Мария Аделхайд Австрийска
| Мария Аделхайд Австрийска Adelheid von Österreich | |
| кралица на Сардиния | |
 Портрет от Беноа-Ермогаст Молен, 1848 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Суперга, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 24 март 1849 – 20 януари 1855 |
| Предшественик | Мария Тереза Австрийска-Тосканска |
| Други титли | ерцхерцогиня на Австрия; принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия |
| Отличия | Дама на Ордена на Звездния кръст |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хабсбург-Лотаринги |
| Баща | Райнер Йозеф Австрийски |
| Съпруг | Виктор Емануил II Савойски (12 април 1842) |
| Деца | Амадей I Умберто I Савойски Отон Евгений Мария Савойски Мария Пиа Савойска |
| Подпис |  |
| Мария Аделхайд Австрийска в Общомедия | |
Аделхайд Франциска Мария Райнера Елизабета Клотилда Хабсбург-Лотарингска (на италиански: Adelaide Francesca Maria Raniera Elisabetta Clotilde d'Asburgo-Lorena; * 3 юни 1822, Кралски дворец в Милано, Кралство Ломбардия-Венето; † 20 януари 1855, Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство) e ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия и чрез брака си с Виктор Емануил II кралица на Сардиния. Не става кралица на Италия, понеже умира преди коронясването на съпруга си през 1861 г.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Мария Аделхайд, известна в семейството като Адел, е второто от осемте деца на ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски (* 1783, † 1853), вицекрал на Ломбардия-Венеция, и на Мария Елизабета Савойска-Каринян (* 1800, † 1856), сестра на краля на Сардиния Карл Алберт. Има шестима братя и една сестра:
- Мария Каролина (* 1821, † 1844)
- Леополд Лудвиг (* 1823 † 1898), генерал и адмирал, бездетен и неженен
- Ернест Карл (* 1824 † 1899), висш военен, морганатичен съпруг на Лаура Скублич де Велике е Бесеньо
- Сигизмунд Леополд (* 1826 † 1891), военен
- Райнер Фердинанд (* 1827 † 1913), генерал, премиер на Австрийската империя, съпруг на Мария Каролина Хабсбург-Тешен
- Хайнрих Антон (* 1828 † 1891), фелдмаршал, съпруг на певицата Леополдин Хофман
- Максимилиан Карл (* 1830 † 1839).
Карл Алберт Савойски е неин чичо по майчина линия, а по-късно и неин свекър, а бъдещата и свекърва е принцеса Мария Тереза Хабсбург-Тосканска, която е и нейна първа братовчедка по бащина линия. Техният син Виктор Емануил II е неин първи братовчед и впоследствие – съпруг. Тя е правнучка на френската кралица Мария Антоанета.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Детство[редактиране | редактиране на кода]
,_veduta_dal_fronte.jpg)
Мария Аделхайд прекарва детството си между Милано и Монца, където прекарва дълги периоди в любимата си кралска вила. Именно тя предава любовта към тази резиденция на съпруга и децата си. Всъщност Виктор Емануил я предлага на най-големия им син Умберто като подарък за сватбата му с братовчедка му Маргарита.[1]
Годеж и сватба[редактиране | редактиране на кода]
През август 1840 г. Мария Аделхайд се среща с бъдещия си съпруг, тогавашния Виктор Емануил Савойски, в парка на замъка Ракониджи, като част от среща, организирана за уреждане на съюз между принца и една от неговите братовчедки.
На 12 април 1842 г. тя се омъжва за своя братовчед, бъдещ крал на Италия, в Ловен павилион „Ступиниджи“, донасяйки 200 000 флорина като зестра. След абдикацията на тъста си тя става кралица на Сардиния през 1849 г.
Съпругът ѝ, който я нарича Сузи или Сюзет и макар да ѝ засвидетелства уважение, ѝ изневерява многократно, особено с Роза Верчелана, бъдещата му втора съпруга. Кралицата се посвещава на образованието на децата си, на шиене, на религиозни практики и на благочестиви дела. Продължителните бременности обаче подкопавават здравето ѝ. За да се възстанови, прекарва известно време край морето, в Хотел „Кроче ди Малта“ в град Специя.
След като става кралица на Сардиния през 1849 г., в съгласие със своята свекърва Мария Тереза, полага усилия да смекчи антиклерикалната политика на правителството на Сардиния.
Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]
В периода преди ранната си смърт на 32 години започва да губи първо косата си, а след това и зъбите си. Чувства се зле през цялото време, постоянно има температура, почти не може да стои на крака. Лицето ѝ, станало бледо и изтощено, е покрито с преждевременни бръчки, а гласът ѝ е дрезгав. Незаинтересована от обкръжението си, спира да се облича и обикаля по халат и ролки.
