Обикновена ела
| Обикновена ела | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
|||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 Abies alba |
|||||||||||||||||||||||
| обикновена ела в Общомедия | |||||||||||||||||||||||
Обикновената, още Бяла ела (Abies alba), е дърво високо до 65 m, младите клонки са овласени с ръждиви власинки, пъпките са насмолени, листата иглиците са дълги по 2-3 cm разположени двуредно и на върха заоблени или врязани. Шишарките ѝ са цилиндрични, дълги до 10-16 cm и след узряване се разпадат. Дървото се среща в средния планински пояс до 1 200 - 1 400 m надморска височина.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
