Кози (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коза пренасочва насам. За други значения вижте Коза (пояснение).

Кози
Capra range map2.jpg
Разпространение на козите
Bouquetin01.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
род: Capra Кози
Научно наименование
Уикивидове Capra
Linnaeus, 1758
Разпространение
Capra range map2.jpg
Кози в Общомедия

Козите (Capra) са род Кухороги бозайници от разред Чифтокопитни.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Винторог козел

Класификацията на козите все още е предмет на научни спорове. В по-старата литература се разграничават само два вида: Винторог козел (Capra falconeri) и Козирог (Capra ibex), като към последния се причисляват като подвидове всички останали диви козли. Днес различните автори разграничават от 7 до 9 отделни вида.

Скорошни генетични изследвания[1] потвърждават отликата на сибирските и нубийските козирози от алпийските. От друга страна пиренейските козирози се оказват не чак толкова различни от алпийските, колкото се смяташе доскоро. Някои учени смятат кавказките козли тур за единствен вид: Capra caucasica, но същото изследване сочи Западнокавказкият тур (Capra caucasica) като по-близък до безоаровите козли, отколкото до Източнокавказкият тур (Capra cylindricornis).

За всеки гографски район е типичен определен вид див козел, но в редките случаи когато териториите на разпространение на два вида се припокриват, те не се кръстосват помежду си. В неволя обаче козите успешно се кръстосват давайки плодовито потомство[2].

Род Кози

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Козите се срещат в скалистите високопланински райони на Европа, Азия и Североизточна Африка. В древността Безоаровият козел е обитавал и Българските земи, а Алпийският козирог е успешно аклиматизиран в Рила.

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Женски алпийски козирог с козлето си

Дивите козли обитават скалисти високопланински райони и се придвижват с голяма сигурност и бързина по стръмните скалисти склонове. В естествената си среда е трудно да се наблюдават, защото забелязват хората отдалеч и бързо напускат района. Женските с малки обикновено се движат на неголеми стада, а мъжките живеят самостоятелно или на отделни ергенски стада.

Обикновено се хранят рано сутрин и привечер с високопланински треви, храсти, мъх, лишеи, корени или листа и дървесна кора.

През размножителния период мъжките козирози водят ожесточени битки помежду си за правото над женското стадо. Те блъскат глави с големите си рога по характернен начин, изправяйки се на задните си крака за по-голяма засилка. Този характерен начин на борба се обяснява с малкото пространство с което обикновено разполага биещата се двойка и невъзможността да се засилват.

След около 5-месечна бременност женските раждат по едно, рядко две малки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Phylogenetic Reconstructions in the Genus Capra (Bovidae, Artiodactyla) Based on the Mitochondrial DNA Analysis. Russian Journal of Genetics, 2007, Vol. 43, No. 2, pp. 181–189. online
  2. V. G. Heptner: Mammals of the Sowjetunion Vol. I UNGULATES. Leiden, New York, 1989 ISBN 9004088741