Аделхайд фон Тур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аделхайд фон Тур
Лични данни
Родена
около 820 г.
Починала
около 866 г. (46 г.)
Семейство
Династия Етихониди
Баща Хуго фон Тур
Майка Ава
Бракове Конрад I
Роберт Силни
Потомци Конрад II, Хуго Абат, Рудолф, Велф II, Одо, Робер I

Аделхайд фон Тур (на немски: Adelheid von Tours, Adelais, Aelis; † сл. 866) е дъщеря на Хуго фон Тур († 837), граф на Тур от род Етихониди, и съпругата му Ава († 840). Тя е майка на два крала на Франция.

Сестра ѝ Ирмингард фон Тур († 851) се омъжва през октомври 821 г. за император Лотар I, внук на Карл Велики (Каролинги). Сестра ѝ Берта (* 805, † сл. 870) се омъжва през 819 г. за Герхард II (* 800, † 878/879) граф на Париж, граф (dux) на Виен от род Матфриди. Брат ѝ Лиутфрид I (* 800/805, † 865/866) e граф на Тур.

Аделхайд се омъжва първо за Конрад I († 863), граф в Аргенгау и Линцгау от род Велфи, син на Велф I. Конрад е брат на императрица Юдит (втората съпруга на Лудвиг Благочестиви) и на кралица Хема (съпруга на Лудвиг Немски).

Конрад и Аделхайд имат най-малко три сина:

също вероятно и

  • Велф II (който може би е син на Рудолф, брата на Конрад), 842/850 граф в Линцгау, 852–858 граф в Алпгау, вероятен прародител на швебските Велфи.

Освен това Аделхайд има дъщеря, която се омъжва за граф Удо и става баба на по-късния крал Конрад I.

След смъртта на Конрад († 863) тя се омъжва през началото на 864 г. за Роберт Силни († 866), граф във Вормсгау, граф на Тур и граф на Париж от род Робертини. След две години през 866 г. Робер Силни загива в битката при Брисар против викингите.

От този брак тя има два сина:

След смъртта на нейния втори съпруг или след раждането на сина ѝ Робер през същата година за Аделхайд няма повече сведения.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Band I.2, 1999, Tafel 200A; Band 2, 1984, Tafel 10 und Band III.4, 1989, Tafel 736
  • Donald C. Jackman: Die Ahnentafeln der frühesten deutschen Könige. In: Herold-Jahrbuch. Neue Folge. 15. Band, 2010, S. 47–67

Източници[редактиране | редактиране на кода]