Свети Гауденций (Ивреа)
| Църква „Свети Гауденций“ Chiesa di San Gaudenzio | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Ивреа | |
| Вид на храма | църква |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Населено място | Ивреа |
| Религия | католицизъм |
| Вероизповедание | Римокатолическа църква |
| Епархия | Иврейска |
| Архиерейско наместничество | монсеньор Едоардо Алдо Черато |
| Тип на сградата | Римокатолическа църква |
| Архитектурен стил | Барок |
| Изграждане | 1716 – 1724 г. |
| Статут | под Общинска юрисдикция |
| Състояние | посещаема в определени дни |
| Регион | Пиемонт |
| Църква „Свети Гауденций“ в Общомедия | |
„Свети Гауденций“ (на италиански: Chiesa di San Gaudenzio) е римокатолическа църква в бароков стил от XVIII век, разположена в град Ивреа, регион Пиемонт, Северна Италия. Храмът е известен със следата, която – според преданието – спящият св. Гауденций от Новара е оставил върху скалата във вътрешността му, както и с изящните стенописи на канавезкия художник Лука Росети да Орта.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Изящен пример за бароковата архитектура, храмът е издигнат на мястото, където според агиографската традиция през 348 г. е пренощувал св. Гауденций – родом от Ивреа и епископ на Новара. Смята се, че скалата, която използвал за легло, е запазила отпечатък от тялото му. Изграждането на църквата става възможно след разрушаването през 1705 г. на укреплението Кастелето, разположено на същото място.
През 1714 г. ректорът на Катедралата в Ивреа Лоренцо Пинкия и братовчед му, приорът Джовани Антонио Пинкия, подпомагат строителството на църквата, издигната между 1716 и 1724 г. През 1734 г. към задната част са добавени сакристията и горният презвитерий, а през 1742 г. е построена изящната камбанария с четири панорамни балкона.
Проектът на църквата е дело на неизвестен архитект, но вероятно скиците са изготвени от Луиджи Андреа Гуиберт, активен в Ивреа между 1714 и 1719 г.
Фасадата е хоризонтално разделена на две нива чрез подчертан корниз; всяко ниво е вертикално членено на три части с коринтски пиластри, заграждащи ниши, увенчани с мотив на черупка. На горното ниво има фалшив прозорец, а на долното – главният портал. Върху люнетата е поставен гербът на град Ивреа, тъй като църквата е под общинска юрисдикция.
На стъпалото пред входа е вградена вкаменелост, посветена на светеца – аналогична на тази на прага на Катедралата в Новара.
Църквата е еднокорабна, с централен план и правоъгълна форма. В четирите ѝ ъгъла масивни стълбове подпират платната на елиптичния купол. Централното пространство се стеснява и преминава в презвитерия, където се намира изящен полихромен мраморен олтар. Той е поставен над кухината на скалата, върху която – според преданието – е спал светецът. Отпечатъкът е видим през решетката, затваряща ниската предна част на олтара.
Художествени произведения
[редактиране | редактиране на кода]Вътрешността на църквата разкрива изключителното майсторство на канавезкия художник Лука Росети да Орта, автор на стенописите от 1738–1739 г. Те демонстрират умението му да организира илюзионни пространства и да съчетава образите на велики личности с тези на обикновените хора.
Пъстрият цикъл от стенописи, органично вплетен в пищната барокова архитектура, представя с жив ритъм епизоди от живота и чудесата на св. Гауденций, следвайки композиционна линия, водеща към сакристията.
Сред тях особено се откроява фреската „Величието на светеца“, разположена в олтарната апсида. Светият епископ е изобразен с жезъл, облян в ярка светлина, с широко разтворени ръце в знак на приемане на Божията благодат. Той стои върху облак, поддържан от ангели, представени в силна перспектива. Очакващото го Царство Небесно е изографисано върху свода на помещението над сакристията.
На лявата стена е представена св. Юлиана – ключова фигура в разпространението на християнството, посветила живота си на откриването на мощите на тиванските мъченици. На заден план се виждат Ивреа и Верчели.
Според някои източници на дясната стена е изобразена друга Юлиана – от рода Солери, леля на светеца и негова първа учителка във вярата. И тук на фона са представени Ивреа и Верчели. Друга фреска показва пожара в Новара и момента, в който новината достига до светеца, четящ Светото писание. Латински надпис разказва за чудото, чрез което той спира огъня.
Следващата сцена представя св. Гауденций, който се опитва да благослови и излекува тежко болния император Теодосий I. Императорът лежи под разкошен балдахин, с корона и имперски скиптър до себе си, протягайки ръка към светеца.
По-нататък е изобразено чудото в Секуняно, село близо до Лоди, чиято катедрала се вижда на фона. Светецът засява семена, благославя ги и след два часа събира обилна реколта; с кръстен знак превръща водата във вино.
Следващата фреска разказва първото чудо след смъртта на светеца: дъщерята на римски рицар е „нападната от легион демони“. Бащата се моли за избавление, св. Петър му се явява насън и го насочва към гроба на св. Гауденций в Новара. Момичето е изцелено и се завръща в Рим.
Четирите ъглови стълба съдържат медальони с второстепенни чудеса на светеца. В тях той е представен като лечител, който – стъпил върху малко облаче – се доближава до обикновените хора, знак за посмъртното му застъпничество.
Презвитерият е покрит със свод, изографисан с оптични илюзии: жълти ребра, флорални ленти върху зелен фон и зелена бродерия тип „Beràin“ върху синьо. От централния отвор се подават два ангела; единият, създаден чрез ефекта „trompe l’œil“, сочи към скалата, върху която – според преданието – е спал светецът. Пръстът на ангела е оформен като щукатура, а не като живопис.
Сводът на сакристията представя легендарен епизод от живота на св. Гауденций. Преследван заради вярата си, той намира убежище върху камъка, който днес се пази в църквата. На следващата сутрин разстила наметалото си над река Дора Балтеа и по чудо я прекосява.
Друга композиция върху свода показва Ивреа на заден план и религиозно шествие на преден, тръгващо от църквата, все още без камбанария, но с фасада, украсена със статуи. Поради панорамната перспектива тя изглежда обърната на югозапад.
От оригиналната мебелировка в сакристията са запазени само няколко дървени ламперии; вратата е изработена от стар панел. Страничните отвори са оформени като шкафове, а подобна структура има и на стената срещу презвитериума, където се намира входът към камбанарията. Всички дървени панели съдържат овални изображения на епизоди от живота на светеца.
До хора, разположен в малко помещение над сакристията, се стига по тясна вита стълба. Лука Росети да Орта украсява свода му със стенопис, който разкрива неговия поетичен и интимен стил. В центъра на композицията е Света Троица, заобиколена от ангели и херувими. От централната зала сцената се вижда над олтарния образ с Успението на св. Гауденций, обрамчен от изрисувани ангели – кулминация на целия декоративен цикъл.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Информация на уеб страницата на Община Ивреа[неработеща препратка]
- ((it)) Информация на уеб страницата на Културна асоциация Croass del Borghet
- ((it)) Информация на уеб страница Anfiteatro Morenico Ivrea
