Сирио (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сирио
Lago Sirio
Ледниково езеро
Снимка на езерото с изглед към Вале д'Аоста, на фона – замъкът на Монкривело
Снимка на езерото с изглед към Вале д'Аоста, на фона – замъкът на Монкривело
Italy relief location map.jpg
45.487° с. ш. 7.884° и. д.
Местоположение в Италия
Местоположение Flag of Italy.svg Италия
Пиемонт Пиемонт,
Метрополен град Торино
Координати 45°29′13.2″N 7°53′02.4″E
Дължина 0,9 km
Ширина 0,45 km
Площ 0,29 km2
Дълбочина 18 m средна
43,5 m максимална
Надм. височина 266 m
Водосб. басейн 1,4 km2
Острови не
Населени места Ивреа, Киаверано
Езерна група Петте езера на Ивреа
Сирио в Общомедия

Езерото Сирио (на италиански: Lago Sirio, Лаго Сирио) е ледниково езеро в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия, разположено на границата между общините Ивреа и Киаверано. Намира се на около 55 км от град Торино.

Общи характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Сирио, известно в миналото като езеро Сан Джузепе (Св. Йосиф) заради присъствието на едноименен манастир в околността, е най-голямото от Петте езера на Ивреа (Черното езеро, Пистоно, Сан Микеле и Кампаня). С площ от около 0,3 км², дължина на бреговата ивица 3,33 км и с максимална дълбочина от около 43 м то е единственото от тези пет ледникови езера, захранвано от извор.

Достъпът до езерото е възможен от две места, разположени на югозапад и на изток. На брега, който върви от изток към югозапад, има пейки и зони за пикник, от които може да се съзре средновековният замък на Монталто Дора. Отсрещният бряг е недостъпен поради стръмния терен и наличието на къщи. Южният бряг е зает от историческия гребен клуб Сирио, основан през 1887 г.

Около Сирио живеят различни животински и растителни видове, характерни за влажни зони, като дървесни жаби, жаби, диви патици и зеленоножки. Предвид екологичното значение на района Сирио, заедно с езерата на Ивреа (с изключение на езерото Сан Микеле), е дефиниран като Местообитание от интерес за Общността (код IT1110021).[1][2] В бъдеще езерото, заедно с останалите 4 езера на Ивреа, ще бъде включено в Природния парк на Петте езера на Ивреа (Parco naturale dei Cinque Laghi di Ivrea) под ръководството на Метрополен град Торино.[3]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Сирио е сгушено в скалист хълмист район и по-конкретно – в северната част на внушителния Моренов амфитеатър на Ивреа, оформен през плейстоцена от ледника на Балтеа. То е дълбоко почти колкото едно от най-големите езера в ПиемонтВивероне. Това се дължи както на ерозивната способност на ледника на Балтеа, издълбал дълбока котловина в скалата, така и на доста бавния процес на утаяване в езерото, така че е нужно доста време то да се запълни с утайка, за да превърне в блато и да изчезне.

По южния му бряг има крайбрежна пътека, от която се наблюдава природна гледка. На противоположния му бряг има закръглени скалисти хълмчета от твърд диорит с ръждив до черен цвят, подобно на Монте Неро, издигащ се отляво. Зад него се вижда най-високият от хълмовете – Пунта Монтезина (527 м), чийто горист връх е съставена от ледникови депозити, формиращи морена (което е уникално за района явление). По-наляво, на върха на релеф от светли скали, т. нар. „доломити на Канавезе“, се издига замъкът на Монталто Дора. От дясно се вижда замъкът на Сан Джорджо, разположен на върха на Монте Албагуа, съставен от тъмни скали – базални гранулити на дълбоката континентална кора, принадлежащи на зоната Ивреа-Вербано. На фона като зелена стена се вижда мореновият релеф „Ла Сера ди Ивреа“, пред който се намира релефът на Малката Сера на Ивреа, върху който е разположено село Андрате.