Умира в резултат на гастроентерит, който се проявява на 16 януари 1855 г., докато е в каретата си на връщане в двореца след погребението на свекърва си Мария Тереза Австрийска-Тосканска,[2] починала на 12 януари. Кралицата се възстановява от осмата си и много измъчена бременност с Карл Алберт, когото ражда на 8 януари (детето умира на 17 май).[3] Съпругът ѝ, прикован към леглото ѝ, държи ръката ѝ докрай.
Погребението ѝ е отслужено в църквата „Сан Лоренцо“, непосредствено до входа на Кралския дворец в Торино. Погребана е в базиликата Суперга. С дълбоко религиозна и практикуваща душа, тя е запомнена с голям паметник от бял мрамор от Карара, дело на Винченцо Вела, който я изобразява коленичила до свекърва си Мария Тереза в Светилището на Консолата в Торино.
-
Портрет от 1850-те г. -
Посмъртен портрет от Феличе Баруко, 1861 г. -
Дъщерите й Мария Клотилда и Мария Пия посещават гроба на майка си
.jpg)
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 12 април 1842 в Ловния павлион „Ступиниджи“ за първия си братовчед принц Виктор Емануил (* 14 март 1820, Торино; † 9 януари 1878, Рим), бъдещ крал на Сардиния и на Италия, син на краля на Сардиния Карл Алберт и на Мария Тереза Австрийска-Тосканска, от когото има шест сина и две дъщери:
- Лудовика Тереза Мария Клотилда Савойска (* 2 март 1843, Торино; † 25 юни 1911, Монкалиери), ∞ 30 януари 1859 за принц Наполеон Жозеф Шарл Пол Бонапарт (наречен „Жером“ или „Плон-Плон“), двоутробен брат на Наполеон III, от когото има двама сина и една дъщеря.
- Хумберт Райнер Карл Емануил Йохан Мария Фердинанд Евгений Савойски (* 14 март 1844, Торино; † 29 юли 1900, Монца), като Умберто I крал на Италия (1878 – 1900), ∞ 21 април 1868 в Торино за Маргарита Савойска, от която има един син
- Амадей Фердинанд Мария I Савойски (* 30 май 1845, Торино; † 18 януари 1890, Торино), крал на Испания (1870 – 1873), херцог на Аоста (1845 – 1890), ∞ 1. 30 май 1867 в Торино за Мария Витория дал Поцо дела Чистерна (* 9 август 1847, † 8 ноември 1876), от която има трима сина 2. 11 септември 1888 в Торино за Мария Летиция Бонапарт (* 20 декември 1866, † 25 октомври 1926), от която има един син
- Отон Евгений Мария Савойски (* 11 юли 1846, Ракониджи; † 22 януари 1866, Генуа), принц на Савоя и херцог на Монферат, инвалид
- Мария Пия Савойска (* 16 октомври 1847, Торино; † 5 юли 1911, Ступиниджи), чрез брак кралица на Португалия; ∞ 6 октомври 1862 в Лисабон за Луиш I, крал на Португалия (* 31 октомври 1838, † 19 октомври 1889), от когото има четирима сина
- Карл Алберт Савойски (* 2 юни 1851, Торино; † 28 юни 1854, Ступиниджи), херцог на Шабле
- Виктор Емануил Савойски (*/ † 7 юли 1852)
- Виктор Емануил Леополд Савойски (* 8 януари 1855, Торино; † 17 май 1855, Торино), граф на Генуа
-
Мария Аделхайд със съпруга и децата си -
Виктор Емануил II, съпруг -
Мария Клотилда, дъщеря -
Умберто I, син -
Амадей I, син -
Одон Евгений, син -
Мария Пия, дъщеря
.jpg)
_-_VE_-_Umberto_I_di_Savoia_1.jpg)
.jpg)
Културно наследство[редактиране | редактиране на кода]
През 1895 г. Рахитическият институт в Торино, по-късно болница, по поречието на река Дора Рипария, е посветен на паметта ѝ.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Costanza d'Azeglio, Il giornale degli anni memorabili, Cino Del Duca editore, Milano, 1961
- Roberto Gervaso, La bella Rosina, Bompiani, Milano, 1991
- Pina Ballario, Maria Adelaide, S. E. I., Torino, 1952
- Marìa Adelàide di Asburgo-Lorena regina di Sardegna, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Francesco Lemmi, MARIA ADELAIDE di Asburgo-Lorena, regina di Sardegna, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Margherita di Savoia. La sua vita e le sue case. Alzani. ISBN 978-88-8170-606-8.
- ↑ Giorgio Cazzanti, Ajmone Presidente, pubblicato da Lulu.com, 2007, pag. 56
- ↑ Pier Francesco Gasparetto, Vittorio Emanuele II, editore Rusconi, 1994, pag. 92
- ↑ La Stampa - Lunedì 24 Giugno 1895 // Посетен на 2023-7-10.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Adelaide d'Asburgo-Lorena в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
