Свети Никола Толентински (Ивреа)
| Църква „Свети Никола Толентински“ Chiesa di San Nicola da Tolentino | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Ивреа | |
| Вид на храма | църква |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Населено място | Ивреа |
| Религия | католицизъм |
| Вероизповедание | Римокатолическа църква |
| Епархия | Иврейска |
| Архитектурен стил | Барок |
| Изграждане | 1605 – 1627 г. |
| Статут | римокатолическа църква |
| Състояние | действаща |
| Регион | Пиемонт |
| Църква „Свети Никола Толентински“ в Общомедия | |
„Свети Никола Толентински“ (на италиански: Chiesa di San Nicola da Tolentino) е римокатолическа църква от XVII век, разположена в град Ивреа, регион Пиемонт, Северна Италия. Храмът е известен със своите барокови стенописи и изящни дървени скулптури.
История
[редактиране | редактиране на кода]Строежът на църквата, посветена на Свети Никола Толентински, започва през 1605 г. след реновирането на оратория, принадлежал на едноименното братство, и завършва през 1627 г. с изграждането на помещението за презвитерия.
Първите сведения за братство, събиращо се в параклис близо до Катедралата на Ивреа (на мястото на днешния Палат на Епископската семинария), датират от края на XIII век. Това е покаятелно братство, първоначално посветено на Света Троица, Богородица и апостол Яков. Членовете му, наричани „дисциплинирани“, носят бич и са облечени в расо с качулка. Основател на братството е брат Якобин от Кремона, пристигнал в Ивреа през 1275 г. По-късно братството приема за съпокровители канонизирания през 1446 г. св. Никола Толентински и св. Йоан Кръстител Деколат. От XVII век нататък основната му дейност става оказването на помощ на затворниците в близкия замък и погребването на екзекутираните в гробището на църквата или в самия храм.
Художествени произведения
[редактиране | редактиране на кода]Повечето архитектурни и художествени паметници в църквата датират от XVII и XVIII век и са изработени по поръчка на братството, сред чиито членове има представители на местната аристокрация и буржоазия. Вътрешните стени, изрисувани от художника Чезаре Киала между 1683 и 1694 г., представляват илюзионистична украса в бароков стил, в която се редуват сцени от живота на св. Никола Толентински с фалшива архитектура, мраморни имитации и гипсови орнаменти.
Сред най-изящните произведения са резбованите дървени елементи – входната врата и седалките в презвитериума, образци на местната дърворезба от XVII век. Седалките се състоят от 33 панели, изработени от скулптора Франческо Мабрито през 1684 г., които изобразяват епизоди от живота и чудесата на св. Никола Толентински. Вероятно те са вдъхновени от илюстрациите в известния агиографски труд за светеца на Амброджо Фриджерио от 1578 г.
В презвитерия се намира и значима дървена конструкция, първоначално част от главния олтар. В централната ниша е поставена статуя на ангел, държащ главата на Йоан Кръстител върху поднос. В долната част са разположени статуите на Гулиелмо, дук на Аквитания (вдясно), и на епископ Свети Семплиций (вляво). В центъра на олтарната композиция се намира маслена картина, приписвана на Джузепе Джовеноне Младши (1524–1608), изобразяваща Богородица и Младенеца между епископ, св. Никола Толентински и св. Йоан Кръстител. В горната част са разположени скулптурните групи на Блажената Дева Мария и Троицата, обрамчени от декоративни рамки и златни лъчи.
Особен интерес представлява и платно от 1619 г. с подпис „Скаля“ (Scaglia), което изобразява блажения Амедей IX Савойски, раздаващ милостиня на бедните, а на заден план – панорама на Ивреа.
Църквата е известна сред местните жители като „църквата на бомбата“ заради необичайно събитие от 1704 г. По време на войната между французите и пиемонтците бомба пробива тавана на храма, но по чудо не избухва. В продължение на години в църквата е висяла бомба, напомняща за това събитие.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Информация за Църквата на Свети Никола на сайта на Общината
- ((it)) Информация за Църквата на Свети Никола на сайта Città e Cattedrali
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) C. G. Clerico, San Nicola da Tolentino. Sesto centenario, 1305 - 1905, Ivrea, Tip. Unione Coop. Canavesana, 1905.
- ((it)) F. Carandini, Vecchia Ivrea, Biella, Ed. F. Viassone, 1914; ristampa del 1996, Ivrea, Libreria Antiquaria.
- ((it)) Circuito religioso; un percorso tra le chiese della nostra città, Comune di Ivrea, Assessorato alla Cultura ed al Turismo, 2004.
- ((it)) Andrea Verlucca Frisaglia. Ivrea, Chiesa di San Nicola. Storia della Confraternita, Processione dell’Interro ed epigrafi, in: L'Arduino, annuario di cultura e di varia umanità nr. 3 (2015)
