Обиколка на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тур дьо Франс
Цяло име Le tour de France
(Тур дьо Франс)
Държава Франция и близките страни
Дата Юли
Тип Етапно състезание
Организатор ASO
Генерален директор Кристиян Прудом
Рекорди
Първо състезание 1903
Брой на състезанията 102 (2015)
Първи победител Flag of France.svg Морис Гарин
Най-много победи Flag of France.svg Жак Анкетил (5)
Flag of France.svg Бернард Ино (5)
Flag of Belgium.svg Еди Меркс (5)
Flag of Spain.svg Мигел Индуран (5)
Последен победител Flag of the United Kingdom.svg Кристофър Фрум 2015
Жълтата фланелка на лидера

Обиколката на Франция (на френски: le Tour de France) е най-престижното колоездачно състезание в света.

Провежда се на територията на Франция и съседните ѝ държави през месец юли. Състезанието се провежда около 3 седмици и всеки ден се преминава определен етап (с изключение на дните за почивка). Победител в обиколката става колоездачът завършил целия тур с най-добро време. Тур дьо Франс, Джирото (Обиколката на Италия и Вуелтата (Обиколката на Испания) са най-престижните колоездачни състезания записани в световния колоездачен съюз (UCI) и формират т.нар. "три гранд тура". През 2013 г. се проведе юбилейното 100-но издание на „Тур дьо Франс“.

Състезанието се провежда на етапи, като след всеки етап участниците се класират според времето си и във временното и крайното класиране времената им се събират и се получава общото време, с което се класират спрямо другите участници. Етапите са на равен или на планински терен, като планинските етапи са в Алпите или Пиринеите (всички са на асфалт). Маршрута е различен всяка година, като финала винаги е на Шанз-Елизе в Париж.
Водачът в общото класиране (състезателят с най-бързо време) носи т.нар. жълта фланелка, която показва, че е лидер. Отделно има класация по точки (за спринтьорите), класация за най-добър катерач, за най-добър млад състезател (под 25 год.) и отборна класация.

Всеки колоездач участва в обиколката заедно със своя отбор, което прави състезанието по скоро отборна надпревара, отколкото чисто индивидуална. Отборите участващи в обиколката са от 20 до 22 с по 9 колоездача всеки. Смени на колоездачи не са разрешени. Тимовете получават право на участие само чрез покана от организаторите. Всеки отбор носи името на своя спонсор, който също така е изписан на екипите им. Поканените отбори почти винаги са най-добрите и качествени в света. Организаторите си запазват правото да не разрешат на определен колоездач да вземе участие и да помолят определен отбор да напусне надпреварата. Такива прецеденти се случват най-често поради допинг скандали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Трасето на обиколката през 1903 г.

Обиколката на Франция е създадена през 1903 г.
В основите на създаването ѝ е конкуренцията между два от тогавашните спортни ежедневници - "Ото" и "Вело". Журналистите от "Ото" търсели начин да продават повече вестници за сметка на "Вело", чийто тираж бил 80000 на ден. Млад журналист от "Ото" на име Жео Льофевр предлага да организират колоездачна обиколка на Франция. Така на 1 юли 1903г. е даден старта на първия "Тур дьо Франс" с обща дължина 2428 км.[1]
През 1904г. първите четирима биват дисквалифицирани заради използването на преки пътища или вземането на автомобил. Въпреки, че през първите години екипировката и условията като цяло били на ниско ниво и състезателите сами ремонтирали велосипедите си интереса към състезанието бил много висок. 130000 екземпляра били продадени от "Ото" в деня на финала на Шанз-Елизе.
За да поддържат интереса висок през годините се правят множество подобрения, които приближават обиколката до съвременния и вид. Така например през 1919г. е въведена жълтата фланелка, която да отличава водача във временното класиране. Постепенно етапите са скъсени като време и увеличени като бройка, въвеждат се фирмените отбори, бягането по часовник, отборните бягания и др. През 1910г. за пръв път се провежда планински етап в Пиринеите.
По време на двете световни войни обиколката на Франция не се провежда. След Втората световна война през 1947г. обиколката е възобновена и се организира от наследника на "Ото" - "Екип".
70-те години са белязани от доминацията на Еди Меркс, който печели Тура 5 пъти.[1]

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Сър Брадли Уигинс с жълтата фланелка през 2012 г.

. Съставят се отделни класирания според вида етап, който някой колоездач е спечелил:

  • Жълта фланелка — водач в общото класиране по време
  • Зелена фланелка — водачът в класирането по точки (за спринтьори). Точки се печелят при междинни спринтове и при края на всеки етап
  • Фланелка на червени точки — носи се от най-добрият катерач. Точките за класирането се дават според категорията на изкачването
  • Бяла фланелка - носи се от най-добре представилият се в генералното класиране колоездач до 25 години

Етапи[редактиране | редактиране на кода]

Съвременния вид на обиколката на Франция се състои от 21 етапа.

