Алпийски козирог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алпийски козирог
Steinbock 2006 08 2.jpg
Алпийски козирог
Bouquetin01.jpg
алпийски козирог
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
род: Capra Кози
вид: C. ibex Алпийски козирог
Научно наименование
Уикивидове Capra ibex
Linnaeus, 1758[1][2]
Разпространение
Leefgebied alpensteenbok.JPG
алпийски козирог в Общомедия

Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги, типичен представител на подсемейство Кози.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Всички кози (Capra), с изключение на винторогия козел, до неотдавна се смятаха за подвидове Козирози (Capra ibex ssp.), като най-близки до алпийските козирози са пиренейските, нубийските и сибирските козли. Скорошни генетични изследвания обаче потвърждават отликата на сибирските и нубийските козирози от алпийските, а пиренейските козирози от друга страна се оказват не чак толкова различни от ибекса, колкото се смяташе доскоро[3].

За всеки географски район е типичен определен вид козирог, като териториите на разпространение на два различни вида не се припокриват. В неволя обаче козирозите успешно се кръстосват, давайки плодовито потомство[4].

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Женски алпийски козирог

Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm, височина в холката до 1 m и тегло до 120 kg, като женските са почти два пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите си от 70 до 140 cm извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено. Женските също имат рога, но те са много по-малки със слабо изразени ребра.

Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.

Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се на височина между 2000 и 4600 m в европейските Алпи. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски козирози от Швейцария и се разселват около върховете Мусала и Ботев. Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80 екземпляра. През последните години обаче почти всички животни са избити от бракониери и вероятността да оцелеят е малка.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Ергенско стадо козирози

Алпийският козирог живее по-високо в планините от дивата коза. Обитава зоната между вечно заснежените върхове и границата на гората. Дори и през зимата остава на скалистите високопланински склонове, където вятърът оголва снега и намирането на храна е по-лесно. Катери се по скалите със завидна лекота и бързина, правейки скокове с голяма точност и сигурност. Женските с малки до 3-годишна възраст обикновено се движат на малки стада, отделно от мъжките, които образуват т.нар. ергенски клубове. През зимата се събират на по-многобройни стада.

Козирозите обикновено излизат на паша рано сутрин и привечер, като през останалата част на деня пладнуват скрити в скални ниши на голяма височина с добра видимост към околността. Хранят се с високопланински треви, храсти, мъх, лишеи, корени, понякога и с дървесна кора.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женска с козлето си

По време на размножителния период (декември-януари) мъжките обикновено напускат своите ергенски клубове в самостоятелно търсене на стада с женски. За правото над харем от женски те водят битки„ блъскайки глави с големите си рога по характерен начин, изправяйки се на задните си крака за по-голяма засилка. Този характерен начин на борба се обяснява с малкото пространство, с което обикновено разполагат съперниците, и невъзможността да се засилват. Въпреки внушителните си рога, мъжките рядко се нараняват в своите битки.

След около 5-месечна (22-23 седмици) бременност женските раждат по едно, рядко две малки. Те бозаят около година, като женските достигат полова зрялост на две, а мъжките на три години.

Продължителността на живота им е около 15-20 години.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Алпийският козирог е ценен ловен трофей, месото му е вкусно. Всяка част от тялото му, дори екстрементите, в миналото са били използвани за приготовлението на различни лекове и магични отвари. В резултат на безогледния му лов до началото на 19 век видът е почти напълно изтребен. През 1816 г. последните оцелели козирози в Италианските Алпи (Пиемонт) са поставени под защита. През 1856 г. италианският крал Виктор Емануил II създава в района кралския резерват Гранд Парадизо, поставяйки животните под личната си протекция. Програмите по възстановяване и реинтродукция на вида продължават и дивата популация на алпийския козирог се изчислява на около 30 000 индивида. В Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN видът е вписан вече като незастрашен[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  2. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 22 април 2004, дата на проверка: 19 септември 2013
  3. Phylogenetic Reconstructions in the Genus Capra (Bovidae, Artiodactyla) Based on the Mitochondrial DNA Analysis. Russian Journal of Genetics, 2007, Vol. 43, No. 2, pp. 181–189. online
  4. V. G. Heptner: Mammals of the Sowjetunion Vol. I UNGULATES. Leiden, New York, 1989 ISBN 9004088741
  5. Capra ibex (IUCN Red List of Threatened Species, 2008)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]