Хуго фон Тур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хуго фон Тур (на френски: Hugues III ou Hugo; на немски: Hugo von Tours; * ок. 780; † 20 октомври 837, погребан в Монца) е граф на Тур и Санс и фогт на женския манастир Ст-Жулиен-д’Оксер. Произлиза от линията Луитфриди на род Етихониди от Елзас.

Син е на граф Хаихо от род Етихониди и праправнук на Етихо от Елзас. Той е родоначалник на Лиутфридите, графове в Зундгау, странична линия на Етихонидите.

Хуго има собственост в Елзас. По времето на император Лудвиг Благочестиви Hugo е граф в Тур в Графство Тур през 828 г. и граф на Графство Санс.

През 811 г. той е един от императорските пратеници на Карл Велики в Константинопол.

През 821 г. той омъжва дъщеря си Ирмингард за внукът на Карл Велики, по-късният император Лотар I. През 824 г. участва в поход против бретоните. През 826 г. той и граф Матфрид от Орлеан са придружители на императрица Юдит при кръщението на датския крал Харалд Клак в Ингелхайм.

През 827 г. той ръководи франкската войска в похода стрещу маврите в областа Барцелона.

Заради късното му пристигане е неречен Боязливи, свален през 828 г. на събранието в Аахен и загубва владенията си. Той отива в Италия и оства под покровителството на зет си Лотар I като един от най-важните благородници в Италия. Става „dux de Locate“, херцог на кралския чифлик Локате ди Триулци при Милано. През 835 г. на Хуго се връщат владенията му в Елзас.

Хуго и съпругата му Ава († ок. 840) имат най-малко пет деца:

Хуго фон Тур умира на 20 октомври 837 г. и е погребан в църквата на Монца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]