Итайпу
| Итайпу | |
|---|---|
 Изглед от въздуха | |
| Местоположение | |
  Местоположение в Бразилия | |
| Местоположение | Фоз до Игуасу, Хернандариас (  Бразилия Парагвай) |
| Построен | 1971 – 1984 |
| Стойност | 19,6 млд. долара |
| Собственик | Itaipu Binational |
| Язовирна стена | |
| Височина | 196 m |
| Дължина | 7919 m |
| Езеро | |
| Дължина | 7700 m |
| Площ | 1350 km² |
| Воден обем | 12 300 000 m³ |
| Водосб. басейн | 1 350 000 km² |
| ВЕЦ | |
| Вид | конвенционална |
| Напор | 118 m |
| Турбини | 20 × 700 MW тип Франсис |
| Капацитет | 14 GW |
| Уебсайт | www.itaipu.gov.br/en |
| Итайпу в Общомедия | |
Итайпу̀ (на испански: Represa de Itaipú; на португалски: Barragem de Itaipu; на гуарански: Yjoko Itaipu) е язовир в Южна Америка, на който е построена втората по големина водноелектрическа централа в света (след китайската Три клисури). Намира се на река Парана, на границата между Бразилия и Парагвай, на 14 km северно от „Моста на дружбата“. Съоръжението е наричано „инженерна красота“ и е част от Седемте чудеса на модерния свят. Язовирната стена е дълга 7919 m и висока 196 m. Строителството на стената първоначално се оспорва от Аржентина, но преговорите и разрешаването на спора водят до установяването на основа за аржентинско-бразилска интеграция по-късно.[1]
Водноелектрическата централа на язовира Итайпу е най-голямата в света и представлява съвместен проект на Бразилия и Парагвай. Инсталираната ѝ мощност е 14 000 MW (20 генераторни турбини по 700 MW), близо 4 пъти повече, отколкото на 6-те блока на АЕЦ Козлодуй. През 2016 г. централата поставя своя рекорд, като произвежда 103,1 млрд. kW.h[2] и генерира 75% от консумираната електроенергия на Парагвай и 17% от тази на Бразилия.
Язовирната стена е туристически обект и от 1977 до 2015 г. е посетена от 19 милиона туристи от 188 страни.
Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]
- Височината на язовирната стена от 196 m се равнява на 65-етажен небостъргач
- В строителството на язовира участват около 40 000 души
- По време на строежа е трябвало да бъдат преместени повече от 50 милиона тона пръст и камъни
- 20 години трае въвеждането в експлоатация на турбините на Итайпу, като първата е пусната на 5 май 1984 г., а последната започва да работи през месец май 2004 г.
- Името „Итайпу“ произлиза от името на близкия остров и в превод от гуарански език означава „пеещите камъни“.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Schenoni, Luis. Regional Power Transitions: Lessons from the Southern Cone. // GIGA Working Papers. 2016.
- ↑ Brasil retiró casi 92 millones MWh de la producción récord de Itaipú. //
- ↑ Energy. // Itaipu Binacional, 2014. Посетен на 4 юли 2014.
|