Обиколка на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тур дьо Франс
Цяло име Le tour de France
(Тур дьо Франс)
Държава Франция и близките страни
Дата Юли
Тип Етапно състезание
Организатор ASO
Генерален директор Кристиян Прудом
Рекорди
Първо състезание 1903
Брой на състезанията 102 (2015)
Първи победител Франция Морис Гарин
Най-много победи Франция Жак Анкетил (5)
Франция Бернард Ино (5)
Белгия Еди Меркс (5)
Испания Мигел Индуран (5)
Последен победител Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Кристофър Фрум 2016

Обиколката на Франция (на френски: le Tour de France) е най-престижното колоездачно състезание в света.

Жълтата фланелка на лидера

Провежда се на територията на Франция и съседните ѝ държави през месец юли. Състезанието се провежда около 3 седмици и всеки ден се преминава определен етап (с изключение на дните за почивка). Победител в обиколката става колоездачът, завършил целия тур с най-добро време. Тур дьо Франс, Джирото (Обиколката на Италия) и Вуелтата (Обиколката на Испания) са най-престижните колоездачни състезания, записани в световния колоездачен съюз (UCI), и формират т.нар. „три гранд тура“. През 2013 г. се проведе юбилейното 100-тно издание на „Тур дьо Франс“.[1]

Състезанието се провежда на етапи, като след всеки етап участниците се класират според времето си и във временното и крайното класиране времената им се събират и се получава общото време, с което се класират спрямо другите участници. Етапите са на равен или на планински терен, като планинските етапи са в Алпите или Пиринеите (всички са на асфалт). Маршрутът е различен всяка година, като финалът винаги е на Шанз-Елизе в Париж.

Водачът в общото класиране (състезателят с най-бързо време) носи т.нар. жълта фланелка, която показва, че е лидер. Отделно има класация по точки (за спринтьорите), класация за най-добър катерач, за най-добър млад състезател (под 25 г.) и отборна класация.

Всеки колоездач участва в обиколката заедно със своя отбор, което прави състезанието по скоро отборна надпревара, отколкото чисто индивидуална. Отборите, участващи в обиколката, са от 20 до 22 с по 9 колоездача всеки. Смени на колоездачи не са разрешени. Тимовете получават право на участие само чрез покана от организаторите. Всеки отбор носи името на своя спонсор, който също така е изписан на екипите им. Поканените отбори почти винаги са най-добрите и качествени в света. Организаторите си запазват правото да не разрешат на определен колоездач да вземе участие и да помолят определен отбор да напусне надпреварата. Такива прецеденти се случват най-често поради допинг скандали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Трасето на обиколката през 1903 г.

Обиколката на Франция е създадена през 1903 г.

В основите на създаването ѝ е конкуренцията между два от тогавашните спортни ежедневници – „Ото“ и „Вело“. Журналистите от „Ото“ търсят начин да продават повече вестници за сметка на „Вело“, чийто тираж е 80 000 на ден. Млад журналист от „Ото“ на име Жео Льофевр предлага да организират колоездачна обиколка на Франция. Така на 1 юли 1903 г. е даден стартът на първия „Тур дьо Франс“ с обща дължина 2428 км.[2]

През 1904 г. първите четирима биват дисквалифицирани заради използването на преки пътища или вземането на автомобил.

Въпреки че през първите години екипировката и условията като цяло са на ниско ниво и състезателите сами ремонтират велосипедите си, интересът към състезанието е много висок. 130 000 екземпляра са продадени от „Ото“ в деня на финала на Шанз-Елизе.

За да поддържат интереса висок през годините, се правят множество подобрения, които приближават обиколката до съвременния ѝ вид. Така например през 1919 г. е въведена жълтата фланелка, която да отличава водача във временното класиране. Постепенно етапите са скъсени като време и увеличени като бройка, въвеждат се фирмените отбори, бягането по часовник, отборните бягания и др.

През 1910 г. за пръв път се провежда планински етап в Пиринеите.

По време на двете световни войни обиколката на Франция не се провежда.

След Втората световна война през 1947 г. обиколката е възобновена и се организира от наследника на „Ото“ – „Екип“. 70-те години са белязани от доминацията на Еди Меркс, който печели Тура 5 пъти.[2]

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Сър Брадли Уигинс с жълтата фланелка през 2012 г.

. Съставят се отделни класирания според вида етап, който някой колоездач е спечелил:

  • Жълта фланелка – водач в общото класиране по време
  • Зелена фланелка – водачът в класирането по точки (за спринтьори). Точки се печелят при междинни спринтове и при края на всеки етап
  • Фланелка на червени точки – носи се от най-добрият катерач. Точките за класирането се дават според категорията на изкачването
  • Бяла фланелка – носи се от най-добре представилият се в генералното класиране колоездач до 25 години

Етапи[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният вид на обиколката на Франция се състои от 21 етапа.