Масов старт[редактиране | редактиране на кода]

Повечето стартове са от този тип, като всички колоездачи стартират заедно. Eтапите са определени като "планински", "хълмист" или "равен".[2]

Планински етапи[редактиране | редактиране на кода]

Северната страна на Монт Венту

В Обиколката на Франция е известна с някои стръмни и трудни планински етапи. Традиционно състезанието преминава през две планини - Алпите и Пиринеите. Едни от най-известните планински етапи са преминаването на Алп Дюез, Монт Венту и Кол дю Турмале. Именно в тези етапи стават и най-големите размествания в генералното класиране поради голямото разкъсване между различните колоездачи.

Индивидуално бягане по часовник[редактиране | редактиране на кода]

Първото бягане по часовник е проведено през 1934г. с дължина 80км.

Отборно бягане по часовник[редактиране | редактиране на кода]

Отборите карат сами за време. Взема се времето на 5-тия състезател от групата колоездачи.

Специални етапи[редактиране | редактиране на кода]

Финалният етап от 1975 г. досега е обиколки на Шанз-Елизе, като негласно в него състезателите не се атакуват и на практика победителят е вече известен от предният етап.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Най-много победи

Най-много етапни победи (състезател)

Най-много етапни победи (държава)

Най-много участия

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-високата средна скорост по време на обиколката е 41.4 km/h (2005), а най-ниската - 24.1 km/h (1919)
  • Най-високата средна скорост в етап е 57.7 km/h, която е постигната при отборно бягане по часовник
  • Най-малката разлика между първия и втория в крайното класиране е през 1989 г. - 8 секунди
  • 3-ма състезатели са печелили по 8 етапа в една година - Еди Меркс, Фреди Мартенс и Чарлз Пелисие
  • Най-младия състезател печелил етап от Обиколката на Франция е Фабио Батесини - той е на 19 години (1931)
  • Еди Меркс е рекордьор по носене на жълтата фланелка - 96 пъти
  • През 1990 г. Грег Льомонд печели Тура без да спечели нито един етап
  • През 1926 г. обиколката с дължина рекордните 5745 km, докато най-късата обиколка е през 1904 г. - 2388 km
  • В 1919 г. само 10 състезатели финишират обиколката
  • През 20-те години на 20 век преди някои планински етапи състезателите си споделяли и пушели цигари, като смятали, че това отваря дробовете им
  • Средният разход на енергия за ден на състезател е около 5900 калории, като за сравнение на нормален мъж са необходими дневно около 2500 калории

Допинг скандали и инциденти[редактиране | редактиране на кода]

Допингът е част от Обиколката на Франция още от нейното създаване през 1903 г. В началните години състезателите използвали алкохол, за да намалят болката след етапите. През годините е имало много допинг скандали, едни от най-известните, от които са 7-те отнети титли на Ланс Армстронг и позитивния допинг тест на Алберто Контадор от 2010г. Сянка на съмнение беше оставена и върху победителя от 2015 г. Кристофър Фрум след като той пропуска допинг тест, защото бил на почивка със съпругата си в Италия.
Фатални инциденти също стават по време на Тур дьо Франс. 4-ма състезатели са починали по време на състезание през годините, а също така са се случвали инциденти (някои, от които фатални) покрай трасето свързани със сервизните мотори и др.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Победи[редактиране | редактиране на кода]

Състезатели с по 7 победи:

Състезатели с по 5 победи:

Състезатели с по 3 победи:

Победи по нации[редактиране | редактиране на кода]

Най-много победи по нации
Държава Брой състезатели с победи Брой победи
Флаг на Франция Франция 21 36
Флаг на Белгия Белгия 10 18
Флаг на Испания Испания 7 12
Флаг на Италия Италия 7 10
Флаг на Люксембург Люксембург 4 5
Флаг на Великобритания Великобритания 2 3
Флаг на САЩ САЩ 1 3
Флаг на Нидерландия Нидерландия 2 2
Флаг на Швейцария Швейцария 2 2
Флаг на Дания Дания 1 1
Флаг на Германия Германия 1 1
Флаг на Република Ирландия Ирландия 1 1
Флаг на Австралия Австралия 1 1

Най-много етапни победи[редактиране | редактиране на кода]

1 Flag of Belgium.svg Еди Меркс 34
2 Flag of France.svg Бернард Ино 28
3 Flag of the United Kingdom.svg Марк Кавендиш 26
4 Flag of France.svg Андре Ледюке 25
5 Flag of France.svg Андре Даригаде 22
6 Flag of Luxembourg.svg Николас Францт 20

Най-много етапни победи по нации[редактиране | редактиране на кода]

1 Flag of France.svg Франция 696
2 Flag of Belgium.svg Белгия 468
3 Flag of Italy.svg Италия 264
4 Flag of the Netherlands.svg Холандия 168
5 Flag of Spain.svg Испания 126
6 Flag of Germany.svg Германия 75

Най-млад победител:

Най-възрасрен победител:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • [[]]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б кратка история на Тур дьо Франс
  2. 2015 route of Tour de France

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • []