Направо към съдържанието

Бягане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Състезатели по маратон се състезават на маратона Карлсбад, Калифорния през 2013 г.

Бягането е начин за наземно придвижване, позволяващ на хората и животните да се движат бързо с крака,[1] различаващ се по координираното физиологично-механично осъществяване от обикновената походка или вървеж, включително и от бързото ходене. Предците на човека са развили това умение преди около четири и половина милиона години, вероятно за да се улесни ловуването им. Бягането е основен елемент, както на спорт, носещ същото название, така и на различни видове спортно бягане с тренировъчен или състезателен характер – джогинг, спринт, маратон, триатлон, лека атлетика, щафетно бягане, ски бягане, ползване на крос-тренажор или като част от физически упражнения. Бягането е най-достъпният и практикуван спорт в света.[2][3]

Здравни ползи

[редактиране | редактиране на кода]
Жена, състезаваща се по време на триатлон в екип за бягане.

Въпреки че съществува потенциал за нараняване по време на бягане ползите за здравето на организма са много. Някои от тези ползи включват потенциална загуба на тегло, подобрено сърдечно-съдово и дихателно здраве (намаляване на риска от сърдечно-съдови и респираторни заболявания), подобрена сърдечно-съдова годност, намален общ холестерол в кръвта, укрепване на костите (и потенциално повишена костна плътност), възможно укрепване на имунитета система и подобрено самочувствие и емоционално състояние.[4] Бягането, както всички форми на редовни упражнения, може ефективно да забави[5] и да обърне[6] ефектите от стареенето. Дори хората, които вече са преживели сърдечен удар са с 20% по-малко склонни да развият сериозни сърдечни проблеми, ако са по-ангажирани с бягане или друг вид аеробна дейност.[7] Въпреки че оптималното количество енергични аеробни упражнения, като бягане, може да донесе ползи, свързани с намаляване на сърдечно-съдовите заболявания и удължаване на живота, прекомерната доза (например маратони) може да има обратен ефект, свързан с кардиотоксичността.[8]

Метаболитни ползи

[редактиране | редактиране на кода]

Бягането може да помогне на хората да отслабнат, да поддържат форма и да подобрят състава на тялото. Изследванията показват, че човек със средно тегло ще изгори приблизително 100 калории на пробег на миля.[9] Бягането повишава метаболизма на човек, дори след бягане; човек ще продължи да изгаря повишено ниво на калории за кратко време след бягането. Различните скорости и разстояния са подходящи за различни индивидуални нива на здраве и фитнес. За новите бегачи е необходимо време, за да влязат във форма. Ключът е последователността и бавното увеличаване на скоростта и разстоянието. Докато бягате, най-добре е да обърнете внимание на това как се чувства тялото на човек. Ако бегач задъхва или се чувства изтощен по време на бягане, може да е полезно да забавите или да опитате да бягате на по-кратко разстояние за няколко седмици. Ако бегач чувства, че темпото или разстоянието вече не са предизвикателство, тогава бегачът може да иска ускори или да бяга по-далеч.[10]

Психологични ползи

[редактиране | редактиране на кода]

Бягането може да има и психологически ползи, тъй като много участници в спорта съобщават, че изпитват приповдигнато, еуфорично състояние, често наричано „височина на бегача“.[11] Тичането често се препоръчва като терапия за хора с клинична депресия и хора, които се справят със зависимост.[12] Възможна полза може да бъде насладата от природата и природата, която също подобрява психологическото благосъстояние[13] (вж. Екопсихология § Практически ползи).

При животински модели бягството е показало, че увеличава броя на новосъздадените неврони в мозъка.[14] Това откритие може да има значителни последици за стареенето, както и за ученето и паметта. Скорошно проучване, публикувано в справочника Cell Metabolism, също свързва бягането с подобрена памет и умения за учене.[15] Бягането е ефективен начин за намаляване на стреса, тревожността, депресията и напрежението. Той помага на хора, които се борят със сезонно афективно разстройство, като бягат навън, когато е слънчево и топло. Бягането може да подобри умствената бдителност и също така подобрява съня. Както изследванията, така и клиничният опит показват, че упражненията могат да бъдат лечение на сериозна депресия и тревожност, дори някои лекари вптакива случаи предписват упражнения на повечето от пациентите си. Бягането дава по-дълготраен ефект от антидепресантите.[16]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК // ibl.bas.bg. Посетен на 12 януари 2021.
  2. ↑ Finn, Adharanand (2012). Running with the Kenyans. p. chapter 2.
  3. ↑ Mangan, J A (2014). Sport in Latin American Society: Past and Present. p. 93.
  4. ↑ Gretchen Reynolds (4 November 2009). "Phys Ed: Why Doesn't Exercise Lead to Weight Loss?". The New York Times.
  5. ↑ Rob Stein (29 January 2008). "Exercise Could Slow Aging of Body, Study Suggests". The Washington Post.
  6. ↑ "Health - Exercise 'can reverse ageing'". bbc.co.uk.
  7. ↑ The science of exercise shows benefits beyond weight loss. (2019). In Harvard Health Publications (Ed.), Harvard Medical School commentaries on health. Boston, MA: Harvard Health Publications
  8. ↑ Lavie, Carl J.; Lee, Duck-Chul; Sui, Xuemei; Arena, Ross; O'Keefe, James H.; Church, Timothy S.; Milani, Richard V.; Blair, Steven N. (2015). "Effects of Running on Chronic Diseases and Cardiovascular and All-Cause Mortality". Mayo Clinic Proceedings. 90 (11): 1541–1552. doi:10.1016/j.mayocp.2015.08.001. PMID 26362561
  9. ↑ How Many Calories Does Running Burn? | Competitor.com"
  10. ↑ How Fast Should Beginners Run? | ACTIVE // www.active.com. Посетен на 23 ноември 2021.
  11. ↑ Boecker, H.; Sprenger, T.; Spilker, M. E.; Henriksen, G.; Koppenhoefer, M.; Wagner, K. J.; Valet, M.; Berthele, A.; Tolle, T. R. (2008). "The Runner's High: Opioidergic Mechanisms in the Human Brain" (PDF)[неработеща препратка]. Cerebral Cortex. 18 (11): 2523–2531. doi:10.1093/cercor/bhn013. PMID 18296435
  12. ↑ "Health benefits of running" // Архивиран от оригинала на 2021-08-30. Посетен на 2021-08-30.
  13. ↑ Barton, J.; Pretty, J.ll. "What is the Best Dose of Nature and Green Exercise for Improving Mental Health? A Multi-Study Analysis". Environmental Science & Technology. 44 (10): 3947–3955. Bibcode:2010EnST...44.3947B. doi:10.1021/es903183r. PMID 20337470
  14. ↑ Van Praag H, Kempermann G, Gage FH (March 1999). "Running increases cell proliferation and neurogenesis in the adult mouse dentate gyrus". Nat. Neurosci. 2 (3): 266–270. doi:10.1038/6368. PMID 10195220. S2CID 7170664.
  15. ↑ "Memory improved by protein released in response to running". Medical News Today
  16. ↑ Alic, M. (2012). Mental health and exercise. In J. L. Longe, The Gale encyclopedia of fitness. Farmington, MI: Gale
Тази статия за процес все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бягане&oldid=12316562“.