Масов старт[редактиране | редактиране на кода]

Повечето стартове са от този тип, като всички колоездачи стартират заедно. Eтапите са определени като „планински“, „хълмист“ или „равен“.[3]

Планински етапи[редактиране | редактиране на кода]

Северната страна на Монт Венту

В Обиколката на Франция е известна с някои стръмни и трудни планински етапи. Традиционно състезанието преминава през две планини – Алпите и Пиринеите. Едни от най-известните планински етапи са преминаването на Алп Дюез, Монт Венту и Кол дю Турмале. Именно в тези етапи стават и най-големите размествания в генералното класиране поради голямото разкъсване между различните колоездачи.

Индивидуално бягане по часовник[редактиране | редактиране на кода]

Първото бягане по часовник е проведено през 1934 г. с дължина 80 км.

Отборно бягане по часовник[редактиране | редактиране на кода]

Отборите карат сами за време. Взема се времето на 5-ия състезател от групата колоездачи.

Специални етапи[редактиране | редактиране на кода]

Финалният етап от 1975 г. досега е обиколки на Шанз-Елизе, като негласно в него състезателите не се атакуват и на практика победителят е вече известен от предният етап.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Най-много победи[4]

Най-много етапни победи (състезател)

Най-много етапни победи (държава)

Най-много участия

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-високата средна скорост по време на обиколката е 41,7 km/h (2005), а най-ниската – 24,1 km/h (1919)[5]
  • Най-високата средна скорост в етап е 57,7 km/h, която е постигната при отборно бягане по часовник
  • Най-малката разлика между първия и втория в крайното класиране е през 1989 г. – 8 секунди[6]
  • 3-ма състезатели са печелили по 8 етапа в една година – Еди Меркс,Фреди Мартенс и Чарлз Пелисие
  • Най-младият състезател, печелил етап от Обиколката на Франция, е Фабио Батесини – той е на 19 години (1931)
  • Еди Меркс е рекордьор по носене на жълтата фланелка – 96 пъти
  • През 1990 г. Грег Льомонд печели Тура, без да спечели нито един етап[7]
  • През 1926 г. обиколката с дължина рекордните 5745 км, докато най-късата обиколка е през 1904 г. – 2388 км
  • В 1919 г. само 10 състезатели финишират обиколката
  • През 20-те години на 20-и век преди някои планински етапи състезателите си споделяли и пушели цигари, като смятали, че това отваря дробовете им
  • Средният разход на енергия за ден на състезател е около 5900 калории, като за сравнение на нормален мъж са необходими дневно около 2500 калории

Допинг скандали и инциденти[редактиране | редактиране на кода]

Протест срещу употребата на допинг

Допингът е част от Обиколката на Франция още от нейното създаване през 1903 г. В началните години състезателите използват алкохол, за да намалят болката след етапите. През годините има много допинг скандали, едни от най-известните от които са 7-те отнети титли на Ланс Армстронг[8] и позитивният допинг тест на Алберто Контадор[9] от 2010 г. Сянка на съмнение е хвърлена и върху победителя от 2015 г. Кристофър Фрум, след като той пропуска допинг тест, защото е на почивка със съпругата си в Италия[10].

Фатални инциденти също стават по време на Тур дьо Франс. 4-ма състезатели са починали по време на състезание през годините, а също така са се случвали инциденти (някои, от които фатални) покрай трасето, свързани със сервизните мотори и др.[11]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Победи[редактиране | редактиране на кода]

Състезатели с по 7 победи:

Състезатели с по 5 победи:

Състезатели с по 3 победи:

Победи по нации[редактиране | редактиране на кода]

Най-много победи по нации
Държава Брой състезатели с победи Брой победи
Флаг на Франция Франция 21 36
Флаг на Белгия Белгия 10 18
Флаг на Испания Испания 7 12
Флаг на Италия Италия 7 10
Флаг на Люксембург Люксембург 4 5
Флаг на Великобритания Великобритания 2 3
Флаг на САЩ САЩ 1 3
Флаг на Нидерландия Нидерландия 2 2
Флаг на Швейцария Швейцария 2 2
Флаг на Дания Дания 1 1
Флаг на Германия Германия 1 1
Флаг на Република Ирландия Ирландия 1 1
Флаг на Австралия Австралия 1 1

Най-много етапни победи[редактиране | редактиране на кода]

1 Flag of Belgium.svg Еди Меркс 34
2 Flag of France.svg Бернард Ино 28
3 Flag of the United Kingdom.svg Марк Кавендиш 26
4 Flag of France.svg Андре Ледюке 25
5 Flag of France.svg Андре Даригаде 22
6 Flag of Luxembourg.svg Николас Францт 20

Най-много етапни победи по нации[редактиране | редактиране на кода]

1 Flag of France.svg Франция 696
2 Flag of Belgium.svg Белгия 468
3 Flag of Italy.svg Италия 264
4 Flag of the Netherlands.svg Холандия 168
5 Flag of Spain.svg Испания 126
6 Flag of Germany.svg Германия 75

Най-млад победител[5]:

Най-възрасрен победител[5]:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]