Електрическа централа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Централа.

Електрическата централа (също съкратено електроцентрала) е предприятие за производство на електрическа енергия.

В сърцевината на почти всяка електрическа централа стои електрически генератор, преобразуващ енергията от природен ресурс: механична енергия от налягането на водата (ВЕЦ), топлината на изгаряното гориво, силата на вятъра, на приливната вълна и на течението на реките в електрическа енергия. В зависимост от природния ресурс (суровината), който използват за целта, те биват 3 основни вида:

  • ВЕЦПАВЕЦ) - водни електрически централи
  • ТЕЦ - топлоелектрически централи
  • АЕЦ - атомни електрически централи

Съществуват и електроцентрали с алтернативни източници на енергия:

В процес на разработка са термоядрените централи. При тях източникът на енергия е термоядреният синтез. Голямото им предимство пред АЕЦ е липсата на отпадъчни радиоактивни материали. Те обаче се очаква да навлязат в масова експлоатация след няколко десетилетия[1].

Основен принцип на работа[редактиране | edit source]

Всеки вид електрическа централа има различни способи за добив на електроенергия. Те са описани в съответните статии. Като цяло обаче основният принцип е сходен.

Получената външна енергия се преобразува във въртеливо движение, което се предава на турбина. Тя задвижва механически генератора, който от своя страна генерира електрическо напрежение. За да се включи към външна електроенергийна система, това напрежение трябва да се изравни с напрежението на тази електроенергийната система. За целта напрежението от генератора се подава на първичната намотка на силов трансформатор, който го преобразува до желаната стойност.

Следва подстанцията, където се извършва меренето и разпределението на получената електрическа енергия, а също и необходимите защити на съоръженията.

Развитие в България[редактиране | edit source]

По данни на годишния доклад на НЕК за 2006 г.в България съотношението на произвежданата електроенергия за различните електроцентрали е следното:

  • ТЕЦ - 48%
  • АЕЦ - 42%
  • ВЕЦ и ПАВЕЦ - 10%

Общият теоретичен хидроенергиен потенциал в България се оценява на 19 800 ГВч годишно - еквивалент на около 7 900 МВт инсталирана мощност. Технически възможни за усвояване са 14 800 ГВч годишно - еквивалент на около 5 900 МВт инсталирана мощност, включително 5 385 ГВч годишно - еквивалент на около 919 МВт инсталирана мощност от застрояване на р. Дунав, р. Искър (проект „Среден Искър“), р. Марица и р.Огоста. Досега, са усвоени само около 5 000 ГВч годишно – еквивалент на около 3 100 МВт инсталирана мощност, от които около 2 700 МВт ПАВЕЦ и ВЕЦ, с голямо процентно участие на малките руслови ВЕЦ, Единствената АЕЦ у нас е АЕЦ „Козлодуй“. В момента тя осигурява 2000 MW електрическа мощност с два реактора по 1000 MW. 3 и 4 реактор, които бяха наскоро закрити осигуряваха още 1500MW. Останалата електроенергия е от ТЕЦ и съвсем малка част от алтернативни източници. Интересно е да се отбележе, че АЕЦ „Козлодуй“ изразходва за година около 61 тона ядрено гориво. За да осигурят същото количество електроенергия ТЕЦ-овете трябва да изразходват около 5 млн. тона въглища - информацията е от сайта на АЕЦ „Козлодуй“.

Максималната потребявана мощност в България за 2006 г. е 6930 MW, а минималната - 2667 MW. Вижда се, че варира в широки граници. Тук трябва да се отбележи, че става въпрос за мощност, а не за енергия, т.е. консумацията в точно определен момент е мощността. Енергията зависи от времето и се измерва в kWh - тя е ползваната мощност за определено време. За да се онагледи консумацията във времето се правят т.нар. "товарови графици". Те показват през годината или през денонощието каква е потребяваната мощност във всеки един момент. Получават се начупени графики, като най-ниската достигната стойност за 2006 г. съответно е 2667 MW, а най-високата - 6930 MW.

Всеки вид електроцентрала има различна роля в енергийната система на държавата. АЕЦ дава най-евтината електроенергия, но пускането и спирането ѝ отнема дни. Ето защо тя работи на пълна мощност и покрива най-долната част от графиката на годишния товаров график, т.е. работи непрекъснато. Пускането на ТЕЦ отнема часове, затова те поемат следващата част от графика - пускат се и се спират при големи и продължителни увеличения или намаления на потреблението. Най-горният и най-нестабилният слой на товаровия график се поема от ВЕЦ-овете, чието въвеждане в експлоатация става за броени минути.

Водещи централи в света[редактиране | edit source]

Най-големите ТЕЦ с въглища в света:

ТЕЦ Страна Мощност (МВ)
ТЕЦ Тайчунг Тайван 5,780
ТЕЦ Гуодиан Китай 5,000
ТЕЦ Уайгаонийо Китай 5,000
ТЕЦ Белшатов Полша 4,440
ТЕЦ Зуксиан Китай 4,400

Най-големите ТЕЦ с течно гориво (мазут, дизел и др.) в света:

ТЕЦ Страна Мощност (МВ)
ТЕЦ Сургут-2 Русия 4,800
ТЕЦ Кашима Япония 4,400
ТЕЦ Сургут-1 Русия 3,280
ТЕЦ Хироно Япония 3,200
ТЕЦ Рязан Русия 2,800

Най-големите ТЕЦ с природен газ в света:

ТЕЦ Страна Мощност (МВ)
ТЕЦ Кавагое Япония 4,802
Чита Япония 3,966
Костромская топлоелектрическа централа Русия 3600
ТЕЦ Содегаура Япония 3,600
ТЕЦ Фуцу Япония 3,520

Най-големите АЕЦ в света:

АЕЦ Страна Мощност (МВ)
Кашивазаки-Карива Япония 8,212
АЕЦ Брус Канада 7,276
АЕЦ Улчин Южна Корея 5,881
АЕЦ Йеонгланг Южна Корея 5875
АЕЦ Гравлин Франция 5706

Най-големите ВЕЦ в света:

Язовир Страна Мощност (МВ)
Три клисури Китай 22,500
Итайпу Бразилия, Парагвай 14,000
Гури Венецуела 10,200
Тукуруи Бразилия 8,370
Гранд Кули САЩ 6,809


Източници[редактиране | edit source]

  1. ITER- международен проект за получаване на енергия от термоядрен синтез с токамак в Кадараш, Франция