умира от същата болест.[1] Преместването ѝ в Двореца „Квиринал“ е отложено, като е изпратена във Вила „Роузбъри“ в Неапол, за да не зарази брат си и сестрите си.[1][2]
След институционалния референдум на 2 юни 1946 г. тя отива със семейството си в изгнание в Португалия, където прекарва детството си с баща си в Кашкайш.[2][3] Получава първото си причастие на 27 април 1949 г. в Параклиса на Ещорил.[4]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Получава дипломата си за средно образование от Италианската гимназия в Мадрид и завършва обучението си като устна преводачка на италиански, френски и испански език в Школата за устни преводачи на Женевския университет.[5] По-късно се премества в Париж, където завършва 4-годишно обучение по история на изкуството в известната Лувърска школа.[3][5]
По съвет на художника Теодор Стравински (син на композитора Игор Стравински) тя посещава летните уроци на Оскар Кокошка в Лятната академия в Залцбург – градът, където тя се влюбва в музиката на Моцарт.[2][5][6]
Брак[редактиране | редактиране на кода]
В младостта си е свързана с принц Хуан Карлос Бурбон-Испански. На 18-годишна възраст отказва предложението за брак на Мохамед Реза Пахлави, шах на Персия, който иска да обедини дома си с европейска династия.[2]
На 12 февруари 1969 г. сключва граждански брак в Сент Мес (Франция) и на 21 юни 1969 г. – религиозен в Ез с френския предприемач от унгарски произход Робер Зелингер дьо Балкани, от когото има една дъщеря. Двамата се развеждат през ноември 1990 г.[7]
Дейности[редактиране | редактиране на кода]
През 1986 г. създава Фондацията „Умберто II и Мария-Жозе Савойски“ – център за исторически изследвания, който популяризира културното наследство на Савойския дом.[3]
Заема позицията на президент на фондацията „Професор Марио Дольоти“, кръстена на едноименния сърдечен хирург от Торино, насочена към подпомагане на болни деца от нуждаещи се семейства.[1] Посвещава се на исторически изследвания на Савойския дом, публикувайки различни книги с непубликувани снимки, включително „Скъпоценните камъни на Савойския дом“ и „Животът в Савойския двор“.[8]
На 10 ноември 2007 г. открива изложба с акварели от периода, в който е ученичка на Оскар Кокошка, в Галерия „Киавачи“ във Флоренция.[6]
Отношения с Виктор Емануил[редактиране | редактиране на кода]
Мария Габриела и сестри ѝ Мария Пия и Мария Беатрис, особено след смъртта на майка им Мария-Жозе, имат доста трудни отношения с брат им Виктор Емануил поради наследството, което майка им оставя след смъртта си. В началото на 2006 г. двете ѝ сестри напускат Ордена на Св. св. Маврикий и Лазар, ръководен от главите на Савойския дом.[9]
По повод ареста на брат ѝ за събитията в Кампионе д'Италия, за който по-късно е напълно оправдан, Мария Габриела прави няколко противоречиви изявления срещу него. От 2013 г. тя възобновява отношенията с брат си, както се вижда от различни снимки, направени на публични и частни поводи.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 12 февруари 1969 (граждански) в Сент Мес, 21 юни 1969 (религиозно) в Ез за Робер Зелингер дьо Балкани (* 4 август 1931, Иклод; † 19 септември 2015, Женева), френски предприемач от унгарски произход, от когото има една дъщеря:
- Мария Елизабет Зелингер дьо Балкани (* 1972), ∞ 2002 за Оливие Янсес, от когото има трима сина и една дъщеря
Титли и обръщения[редактиране | редактиране на кода]
- 24 февруари 1940 г. – настояще : Нейно кралско височество принцеса Мария Габриела Савойска
Творби[редактиране | редактиране на кода]
- Maria Gabriella di Savoia e Romano Brancalini, Casa Savoia. Diario di una monarchia. 1861-1946: cronaca e storia nelle fotografie inedite della Fondazione Umberto II, Milano, Mondadori Electa, 2001
- Maria Gabriella di Savoia e Stefano Papi, Gioielli di Casa Savoia, Milano, Mondadori Electa, 2002, на англ. Jewellery of the House of Savoy, Milano, Mondadori Electa, 2007
- Maria Gabriella di Savoia e Stefano Papi, Vita di corte in casa Savoia, Milano, Mondadori Electa, 2005
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Mio padre, l’ultimo Re d’Italia. Di Maria Gabriella di Savoia // Посетен на 2023-8-10.
- ↑ а б в г , Maria Gabriella di Savoia: «Juan Carlos? Un fidanzatino. Rifiutai di sposare lo Scià di Persia» // Посетен на 2023-8-10.
- ↑ а б в Maria Gabriella di Savoia // Посетен на 2023-8-10.
- ↑ La cerimonia si svolge nella Cappella dell'Estoril alla presenza di pochi intimi // Посетен на 2023-8-10.
- ↑ а б в S.A.R. la Principessa Maria Gabriella di Savoia // Посетен на 2023-8-10.
- ↑ а б Gli acquerelli della Principessa Maria Gabriella di Savoia // Посетен на 2023-8-10.
- ↑ Maria Gabriella di Savoia-Carignano, Principessa di Savoia // Посетен на 2023-8-10.
- ↑ Pubblicazioni // Посетен на 2023-8-10.
- ↑ La rivolta delle principesse: tradite da Vittorio Emanuele // 8 aprile 2006.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Gabriella di Savoia (1943) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
