Западноевропейски таралеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Западноевропейски таралеж
Igel01.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Erinaceomorpha Таралежоподобни
семейство: Erinaceidae Таралежови
род: Erinaceus Таралежи
вид: Erinaceus
europaeus
Западноевропейски
таралеж
Научно наименование
Уикивидове Erinaceus europaeus
Linnaeus, 1758
Разпространение
European Hedgehog area.png
Западноевропейски таралеж в Общомедия

Западноевропейският таралеж (Erinaceus europaeus) е малко плацентно животно от разред Насекомоядни (Insectivora).

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Имат кафеникава козина. Дължина на тялото около 20 cm. Възрастните тежат 600-1500 г. Има около 6000 бодли на гърба и темето си, които са видоизменени задебелени и втвърдени косми. Има изграден имунитет срещу отрови.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в цяла Западна Европа, до към Чехословакия, където бива изместен от белогръдия таралеж (Erinaceus concolor) (наричан и източен таралеж понякога). Рядко е засичан на места със северна географска ширина над 60°.

Живее в гори, селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Нощно животно. Ако се почувства застрашен, той се свива на кълбо, като по този начин се защитава от потенциални врагове чрез своите бодли. Може да плува, да се катери по стени и да бяга (развива скорост до 2 m/s). За жилище може да му послужи някоя изоставена дупка, но също така си строи сам квартира, която покрива с шума. Обикновено дупката, която си изравя, се намира на 20 cm в земята.

Често заспива зимен сън. Храни се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Таралежът е и растителнояден — яде още плодове, жълъди и др. Естествени врагове на обикновения таралеж са лисицата, язовецът и бухалът.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бременността трае 31-39 дни, като се размножават през март-юли. Обикновено отглеждат едно поколение годишно, но понякога и две. От едно поколение се раждат 4-5 малки, в периода май-септември. Те са слепи и ярко розови. Тежат 20 г. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им. Малките излизат от гнездото или дупката, когато станат на 3-4 седмици. На 5-6 седмици те стават напълно независими от своите родители. Достигат полова зрялост на 9 месеца. Половината таралежи умират преди да навършат една година. Започват да се размножават едва след като изкарат първата си зима. Живеят 3-4 години, но понякога възрастта им достига 6-8 години.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Може да бъде опасен за човека и домашните животни, като преносител на заразни болести.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Amori, G., Hutterer, R., Kryštufek, B., Yigit, N., Mitsain, G. & Muñoz, L. J. P.. Erinaceus europaeus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 26 November 2011.