Мария Витория дал Поцо дела Чистерна

Мария Витория дал Поцо дела Чистерна
	Мария Витория дал Поцо дела Чистерна
I. Кралица на Испания; II. Херцогиня на Аоста
Лични данни
Управление	I. 16 ноември 1870 – 11 февруари 1873; II. 30 май 1863 – 8 ноември 1876
Пълно име	Мария Витория Карлота Енрикета Джована дал Поцо дела Чистерна
Други титли	принцеса на Чистерна, принцеса на Белригардо, маркиза на Вогера, графиня на Реано, графиня на Пондерано, графиня на Бонвичино, графиня на Нейве, графиня на Перно, господарка на Куалюцо, Гринцане и Вестиние, съгосподарка на Романяно Сезия, Бориана, Беатино, Страмбинело, Куареня, Черето и Кастеленго
Родена	9 август 1847 ; Париж, Кралство Франция
Починала	8 ноември 1876 ; Санремо, Кралство Италия
Погребана в	Базилика „Суперга“ (Торино)
Предшествана от	I. Франсиско де Асис де Бурбон; II. Мария Тереза Австрийска-Есте
Наследена от	I. Мария-Мерседес Бурбон-Орлеанска; II. Мария Летиция Бонапарт
	Отличия Суверен на Гражданския орден на Мария Виктория; Дама на Великия кръст на Ордена на св. св. Маврикий и Лазар; Дама на Ордена на Звездния кръст;
Семейство
Брак	Амадей I
Потомци	Емануил Филиберт; Виктор Емануил; Лудвиг Амадей
Династия	Дал Поцо дела Чистерна по рождение; Савоя-Аоста по брак
Баща	Карл Емануил дал Поцо дела Чистерна
Майка	Луиз дьо Мерод
Герб
	Мария Витория дал Поцо дела Чистерна в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Витория.

Мария Витория Карлота Енрикета Джована дал Поцо дела Чистерна (на италиански: Maria Vittoria Carlotta Enrichetta Giovanna dal Pozzo della Cisterna; * 9 август 1847, Париж, Кралство Франция; † 8 ноември 1876, Санремо, Кралство Италия) е наследница на стар аристократичен пиемонтски род и чрез брак кралица на Испания (16 ноември 1870 – 11 февруари 1873) и херцогиня на Аоста като съпруга на Амадей I.

Заедно с нея изчезва линията на Принцовете Чистерна, чиито титли преминават към Дом Савоя-Аоста чрез брак.

Тя е първата кралица-консорт на Испания, чийто съпруг се възкачва на престола демократично.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Мария Витория е роден в семейството на принцовете Дал Поцо дела Чистерна – едно от малкото аристократични семейства в Кралство Сардиния, носещи княжеската титла. Дъщеря е на принца и патриот Карл Емануил (* 1787, † 1864), тогавашен сенатор на Кралство Италия, и на графиня Луиза Каролина Гислен дьо Мерод (* 1819, † 1868), сестра на принцесата на Монако Антоанета дьо Мерод.

Има една сестра:

Беатрис Йозефа Антония Луиза (* 1851, † 1864)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Омъжва се в Торино на 30 май 1867 г. за за Амадей Савойски, херцог на Аоста, син на краля на Италия Виктор Емануил II. Тъй като е син на краля, след обявяването на годежа им Мария получава обръщението „Кралско височество“ с Кралски указ от 19 февруари 1867 г.^[1] Освен това в чест на краля тя добавя името Виктория. След брака им тя се казва „Нейно кралско височество принцеса Мария Виктория от Италия, херцогиня на Аоста“.

Кралица на Испания[редактиране | редактиране на кода]

През 1870 г., след свалянето на кралицата на Испания Исабела II и след отказването на Леополд фон Хоенцолерн-Зигмаринген, Амадей е призован от Кортесите (еквивалент на Парламента) на испанския трон. При пристигането си той испанизира името си и това на трите си деца, които получават съответно титлите „принц на Астурия“ и „инфанти на Испания“. Мария Витория го следва в Мадрид, където поради крехката си натура страда много от последиците от трудното кралство. Управлението на съпруга ѝ се оказва бурно и силно оспорвано, и завършва с неговата абдикация през 1873 г. Двамата се завръщат в Италия и си връщат титлата на херцог и херцогиня на Аоста.

