Направо към съдържанието

Свети Улрих (Ивреа)

Църква „Свети Улрих“
Chiesa di Sant'Ulderico
Общ изглед към фасадата на църквата
Общ изглед към фасадата на църквата
Карта Местоположение в Ивреа
Вид на храмацърква
Страна Италия
Населено мястоИвреа
Религиякатолицизъм
ВероизповеданиеРимокатолическа църква
ЕпархияИврейска
Архитектурен стилРоманска архитектура, Барок
ИзгражданеX – XX век
Статутдействаща
РегионПиемонт
Църква „Свети Улрих“ в Общомедия

„Свети Улрих“ (на италиански: Chiesa di Sant'Ulderico) е католическа църква от X век, разположена в центъра на град Ивреа, регион Пиемонт, Северна Италия.

Според историческите източници църквата е построена непосредствено след 993 г. сл. н. е. – годината на канонизацията на св. Улрих, епископ на Аусбург – на мястото, където самият светец, преминавайки през Ивреа, извършва чудо през 971 г. Според легендата той се отбива в хан, чиито собственици оплаквали починалия си син. Улрих възкресява детето и, когато то пораства, настоява да бъде издигната църква в негова чест. За строителството са използвани материали от близкия римски театър.

Фасадата на църквата

През вековете храмът претърпява многобройни изменения. Към 2019 г. са запазени части от романската камбанария от първата половина на XI век – единственото свидетелство за първоначалната конструкция – както и фасадата, вероятно от XIV век, с два големи прозореца в горната част, завършващи с арка. Съхранени са и останки от заострената арка, рамкираща портала от XVIII век.

След реставрационните дейности от средата на XX век фасадата е украсена със статуя на светеца, държащ пасторална гега, поставена в центъра на триъгълния тимпан. От 1973 г. в люнетата над портала е разположен барелеф с изображение на Иисус Христос, изработен от мрамор от Пулия.

Художествени произведения

[редактиране | редактиране на кода]
ИИнтериора на църквата

Вътрешната архитектура на църквата, каквато я виждаме днес, е резултат от радикалната трансформация, извършена през първата половина на XVIII век, когато пространството е преструктурирано и завършено в бароков стил.

Вътрешната украса от 1897 г. е дело на няколко местни майстори: художникът Джовани Сторноне от Ивреа изпълнява фигурите; Джовани Силвестро) от Монтанаро създава орнаменталната украса; Пиетро Фиета от Ивреа изработва скулптурите, капителите и оркестъра; а Филиберто Канале отговаря за позлатяването на църквата и олтарите. Към тази фаза на разкрасяване принадлежат и двата големи стенописа при входа, изобразяващи Посещението на Дева Мария при св. Елисавета и Мария като дете, обучавана от св. Анна.

На Сторноне принадлежат и двете платна от 1898 г., представящи Светото сърце Исусово и Непорочното зачатие на Мария, разположени в странични олтари. Двете икони от 30-те години на XVIII век, посветени на св. Франциск Ксаверий и на Рождество Христово, са дело на неизвестен автор.

Главният олтар, над който е поставено платно, изобразяващо Света Троица и св. Архангел Михаил заедно с други светци, е обрамчен от изящна резбована дървена рамка. Самият олтар е ценен артефакт от полихромен мрамор, изработен през 1766 г. от занаятчиите Маркезе и Пелагата (Marchese e Pelagatta).