Спорт и туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Езерото е популярна туристическа дестинация. Заобиколено е от асфалтиран път, което го прави подходящо за разходки. Пръстенът на езерото Сирио се съединява с този на езерото Пистоно, така че може да върви по пътеките до градчето Монталто Дора.[4] „Пръстенът на езерото Сирио и на балериновите земи“ е маршрут сред природата, покрай селски пътища и сред живописна флора и фауна. Наоколо има множество зеленчукови и овощни градини, градини и ливади, подходящи за печене на слънце, както и безплатен плаж на брега. В района на езерото могат да се практикуват различни туристически и спортни дейности: кану, гребане, водно колело, плуване и т.н., с изключение на използването на моторни лодки, което е забранено. В района „Марина ди Ивреа“ се разположени хотел, ресторанти, селски къщи, тенис кортове, игрище за минифутбол, къмпинг, паркинги и др.

В езерото може да се практикува спортен риболов за притежателите на членска карта F.I.P.S.A.S., който към януари 2020 г. е разрешен през цялата година с изключение на периода на размножаване (4-ти петък на месеца). Уловът може да е максимум 2 шаранови или 5 пъстървови, или 3 кг от други видове, 5 кг общо. Позволено е да се използват 2 пръта в покой в пространството от 3 метра.[5]

На брега на езерото се провеждат редица спортни и неспортни състезания:

  • Класическата за Пиемонт „Бегачна обиколка на Петте езера“ (Corsa ai cinque laghi) през септември, достигнала до 42-рото си издание през 2019 г. Състезание за аматьори в района на Петте езера на Ивреа по 25 км асфалтирани и неасфалтиран пътища, гори и порфир.
  • Състезание по бързо ходене „Ивреа – Момбароне“ (Gara podistica Ivrea – Mombarone) с начало пл. Отинети в град Ивреа и с край – езерото Сирио, по обозначен маршрут
  • Триатлон Триолейк (Tri@lake): в края на септември в района на Петте езера на Ивреа (Сирио, Пистоно и Черното езеро), подходящо за професионалисти и аматьори в 3 спорта: плуване, бягане и планинско колоездене
  • Състезания „Между езерата“ (Trailaghi) – 4 на брой състезания с участие по двойки и 1 несъстезателна разходка, с начало и край – село Киаверано, през пролетта
  • Зимно тестване (Cimento invernale) – зимен пробен плувен тест в първия ден на годината, организиран от Шале Моя (Chalet Moia)
  • Пробег в памет на сем. Моя (Memorial congiugi Moia) – пробег на сухо с дължина 3600 м.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2020 г., по искане на общините на град Ивреа и село Киаверано, Държавната адвокатура се произнася по спорен въпрос от десетилетия относно собствеността върху езерото Сирио. Според нея то е държавната собственост и старата разпоредба от 1868 г. не може да бъде разчетена в полза на частни лица. Неговото управление се пада на общините Ивреа и Киаверано заедно с регион Пиемонт.[6]

Символът на езерото в продължение на 15 години – самотният лебед Балдасар е убит на 14 май 2015 г. от плуващ в езерото мъж, който, по негови думи, e нападнат от птицата. Случаят предизвиква широко обществено и медийно възмущение, и стига до съд.[7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Местообитанието от интерес за Общността (на английски: Site of Comunity Importance) е понятие, дефинирано от Директивата на Общността n. 43 от 21 май 1992 г. (92/43/ЕИО) и от Директивата на Съвета за опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна, известна още като Директива „Хабитат“ (на английски: The Habitats Directive), прилагана в Италия от 1997 г.
  2. Ricerca le schede dei Siti di Importanza Comunitaria (SIC) in Piemonte. // Посетен на 15.4.2020.
  3. Città Metropolitana di Torino. Parco naturale dei Cinque Laghi di Ivrea: Città metropolitana e Comuni al lavoro. // 15.3.2019. Посетен на 16.4.2020.
  4. Sta per nascere il Parco naturale dei Cinque Laghi d’Ivrea. // 16.3.2019. Посетен на 15.4.2020.
  5. F.I.P.S.A.S Torino. Acque convenzionate. // Посетен на 16.4.2020.
  6. Ivrea, l’Avvocatura dello Stato: Il lago Sirio è di tutti, non è proprietà privata. // La Stampa. 29.2.2020. Посетен на 15.4.2020.
  7. Un intero paese contro l’uomo che ha ucciso il cigno Baldassarre nel lago. // La Stampa. 17.5.2015. Посетен на 15.4.2020.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Италия“         Портал „Италия