Наричана „la Virtuosa“ и почти непозната в Испания поради липсата на политическа консолидация и краткото управление на Дон Амадео, кралица Мария Виктория по свое време е обект на уважение заради своето образцово поведение и дискретност. В Мадрид тя съсредоточава всичките си усилия върху различни благотворителни дейности, характерни за съпрузите от онова време, и не се интересува от политика. Насърчава създаването и тържественото откриване на Asilo de Lavanderas^[2] – първата „детска ясла", открита в Испания, посветен на децата на перачките, които работят по бреговете на река Мансанарес. Тя е открита под името "Casa del Príncipe" под патронажа на принца на Астурия Емануил Филиберт.^[3]

Мария Виктория никога не престава да върши благотворителност и чрез испанския писател Консепсион Аренал, който действа като посредник, до смъртта си изпраща много помощи на нуждаещите се испанци с искането даренията да бъдат направени анонимно. Дълги месеци Консепсион Аренал получава чести парични преводи с бележки, подписани от VPM, с инициалите на Виктория дал Поцо Мероде.^[4] По време на нейното управление с Кралски указ от 7 юли 1871 г. е създаден Гражданският орден на Мария Витория (на исп. Orden Civil de María Victoria), на който тя е суверен. Той възнаграждава изтъкнати заслуги, предоставени на общественото образование чрез осигуряване или подобряване на образователни институции, публикуване на произведения на призната литература или художествена стойност, насърчаване на науките, изкуствата, литературата и индустрията. Този орден (донякъде необичаен за времето) не е изключително мъжки прерогатив, тъй като две жени са наградени с кръст от втора степен през 1873 г.: Сегунда Оняте дел Кампо – начална учителка в Калахора^[5] и Мария Баскуас и Колон – начална учителка в Понтеведра, които публикуват трактата по аритметика „Аритметика за използване в училищата за начално обучение“ – работа с признато значение.^[6] Орденът има много кратък живот и е разпуснат след провъзгласяването на Първата република с указ от 7 май 1873 г., който носи подписа на тогавашния министър на развитието Едуардо Чао Фернандес.^[7]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Връщайки се в Италия със съпруга си, тя живее в наследствения дворец в Торино – Палацо Чистерна (днес седалище на Метрополен град Торино). През 1876 г., след като се разболява от туберкулоза, е отведена в Сан Ремо, където се надяват, че мекият климат на Лигурската ривиера може да ѝ помогне. Болестта води до смъртта ѝ на 8 ноември на 29-годишна възраст.

Стар погребален венец все още може да се прочете на гроба ѝ в базиликата Суперга: En prueba de respetoso cariño a la memoria de doña María Victoria, las lavanderas de Madrid, Barcelona, Valencia, Alicante, Tarragona, a tan virtuosa señora.^[8]

Тъй като Мария Виктория няма дъщери, нито племенници по кръвна линия, тъй като сестра ѝ е починала млада, а децата ѝ все още не са женени, урежда в случай на смърт голяма част от бижутата ѝ да преминат у нейната племенница Мария Летиция Бонапарт, дъщеря на нейната снаха Мария Клотилда. Мария Виктория никога не е знаела, че споменатата племенница ще стане втората съпруга на съпруга ѝ, въпреки че е за кратко.

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Амедей I Савойски има трима сина:

Емануил Филиберт Савойски-Аоста (* 13 януари 1869, Генуа; † 4 юли 1931, Торино), херцог на Аоста (1890 – 1931), принц на Астурия (1870 – 1873), генерал, родоначалник на клона Савоя-Аоста; ∞ 25 юни 1895 в Кингстън на Темза за Елена Орлеанска (* 13 юни 1871, Туикенам; † 21 януари 1951, Кастелмаре ди Стабия), от която има двама сина
Виктор Емануил Савойски-Аоста (* 24 ноември 1870, Торино, † 10 октомври 1946, Брюксел), граф на Торино, генерал; неженен и бездетен
Лудвиг Амадей Савойски-Аоста (* 24 януари 1873, Мадрид, † 18 март 1933, Виладжо Дука дели Абруци), херцог на Абруци, адмирал, изследовател, алпинист; неженен и бездетен

Амадей I, съпруг
Емануил Филиберт, син
Виктор Емануил, син
Лудвиг Амадей, син

Титли и обръщения[редактиране | редактиране на кода]

9 август 1847 – 26 март 1864: Дона Мария дал Поцо дела Чистерна
26 март 1864 – 19 февруари 1867: Дона Мария дал Поцо дела Чистерна, VI принцеса на Чистерна и Белригардо
19 февруари 1867 – 30 май 1867: Нейно кралско височество Мария Витория дал Поцо дела Чистерна, 6-та принцеса Чистерна и Белригардо
30 май 1867 – 6 ноември 1870: Нейно кралско височество принцеса Мария Витория от Италия, херцогиня-консорт на Аоста
6 ноември 1870 г. – 11 февруари 1873: Нейно Величество Мария Виктория, кралица-консорт на Испания и Индиите
11 февруари 1873 – 8 ноември 1876: Нейно кралско височество херцогинята на Аоста

По наследство от баща си Мария Витория също носи титлите 6-а принцеса на Чистерна, 6-а принцеса на Белригардо, 7-а маркиза на Вогера, 7-а графиня на Реано, 9-а графиня на Пондерано, 9-а графиня на Бонвичино, 7-а графиня на Нейве, 7-а графиня на Перно, господарка на Куалюцо, Гринцане и Вестиние, съгосподарка на Романяно Сезия, Бориана, Беатино, Страмбинело, Куареня, Черето и Кастеленго – титли, по-късно наследени от Дом Савоя-Аоста. До ден днешен Амадей III Савойски-Аоста, 5-и херцог на Аоста и глава на Дом Савоя-Аоста, използва най-характерните титли, предадени от Мария Виктория: Княжество Ла Чистерна и Белригардо, Маркграфство Вогера и Контадо Пондерано.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

В Торино на нея са кръстени:

Болница „Мария Витория“ на ул. „Чибрарио“ 72 в квартал „Сан Донато“
Централната улица Вия „Мария Витория“.

През 2014 г. режисьорът Луис Миняро режисира игрален филм, озаглавен „Падаща звезда“ (Stella cadente), вдъхновен от живота на испанските владетели Амадей Савойски и Мария Витория. Ролята ѝ се изпълнява от испанската актриса Барбара Лени.

През 2012 г. писателката и журналистка Кармен Галардо Дуран публикува исторически роман, посветен на Мария Виктория, озаглавен „La Reina de las lavanderas“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Francesco Cognasso, I Savoia, Corbaccio Editore, Milano, 1999
Savòia, Maria Vittoria Dal Pozzo della Cisterna di, duchessa d'Aosta, в Treccani.it – Enciclopedie on line, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
Savòia, Maria Vittoria Dal Pozzo della Cisterna di, duchessa d'Aosta, на Treccani.it – Enciclopedie on line
(ES) Maria Vittoria dal Pozzo della Cisterna, в Diccionario biográfico español, Real Academia de la Historia

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Vittoria dal Pozzo della Cisterna“ и страницата „María Victoria dal Pozzo“ в Уикипедия на италиански и испански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Maria Vittoria, Il sogno di una principessa in un regno di fuoco

[2] Azorín, Francisco. Huellas Madrileñas de una reina olvidada. El asilo de lavanderas, primera guardería de la Villa y Corte (en «Madrid Histórico») // Dialnet. с. 44-49.

[3] Revues.org

[Mujeres_de_leyenda-4] Mujeres de leyenda

[5] Boletín Oficial del Estado

[6] Boletín Oficial del Estado

[7] Gaceta de Madrid

[8] La Reina de las lavanderas

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]